Решение № 369 от 13.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. Пловдив, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Б. Методиева при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Светлана Б. Методиева Административно наказателно дело № 20235330206023 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН.

Съдът е бил сезиран с жалба от Х. Г. Л. с ЕГН ********** от гр. Х;, против електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4647045, издаден от ОД на МВР Пловдив, в който е посочено, че на Л., като собственик на лек автомобил „Форд Мондео“ с рег. № ***, се налага глоба от 50 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят, с жалбата, както и чрез пълномощника адв. П. в писмен вид и в последното съдебно заседание, поддържа жалбата, като сочи, че не са били налице основания за издаване на електронен фиш, предвид присъствието на контролен орган на мястото на заснемане на нарушението, който включва заснемащото устройство в работен режим, както и че на датата на нарушението заснемащото устройство се е намирало на бензиностанция „Шел“, разположена преди пътен знак В26, поради което и се твърди, че посоченият в електронния фиш километър 49+800 не отговаря на действителния такъв и в тази връзка се оспорва верността на посоченото място на извършване на нарушението, като се твърди и че там, където автомобилът е бил заснет, не е действало ограничението, установено с пътен знак В26. Моли се присъждане на разноски за адвокат по представен списък.

Въззиваемата страна, редовно призована, не е изпратила представител в съдебно заседание и не е взела устно и непосредствено становище по жалбата. Представено е подробно писмено такова, чрез упълномощен юрисконсулт, с изпращане на жалбата в съда, като се прави искане за отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение.

Жалбата е депозирана в срок и от лицето, по отношение на което е издаден обжалваният електронен фиш, както и срещу акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.58д от ЗАНН. Поради това и същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е и основателна.

Обжалваният електронен фиш е издаден за установено нарушение с автоматизирано техническо средство за това, че на 26.03.2021 г. в 17,37 часа по републикански път II-64, километър 49+800 в посока с.Труд, при въведено ограничение на скоростта 60 км/час с пътен знак В26, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство Cordon-М2 MD1196 при разрешена стойност на скоростта 60 км/час, установена стойност на скоростта от 80 км/час и превишена стойност на скоростта от 20 км/час, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/час в полза на водача. Жалбоподателят Л. е наказан в качеството му на собственик на МПС, с което е извършено нарушението, а именно МПС лек автомобил „ Форд Мондео“ с рег. № ***.

По делото са били събрани писмени доказателства, както и е приета съдебно-техническа експертиза. Съдът кредитира заключението на приетата СТЕ, като професионално и обективно изготвено при съобразяване и на писмените доказателства по делото.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че действително на посочената във фиша дата и в отразения час е налице заснемане на автомобил, собствен на жалбоподателя Л., което е установено от представената по преписката справка за регистрацията на автомобила, в която връзка и са неоснователни възраженията на жалбоподателя, че не е налице извършена справка за собственост преди преценка на отговорното лице.

Установява се, че въпросното техническо средство, което е записано в електронния фиш, е от одобрен тип и към датата, посочена в електронния фиш, е било преминало проверка и е било технически годно. Не е основателно направеното възражение относно това, че не е следвало да се издава електронен фиш, защото соченото нарушение не било установено в отсъствие на контролен орган. Текстът на закона „в отсъствието на контролен орган и на нарушител“, цитиран от жалбоподателя, не изключва използването на мобилни АТСС при установяване на нарушенията за скорост, защото приемането на обратното становище би означавало да се приеме и че нарушението се извършва без нарушител, което е практически невъзможно.

Забраната да се издава електронен фиш за нарушение, установено с мобилно АТСС касае само случаите, визирани в чл.11, ал.2 и 3 от Наредба № 8121з532 от 12.05.2015 г., когато измерването на скоростта от мобилно АТСС се извършва от служебни автомобили или мотоциклети, които обаче също се движат. Процесният случай, както се установява от доказателствата, не е такъв.

Видно е от отразеното по електронния фиш, че в същия се съдържат и 2 всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП по утвърдения образец. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни и само посочените в чл.189, ал.4, изр. 2 от ЗДвП реквизити, които в случая са налице.

Неоснователно е заявеното от жалбоподателя възражение за липса на обозначаване със знак на мястото за видеоконтрол, като се има предвид, че това изискване на чл.7 /отм./ от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е отменено още през 2018 г.

Независимо от това обаче, съдът намери, че електронният фиш е незаконосъобразен и следва да се отмени. Установява се в тази насока категорично от заключението на приетата по делото без възражения от страните СТЕ, че на практика посоченото по електронния фиш място на извършване на нарушението, респективно неговото заснемане, не отговаря на обективната действителност. В тази насока, действително в протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата е записано, че контролираният участък от пътя, на който е заснет въпросният автомобил, е км 49+800 в посока от гр.

