Решение № 260072 от 15.12.2020, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ № 260072 гр. Велинград, 15.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание двадесет и шести май през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА при участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 611 по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал.

1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86 ЗЗД, предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, представляван от Н. Т.С., М.Д.Д., със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, № 25, ет. 2, оф. 4, против З.С.В., ЕГН **********,***, с които се иска да бъде установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 583,19 лева /петстотин осемдесет н три лева и 19 стотинки/, представляваща главница но договор за кредит, ведно законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявление в съда - 01.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 70,86 лева /седемдесет лева и 86 стотинки/, представляващи възнаградителна лихва, за периода от 02.12.2016 г. до 25.08.2017 г., сумата от 27,10 лева /двадесет и седем лева и 10 стотинки/ - представляващи такса за оценка на досиа, за периода от 02.12.2016 г. до 25.08.2017 г., сумата от 137,65 лева /сто тридесет и седем лева и 65 стотинки/ за периода от 09.12.2016 г. до 25.08.2017 г., представляващи такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя, сумата от 321,40 лева /триста двадесет и едни лева и 40 стотинки/, представляващи такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя, за периода от

09.12.2016 г. до 25.08.2017 г., сумата от 103,47 лева /сто и три лева и 47 стотинки/, представляващи обезщетение за забава, за периода от 03.12.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 01.02.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 76 от 04.02.2019г., по ч.гр.д. № 124, по описа ВРС за 2019 г.

Ищцовото дружество излага, че е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение от № 76 от 04.02.2019г., по ч.гр.д. № 124, по описа ВРС за 2019г., като в срока по чл. 415 ГПК се предявява настоящия установителен иск във връзка с указания на съда по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Твърди, че по силата на сключен между „Провидент Файненшъл България“ООД и ответника Договор за потребителски кредит № *********/29.06.2016 г, на последния е предоставена сума в размер на 850,00 лв., като била договорена лихва в размер на 167,67 лв. или задължението на ответника е в общ размер на 1017,67 лв.. Поддържа се, че съгласно уговореното ответникът следвало да погаси заема на 60 равни седмични вноски от по 16,96 лв. всяка, като падежът на първата вноска бил на 06.07.2016 г., а на последната погасителна на 25.08.2017г. Твърди, че с подписването на договора за кредит ответникът е изразил съгласието си да заплати такса за оценка на кредитно досие в размер на 42,50 лв., която такса да бъде включена в седмичните погасителни вноски или всяка в размер на 0,71 лв., платима на падежните дати на погасителните вноски по главното задължение. Поддържа се, че на ответника е предоставена допълнителна услуга „Кредит у дома“ таксата, за която е дължима за предоставяне на кредита по местоживеенето на ответника и е в размер на 217,51 лв., платима на равни вноски всяка в размер на 3,63 лв., на падежните дати на погасителните вноски по главното задължение, а останалата част от нея в размер на 507.52 лв. била свързана с разходите за събиране на седмичните вноски в дома на кредитополучателя и също била включена в седмичните вноски всяка в размер на 8.46 лв., платима на падежните дати на погасителните вноски по главното задължение, като общата сума на таксите „Кредит у дома“ била в размер на 725.03 лв.. Предвид изложеното се поддържа, че кредитополучателят се задължил да върне на кредитодателя при сключване на договора за кредит сумата в размер на 1785,20 лв., от която: главница в размер на 850,00 лв., възнаградителна лихва в размер на 167,67 лв., такса за оценка на досие в размер на 42,50 лв., такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене в размер на 217,51 лв. и такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене в размер на 507.52 лв., на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 29,75 лева. Излага се, че на ответника предвид неизпълнение на задълженията му на падежа е начислена и лихва за забава в размер на 103,47 лв., за периода от 3.12.2016 г. до датата на входиране на задължението в съда. Сочи се, че сумата, която е погасена до момента е в размер на 645.00 лв.. Твърди се, че на 01.07.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“АД и „Провидент Файненшъл България“ООД бил сключен договор за цесия, по силата на който вземанията по процесния договор били прехвърлени, а на 01.06.2018 г. „Изи Асет Мениджмънт“АД цедирало вземанията по него на ищцовото дружество, съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 06.11.2010 г. и Приложение 1 от 01.06.2018 г. към Допълнително споразумение към Рамковия договор от 01.11.2017 г..

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК, чрез особения представител адв. З., оспорва иска като неоснователен. Прави възражение, че ответникът не е уведомен за извършеното прехвърляне на вземания и на това основание искът следва да бъде отхвърлен. Излага, че в договора за кредит има нищожни клаузи, поради противоречието им с императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП, като се развиват подробни доводи в тази насока. Предвид изложеното се моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от правна и фактическа страна:

По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, чл. 240, ал. 1 и ал.

2 ЗЗД

Ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.че между цедента „Провидент Файненшъл България“ООД и ответника е налице валидно облигационно отношение, по договор за кредит, по силата на което е предоставена на ответника процесната сума, а за него е възникнало задължение за връщане на заетата сума и за плащане на възнаградителна лихва в претендираните размери; 2. настъпилата изискуемост на вземанията. По релевираните възражения за нищожност на клаузите от процесния договор следва да докаже пълно и главно, че същите са възникнали вследствие на индивидуално договаряне с ответника, алтернативно, че не противоречат на императивни законови разпоредби.

