Решение № 2614 от 22.12.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2614 гр. Пловдив, 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20215330110811 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правна квалификация по 410 ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ).

Ищецът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” АД, ЕИК: 000694286, със седалище и адрес на управление: град София, пл. „Позитано” № 5, представлявано от И.Г. и П.Ш., чрез пълномощник адв. Е.Т., е предявил против Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК:

000695089, чрез Областно пътно управление- Пловдив, БУЛСТАТ: 0006950890255, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 22, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 185, 63 лева- главница, представляваща изплатено обезщетение въз основа на застраховка „Каско Стандарт” за причинени щети на лек автомобил „Опел Астра”, рег. № *******, управляван от Й. Т. П., ЕГН: **********, в резултат на настъпило ПТП на 20.12.2019 г., при движение по АМ „Тракия“, посока ****, в участъка след отбивката за с. Ц., поради преминаване на автомобила през неравност на пътното платно, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба- 30.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба е посочено, че 20.12.2019 г. при движение по АМ „Тракия“, посока ****, в участъка след отбивката за с. Ц., лек автомобил „Опел Астра”, рег. № *******, управляван от Й. Т. П., ЕГН: **********, преминал през неравност на пътното платно, в резултат на което се спукала задна дясна гума и се пукнал десен подкалник. Увреденият автомобил имал валидна застраховка „Каско Стандарт” при ищеца, сключена със ЗП № ************/ 11.09.2019 г., със срок за покритие 09.10.2019 г.- 08.10.2020 г., като във 1 връзка с валидното застрахователно правоотношение на 20.12.2019 г. при ищеца постъпило заявление за изплащане на застрахователно обезщетение. По този повод била образувана преписка по щета, а експерт извършил оглед и опис на щетите, като се констатирало увреждане на задна дясна гума „Nokian“ с размери 205/55 R16 с 62 % остатъчна стойност, заден десен тас и заден десен ПВС подкалник. На основание представена от застрахованото лице- „АЛД Аутомотив“ ЕООД фактура за закупени и монтирани две нови гуми, застрахователят решил за щетите по задна дясна гума да изплати обезщетение в размер на 83, 14 лева, като сумата била преведена по банков път на ползвателя на 27.12.2020 г. На основание възлагателно писмо, щетите по таса и подкалника били отстранени в сервиз „Еспас Ауто“ ООД, като според издадената фактура ремонтът възлизал на сумата от 122, 99 лева с ДДС. С доклад по щета *****************/ 15.02.2021 г. ищецът решил за тези щети да изплати обезщетение от 102, 49 лева- стойността на ремонта без ДДС, като тази сума била преведена на собственика на 16.02.2021 г. На основание чл. 410 ал. 1 от КЗ с изплащане на обезщетението в общ размер на 185, 63 лева застрахователят встъпвал в правата на увредения застрахован срещу причинителя на вредата до размера на платеното.

Увреждането на автомобила настъпило в резултат на недостатък на републикански път, за поддържането и ремонта на който отговарял ответникът, носещ отговорност за щетите по застрахования автомобил. В тази връзка на 12.04.2020 г. ответникът, чрез ОПУ- Пловдив, бил уведомен за задължението си и поканен да го изпълни доброволно, но плащане не последвало. Моли за осъждане на ответника да заплати търсената сума за главница, ведно със законната лихва от предявяване на иска. Претендират се и разноските в производството.

В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Оспорва наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил. Посочва, че с оглед нормата на чл. 351 ал. 3 от КЗ застрахователният договор влизал в сила след плащане на дължимата премия или съответна вноска при договорено разсрочено плащане, но към исковата молба липсвали доказателства за плащане на договорената застрахователна премия, поради което не се установявало правното действие на договора и валидността му към момента на застрахователното събитие. Липсата на валидно застрахователно правоотношение пък се явявала пречка за завеждане и разглеждане на щетата от страна на застрахователя, което пък се явявало съществен елемент от фактическия състав на регресната претенция. Оспорва се и факта на настъпилото ПТП така, както било описано в исковата молба, защото липсвал документ, удостоверяващ настъпването на събитието от страна на контролните органи, тъй като в случая не бил съставен протокол за ПТП. В този документ е следвало да се констатира при посещение на място размери на дупката и нейното точно местоположение.

Твърди се, че реализирането на ПТП- то се дължало до голяма степен на движението на автомобила с несъобразена скорост и неуместните действия на водача, който не бил длъжен да съобразява нормите на чл. 20 ал. 1 и ал. 2 от ЗДв.П. Оспорват се всички описани от застрахователя вреди върху автомобила, както и причинната им връзка с твърдяното ПТП.

Оспорва се процесната стойност на вредите, както и размера на платеното застрахователно 2 правоотношение. Прави се и възражение за съпричиняване на вредите с оглед поведението на водача на автомобила, което давало предпоставка за намаляване на размера на дължимото обезщетение. Оспорва се възникването на задължението на застрахователя да заплати обезщетение, поради липса на правна връзка между водача и застрахования собственик. Поетите между страните задължения имали силата на закон и с оглед изложеното, нито имало валидно застрахователно правоотношение, нито пък за застрахователя било възникнало правото той да се суброгира в правата на увредения, за да предявява настоящия иск. В този смисъл моли за отхвърляне на претенцията. Също претендира разноски. В с.з. страната не се явява и не се представлява.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

От декларацията на водача на автомобила- Й. Т. П., подадена пред застрахователя, се установява, че на 20.12.2019 г. към 08.30 часа при движение по АМ „Тракия“, посока ****, в участъка след отбивката за с. Ц., лек автомобил „Опел Астра”, рег. № *******, преминал през неравност на пътното платно, в резултат на което се спукала задна дясна гума и се пукнал десен подкалник. Приложена е още и декларация на свидетел на събитието- водач на друг автомобил, пътуващ заедно с пострадалия, отразяващата същите обстоятелства.

