Решение № 136 от 04.08.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н

И Е № 136 гр.Пловдив,

04.08.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение, в публично заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО СИМИДЧИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ЦАНКОВА ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА при секретаря Камелия Спасова и прокурора Петър

Петров, като разгледа докладваното от съдията СИЛВИЯ ЦАНКОВА ВНОХД № 868 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда № 150 от 30.05.2019 г. по НОХД № 7217/2017г., Районен съд-Пловдив, 14 н.с. е признал подсъдимия П.И.Д. за виновен в извършване на престъпление по чл.235, ал.1 от НК, за това, че на 25.04.2010 г. от землището на с. Старосел, обл. Пловдивска, местност „Петдесятица” в посока местност „Азанско дере” в землището на гр.Копривщица, обл.София, без редовно писмено позволително за извоз е взел и извозил от държавен горски фонд, стопанисван от ДГС гр.Хисаря 17 пространствени кубични метра букови дърва за огрев на стойност 588.74 лева. На основание чл. 55, ал.1, т.1 от НК съдът е наложил на подс.Д. наказание „пробация“ за срок от шест месеца, при следните пробационни мерки по чл. 42 А, ал.2, т.1 и т.2, вр. ал.3 т.1 от НК:задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване пред пробационен служител или определено от него лице два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител. Наложено е и кумулативното наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева. Съдът е оправдал подсъдимия по обвинението по чл. 235, ал.1, вр. с чл.26, ал. 1 от НК и по чл.

195, ал.1, т.2, т.4, пр. 1, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК. Произнесъл се е и по направените разноски и веществените доказателства по делото.

Срещу присъдата е депозирана жалба от защитника на подсъдимия-адв.Ш., в която се навеждат доводи относно неправилност на съдебния акт, поради неговата незаконосъобразност. В този смисъл се иска отмяна на обжалваната присъда, като се постанови нова, с която да бъде оправдан подсъдимият.

При пренията от страна на защитата се изложиха съображения, които условно могат да бъдат разделени на три групи, предвид аргументираните с тях претенции.

На първо място, защитата претендира за прекратяване на наказателното производство, поради санкционирането на дееца по административен ред за същото деяние, за което е бил признат за виновен и осъден с обжалваната присъда.

Претендира се и изтичане на предвидения в закона давностен срок, изключващ наказателното преследване за въпросното престъпление, извършено на 25.04.2010г. На следващо място, се навеждат доводи, според които с оглед местоизвършването на въпросното престъпление, ПРС не е бил териториално компетентен да реши делото по същество. В този смисъл според защитата е следвало съдът след постановяването на оправдателна присъда досежно другите две обвинения, които са му били местно подсъдни, да прекрати съдебното производство и да препрати делото по компетентност на Районен съд-Пирдоп. Към това съждение на защитата относно липсата на надлежна местна подсъдност не е формулирано конкретно искане, но предвид актуалната съдебната практика, принципно липсата на подсъдност обуславя наличието на съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на атакувания съдебен акт и връщането на делото в съответната предходна фаза на процеса.

Последната група съображения, аргументират искането за постановяването на нова присъда, с която да бъде признат за невинен подсъдимият и по обвинението по чл.235, ал.1 от НК, като се предлага на съда да приеме наличието на малозначително деяние по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.

Подсъдимият Д. се присъединява към изложеното от своите защитници и моли съда да го оправдае и по обвинението по чл.235, ал.1 от НК.

Прокурорът от ОП-Пловдив изрази мнение, че присъдата е законосъобразна и обоснована, поради което като правилна подлежи на потвърждаване.

Пловдивският окръжен съд, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбата и пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на обжалване по реда на Глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА, макар и не поради посоченото в нея основание.

