Определение № 32 от 27.01.2021, Районен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32 гр. Плевен , 27.01.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Дария И. Митева Маринова като разгледа докладваното от Дария И. Митева Маринова Частно наказателно дело № 20214430200169 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.243, ал.4 от НПК.

С постановление от 04.12.2020г. на прокурор Владимир Радоев при Районна прокуратура гр.Плевен е прекратено наказателното производството по досъдебно производство №Д-1274/2019г. по описа на РП гр.Плевен образувано с постановление на АП - Велико Търново за това, че на 10.03.2018г. в помещение на 01 РУ на МВР в гр. Плевен от полицейски орган при изпълнение на службата им е причинена лека телесна повреда на *** *** изразяваща се в причинени болки и страдание, без разстройство на здравето престъпление по чл. 131, ал.1, т.2 пр.3 във вр. с чл.130, ал.2 от НК.

Недоволен от постановлението е останал *** *** които чрез. Адв.

***-АК-гр.Плевен е депозирал жалба до Районен съд Плевен за отмяна на същото и връщане делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

След като се запозна с всички материали приложени по досъдебното производство № Д 1274/2019г. по описа на РП гр.Плевен и обсъди доводите на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:

По допустимостта на жалбата: Предпоставките за допустимостта на жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство се съдържат в разпоредбата на чл.243, ал.6 от НПК. Съгласно цитираната норма определението на първоинстанционния съд по ал.5 може да се протестира от прокурора и да се обжалва от обвиняемия, от неговия защитник, от пострадалия или от неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице пред съответния въззивен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му. За да бъде допустима жалбата е необходимо същата да бъде подадена от кръга лица, изброени изрично в разпоредбата на чл.243, ал.6 от НПК. Право да подадат жалба срещу постановлението за прекратяване на 1 наказателното производство имат единствено и само обвиняемия, неговия защитник, пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице. В конкретния случай жалбата е подадена от *** –АК-грПлевен, явяваща се процесуален представител ,упълномощена да представлява *** *** пострадал от престъплението предмет на разглеждане по посоченото досъдебно производство. Поради изложеното Съдът намира, че жалбата е подадена от лице, което има право да обжалва определението на PC Плевен и същото е включено в кръга от лица, изрично посочени и изброени в чл.243, ал.6 от НПК.

Втората предпоставка, за да бъде жалбата допустима е, че тя трябва да бъде подадена в предвидения законов срок. Съгласно чл.243, ал.6 от НПК жалбата срещу определението на първоинстанционния съд трябва да бъде подадена в 7 - дневен срок от съобщаването му. По своята същност този срок е преклузивен и не спазването му преклудира възможността изброените лица в цитираната разпоредба да обжалват постановения съдебен акт. Подаването на жалбата извън законоустановения срок води до недопустимост на същата.

В конкретния случай съдът констатира, че по делото е приложен препис от постановление на РП гр.Плевен от 07.12.2020г, с адресат жалбоподателя, изпратено и получено от жалбоподателят на 18.01.2021г . Жалбата е получена от жалбоподателят на 18.01.2021г видно от приложената разписка и подадена от него жалба срещу постановлението на РП на дата-20.01.2021г.

Във връзка с така изложеното съдът намира, че следва да приеме, че жалбата е подадена в законоустановения 7 - дневен срок, поради което същата се явява допустима.

Предвид горното съдът намира, че са налице предпоставките за допустимост на жалбата, посочени в чл.243, ал.6 от НПК, а именно: същата да е подадена от лице, което е в кръга на изрично изброените в цитираната разпоредба като имащи право на жалба; да е подадена в законоустановения 7 дневен срок от съобщаването на атакувания първоинстанционен съдебен акт и жалбата да е подадена до надлежния въззивен съд, поради което същата се явява допустима.

По съществото на жалбата: Съдът, след като се запозна със доводите в жалбата и събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства намира същата за неоснователна поради следните съображения:

Предмет на контрол е постановление на РП Плевен с което наказателното производство за това, че на 10.03.2018г. в помещение на 01 РУ на МВР в гр. Плевен от полицейски орган при изпълнение на службата им е причинена лека телесна повреда на *** *** изразяваща се в причинени болки и страдание, без разстройство на здравето - престъпление по чл. 131, ал.1, т.2 пр.3 във вр. с чл.130, ал.2 от НК. Целта на съдебния контрол по реда на 2 чл.243, ал.4 и следващи от НПК е да се извърши проверка на законността и обосноваността на постановлението на прокурора с което се поставя край на наказателното производство, в случая да отделно деяние, като при извършване на тази проверка проверяващия съд се произнася по същество на делото. За нуждите на производството по чл.243 от НПК съдът проверява, дали е спазен материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включва и преценката, дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципа за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощие да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат проведени. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от НПК съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Също така следва да се отбележи, че чл.14, ал.1 от НПК сочи, че съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. В този смисъл в процедурата по чл.243 от НПК съдът може да преценява дали събраните по досъдебното производство доказателства са достатъчни за правилното решаване на казуса, при което не се касае за подмяна на вътрешното убеждение на прокурора, а до съдебен контрол по спазването на закона при упражняване на правомощията на прокурора в качеството му на господар на процеса в досъдебната му фаза да прекрати наказателното производство и по този начин да прегради пътя на бъдещо съдебно производство.