Пловдив към с.Труд. От представената от ОПУ - Пловдив информация, ведно със схема, става ясно, че на самия км 49+800 в посока с.Труд няма поставени пътни знаци, но този участък попада в обхвата на действие на знак В26, ограничаващ скоростта до 60 км/час, който е монтиран на км 49+860 и действието му се изчерпва при км 49+736, като се има предвид, че нарастването на километража е в посока от с.Труд към гр. Пловдив. От заключението на СТЕ се установява, че с оглед на географските координати на разположението на АТТС по заснемане на автомобила, техническото средство е било разположено преди знак В26, монтиран на км 49+860, на място, което, според дадените в съдебно заседание от съдебния експерт допълнителни разяснения, е след бензиностанция „Шел“. Същевременно, от експертизата се установява, че именно там, където е била разположена камерата, е бил заснет и автомобилът /в района след бензиностанция „Шел“, пред автосалон/. С оглед и ноторно известното място на разположение на описаните от страна на експерта обекти, както и видимото от представеното заключение обстоятелство на разполагане на техническото средство за контрол на място, което е преди мястото на поставянето на знака, ограничаващ скоростта до 60 км/час, находящ се на км 49+860, то, в крайна сметка, става ясно, че не би било възможно, при условие, че камерата записва приближаващ се автомобил, същата да заснеме автомобила на км 49+800, както е отразено по електронния фиш, защото този километраж е след мястото на разположение на камерата, настроена да заснема приближаващи се автомобили. Поради това и според съда мястото на заснемане на автомобила е изцяло некоректно посочено в електронния фиш, като посоченото обстоятелство принципно не дава възможност за преценка дали с въпросният автомобил фактически е било извършено, или не, нарушение за 3 скорост. Отделно от това, изрично според СТЕ, която не е оспорена и от нито една от страните по делото и е приета без техни възражения, се установява действителното място, на което МПС е било заснето и това е на км около 50+100 – км. 50+110, което обстоятелство вещото лице е съобразило с налични ориентири, а именно поставен знак В 34, монтиран от западната страна на пътя, срещу бензиностанция „Шел“, който е ясно различим и видим и на изпратения от въззиваемата страна снимков материал от заснемането на автомобила.

Допълнително експертизата е установила и че автомобилът, отразен в електронния фиш, е бил заснет на място, на което няма въведена забрана за движение със скорост по-ниска от 60 км/час, като в тази връзка ясно и подробно е посочено от къде започва действието на другия, отразен в схемата на ОПУ знак В 26, монтиран на км 50+650. Установява се от заключението на СТЕ, че мястото на поставяне на камерата, заснела автомобила, е било на около 250 метра преди мястото на началото на действие на пътен знак В26. В тази връзка и доколкото се твърди нарушението да е било извършено на км 49+800, или категорично в обсега на действие на съществуващия на място към датата на нарушението пътен знак В26, разположен, съгласно приетата по делото справка и схема на км 49+860, то ако контролните органи са имали предвид именно този пътен знак, използването на АТТС по начина, по който това е станало, следва да се счете за изцяло неправомерно, доколкото заснемането на автомобила е станало преди същият да навлезе в зоната на действие на ограничаващия скоростта пътен знак В26. Ето защо и в конкретния случай, освен, че мястото на нарушението е изцяло неправилно отразено по конкретния електронен фиш, неправилно е било и осъщественото заснемане на автомобила на място, на което не е било въведено ограничение със знак В 26 /по арг. от чл.8 от цитираната Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. /. Доколкото мястото на извършване на нарушение е съществена характеристика на същото, относима пряко към правото на санкционираното лице на защита, неправилното, или невярното му отразяване е всякога съществено нарушение на процесуалните правила. Отделно от това, в случая се установява, че автомобилът е заснет на друго място, което е съвсем различно от това, посочено в електронния фиш, както и на участък от пътя без въведено с пътен знак ограничение на скорост, поради което и така вмененото нарушение на жалбоподателя се явява и недоказано.

Предвид изложеното и съдът намира, че следва да отмени изцяло електронния фиш като незаконосъобразен.

С оглед изхода на спора, разноски са дължими на жалбоподателя, като същият претендира такива за адвокат в размер на 400 лева. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, в същия е отразено да е изплатена в брой посочената сума, поради което и договорът служи за разписка относно действителното заплащане на тези разноски съгласно 4 разрешението, дадено в т.1 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК . Съдът не намира за основателно възражението на въззиваемата страна за прекомерност на претендираното за присъждане адвокатско възнаграждение, основано на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на първо място, предвид разрешението, дадено в Решението на СЕС по дело С-438/2022 г., с оглед на което и съдът не може да се счита за обвързан при преценката си с минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба № 1/2014 г., а на второ място, дори и предвиденото в Наредбата да бе задължително за съобразяване, то въпросният размер, който се претендира е минималният, предвиден по цитираната Наредба, на която се основава въззиваемата страна. Според съда, в случая с оглед на характера на осъщественото процесуално представителство, характера и сложността на делото, факта, че по същото е изготвена жалба от процесуалния представител, депозирани са писмени молби от пълномощника адв.П. с доказателствени искания и становище по същество и е реализирано участието на пълномощника в едно от съдебните заседания, в което на делото е даден ход по същество, претендираният размер на възнаграждение не следва да се приема за прекомерен. Ето защо и ще следва да се осъди въззиваемата страна на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН да заплати на жалбоподателя сумата от 400 лева, съставляваща направени разноски за възнаграждение на един адвокат за представителство пред настоящата съдебна инстанция.