Решение № 12221 от 21.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12221 гр. София, 21.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ

КЮЛЕРОВ при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20251110144924 по описа за 2025 година Искът е с правно основание чл. 411 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищеца ****, със седалище и адрес на управление ***, представляван от *** – изпълнителни директори, чрез процесуалния си представител адв. Д. С. от САК, твърди в исковата си молба, че за него е налице правен интерес да поиска ответникът да му заплати посочените в същата суми вследствие случило се ПТП, на 12.04.2024 г., около 11.50 часа, в гр. ***, с участието на МПС, застраховани при ищеца и ответника. В съдебно заседание искът се поддържа, претендират се направените по делото разноски.

Ответника ****, със седалище и адрес на управление *** ***, представляван заедно от проф. д.м.н. *** – изпълнителени директори, чрез процесуалния си представител юрисконсулт *** в срока по чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор до съда, в който оспорва предявените искове, и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли, претендират се 1 направените по делото разноски.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1. Отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства: Въпреки, че съдът не е постановил отделно протоколно определение, с което да отдели като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства някои факти от обективната действителност, представляващи част от фактическия състав на регресния иск по чл. 411 от КЗ, с оглед липсата на спор между страните по делото съдът приема за такива следните факти :

Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка "Каско" относно лек автомобил марка/модел "*** с рег. №***с ищцовото дружество. наличието на застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" относно товарен автомобил марка/модел "*** с рег. № **** с ответното дружество. изплащане от страна на ищеца на сумата в размер на 2 702, 72 лева (1 381, 88 евро) на сервиза, извършил ремонта на автомобила и изпращане от страна на ищеца и получаване от страна на ответника на 15.11.2024 г. на регресна покана за цитираната сумата.

2. По отношение на механизма на ПТП: Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да установи настъпването на процесното ПТП, неговия механизъм, както и причинната връзка между поведението на застрахованото лице и настъпилите вреди. Съдът счита, че в настоящото производство нито един от тези елементи не е доказан при условията на пълно и главно доказване. В исковата молба се твърди, че на 12.04.2024 г., около 11.50 часа, в гр. ***, водача на товарен автомобил марка/модел **** с peг. № **** е ударил навлизащия от локалното платно лек автомобил марка/модел ***, управляван от водача Д. С., с което е реализирал ПТП с материални щети. За изясняване на механизма на ПТП в хода на производството са събрани както писмени доказателства – Двустранен констативен протокол за ПТП от 12.04.2024 г., съставен от участвалите в ПТП лица, така и гласни доказателства – свидетелските показания на Й. В. В., водач на товарен автомобил марка/модел **** с peг. № **** и Д. С. С., водач на лек автомобил марка/модел модел ***, и са допуснати две експертизи – първоначална, изготвена от вещото лице инж.

2

Б. М., и повторна само по въпроси на ответника, изготвена от инж. Д. В..

Свидетелката Д. С. заявява, че си спимня за процесното ПТП, което се е случило през пролетта на 2024 г. Същата заявява, че се движела в локалното платно по т.нар. *** (който всъщност е ***) , в посока към кръстовището на***“, изхода към ***. Свидетелката имала обект, койюто рядко посещавала във връзка с работата си, поради което била там по работа и когато свършила със задълженията си, имала намереие да се включи в движението по основната част на булеварда, за да стигне до кръстовището на бул. „***. Тъй като имало интензивно движение, свидетелката изчакал а всички автомобили пред нея, и видяла шанс да се включи тогава, когато вляво от себе си по главната част на булаврда видяла да се движи тежък камион – процесният товарен автомобил марка/модел **** с peг. № ****, като помислила, че доколкото същия е тежък и бавен, ще може да го изпревари и да се включи в движението. След като излязла на главното платно, усетила удар, след което последвала традиционната за такива случаи процедура – с другия водач провели кратка дискусия, и доколкото в общи линии нямало особени разногласия между нея и другия водач, попълнили двустранен протокол за ПТП. Свидетелят Й. В. В. не си спамня точно името на булеварда и датата на ПТП, но си спомня, че е участвал в ПТП.

Свидетелят заявява, че пред него по булеварда имало задръстване, и той чакал да светне светофара, и след като тръгнал, не изминал и 40 сантиметра и се чуло стържене на ламарина. Свидетелят заявява, че камиона, който управлявал е тежък – 19 тона, кабината на водача се намира нависоко и нямало как да види включващият се от локалното платно лек автомобил и съответно да отреагира.

По отношение на съставянето на двустранният протокол за ПТП показанията на двамата свидетели се разминават по отношение на вината – свидетелят заяви, че той първоначално казал, че не е виновен, а водача на другия автомобил – свидетелката Д. С. казала, че е виновен, поради което позвънили на КАТ – ПП, които им сказцали, че ще дойдат след около 5 – 6 часа, защото имали други ангажименти, поради което и оформили протокола . Впоследствие обаче свидетелката С. догонила камиона около светофара за Бояна, спряла го и казала на свидетеля В. да напишат, че той е виновен. Като се изключи въпроса относно това как и защо и вписано в протокола, че виновен е водача В., който съдът счита за маловажен, доколкото двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ и не може самостоятелно да установи виновно поведение, свидетелските показания на двамата свидетели 3 съвпадат, поради което съдът ги кредитира напълно.

