Решение № 476 от 28.10.2019, Районен съд - Ловеч

Р Е Ш

Е Н И Е № гр. Ловеч, 28.10.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА при секретаря..........Петя Маринова.....................................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 450 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:

Иск с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК.

Постъпила е искова молба от “ЕОС МАТРИКС” ЕООД – гр.

София, представлявано от управителя Р.И.М.- Т., чрез пълномощник адв. М.Х., против Х.К.Х. *** и И.П.С. ***, в която се твърди, че на 02.03.2012 г. бил сключен Договор за потребителски кредит РК 12-00681 от 02.03.2012 г. между „Обединена българска банка“ АД /универсален правоприемник на „СИБАНК" ЕАД/, Х.К.Х. - длъжник и И.П.С. - съдлъжник, по силата на който кредиторът отпуснал на длъжника кредит в размер на 10 000,00 лева, а длъжникът се е задължил да възстанови получения кредит чрез 120 месечни погасителни вноски, като във всяка от тях били включени част от главницата, лихвата и такси по обслужване на кредита. Посочва се, че кредитът е отпуснат при ГПР в размер на 11,92 %. Годишният лихвен процент върху редовен дълг представлявал плаващ годишен лихвен процент по редовен дълг в размер на 10,75 % годишно и равен на сбора от банков лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит е в размер на 6,40 % плюс надбавка в размер на 4,35 %, а годишният лихвен процент по просрочен дълг е равен на сбора на годишния лихвен процент по редовен дълг и обезщетение за забава в размер на законната лихва (ОЛП на БНБ плюс 10). Първата погасителна вноска била дължима на 23.04.2012 г., а последната - на 06.03.2022 г.

Твърди се, че кредитополучателят и съдлъжникът не са плащали месечните си вноски съгласно договореното, в резултат на което е останал непогасен остатък в размер на 11 366,64 лева, от които, с подаденото заявление в РС-Ловеч, ищецът е претендирал частично сумата от 3000,00 лева, както следва: 1301,87 лева - главница, частично от общо задължение за главница в размер на 9668,51 лева и 1698,13 лева - договорна лихва за периода 02.03.2012 г. - 29.09.2014 г.

Посочва се, че на основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 29.09.2014 г. и приложенията към него, между „СИБАНК" ЕАД /универсален праводател на „Обединена Българска Банка" АД/ и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, задължението на Х.К.Х. и И.П.С., произтичащо от Договор за потребителски кредит РК 12-00681 от 02.03.2012 г. било изкупено от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД.

Ищецът твърди, че в изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите, на всеки от ответниците са изпратени от цедента уведомления за цесия на посочените от тях в договора за кредит адреси, като на Х.К.Х. е изпратено на 22.10.2014 г. и получено лично на 25.10.2014 г., а на И.П.С. е изпратено на 29.10.2014 г. и получено лично от него на 31.10.2014 г. В същите уведомления на длъжника и съдлъжника било указано, че цялото задължение се счита за обявено за изцяло и незабавно дължимо, считано от 29.09.2014 г.

Ищецът счита, че доказателство за признание на задължението, както и за знание кой е настоящият кредитор, е направеното на 27.11.2014 г. плащане по банковата му сметка на сумата в размер на 50.00 лева.

Отделно от горното, ищецът изтъква, че на 21.09.2018 г. с пратки чрез пощенски оператор „МиБМ Експрес“ ООД, на всеки от ответниците на адресите им, посочени в договора за кредит, е изпратено писмено съобщение за извършената цесия на парични вземания от пълномощник на цедента – адв.дружество „И. и Денев“, като заедно със съобщаването на цесията, на всяко от задължените лица е изпратено и писмено уведомление за предсрочна изискуемост, с което им е предоставен 15-дневен срок за доброволно изпълнение. Писмото, изпратено до Х.Х. на посочения в договора за кредит адрес – с. Йоглав, ул. „Мелнишка“ № 1, се твърди, че е останало неполучено и върнато на изпращача с отбелязване „заминал/отсъства“, а писмото, изпратено до И.С. на посочения в договора за кредит адрес – гр. Ловеч, ул. „Г.С. Раковски“ № 12, ет. 1, ап. 1, също останало неполучено и върнато на изпращача с отбелязване „непотърсено“.

Ищецът твърди, че в рамките на срока за доброволно изпълнение, както и след изтичането му, не са налице предприети действия по изпълнение на задължението нито от длъжника, нито от съдлъжника, като последното плащане, извършено по погасяване на задължението, е от месец ноември 2014 г. в размер на 50.00 лева, направено по банковата сметка на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

С оглед липсата на доброволно изпълнение, ищецът посочва, че пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора като подал заявление до Районен съд-Ловеч за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, а след дадени указания от заповедния съд по повод подадено в законоустановения срок възражение от съдлъжника И.П.С. и наличието на условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК по отношение на Х.К.Х., ищецът предявява настоящия иск.

В случай, че съдът не приеме, че задължението е обявено по надлежен начин за предсрочно изискуемо, ищецът моли да бъде приета настоящата искова молба като волеизявление на новия кредитор „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с което обявява кредита за предсрочно изискуем поради липса на плащане на дължими погасителни вноски, извършено с връчване на препис от нея на ответниците Х.Х. и И.С.. Позовава се на Решение № 114 от 07.09.2016 г. по т.д.№ 362/2015 г. на ВКС.

Счита също, че договорът за цесия е произвел валидно правно действие по отношение на задължените лица още с получаването на писмата през 2014 г., изходящи от цедента.