Пред ПРС се е развило съдебно следствие по общия ред, като това е второто по ред разглеждане на делото от първата инстанция, след като при първоначалното му разглеждане първостепенният съд въобще не е изготвил никакви мотиви към присъдата си. Въз основа на събраните по делото по реда и със средствата, предвидени в НПК, доказателства и доказателствени средства –показанията на свидетелите: А. А., К. Н., А. В., С. Е., Т. Г., А. Б., Н. М., Л. А., Е. С., В. Р., Л. Н., Т. Р., А.Б., П.С., И. Д., И. Л., Е. К., Р. Д., П. Б., Ц., А. В,

Н. А., А.Д., И. Ч., Т. М., Н.Б. и Л. Т., както и от събраните писмени доказателства и доказателствени средства, от веществени доказателства, както и от заключенията на изготвените по делото експертизи – първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият

П.И.Д. е роден на *** ***, обл.Пловдив. Той е българин, български гражданин е. Има средно образование, безработен е, женен, не е осъждан, има ЕГН **********.

Подсъдимият П.Д. се занимавал с добив и преработка на дървесина, като за целите на дейността си ползвал фирма „***ЕТ, за което имал издадено пълномощно. На 04.09.2008г. между едноличния търговец и Община Хисар бил сключен договор за добив на дървесина от общински горски фонд, като това следвало да става в местността “Петдесятница“, в землището на с.Старосел, от отдел 12“б“.

Бил сключен и втори договор от същата дата за покупко-продажба на дървесина в същата местност, отдел 13“г“. Първоначално горските масиви били собственост на Община Хисар по реституция, но с Решение №61/12.03.2010г. на ВКС собственик на горите станала Държавата, като същите били стопанисвани от ДГС-Хисар. Във връзка с горните договори било издадено и позволително за сеч, съответно № 40950/18.06.2009г. за отдел 12“б“, а за отдел 13“г“ с № 40944/18.05.2009г.

Срокът за извоз на дървесината бил до 23.12.2009г.

Дейността по добива на дървесината се контролирала от служители на Община Хисар, като това не изключвало и контрола от служителите на съответното горско стопанство. Общината имала на разположение лесовъд, който маркирал съответните дървета за сеч, след добива им се складирали на определени за това временни складове, а след това се извършвало и маркиране с цел извозване и се издавал превозен билет. Самото маркиране за извоз се извършвало с марка в зелен цвят боя. В случаите, когато служители на горското стопанство констатирали наличие на незаконно добита дървесина, маркирането се извършвало с червена боя. Подобна дървесина можела да се транспортира единствено от ДГС, което пък от своя страна наемало камиони за целта. По принцип общината разполагала с няколко електронни терминала за издаване на превозни билети като два от тях били предоставени на лицата Ц. Л. и А. В..

Последните именно издавали билети за извоз на дървесина към момента на деянията предмет на обвинението. Първият обаче бил назначен и за управител на новосъздаденото общинско дружество „Хисарска гора“ЕООД с договор от 10.12.2009г. Информацията от магнитния носител се предоставяла на ДГС-Хисар. След изтичане срока на разрешителното за добив на дървесина, трябвало в срок до един месец да се освидетелства какво е извършено, а при наличие на добита, но неизвозена дървесина, само тя можело да се извозва оттам.

През коментирания период за целите на дейността с подс.Д. ползвал наети лица, които били предимно от ромски произход, като същият пряко договарял с отделен отговорник, който от своя страна намирал работници за различните дни. Такъв отговорник бил и свид.А.А.. За да извършва дейност във връзка с добива на дървесна, фирмата трябвало да подаде декларация по чл.19, ал.2, т.9 от Наредба №1/28.12.2008г., но тъй като това не било сторено, от 04.08.2009г. фирмата нямала право да работи в горския фонд. Въпреки това дейността по договорите не била прекратена и Д. продължил да работи с посочената фирма.

През месец ноември 2009г. подс.Д. и свид.А. се разбрали последният да събере бригада за работа в посочената местност Петдесятница. По правило работниците били превозвани с микробус „Форд Транзит“ с рег.№ *** до хижа Бунтовна. Оттам работниците се придвижвали пеш до сечището. Така на 23.11.2009г. бригадата на А. добила 40м3 дървесина - бук, които били складирани във временен склад. Поне част от нея обаче била добита от отдел 93“б“, който граничел с 13“г“. За разлика от втория обаче, за първия нямало никакво разрешение за добив на дървесина. Същия ден свид.Ц. Л. и А. В. забелязали, че е добивана дървесина и в отдел 93“б“. Попитали свид.А. защо работи в този отдел и последният отговорил, че работи за подс.Д., който му бил посочил да сече в този отдел. За случая бил отправен сигнал до служител на ДГС-Хисар и на място пристигнал свид. Е.

