Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 403 от 13.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3232/2025
Вид
Определение № 403
Подписан
13.02.2026
В сила
13.02.2026
Състав
Светлана Изева, Светлана Станева, Радостина Стефанова

Цитирани разпоредби

  • чл.274,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.406,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.407 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.407,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415,ал.1,т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.423 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.423,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47,ал.5 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 403 гр. Пловдив, 13.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно частно гражданско дело № 20255300503232 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.274,ал.2 във вр.с чл.407,ал.1 от ГПК.

Образувано по частна жалба на В.Н.С.,ЕГН-********** от гр.Пловдив чрез пълномощника адв.Т.И. против разпореждане за издаване на изпълнителен лист за сумите по Заповед № 3343/16.04.25г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,постановено по ч.гр.д.№ 5802/25г.по описа на ПдРС,15-ти гр.с.,въз основа на което е издаден изпълнителен лист № 4869/15.07.25г. от ПдРС,а при условията на евентуалноствъзражение по чл.423 от ГПК против Заповед № 3343/16.04.25г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

В частната жалба се изтъкват съображения,че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно,тъй като съдът неправилно е приел,че заповедта по чл.410 от ГПК е влязла в сила,поради което иска отмяната му и обезсилване на издадения въз основа на разпореждането изпълнителен лист.Излагат се доводи и във връзка с направеното при условията на евентуалност възражение по чл.423 от ГПК,като се иска от съда да приеме възражението за основателно и да спре изпълнението на Заповед №

3343/16.04.25г.Претендират се разноски.

Ответникът по частната жалба– „Кредисимо инс“АД,ЕИК-205997727,гр.София изразява становище само по възражението по чл.423 от ГПК,като счита същото за неоснователно.Не е взел становище по частната жалба в частта касателно отмяната на разпореждането и издаването на изпълнителния лист на осн.чл.407 от ГПК.

ПдОС,след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

1

Частната жалба е подадена в срока по чл.407,ал.1 от ГПК,поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество,същата е основателна по следните съображения:

Производството по ч.гр.д.№ 5802/25г.по описа на ПдРС е образувано по заявление на „Кредисимо инс“АД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника В.Н.С. за суми (главница,договорна и мораторна лихва),дължими по договор за потребителски кредит без поръчители „Екстра“ от 28.10.24г.поради настъпила предсрочна изискуемост на вземанията.

С разпореждане,инкорпорирано в Заповед № 3343/16.04.25г. по чл.410 от ГПК заповедния съд е разпоредил длъжникът да заплати на заявителя посочените в заповедта суми-1000лв.главница; 120лв.договорна лихва за периода 28.11.24г.-28.02.25г.; 13,09лв.лихва за забава за периода 29.11.24г.-25.03.25г.,ведно със законната лихва върху главницата,както и разноските по делото.

Заповедта по чл.410 от ГПК е изпратена за връчване на длъжника,който не е открит на посочения според справката от НБД постоянен и настоящ адрес,поради което е връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК.

С атакуваното разпореждане (с нечетливо изписана дата,без мотиви и без указание,че същото подлежи на обжалване),съдът е разпоредил „да се издаде изп.лист за сумите по ч.гр.д.“Въз основа на това разпореждане е издаден изп.лист № 4869/15.07.25г.,с който заявителят е образувал изп.дело.

Макар в обжалваното разпореждане да липсват каквито и да било мотиви,настоящата инстанция приема,че заповедния съд е следвало да се съобрази с разпоредбата на чл.406,ал.1 от ГПК,която задължава съда да извърши проверка дали актът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане,като с постановяването на самото разпореждане съдът удостоверява,че е извършил проверката.

В случая към момента на постановяване на разпореждането не е налице подлежащо на изпълнение вземане,тъй като заповедта по чл.410 не е влязла в сила.

След като връчването на заповедта по чл.410 от ГПК на длъжника е станало по реда на чл.47,ал.5 от ГПК,заповедния съд е следвало да спази разпоредбата на чл.415,ал.1,т.2 от ГПК,като констатира дали са изпълнени изискванията на посочената разпоредба.В конкретния случай връчването по чл.47,ал.5 от ГПК е било редовно-връчителят е събрал данни,че длъжникът не живее на адреса след справка с домоуправителя В.Б,което е надежно удостоверено в съобщението.Т.е.следва да се приеме,че е налице подадено в срока по чл.414,ал.2 от ГПК възражение срещу заповедта,(доколкото чл.415,ал.1,т.2 от ГПК създава фикция,приравняваща последиците от връчването на заповедта при условията на чл.47,ал.5 от ГПК с тези на подадено възражение по чл.414 от ГПК),но заповедният съд не го е взел предвид,като вместо да даде указания на заявителя,че може да предяви иск за вземането си,е приел неправилно,че заповедта е влязла в сила и е издал въз основа на нея изпълнителен лист.Съгласно т.6 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС в тази хипотеза 2 защитата на длъжника следва да се реализира по реда на чл.407 от ГПК,а не по реда на чл.423,ал.1 от ГПК.

Поради горното,обжалваното разпореждане следва да се отмени като неправилно,а издаденият въз основа на него изпълнителен лист-да се обезсили.Делото следва да се върне на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия съгл.чл.415,ал.1 от ГПК.

С оглед изложените по-горе мотиви и предвид уважаването на частната жалба на основание чл.407,ал.1 от ГПК не следва да се разглежда възражението по чл.423 от ГПК,предявено при условията на евентуалност.

По отношение на претендираните от частния жалбоподател разноски-съгласно цитираното по-горе ТР №4/2013 на ВКС по отношение на разноските в заповедното производство се произнася съдът в исковото производство.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане (без номер и с нечетлива дата) за издаване на изпълнителен лист за сумите по Заповед № 3343/16.04.25г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,постановено по ч.гр.д.№ 5802/25г.по описа на ПдРС,15-ти гр.с.

ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист № 4869/15.07.25г.,издаден по ч.гр.д.№ 5802/25г.

ВРЪЩА делото на заповедния съд за изпълнение на процедурата по чл.415,ал.1 от ГПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3