В хода на извършеното разследване е възприета следната фактическа обстановка:

В хода на разследването са разпитани в качеството на свидетели лицата имащи отношение по случая както и са приобщени относими документи.

Свидетелите *** и *** ***и живеели в гр. Плевен на адр. ***. На адреса били посещавани от *** и *** Същите често спорели на различни теми, като при някои от случаите ситуацията ескалирала в нещо повече от размяна на реплики на висок глас и скандалът ставал достояние на съседите им.

На 10.03.2018г.св. *** бил в жилището на родителите си. Узнал, че недвижимият имот в който се намира е прехвърлен по нотариален път от родителите на сестра му. Това обстоятелство силно го засегнало, воден от емоцията започнал да изисква обяснение защо се е случило това. Буйният му характер взел връх и той започнал да предприема крайни действия, с които да изрази недоволството си. Започнал да унищожава някой от мебелите в 3 жилището, като тези му действия били съпроводени с викове и заплаха да взриви газовата бутилка намираща се в апартамента. В последствие действията му преминали във физическа агресия към сестра му ***. Той започнал да се боричка с нея, като дори успял да я хване и събори на земята.

При този физически контакт разменили удари и двамата получили наранявания, включително и от удара в твърдата повърхност. Докато били на земята техният баща се опитвал да ги отдели един от друг. За това бил хванал сина си в горната част на тялото и го дърпал силно в противоположна посока.Докато траел конфликта бил подаден сигнал на тел. 112, който бил предаден в 01 РУ МВР - Плевен. На място реагирали полицаите *** и ***.

Когато пристигнали те възприели скандала в неговата активна фаза. След като се запознали със ситуацията решили да предприемат действия за нормализирането и. Отдали устни разпореждания на *** да прекрати физическата и вербална агресия. Последният отказал да се подчини. Бил във видимо нетрезво състояние и не успявал да овладее възбудата си. Поради тази причина служителите на реда решили да го изведат от тази среда, като лицето следвало да бъде отведено до 01 РУ на МВР гр. Плевен. За целта били използвани полицейски техники - ключ на ръката, поясно хвърляне и водещи техники. Същите също оставили видими следи по тялото на задържаното лице. След като му били поставени белезници полицаите преустановили употребата на физическа сила и помощни средства. В последствие *** бил отведен до 01 РУ на МВР гр. Плевен. Там били съставени необходимите документи, които същият отказал да подпише. В последствие бил настанен в място за задържане,като бил сам в килия. На следващият ден бил освободен.

Решил да сезира компетентните органи за това, че спрямо него е упражнено полицейско насилие. За целта подал жалба.

Горната фактическа обстановка кореспондира със събраните в хода на разследването доказателства.

В качеството на свидетел е конституирано лицето *** Същата описва ситуацията като заявява следното: „Като ескалира ситуацията преди да дойдат полицаите с брат ми се сборичкахме. Докато се боричкахме паднахме на земята и аз си спомням, че имах синини по лактите и колената. За това си мисля, че е възможно и брат ми да се е наранил по лактите и краката, като е възможно и аз да съм го наранила за щото се борех с него и може да съм го ударила някъде. Мина време и немога да бъда по-конкретна.На мен лично не е споделял, че е бил бит след задържането му в районното управление. За тези въпроси трябва да питате майка ми и баща ми.Ако са били налице синини по него и по тялото му е възможно да са причинени от мен.".

Показанията на свидетеля категорично позволяват да се направи извод за причинени телесни наранявания на *** в хода на физическият контакт между тях.

4

По делото е разпитан и св.***. Свидетеля дава описание на ситуацията, като по отношение на физическият контакт между неговите син и дъщеря заявява следното: „След като започна да буйства се скара с всички ни. Беше извън контрол и нападна сестра си. Спомням си, че удари сестра си по главата, хвана я за косата. Май паднаха и двамата на земята и продължиха да се боричкат. Той като не е на себе си няма спиране и го дърпах няколко пъти за да го откъсна от сестра му. Хващах го предимно за раменете и ръцете, за да мога да го издърпам от нея. Според мен му нямаше нищо докато аз го дърпах.". Отново е на лице обективна възможност за генериране на наранявания върху жалбоподателя. За действията на органите на реда *** твърди: „Синът ми беше пак агресивен към полицаите. Те го натиснаха на спалнята. Единия - по якия го натисна и му изви ръцете отзад, а другия му сложи белезниците. В този момент синът ми се съпротивляваше като се опитваше да се отскубне. Освен това, че го натискаха полицаите, не съм видял да го удрят. Категоричен съм, че в главата не съм видял удар от тяхна страна.", на въпроса дали е бил информиран за неправомерно упражнено насилие свидетеля дава следният отговор: „На другия ден пуснаха синът ми и той се прибра у нас. Като се прибра в нас нямаше следи от побой по него. Не съм видял по тялото му синини, натъртвания, охлузвания, нямаше и кървящи рани. Не ми е споменавал да е бит от полицаите. Нищо не ми е споменавал.Не съм чувал от никой, че синът ми е бил бит от полицай след като е бил задържан. Не е ставало въпрос за такова нещо.Нямам претенции към момчетата от полицията които дойдоха в дома ми. Според мен действаха правилно. Мисля си, че синът ми не е бил бит от тях.".