Решение № 109 от 13.08.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Благоевград, 13.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Илинска като разгледа докладваното от Анета Илинска Търговско дело № 20241200900131 по описа за 2024 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/, във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена жалба от К.М., управител на ***К.К. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с.П., местност Р., общ.С., чрез адв. Й. З., срещу отказ №20240619140455-2/25.06.2024г., постановен по повод заявление А4 с вх.№20240619140455/19.06.2024г.

Жалбоподателят твърди, че постановеният отказ е незаконосъобразен.

Твърди, че от приложените документи към заявлението е видно, че дружеството ***К.К. АД съществува в търговските регистри на К. и негов едноличен собственик и представляващ е К.М., включително имало и сертификат от канадските власти, че дружеството е регистрирано в техните регистри.

Твърди също, че никъде в закона не се изисквало актуално състояние на юридическо лице съдружник, което не е учредено по българското право, или юридическо лице – съдружник, което не е вписано в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, а документи доказващи съществуването.

Навежда се, че търговският регистър на К. бил публичен и всеки може да направи електронна справка.

Излага доводи в насока, че К. държава освен представеното по преписката удостоверение за учредяване на дружеството, не издава други официално подписани от длъжностни лица публични актове, тъй като 1 регистърът бил публичен.

Отправено е искане за отмяна на атакувания отказ и за постановяване на решение, с което да се извърши вписване по заявлението.

С жалбата не са направени доказателствени искания.

По делото е постъпил отговор от Агенцията по вписванията, чрез Д.М. – юрисконсулт. С отговора се сочи, че подадената жалба е неоснователна, а постановеният от длъжностното лице по регистрацията отказ е правилен и законосъобразен. Развиват се съображения за обосноваване на тази теза.

Отправено е искане за оставяне без уважение на постъпилата жалба.

Претендират се сторени разноски.

Окръжен съд - Благоевград, след проверка на данните, съдържащи се в преписката по заявление А4 с вх. №20240619140455/19.06.2024г., намира за установено от фактическа страна следното:

Длъжностното лице по регистрация /ДЛР/ към Агенция по вписванията /АВп/ е сезирано с подадено по електронен път заявление образец А4. Същото е подадено от адв.Й. З., с изрично пълномощно , в качеството й на упълномощено лице от ***К.К. ЕООД, ЕИК ***. Заявено е вписване на прехвърляне на дружествени дялове на чуждестранно юридическо лице и включването му като съдружник в българско дружество.

Длъжностното лице по регистрация към Агенцията по вписванията е постановило отказ №20240619140455-2/25.06.2024г., на основание чл.22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, поради неизпълнени дадени указания и във вр. с чл.21, т.5 от ЗТРРЮЛНЦ.

При извършена проверка по чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ са констатирани нередовности от длъжностното лице към Агенцията по вписванията и на основание чл.22, ал.5 във вр. с чл.21, т.4 от ЗТРРЮЛНЦ на заявителя са дадени указания, че следва да бъдат представени документи, удостоверяващи актуалното състояние на съдружника ***К.К. АД, идентификационен номер ****, чуждестранно юридическо лице, с адрес в К., снабдени с апостил, от които също така да е видно, че дружеството се представлява от Калина Морнингстар, което обстоятелство от представените документи по постъпилото заявление не било видно.

В изпълнение на дадените указания, с уведомление до длъжностното лице, адв.Й. З., като пълномощник на ***К.К. ЕООД, ЕИК *** е представила извлечение от Търговския регистър на К. със заверен превод на български език, но без същото да е снабдено с апостил.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, като същата е насочена против подлежащ на инстанционен контрол акт на АВп, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно разп. на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрация проверява дали към заявлението са приложени всички 2 документи, съгласно изискванията на закона, съответно подлежащият на обявяване акт, като съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи по т.

4, а съгласно чл. 24, ал. 1 от същия закон, когато не е налице някое от предвидените в чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ изисквания, длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ.

В съдебната практика е прието, че при разглеждането на жалба по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, съдът не е ограничен в проверка само на правилността на приетите от ДЛР основания за отказ, а следва служебно да провери спазването на всички изисквания за вписване или обявяване в съответния регистър.

Със заявление А4 с вх.№20240619140455/19.06.2024г. е постъпило искане за вписване на промени в обстоятелствата по електронното дело на ***К.К. ЕООД, ЕИК *** относно прехвърляне на дружествени дялове на чуждестранно юридическо лице и включването му като съдружник в българско дружество.

С оглед заявената за вписване промяна и предвид посочената особеност в персоналния състав на дружеството-заявител, а именно това, че съдружник е чуждестранно юридическо лице, заявителят следва да представи и документ, установяващ съществуването на чуждестранното юридическо лице и удостоверяващ лицата, които го представляват по националния му закон, съгласно изискванията на чл.20, т.1, б.“в“, вр. б.“д“ от Наредба №1/14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ.

Актуалността на тези данни следва да е налице към подаване на заявлението и тя следва да се извлече от съдържанието на представените документи.