В тежест на ответника е да докаже, че е погасил процесните вземания, както и възраженията си срещу възникването и съществуването им.

По делото са приети и неоспорени заверени преписи на: подписан Договор за потребителски кредит № *********/29.06.2016г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ООД и З.С.В., стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, формуляр за кандидатстване за кредит, рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от

16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, допълнително споразумение от 01.11.2017г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., потвърждение за сключена цесия, извлечение от Приложение 1 от 01.06.2010г. към рамковия договор от 16.11.2010г., пълномощно от управителя на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с което е упълномощено дружеството „Агенция за събиране на вземания“ АД да уведомява длъжниците от името на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, пълномощно от управителя на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с което е упълномощено „Агенция за събиране на вземания“ АД да уведомява длъжниците от името на „Файненшъл България“ ЕООД за станала продажба на вземания от 01.07.2017г., уведомителни писма от „Файненшъл България“ ЕООД от 25.06.2018г. и от „Изи Асет Мениджмънт“ АД от 25.06.2018г., за извършена цесия съответно от 01.07.2017г. и от 01.11.2017г., ведно с известие за доставяне и обратна разписка, удостоверяващи изпращане и получаване на уведомителни писма до длъжника, уведомително писмо от „Файненшъл България“ ЕООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ АД от 13.05.2019г. за извършена цесия от 01.07.2017г. и уведомително писмо от „Изи Асет Мениджмънт“ АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ АД от 13.05.2019г. за извършена цесия от 01.11.2017г., ведно с товарителница и обратна разписка към тях за извършени цесии, адресирани до длъжника и удостоверяващи изпращането им.

От представения, като писмено доказателство, Договор за потребителски кредит № *********/29.06.2016г., се установява, че З.С.В. е изявил воля за сключване на за потребителски кредит с „Провидент Файненшъл България“ООД, по силата на който да получи сумата 850.00 лева, като била договорена възнаградителна лихва в размер на общо 167.67 лв. или задължението й, съгласно уговореното е в общ размер на 1117.67 лв., което следвало да погаси на 60 равни седмични погасителни вноски с първа платима вноска на 06.07.2016г. и последна погасителна вноска с падеж- 25.08.2017г. Видно от договора страните са договорили заплащане такса оценка кредитно досие в размер на 42.50 лева, включена в седмичните погасителни вноски, всяка в размер на 0.71 лева и платима на падежните дати на погасителните вноски. Страните са уговорили допълнителна услуга, изразяваща се в доставка и на заемната сума в брой по местоживеене на длъжника, сума в размер на 217.51 лева и седмичното събиране на вноски по кредита по местоживеене на длъжника, сума в размер на 507.52 лева.

Доколкото от ответната страна, чрез особения представител, не оспорва да е получена заемната сума, нито се твърди или установява да са съществували други договорни правоотношения, извън това по процесния договор, по силата на които да е получена, нито се оспорва, да е подписването на процесния договор, съдът намира, че по делото се установява възникването на заемно правоотношение и пораждането в тежест на ответника на задължения по него. Възраженията на особения представител, че длъжникът не знае за цесиите и че предявяването на исковата молба и доказателствата към нея на назначения особен представител, който няма връзка с длъжника, е уведомление, което има обвързващо длъжника действие, предвид характера на представителството и обема на правомощията, съдът намира за неоснователни. От представените рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, допълнително споразумение от 01.11.2017г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., потвърждение за сключена цесия, извлечение от Приложение 1 от 01.06.2010г. към рамковия договор от 16.11.2010г., пълномощно от управителя на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с което е упълномощено дружеството „Агенция за събиране на вземания“ АД да уведомява длъжниците от името на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, пълномощно от управителя на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с което е упълномощено „Агенция за събиране на вземания“ АД да уведомява длъжниците от името на „Файненшъл България“ ЕООД за станала продажба на вземания от 01.07.2017г., уведомителни писма от „Файненшъл България“ ЕООД от 25.06.2018г. и от „Изи Асет Мениджмънт“ АД от 25.06.2018г., за извършена цесия съответно от 01.07.2017г. и от 01.11.2017г., ведно с известие за доставяне и обратна разписка, удостоверяващи изпращане и получаване на уведомителни писма до длъжника, уведомително писмо от „Файненшъл България“ ЕООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ АД от 13.05.2019г. за извършена цесия от 01.07.2017г. и уведомително писмо от „Изи Асет Мениджмънт“ АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ АД от 13.05.2019г. за извършена цесия от 01.11.2017г., ведно с товарителница и обратна разписка към тях за извършени цесии, адресирани до длъжника и удостоверяващи изпращането им, се установява, че ищцовото дружество е придобило вземане на „Провидент Файненшъл България“ ООД, произтичащо от процесния договор за предоставяне на кредит, сключени ответника. Установеното в чл.