Решение № 33 от 06.03.2026, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. В., 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

ВВ.Й.М.

Г.П.Й. при участието на секретаря В.Б.Й. като разгледа докладваното от ВВ.Й.М. Въззивно гражданско дело № 20261300500013 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение рег. №89/28.07.25г., постановено по гр.д. № 340/2024 г. Районен съд-Б. е осъдил ответниците ***, ЕИК: ***, адрес: с. ***, общ. ***, ул. „***, представлявано от *** Т.а - Кмет, „В. ***" ДЗЗД, ЕИК: *** , със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя М.Б.Б. и „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя Е.М.В., ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на ищеца Н. Ж. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, сумата от 2 150.00 лв. (две хиляди сто и петдесет лева) - обезщетение за причинени имуществени вреди - на осн. чл. 49 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 07.08.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, като в частта до 5 000 лв. (пет хиляди лева), е отхвърлен предявения иск.

Осъдил е ответниците ***, ЕИК: ***, „В. ***" ДЗЗД, ЕИК: *** и „***“ ЕООД, ЕИК:

***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на ищеца Н. Ж. Г., ЕГН **********, направените по делото разноски за държавна такса в размер на 86.00 лв., и 172.00 лв. - за възнаграждение за вещо лице, съобразно уважената част от иска - на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Осъдил е ищеца Н. Ж. Г., ЕГН ********** да заплати на ответника ***, ЕИК: ***, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 456.00 лв., съобразно отхвърлената част от иска - на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

Осъдил е ищеца Н. Ж. Г., ЕГН ********** да заплати на ответника „В. ***" ДЗЗД, ЕИК: ***, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 547.20 лв., съобразно

1 отхвърлената част от иска - на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

Осъдил е ищеца Н. Ж. Г., ЕГН ********** да заплати на ответника „***“ ЕООД, ЕИК: ***, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 547.20 лв., съобразно отхвърлената част от иска - на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

В срока за обжалване на първоинстанционното решение от страна на процесуалния представител на ищеца Н. Ж. Г. - адв. К. Т. от АК - В., е депозирана Жалба вх. № 3153 от 17.09.2025 г. до Окръжен съд – В..

С Определение № 494 от 27.10.2025 г., по в. гр. дело № 277 от 2025 г. по описа на ОС - В., въззивният съд е приел, че Жалбата на ищеца Н. Ж. Г., на практика съставлява Искане по чл. 248, ал. 1 ГПК - за изменение на Решение № 89 от 28.07.2025 г. по гр.д. № 340/ 2024 г. на РС - Б., в частта за разноските, която неправилно е насочена към ОС-В., поради което с определението е прекратено производството по в. гр. дело № 277 от 2025 г. на ОС-В. и делото е върнато на РС - Б. - за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК по Молбата на Н. Ж. Г. за изменение на решението по първоинстанционното дело в частта за разноските.

С Определение рег.№ 461 от 05.12.2025 г., по първоинстанционното гр. дело № 340 от 2024 г. на РС – Б. е оставено без уважение Искането на Н. Ж. Г. чрез адв. К. Т., по реда на чл.

248 ГПК - за изменение на Решение № 89 от 28.07.2025 г. в частта за разноските за адвокатските възнаграждения на пълномощниците на ответниците. Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 06.01.2026г.

Недоволни от първоинстанционното решение са останали и тримата ответници по първоинстанционното дело, които са депозирали въззивни жалби – въззивна жалба с вх.№ 2559/11.08.2025 г. ( по регистратурата на БРС ) на ответника ***, въззивна жалба с вх. № 3056/12.09.2025 г. (по регистратурата на БРС) на „В. ***" ДЗЗД, ЕИК: ***, и въззивна жалба с вх.№3055/12.09.2025г. (по регистратурата на БРС) на „***“ ЕООД, ЕИК: *** против решението на РС-Б. в осъдителната му част с която са осъдени солидарно за заплатят на ищеца Н. Ж. Е., ЕЕН: ********** сумата от 2150.00 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди - на осн. чл. 49 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 07.08.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски за държавна такса в размер на 86.00 лева и 172.00 лева — за възнаграждение за вещо лице.

