Решение № 53 от 10.04.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Кърджали, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20235140200890 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 144/11.10.2023 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/ гр.Пловдив, с което на основание чл.200, ал.1, т.2 предл. първо от ЗВ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 лв. на „****“ ЕООД, ЕИК ****, адрес ****, за нарушение на чл.46, ал.1, т.2 от ЗВ.

Жалбоподателят „****“ ЕООД **** твърди, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като отразената в него и предхождащите го АУАН и КП обективна обстановка била невярна и непълна. Дружеството не било извършило вмененото му нарушение по ЗВ. В хода на административнонаказателното производство били допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи процедурата и издаденото наказателно постановление. В атакуваното постановление и акта не била посочена дата или период на извършване на нарушението, с което не били спазени разпоредбите на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Липсата на дата или времеви период на извършване на нарушението изключвала възможността за преценка приложимостта на чл.34 от ЗАНН, а също и релевантната редакция на материалния закон. В наказателното постановление не била посочена разпоредба, която да съдържа състав на нарушение, такъв състав не се съдържал в чл.46, ал.1, т.2 от ЗВ. Това водело до неяснота на обвинението, 1 имало и разминаване между описателната част на нарушението и цифровото приложение на санкционната норма. Не била спазена нормата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, изискваща да са посочени законните разпоредби, които са нарушени. В наказателното постановление било игнорирано и прикрито, че не е постъпило писмено възражение срещу акта. Това не отговаряло на истината, което било видно от възражение на дружеството от 09.08.2023 г. в отговор на писмо на БД ИБР с изх.№ **** Фактът, че в процесния случай имало издадено Разрешително № ****, по което е издадено Решение № **** на Зам.-министъра на околната среда и водите бил известен на наказващия орган. Известно му било също, че към момента административното производство се намирало в съдебна фаза във ВАС. Волята на наказващия орган била да санкционира жалбоподателя, независимо от доказателствата и липсата на нарушение. Наказателното постановление било издадено в разрез с чл.52, ал.4 от ЗАНН, като не било извършено разследване на спорните обстоятелства. Жалбоподателят бил поставен в невъзможност да разбере за какво точно нарушение му е вменено да отговаря. Освен това, визираното нарушение разкривало незначително ниска степен на обществена опасност, поради което следвало да се приложи чл.28 от ЗАНН. Жалбоподателят моли за отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно и необосновано, или алтернативно, защото е налице маловажност на случая.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Сочи, че обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Същото било постановено след издаване на АУАН, който не е връчен и е съставен в отсъствие на дружеството нарушител. По делото се установило, че за процесния случай е налице висящо съдебно производство, което към настоящия момент се намирало във ВАС административно дело **** по което все още нямало постановен съдебен акт. Това доказвало, че наказващият орган е излязъл извън своите правомощия по закон, като санкционирал дружеството за деяние, приемайки, че няма издадено разрешително, което нямало как да бъде предположено преди произнасянето на ВАС. Затова моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Депозирал е и писмено становище, в което излага подробни доводи за законосъобразност на атакуваното постановление и моли същото да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 22.06.2023 г. свидетелите Т. К. и В. П. - главни експерти в Дирекция „Контрол“ на БД ИБР гр.Пловдив, извършили проверка на обект, представляващ садкова база, разположена в акваторията на язовир „***“, № 28 от Приложение 1 към чл.13, ал.1, т.1 от 2

ЗВ, в землището на ***, обл.Кърджали, стопанисвана от жалбоподателя „****“ ЕООД гр.Пловдив. Контролните органи констатирали, че с ъоръженията на фермата за аквакултури са представени от 218 броя плаващи квадратни мрежести садки, с размери 8м. х 8м., изградени от метална тръбна конструкция. Садките били разположени върху пет метални понтона (един основен и четири перпендикулярно разположени), монтирани, чрез винкелни връзки, закотвени стабилно на дъното. Върху металната конструкция били монтирани (изградени) панелна сграда с общи размери 12м. х 10м. - склад за фуражи и помещение за отдих на персонала, както и санитарно помещение (баня с тоалетна). Съоръженията за риборазвъждане били въведени в експлоатация, зарибени с есетрови риби и се извършвала дейността аквакултури във водния обект. При извършената проверка било установено, че дружеството-жалбоподател осъществява дейността без необходимото за това разрешително за ползване на воден обект. Разрешителното за ползване на повърхностен воден обект № ****, с цел аквакултури и свързани с тях дейности било с краен срок на действие 10.05.2021 г. С Решение ****н а Заместник министър на околната среда и водите било отказано продължаване срока на действие на Разрешително № ***, издадено от Министъра на околната среда и водите на „****“ ЕООД. Установеното при проверката нарушение било описано в Констативен протокол № КЖ-120/22.06.2023 г. Последният бил подписан от експертите Т. К. и В. П., както и от свидетелите Ф. Ш. и С. Е. - служители на ИАРА, офис РК гр.Кърджали, които оказали съдействие при проверката. По този повод на 11.08.2023 г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.46, ал.1, т.2 от ЗВ. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя, след надлежна покана до „****“ ЕООД, връчена с писмо с обратна разписка на 19.07.2023 г. Впоследствие АУАН бил изпратен по служебен път за връчване в гр.Пловдив, където било седалището и адреса на управление на дружеството-жалбоподател. На 31.08.2023 г. свидетелят Е. Т. - главен експерт в Дирекция „Контрол“ на БД ИБР гр.Пловдив, предявил съставения акт на управителя на „****“ ЕООД, но той отказал да подпише и получи акта. Отказът му бил надлежно удостоверен с подпис на свидетеля С. Г. - също служител в БД ИБР гр.Пловдив.