Като писмени доказателства по делото са приети застрахователна полица на автомобила № *****************/ 15.02.2021 г. „Каско стандарт“, с валидност от 09.10.2019 г.- 08.10.2020 г., общите условия по застраховката, заявление от собственика за изплащане на застрахователно обезщетение, копия от контролен талон на МПС- то и свидетелството за управление на водача, опис на претенцията и снимки на увредените части на автомобила, възлагателно писмо, доклад по щета, фактури, преводни нареждания, опис- заключение, получена от ответника регресна покана.

По делото е изслушано заключение на автотехническа експертиза, установяваща стойността на щетите по автомобила, определени от вещото лице на пазарна стойност от 242 лева с ДДС, като наред с това на база събраните гласни и писмени по делото доказателства експертът прави извод за наличие на пряка причинно- следствена връзка между механизма на ПТП и нанесените щети по автомобила.

Прието е и заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице след извършена проверка е установило, че застраховката е платена на застрахователя на 12 вноски, в общ размер на 823, 52 лева, по банков път от собственика на автомобила, както и, че застрахователят е превел по банков път на 27.02.2020 г. и на 16.02.2021 г. за щетата по сметка на увреденото дружество сумата от общо 185, 63 лева.

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на водача на увредения автомобил (протокол от с.з. от 19.10.2021 г.). Св. Й. Т. П. посочва, че управлявала служебен автомобил, когато претърпяла ПТП, изразяващо се в преминаване на колата през неравност на платното.

Пътувала по АМ „Тракия“, като съпругът й бил в съседна кола и карал зад нея. Датчикът веднага отчел проблем в налягането на гумата, но успяла да отбие в аварийната лента.

Съпругът й веднага сменил гумата, като тя била разрязана, а подкалника- спукан.

Предполага, че от изровения асфалт камъче се ударило отдолу. Не извикала полиция, но 3 сигнализирала лизингодателя, като завели щета при застрахователя, който платил ремонта.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

На първо място, няма спор по обстоятелството, че съществува валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца. Налице е застрахователна полица, действаща между страните към датата на ПТП- то, която е покривала съответния риск. От заключението на ССчЕ е видно, че плащането на застрахователната премия е било уговорено разсрочено, на 12 вноски в общ размер на 823, 52 лева, като всички от тях са били платени по банков път. Оттук следва, че е имало действащ договор към датата на инцидента, а отделно от това и веднага след уведомлението за настъпването му застрахователят е образувал при себе си преписка по щета за събитието, поради което несъмнено е доказано съществуването на първата предпоставка за възникване на суброгационното право на застрахователя.

На второ място, действително в случая не е бил съставен протокол за ПТП и мястото не е било посетено от дежурен екип на КАТ, като от разпитания свидетел се установи, че той е сигнализирал за инцидента единствено лизингодателя си, а не и контролните държавни органи на МВР, като е без значение причината, поради която го е направил. Липсата на удостоверяване на събитието с официален документ обаче, издаден от компетентен орган на власт, не води до недоказаност на ПТП- то, защото не за всяко такова се изисква съставяне на нарочен протокол. Изрично в чл. 6 т. 4 от Наредба № Iз- 41/ 12.01.2009 г. е предвидено, че органите на КАТ „Пътна полиция“ не посещават мястото на ПТП и не съставят документ за него, когато щетите по повредения автомобил не са причинени от друго МПС. Доколкото и в конкретния случай повредата е настъпила от преминаване през неравност на пътното платно, а не от сблъсък на няколко автомобила, то тук дори липсва законово основание да се съставя специален протокол за инцидента. Отделно от това, дори и такъв да имаше, той принципно няма обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП- то, описано в него и това е така, защото произшествието не е било извършено в присъствието на съставителя на акта, който няма и вменена удостоверителна функция по ЗМВР досежно обстоятелства, при които е настъпило произшествието. В този смисъл доказването на събитието следва да се извърши в процеса с всички допустими средства- гласни, писмени, експертиза, които са събрани и еднопосочни в насока причината и начина на настъпване на вредите.

Първо- вещото лице по САТЕ изрично посочва, че повредата по гумата е настъпила в резултат на преминаването през неравност на пътното платно, като в случая несъмнено е налице причинно- следствена връзка между механизма на събитието и вредите по автомобила, защото в резултат на този удар задната дясна гума се е спукала, като се е пукнал и десният подкалник. Второ- самият водач в разпита си, ясно описва мястото, пътната обстановка, движението на МПС- то и настъпилата повреда, като писмено декларира именно този механизъм пред застрахователя- наличие на неравност в платното за движение, през която преминал. Няма основание да не се кредитират свидетелските показания, защото те са логични, последователни и съвпадат с останалия доказателствен материал, като в случая не може да се приеме, че свидетелят е заинтересован, защото 4 изходът от делото е без всякакво значение за него. Той не е страна в процеса, за да го обвърже решението, а отделно от това собственикът на увредения автомобил вече си е получил паричното обезщетение за щетите, за да има интерес задължително да бъде осъден ответникът, защото тук няма хипотеза, при която този собственик ще дължи връщане на преведената му като обезщетение сума от застрахователя при евентуално отхвърляне на регресната претенция.