Решение № 17 от 08.03.2021, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. *** , 08.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Лазар Й. Мичев

Емил Д. Стоев

Атанас Д. Христов при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева в присъствието на прокурора Сезгин Сеидов Османов (ОП-***) като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213300600007 по описа за 2021 година Въззивното производство е образувано по жалба от защитник на подсъдим против присъда №428/12.11.2020 г. по нохд №76/2020 г. на Районен съд ***.

Постъпила е жалба (вх. №262239/23.11.2020 г. на РС ***) от адв. Н. – защитник на подсъдимия М. Б. М.. Оплакването е, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и наложеното наказание е явно несправедливо.

Според защитника присъдата е необоснована и не е доказано обвинението за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, не извършено пълно и всестранно изследване на доказателствата, не са обсъдени противоречията между доказателствата, избирателно са приети само доказателства, които подкрепят обвинението. Защитникът на подсъдимия счита, че неправилно е приложен материалния закон, тъй като доказателствата сочат за престъпление по чл.

207, ал.1 НК или за маловажен случай на кражба. Според адв. Н. присъдата е немотивирана, налице е противоречие между фактическата обстановка и правните изводи и съдът не е обсъдил защитните тези и възражения на подсъдимия. Наложените наказания според изложението в жалбата са явно несправедливи.

Искането е съдът да отмени присъда и постанови нова по чл. 207, ал.1 НК или чл. 194, ал. 3 НК или да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане.

1

В съдебно заседание защитникът адв. Н. поддържа жалбата. Излага подробни доводи в подкрепа на основанията, посочени в жалбата.

Заявява, че с деянията си подсъдимият е осъществил състава на чл. 207, ал. 1 НК, а не на чл. 194, ал. 1 НК. Според защитника се касае не за кражба, а за присвояване на намерена вещ, тъй като самата пострадала твърди, че не е имало хора наоколо и се отделила от раницата си за секунди. Ако, въпреки всичко съдът приеме, че не се касае за намиране на чужда движима вещ, а за кражба, защитникът заявява, че няма никакви доказателства за проявена дързост, нито твърдение, в какво се изразява тази дързост. Моли съда да приеме, че се касае за маловажен случай, когато съответното наказание е и глоба. Искането е съдът да постанови оправдателна присъда по обвинението по чл. 194, ал. 1, да приеме, че е налице осъществен състав по чл. 207 или чл.

194, ал. 3 НК, с приложение на чл.78а от НК.

По второто обвинение защитникът намира, че неправилно съдът е наложил наказание лишаване от свобода. Съгласно разпоредбата на чл. 313, ал. 3 във вр. с ал. 1 наказанията са алтернативни две - лишаване от свобода и глоба, и съдът приема, че следва й е наложил наказание лишаване от свобода, тъй като моят доверител е проявил упоритост. Намира наказанието за явно несправедливо, тъй като не са взети под внимание многобройните смекчаващи вината обстоятелства - чисто съдебно минало, разкаянието, подробно описание на това, което е извършено, ниската стойност на отнетата вещ. Моли съда да приложи разпоредбата на чл.78а НК, лицето да бъде освободено от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание – глоба.

М. Б. М., призован по реда на чл. 180, ал. 2 НПК, не се явява в съдебно заседание.

Препис от жалбата е връчен на РП ***.

Препис от допълнителното изложение на жалбоподателя е връчено на РП *** на 30.12.2020 г.

Не постъпили възражения по чл. 322 НПК.

В съдебно заседание прокурорът заявява, че жалбата е неоснователна.

Според прокурора, показания в посока, че е извършена кражба, а не е намиране на вещта, са дадените от полицейския служител. Намира твърденията на защитата за приложение на чл. 78а НК за неоснователни, тъй като са налице две престъпления, при което е налице забрана по чл. 78а, ал. 7 НК и правилно РРС е осъдил подсъдимия на наказание лишаване от свобода.

Прокурорът счита, че присъдата е правилна и законосъобразна и моли съда да я потвърди.

Съставът на въззивния съд, като се запозна с делото, с оглед характера на въззивната проверка и съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК, установи:

2

Жалбата е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лица, които са оправомощени, съгласно чл. 318, ал. 2-6 НПК.