Навеждат се доводи за недопустимост, неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваните части, поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон от БРС.

Отправят искане до съда за отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на предявения иск. Претендират разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Не представя доказателства и не прави доказателствени искания.

Въззиваемата страна – ищец Н. Ж. Г., чрез пълномощника си адв. Кр. Т. оспорва въззивните жалби, като неоснователни по съображения подробно изложени в писмените отговори по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда жалбите като неоснователни да бъде оставена 2 без уважение, а първоинстанционното решение, в обжалваната част -потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.

В.ският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Разгледани по същество въззивните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

В.ският окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка.

В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона, поради което съдът следва да разгледа доводите изложени в подадените въззивни жалби във връзка с неговата правилност. Доводите изложени в жалбите са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивните жалби доводи, следва да се добави и следното:

Пред районния съд са предявени обективно съединени искове с правно основание по чл. 49 ЗЗД и по чл. 50 ЗЗД - с цена на исковете 5 000 лв. солидарно срещу тримата ответници.

Ищецът Н. Ж. Г. твърди, че е собственик на масивна жилищна сграда - къща, находяща се в с. ***, общ. ***, обл. В., на ул. „***, с площ 70 кв.м. Излага, че за периода 02.08.2021 г. до 06.08.2021 г., на улицата, на която се намира собствения му имот, са извършени СМР във връзка с реализацията на проект „Реконструкция на водопроводна мрежа на селата ***, ***, общ. ***, обл. В.“, включваща подмяна на водопроводни тръби.

3

Възложител на проекта е Община - ***, а изпълнител - строител „*** ***“ ДДЗД, като строителния надзор по проекта е осъществяван от „***“ ЕООД. Пристигайки в имота на 07.08.2021 г., констатирал щети по къщата: стената на къщата, от към улицата, е пукната, включително каменната основа под и над прозореца, както и че самия прозорец е изместен с около 5 - 7 см. навътре. В стаята, от вътрешната страна на стената установил наличието на две дупки под прозореца и паднала мазилка. Също така били установени вертикални пукнатини на фасадата по цялата височина на двете съседни стени на първата стена, гледаща към улицата. За случая подал оплакване до Кмета на Община - ***. След проверка на място и разговори разбрал, че посочените щети са причини от извършените СМР по изпълнението на посочения проект, като операторът на багера ударил подпрозоречния перваз с кофата на багера. Подал жалба в Община - ***, с вх. № 1986 от 13.08.2021 г.На 20.10.2021 г. в негово отсъствие била извършена проверка, резултатите от която били отразени в издадения впоследствие Констативен акт № 6/10.11.2021 г., а именно, че комисията констатирала следните разрушения по къщата: 1. Изместване на прозореца по северозападната фасада на сградата, която е разположена по уличната регулация, като прозорецът е изместен в долната си част над каменния подпрозоречен перваз; 2. Частично обрушена мазилка в долната част на обрамчващата го рамка; 3. Пукнатини в горната част на рамката. Установено и описано е, че всички тези поражения се намират на стените, гледащи към улицата, по която са извършвани СМР.

За случая сезирал и РДНСК - гр. В. с жалба с вх. № ЧП-209-00- 018/18.01.2022 г., в резултат на което била извършена проверка на място от служители на РДНСК и представител на Община - ***. На 15.02.2022 г., РДНСК - гр. В. изпратили становище с изх.

№ ЧП-209- 00-028 до ищеца и ответниците. В становището на РДНСК са описали констатираните щети: 1. В следствие на СМР е нарушена целостта на прозореца, разположен на фасадата на къщата към ул. „*** в с. ***, общ. ***; 2. Подпрозоречния перваз е избутан навътре, което е довело до избутване на рамката на прозореца, в следствие на което част от мазилката се е напукала и е паднала; 3. Нарушения на мазилката от вътрешната страна на прозореца. В становището си РДНСК - гр. В. се позовава на разпоредите на чл. 163, ал. 3 от ЗУТ и чл. 168, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, като указва, че вредите, причинени от неправомерните действия по време на строителството се възстановяват от строителя, в случая „В. ***" ДЗЗД и лицето, упражняващо строителен надзор „***“ ЕООД .