На 11.10.2023 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл.200, ал.1, т.2 предл. първо от ЗВ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 лв. за нарушение по чл.46, ал.1, т.2 от ЗВ.

Видно от представения по делото Констативен протокол № КЖ-094/04.06.2021 г., служителите на БД ИБР гр.Пловдив на 04.06.2021 г. са извършили проверка на същия обект - садкова база, разположена в акваторията на язовир „***“, № 28 от Приложение 1 към чл.13, ал.1, т.1 от ЗВ, в землището на *****, стопанисвана от „***“ ЕООД гр.Пловдив.

Проверката била отново във връзка със спазване на Разрешително № ****, като е установено нарушение на максимално разрешения лимит на съоръженията за използване на водите съгласно издаденото разрешително - изградени и въведени в експлоатация били 74 броя допълнителни садки, извън разрешените 160 броя. За това нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ срещу дружеството-жалбоподател било издадено Наказателно постановление № 93/12.08.2021 г. от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/ 3 гр.Пловдив.

Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на свидетелите В. П., Т. К., Е. Т., С. Г., Ф. Ш. и С. Е., на които съдът дава вяра изцяло като последователни, непротиворечиви и безпристрастни; Акт за установяване на административно нарушение от 11.08.2023 г.; Констативен протокол № КЖ-120/22.06.2023 г.; Разрешителното за ползване на повърхностен воден обект № ***; Решение № ***на Заместник министър на околната среда и водите; Констативен протокол № КЖ094/04.06.2021 г.; Наказателно постановление № 93/12.08.2021 г., както и другите приети по делото писмени доказателства.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е реализирана за нарушение по чл.46, ал.1, т.2 от ЗВ, която разпоредба гласи, че разрешително за ползване на воден обект се издава за аквакултури и свързаните с тях дейности. Приложената санкционна разпоредба на чл.200, ал.1, т.2 предл. първо от ЗВ предвижда да се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи без необходимото за това основание - от 2 000 лв. до 10 000 лв. При изложената по-горе фактическа обстановка, съдът приема, че жалбоподателят „***“ ЕООД гр.Пловдив действително е нарушил посочената разпоредба, тъй като е извършвал дейността аквакултури в садкова база, разположена в акваторията на язовир „***“, № 28 от Приложение 1 към чл.13, ал.1, т.1 от ЗВ, в землището на***, без необходимото разрешително за ползване на воден обект. Разрешителнот о № ****, с цел аквакултури и свързани с тях дейности е било с краен срок на действие 10.05.2021 г., което означава, че ползването на водния обект още на следващия ден е в нарушение на чл.200, ал.1, т.2 предл. първо от ЗВ. Независимо от това, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като в хода на административнонаказателното производство е било допуснато съществено нарушение на процедурата, предвидена в ЗАНН.

Налице е нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като АУАН не е бил съставен в тримесечен срок от откриване на нарушителя.

Съгласно посочената разпоредба, административнонаказателно производство не може да се образува, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. От материалите по делото е видно, че нарушителят е станал известен на контролните органи от БД ИБР гр.Пловдив още н а датата 04.06.2021 г., когато са извършили проверка на садкова база, разположена в акваторията на язовир „***“, № 28 от Приложение 1 към чл.13, ал.1, т.1 от ЗВ, в землището на ***, във връзка с ползването на водния обект от жалбоподателя като титуляр на Разрешително № ****. Видно от Констативен протокол № КЖ-094/04.06.2021 г., още тогава 4 служителите на БД ИБР са проверили спазването на условията на Разрешително №**** от страна на „****“ ЕООД, което означава, че са били запознати с изтеклия му срок на действие на 10.05.2021 г., респ. имали са данни и за процесното административно нарушение и за неговия автор. Въпреки това АУАН е съставен на 11.08.2023 г., което е много след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Установените в този текст срокове са съобразени с целите и характера на административнонаказателната отговорност, а именно с изискванията за бързина при установяването на нарушението, образуването на производството, санкционирането на нарушението и изпълнението на наказанието. Затова и неспазването им е винаги съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Не се споделят доводите на жалбоподателя за това, че е поискал продължаване срока на действие на разрешителното за ползване на водния обект, като имало издадено Решение № *** на Заместник министър на околната среда и водите, което се обжалвало и било предмет на висящ спор. От момента на изтичане срока на разрешителното на 10.05.2021 г. и до евентуалното издаване на ново такова, ползването на водния обект от страна на „***“ ЕООД е без необходимото основание, респ. дейността му се явява в нарушение на чл.200, ал.1, т. 2 предл. първо от ЗВ. Неоснователни са и възраженията в жалбата относно реквизитите и съдържанието на наказателното постановление, но това не променя крайния извод на съда, че същото следва да бъде отменено, с оглед горепосочените съображения.