В случая, заявителят е представил към заявлението си документи, удостоверяващи съществуването на ***К.К. АД, идентификационен номер ****, адрес: К., провинция О., снабдени със заверка апостил от Министерството на външните работи, търговията и развитието на К..

Считано от 11 януари 2024 г. К. започва да прилага Конвенцията за апостил – (Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, съставена в Х. на 5 октомври 1961 г.).

Република България е страна и прилага същата конвенция.

Компетентност да издават апостил в К. имат:

Федералното Министерство на външните работи търговията и развитието на К. за документите, издавани или нотариално удостоверени под юрисдикцията на федералната администрация и на всички провинции на К., с изключение на провинциите А., Б.К., О. и С.;

За документите, издавани или нотариално удостоверени под юрисдикциите на четири провинции на К.: А., Б.К., О. и С., апостил ще бъде издаван от оправомощени органи на съответната провинция, както следва: за А. - The Ministry of Justice of Alberta; за Б.К. - The Ministry of the Attorney General of British Columbia;

3 за С. - The Ministry of Justice and Attorney General of Saskatchewan; за О. - The Ministry of Public and Business Service Delivery of Ontario.

Документите, които са удостоверени за чужбина от К. по реда до 11 януари 2024 г., е имало изискване да бъдат легализирани. Посолството на Р България в О. и Генералното консулство на Р България в Т. са продължили да удостоверяват (легализират) документи, които са удостоверени от компетентните канадски власти за ползване в чужбина до 11.04.2024 г.

От изложеното следва, че в случая компетентен да издаде апостил за представените документи от заявителя е Министерството на обществените и бизнес услуги на К., а не Министерството на външните работи, търговията и развитието на К., тъй като чуждестранното дружество е с адрес в провинция О..

Освен това от представените със заявлението документи не може да се извлече информация за лицата, които представляват чуждестранното дружество по националния му закон.

В изпълнение на указанията на ДЛР към АвП, заявителят е представил и извлечение от Търговския регистър на К., придружено със заверен превод на български език.

Приложеният документ от чуждестранния регистър не може да бъде кредитиран по съображения, че не е официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179 ГПК във вр. с чл.1, б.”d” от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, съставена в Х. на 05.10.1961г. Това е така защото съгласно изискването на конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове /Хагската конвенция/ представените документи имат обвързваща официална доказателствена сила и без легализация, но при спазване на формалната процедура по конвенцията, чрез полагане на така нареченото удостоверение за автентичност – апостил.

При наличието на апостил ще бъде спазено изискването на чл.3, ал.1 и ал.4 от Хагската конвенция /в сила за България/, поради което представените документи, въз основа на които жалбоподателят обосновава възраженията си срещу отказа, нямат доказателствена сила и не следва да обвържат длъжностното лице по регистрацията.

Съгласно чл.25 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, разпоредбите на правилника са задължителни, доколкото в сключените спогодби и споразумения с чужди страни не се предвижда друго. В конкретния случай, България и К. са страни по Хагската конвенция, предвиждаща легализацията да се извършва чрез поставен апостил от държавата по произход на документа, поради което оформените с апостил документи изключват необходимостта от легализирането им от друга държава – страна по същата конвенция. Отделно от това между България и К. няма подписан договор за взаимна правна помощ, в който да се залегнали текстовете за освобождаване на документите от легализация с апостил, предвид което правилни и законосъобразни са изводите на длъжностното лице 4 по регистрацията относно липсата на актуални доказателства относно наличната правосубектност и представителна власт по отношение на чуждестранното юридическо лице.

При тези данни съвсем правилно и обосновано длъжностното лице по регистрация е постановило отказ за вписване на промените по партидата на ***К.К. ЕООД, ЕИК ***.

Окръжен съд - Благоевград, в настоящия си състав, намира подадената жалба за неоснователна, а постановеният отказ – за правилен и законосъобразен, поради което и същият следва да бъде потвърден.

По разноските:

Не се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение на Агенцията по вписванията. Регистърното производство се развива като едностранно и тази негова характеристика се запазва в производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, в което се обжалва отказът на длъжностното лице по регистрация да извърши поисканото със заявлението по чл. 13 от ЗТРРЮЛНЦ вписване, заличаване или обявяване. Единствената страна в производството пред окръжния съд остава заявителят, чиито права и законни интереси са засегнати от отказа, поради което той е заинтересован да сезира съда с жалба, с цел проверка на неговата законосъобразност. Едностранният характер на производството не се променя в зависимост от резултата от обжалването и конкретно – в зависимост от това дали с решението си съдът отменя отказа или отхвърля жалбата. Резултатът от обжалването е от значение единствено за понататъшното развитие на производството. В ЗТРРЮЛНЦ не съществува изрична разпоредба, уреждаща предпоставки и ред за конституиране на Агенция по вписванията като страна в производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което участието на агенцията като страна в производството е лишено от законово основание. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор.

Производството по чл. 25 от ЗТРЮЛНЦ не е спорно и в него Агенцията не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски. В този смисъл е и Определение № 157 от 11.04.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 585/2022 г., II т. о., ТК.