С обжалваната присъда РС *** признал подсъдимия М. Б. М. за виновен в това, че на 29.05.2019 г. в гр. *** е отнел чужди движими вещи – мобилен телефон, на стойност 420 лв., сим карта на стойност 6 лв., кожен калъф на стойност 10 лв., карта памет на стонйсот 7 лв. – всичко 443 лв. от владението на Х.Т.П., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194, ал.1 НК и на основание чл. 54 НК му е наложено наказание 4 месеца лишаване от свобода и в това, че на 30.05.2019 г. в гр. ***, в заложна къща „Керидт Експрес 69“ *** е потвърдил неистина в частен документ – декларация по чл. 14, ал. 3 НДЗК, като в същата посочил, че залаганата от него вещ – мобилен телефон е негова лична собственост и я е придобил чрез покупка и употребил тази декларация пред управител на заложната къща, като доказателство за невярно удостовереното в нея обстоятелство – престъпление по чл. 313, ал. 3 НК и му е наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23 НК е определено общо наказание 4 месеца лишаване от свобода и на основание чл. 66 НК изтърпяването на наложеното наказание отложено за изпитателен срок от три години.

Присъдени са разноски.

Подсъдимият не се е явил в съдебно заседание и делото е разгледано в негово отсъствие, тъй като съдът е приел, че са налице основанията по чл.

269, ал. 3, т. 4, б. „а“ НПК.

Подсъдимият е привлечен като обвиняем на ДП с постановление от 20.12.2019 г. (л. 110 от ДП), предявено на 08.01.2020 г. с участието на защитника адв. Н.. На 08.01.2020 г. е проведен разпит на М.М.. Обясненията му са прочетени в съдебно заседание на 12.11.2020 г.

Установена е следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М. Б. М. е български гражданин, роден на 15.09.2000 г. в гр. ***, с постоянен адрес в с. ***. М. е с начално образование. Не е женен.

Не е осъждан. Не работи.

Налице са данни, събрани при проведеното издирване на ДП и в производството пред първоинстанционния съд, че М. е напуснал България и пребивава в Германия. Не е известен адрес на М..

Свидетелката Х.Т.П. от гр. *** на 22.07.2018 г., за 530 лева, купила мобилен телефон, марка „Самсунг“, модел „Галакси А6 Плюс блек“, с ИМЕИ № 3***. П. ползвала телефона със СИМ-карта с № *** и карта памет от 4 GB.

Телефонът бил с кожен калъф за мобилен телефон, тип „тефтер“.

На 29.05.2019 г. около 20 ч. свидетелката Х.П. била със сина си в парка в гр. ***. Седнали на пейка близо до ресторант „Лес“ и детето играело наоколо. Когато детето, увлечено в игра, се отдалечило от майка си, което 3

Х.П. тръгнала към него. На пейката останала дамската чанта на свидетелката Х.П.. В предния затворен джоб на чантата се намирал телефона - марка

„Самсунг“, модел „Галакси А6 Плюс блек“, с ИМЕИ № 3***.

По това време подс. М. Б. М. също се намирал в парка. Той използвал това, че свидетелката П. тръгнала към детето си и се отдалечила от пейката и решил да извърши кражба от чантата на свидетелката. Видял, че няма други хора наоколо, отишъл до пейката, взел от чантата телефона на свидетелката и се отдалечил.

Х.П. настигнала детето си и след няколко минути се върнала на пейката, където се намирала чантата . Видяла, че ципа на чантата бил отворен. За това, че липсва телефона разбрала малко по-късно, когато го потърсила, за да се обади на сестра си.

Подс. М.М. решил да се разпореди с отнетия телефон. На 30.05.2019 г. около 11.35 ч. отишъл в заложна къща „Кредит Експрес 69“ в гр. *** на ул.

„Марица“ № 2 и заложил откраднатия от св. П. телефон, срещу което получил заем в размер на 150 лева. На работа в заложната къща била св. А.К.Т. управител. Т. обслужила М. и съставила заложен билет № 10958/30.05.2019 г.