От страна на РДНСК - гр. В. е указано на възложителят ***, че следва да разпореди и контролира възстановяването на причинените вреди, възникнали в следствие на изпълнените СМР.

Наведени са твърдения, че всеки от ответниците носи имуществена отговорност за репариране на нанасените му материални щети по къщата. Посочва, че са изпълнени условията и фактическия състав на чл. 163, ал. 3 от ЗУТ - „строителят носи имуществена отговорност за причинени щети и пропуснати ползи от свои виновни действия или бездействия“, а именно: 1. налице е некачествено изпълнение на задълженията на строителя да извърши СМР в съответствие с изискванията на строителните правила и норми; 2. налице 4 са вреди за ищеца, изразяващи се в невъзможност за нормално използване на имота и необходимост за разходване на средства за отстраняване на недостатъците на изпълнените СМР; 3. налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между некачествено изпълнение на задълженията на ответника и вредите, настъпили за ищеца. Искът по чл. 163, ал. 3 от ЗУТ за обезщетение в резултат на некачествени строителни работи е на разположение на лицето, което търпи вреди от виновните действия или бездействия на строителя. В Исковата молба се твърди, че отговорността на ответника „В. ***" ДЗЗД е възникнала с факта на проявяване на негативните последици от некачествено и невнимателно извършените СМР.

Твърди се, че е изпълнен и фактическият състав на чл. 168, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, а именно „Лицето, упражняващо строителен надзор, носи отговорност за недопускане на увреждане на трети лица и имоти вследствие на строителството“.

Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 и чл. 50 ЗЗД /ППВС 7/1959 г./. Отговорността по чл. 49 ЗЗД предполага възлагане на работата от отговорния по този текст субект - в случая ***, на лице, което при или по повод изпълнението на тази работа причинява вреди („В. ***“ ДЗЗД). Ищецът твърди, че тази отговорност е такава за чуждо, противоправно поведение, с което е причинена вреда на пострадалия /ППВС 7/1958 г./. Касае се за отговорност за чужди противоправни действия, която има обезпечително -гаранционна функция. Тази отговорност произтича само от факта, че лицето е възложило работата на друго лице, чиито действия и бездействия при или по повод изпълнение на възложената работа са причинили вреди на трето лице. В конкретния случай налице е противоправно поведение, изразяващо се в това, че при извършване на строително ремонтни дейности, възложени от *** на „В. ***" ДЗЗД, лица, наети от изпълнителя (строителя) не са спазили правилата при извършването на СМР, и в резултат на това ищеца е претърпял вреди. Именно това е причината отговорността на *** да бъде ангажирана на деликтно основание, в качеството и на възложител. „В. ***" ДЗЗД, в качеството си на „изпълнител“ по проект „Реконструкция на водопроводна мрежа на селата ***, ***, ***, Област В., включващи подмяна на водопроводни тръби, следва да организира СМР при условия, съответстващи на законовите уредби, вкл. и сключване на договор за упражняване на строителен надзор. От тук следва извода, че организацията по извършване на подготвителните дейности и строителните работи е възложена на „В. ***" ДЗЗД. Налице е противоправно поведение, изразяващо се в некачествено изпълнение на задълженията на строителя да извърши СМР в съответствие с изискванията на строителните правила и норми, за което отговаря както възложителят на строежа, в качеството му на лице, което организира, ръководи и контролира работата /ППВС 17/1963 г./, така и строителят /чл. 163, ал. 3 ЗУТ/ и лицето, упражняващо строителен надзор /чл. 168, ал. 1, т. 5 ЗУТ/. С оглед гореизложеното и отчитайки разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД тези три лица отговарят солидарно.