К.. Той също бил информиран от А., че последният работел на това място по указания на подс.Д.. Свид.К. съставил протокол за складираните 40куб.м дървен материал, в който посочил само водача на буса – свид.Р.

Д., тъй като само той имал лични документи. На следващия ден бригадата отново работела в района, като присъствал и синът на подсъдимия – И. Д.. Тогава на място пристигнали и служители на ДГС – Хисар, сред които свидетелите Б. и К.

Последният разделил 40куб.м дървесина на всеки от работниците, като съставил протоколи за по 5куб.м на всеки от тях. На следващия ден им съставил и актове.

Последните били издадени на лицата А.А., А. В., И.

Д., В. Я., А. В., С. Е., Й. К. и Н.А. Всъщност при констатиране на нарушението от посочените лица на обекта присъствал и работил като дървосекач единствено А., както и други лица, чиято самоличност не е установено по делото.

Дървесината от 40куб.м била напръскана с червена боя, но останала там, където била заварена, а именно в близост до отдел 93“б“, тъй като горските в момента не могли да я транспортират.

Междувременно на 02.02.2010г. свид.М. – служител на РДГ-Пловдив, заедно със свид.Л. открили складирана добита дървесина, която не била маркирана, но също била складирана до отдел 93“б“, но в горната му част. Същата била изчислена на 148куб.м. Подали сигнал за случая и на следващия ден на место отишли свидетелите Е. К., П. Б., В. Р. и П.С.. Последният съставил протокол за намерената букова дървесина.

Освен това същата била маркирана с горска марка и червена боя. По този начин било възбранено извозването й освен от служители на

ДГС.

Същия месец – на 25.02.2010г. кметът на Община Хисар издал заповед, с която назначил комисия, която да огледа и измери дървения материал, останал на временен склад от фирмите, които имали договори с Общината. Обектът на подс.Д. също бил огледан в негово присъствие. Така складираната дървесина в отдел 93“б“ била описана като 177.7куб.м и същата била предадена на подс.Д., за което бил издаден протокол от свид. А. Б.

Последният не познавал добре естеството на работата, понеже по съвместителство му били вменени правомощията на общо четири длъжности, поради което се доверил на свид.Ц. Л., който също присъствал. Така длъжностните лица приели, че дървеният материал е добит от отдел 13“г“, като за него бил съставен отделен протокол отново с налична добита дървесина от 177.7куб.м.

На

24.04.2010г. подс.Д. се обадил на свид.Т.

Р., тъй като последния притежавал камион с рег. № ***, подходящ за извозването на дървен материал. Подсъдимият се нуждаел от още един камион, все за извозването на дървен материал, поради което свид.Р. се обадил на свид.Л. Н. Последният притежавал камион с рег. № ***, който също бил марка „Камаз“, като този на свид.Р. На следващия ден 25.04.2010г. свидетелите

Р. и Н. и подс.Д. се събрали с двата камиона в местността “Петдесятница“. Подсъдимият бил със собствен камион „Камаз“ с рег. № ***. На останалите двама подсъдимият обяснил, че ще натоварят дървата, а свид.Л., ще им постави марка, за да ги извозят. Така натоварили дървен материал на камионите, като за целта използвали и докери – по 2-3 за всеки камион. Свид.Л. обаче така и не се появил, но въпреки това камионите потеглили в посока пътя Стрелча – Копривщица. Пътьом обаче, в местността „Азанско дере“ били задминати от свид.Т. Г. - горски инспектор към Горското в Пирдоп, с район именно землището на Копривщица, който бил получил сигнал за камиони с дървен материал, слизащи към асфалта. Най-отпред в колоната се движел подс.Д., който бил спрян от свид.Г., след което спрели и другите камиони. Свид.Г. забелязал, че по дървения материал имало контури на горска марка с черна боя.