(л. 34 от ДП), съдържащ текст на договор за паричен заем в размер на 150 лева, с падеж на същата дата, обезпечен чрез залог на мобилен телефон, марка „Самсунг“, модел „Галакси А6 Плюс блек“, с ИМЕИ № *** /допусната техническа грешка при изписване на ИМЕИ №/. Върху заложния билет подс.

М. изписал ръкописен текст – имената си. Върху заложния билет била отпечатана Декларация по чл. 14, ал. 3 от НДЗК /Наредба за дейността на заложните къщи/, в която подсъдимият декларирал, че залаганата от него вещ - мобилен телефон, марка „Самсунг“, модел „Галакси А6 Плюс блек“ е негова лична собственост и вписал че е придобита чрез покупка.

Тъй като подсъдимият искал да получи единствено някакви пари срещу отнетия телефон и нямал намерение да връща паричната сума, предмет на договора за заем, той заложил телефона за значително по-ниска стойност от реалната и не върнал получения заем.

Стойността на отнетите вещи - мобилен телефон, сим карта, кожен калъф, тип „тефтер“ и карта памет от 4 ГБ е 443 лв.

Описаната фактическа обстановка е безспорно установена въз основа на събраните доказателства. От показанията на св. Х.П., които са ясни, последователни и житейски обосновани, се установява, че на 29.05.2019 г. е била в парка със сина си, на пейка оставила чантата си с поставен преден затворен джоб телефон и се е отдалечила от нея за кратко, а след като се е върнала установила, че джобът на чантата е отворен и телефонът липсва.

Няма съмнение в достоверността на показанията на свидетелката.

От показанията на св. Камен Стойчев и Анета Т. – служители в заложна къща „Кредит Експрес 69“ се установява реда за работа в заложната къща.

Няма съмнение в достоверността на показанията на свидетелите. От показанията на св. Т., приложения по делото заложен билет и графическата експертиза се установява, че на 30.05.2019 г. подсъдимият М. предал телефона на св. П. в заложната къща като обезпечение на заем от 150 лв. със 4 срок 1 ден и попълнил декларация, че е негов собственик. по и няма съмнение в достоверността им. В обясненията си подсъдимият М. заявява, че е заложил телефона срещу 100 - 150 лв.

От оценъчната експертиза се установява, че към датата на отнемането стойността на телефона и останалите аксесоари предмет на обвинението е 443 лв.

От показанията на св. Късов се установява, че подс. М. пред него също е заявил, че намерил телефона в парка и го заложил срещу 150 лв.

От свидетелските показания, назначените по делото експертизи – оценъчна (л. 21 от ДП) и графическа експертиза (л. 29 и сл.), писмените доказателства - заложен билет (л. 34), справка за съдимост (л. 78), декларация за семейно и материално положение и имотно състояние (л. 116), справки от мобилните оператори (л. 50) безспорно се установяват изложените обстоятелства.

Обясненията на подсъдимия (л. 114 от ДП), прочетени в съдебно заседание на 12.11.2020 г. че намерил телефона на пейка около 21,30 часа се опровергават от показанията на св. П., която е категорична, че телефонът е бил в преден джоб на чантата с цип, който е затворен, а след това е заварила джобът отворен и установила, че липсва телефона. Показанията на свидетелката изключват възможността телефонът да е паднал или да е забравен върху пейката, тъй като тя заявява, че го е търсила, но не го е открила.

Обясненията на подсъдимия в тази част са наивна защитна теза, тъй като твърдението му е, че не предал телефона в полицията, тъй като го било страх да не го обвинят за кражба, не го хвърлил, тъй като можело да открият отпечатъци и да го обвинят за кражба и е нелогично този страх от неоснователно обвинение в кражба да го мотивира да заложи телефона срещу парична сума, която няма намерение да връща, като собственоръчно декларира, че е негов и го е купил.

Безспорно е установено от събраните доказателства, че на 29.05.2019 г. в гр. *** подс. М. е отнел чужди движими вещи - мобилен телефон на стойност 420 лв., сим карта на стойност 6 лв., кожен калъф за мобилен телефон на стойност 10 лв. и карта памет от 4 ГБ на стойност 7 лв., с обща стойност 443 лв., от владението на Х.Т.П., от гр. *** без нейното съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.