Съгласно приетите по делото експертизи, както първоначалната, така и повторната по въпроси на ответника, хоризонталната и вертикална маркировка, е следната:

За водача на товарен автомобил марка/модел **** с peг. № **** пътното платно е с по две ленти за движение в посока, разделени от двойна непрекъсната осева линия М2, като двете ленти за движение по посоката на товарния автомобил са разделени с единична прекъсната линия М3.

Непосредствено преди кръстовището с локалното платно има обозначена пешеходна пътека тип „Зебра". Налице е знак Б3 – път с предимство, знак Г4 – движение само направо или надясно след знака и знак Д17 – пешеходна пътека.

За водача на лек автомобил марка/модел *** хоризонтална маркировка не е налична, а от вертикалната маркировка е налице з нак Б1 – пропусни движещите се по пътя с предимство.

От отговора на вещото лице по отношение на хоризонталната и вертикалната маркировка се установява, че водача на лекия автомобил навлиза от път без предимство (локален път) обозначен със знак Б1 – пропусни движещите се по пътя с предимство, към път с предимство (главен път).

Съгласно чл. 47 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) водача на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство. Съгласно чл. 50, ал. 1 от ЗДвП на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Когато възникне опасност за движението, водачите са длъжни незабавно да намалят скоростта, а при необходимост да предприемат аварийно спиране, като не извършват маневри, 4 с които могат да застрашат своя живот или здраве, живота или здравето на други лица, както и да причинят значителни материални вреди. От събраните доказателства и цитираната нормативна уредба, съдът прави извод, че водача н а лек автомобил марка/модел *** Д. С. е била длъжна да пропусне движещите се по пътя с предимство автомобили преди да предприеме маневра, а водача на товарен автомобил марка/модел **** с peг. № **** Й. В. е бил длъжен при възникване на опасност да предприеме незабавно спиране за да предотврати произшествието. В свидетелските показания водача на товарния автомобил твърди, че не е видял лекия автомобил, защото е бил в мъртвата му точка, както и че е бил на средата на кръстовището с локалното платно и е изминал по – малко от метър от тръгването на товарния автомобил до настъпване на произшествието, а водача на лекия автомобил в показанията си твърди, че е навлязъл в главния път, спрял е и след това е настъпило произшествието. Свидетелските показания на двамата свидетели безспорно обаче указват на наличието на сериозно по размерите си задръстване на движението по **** Доколкото по стечение на обстоятелствата почти всеки ден и на съдията – докладчик по делото се налага да минава точно по този път, от личен опит и при съпоставка с другите данни по делото може да се заключи, че при наличието на задръстване и тръгване от статична позиция, едва ли 19 – тонен товарен автомобил може да развие много висока скорост, а включването на автомобилите от локалното платно на булеварда на главния път почти винаги е свързано с употребата на клаксони, въртене на гуми и прочее характерни за движението в гр. ***„прелести“. В случая настоящият състав прави извод, че категорично вината за произшествието е на водача на лек автомобил марка/модел *** Д. С., която е била длъжна да се съобрази с наличната вертикална маркировка – знак Б1 – пропусни движещите се по пътя с предимство, но не го е направила, и е излязла на пътното платно, при което е настъпила конфликтна точка и съответен удар, който водача на товарния автомобил не е могъл да предотврати. От друга страна, при съобразяване на поведението си с наличната маркировка, водача на лек автомобил марка/модел *** Д. С. е могла да предотврати произшествието, ако пропусне движещия се по пътя с предимство товарен автомобил. При така изложените факти в тяхната съвкупност се налага извода, че не е налице доказана вина на водача на застрахованото при ответника МПС, дори напротив – установи се, че вина за насъпилото ПТП има изключително водача на застрахования при ищеца лек 5 автомобил марка/модел "***** От своя страна двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ и няма материална доказателствена сила относно механизма на ПТП, както и не може самостоятелно да установи виновно поведение. От всичко казано следва, че е недоказан един от елементите на фактическия състав на регресния иск по чл.

411 от КЗ, а именно – механизма на ПТП. С оглед горното следва иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, без да бъдат обсъждани останалите факти и доказателства, а именно – относно размера на предявеният иск.

С оглед изхода на делото право на разноски на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК има ответника, като същия е претендирал заплащането им още в отговора на исковата молба. Юрисконсултското възнаграждение по делото следва да се определи по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, като същото следва да бъде към минималния размер от 200 лева. С оглед горното следва ищеца да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на 770, 40 евро, както следва – депозит за САТЕ в размер на 306,78 евро (600 лева), депозит за повторна САТЕ в размер на 300 евро, депозит за призоваване на свидетел в размер на 61, 36 евро (120 лева), и юрисконсултско възнаграждение в размер на 102, 26 евро (200 лева).