Въз основа на изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че Х.К.Х. и съдлъжникът И.П.С. дължат на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, в условията на солидарна отговорност, сумата от 1301.87 лева (хиляда триста и един лева и осемдесет и седем стотинки) - непогасена главница, част от задължение за главница в общ размер на 9668.51 лева, посочени в заповедта за изпълнение по ч.гр.дело № 2272/2018 г. по описа на Районен съд - Ловеч, дължими по Договор за потребителски кредит РК12-00681 от 02.03.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.

В условията на евентуалност, в случай, че главните установителни искове бъдат отхвърлени, поради необявена предсрочна изискуемост, ищецът предявява осъдителни искове, с които моли да бъдат осъдени Х.К.Х. и И.П.С., при условията на солидарна отговорност, да му заплатят сумата от 1301.87 лева (хиляда триста и един лева и осемдесет и седем стотинки) - непогасена главница, част от задължение за главница в общ размер на 9668.51 лева, дължими по Договор за потребителски кредит РК12-00681 от 02.03.2012 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

Претендира присъждане на разноските по заповедното и настоящото исково производство.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника И.П.С., чрез пълномощник адв. Х.Д.И., с който е направил възражения по допустимостта на иска във връзка с активната и пасивната легитимация на страните. Изразил е становище и за неоснователност на предявения иск. В отговора е направено възражение за изтекла погасителна давност с твърдение, че са изтекли повече от 5 години от последното дължимо вземане.

Счита, че се касае за периодично плащане и задължението се погасява с 3-годишна давност. Наведени са доводи, че двамата длъжници не са уведомени надлежно за прехвърляне на вземането, както и за обявяване на предсрочната изискуемост, тъй като не са изчерпани всички способи за надлежно връчване на уведомленията.

Ответникът Х.К.Х. не е подал писмен отговор в законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК, не е изразил становище по иска, не е направил възражения, не е сочил или представял доказателства.

В съдебно заседание, ищецът не изпраща представител. В уточняваща молба вх.№ 6944/24.06.2019 г., подадена от пълномощника му адвокат М.Х., е посочено, че частичната претенция от 1301.87 лева е начислена в период 23.11.2013 г. – 23.08.2015 г. и представлява частта за главницата от погасителни вноски по погасителен план за този период. В друга писмена молба на същия пълномощник са развити съображения за основателност и доказаност на предявения иск, като се изтъква, че длъжниците са надлежно уведомени за извършената цесия и за обявената предсрочна изискуемост с писмени съобщения, изходящи от цедента „Сибанк“ ЕАД, получени лично, съответно от Х.Х. – на 25.10.2014 г., а от И.С. – на 31.10.2014 г. Изложени са и доводи, че вземането не е погасено по давност, като не се касае за задължение с характер на периодични платежи и приложима е общата петгодишна давност. Поддържа се искането за присъждане на направените от страна на ищеца разноски в заповедното и исковото производство, съгласно представен списък. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна, в случай че същото е над предвидения минимален размер в Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът Х.К.Х., редовно призован, не се явява и не изразява становище по делото.

Ответникът И.П.С. се явява лично и с адвокат И., който поддържа отговора на исковата молба, като в пледоария по същество излага съображения за неоснователност и недоказаност на предявения иск, които е доразвил в представени писмени бележки. Моли за присъждане на разноските по делото съгласно представен списък.

От събраните по делото доказателства, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.№ 11913/15.11.2018 г., от “ЕОС МАТРИКС” ЕООД – гр. София, е било образувано ч.гр.дело № 2272/2018 г. по описа на Ловешкия районен съд, който е издал Заповед № 1334/16.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК солидарно против длъжници Х.К.Х. и И.П.С., за следните суми: 1301.87 лева – непогасена главница, част от задължение за главница в общ размер на 9668.51 лева, дължими по Договор за потребителски кредит № РК 12-00681 от 02.03.2012 г., 1698.13 лева - договорна лихва за периода от 02.03.2012 г. /дата на сключване на договора за кредит/ до 29.09.2014 г. /дата на обявяване на предсрочна изискуемост/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 15.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото: внесена държавна такса в размер на 60.00 лева.

В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, длъжникът И.П.С. е подал писмено възражение срещу горната заповед, че не дължи изпълнение на вземането по нея, а по отношение на длъжника Х.Х., заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, при което заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си срещу длъжниците в едномесечен срок от съобщението.

Заявителят е предявил иск за установяване на вземането си в едномесечния срок по чл. 415 ал. 4 от ГПК, поради което се развива настоящото производство.

От приложения Договор за потребителски кредит №

РК12-00681/02.03.2012 г., се установява, че същият е сключен между „Сибанк“ ЕАД и ответниците Х.К.Х., наричан длъжник, и И.П.С., наричан съдлъжник. Съгласно сключения договор Банката е предоставила на длъжника Х.Х. потребителски кредит в общ размер на 10000.00 /десет хиляди/ лева, а длъжникът се задължил да върне кредита в срок от 120 месеца от датата на първо усвояване, ведно с дължимите лихви, такси и комисиони, в съответствие с погасителен план, който е неразделна част от договора и съдържа размера, броя и датите на плащане на погасителните вноски, с първа погасителна вноска, дължима на 23.04.2012 г. и последна – на 06.03.2022 г. В чл. 18.3 от договора е предвидено, че при промяна на посочените в същия постоянен и/или настоящ адрес, длъжникът/съдлъжникът се задължават незабавно и писмено да уведомят Банката, като в противен случай всички съобщения, изпратени на посочените адреси, се считат за получени. По силата на договора съдлъжникът се е задължил, на основание чл. 121 и сл. от ЗЗД, да отговаря солидарно с длъжника за изпълнение на задълженията му за погасяване на кредита, включително лихви, такси, комисиони и разноски, съгласно договорените условия и до окончателното погасяване на всички дължими суми, като вземанията на Банката по отношение на длъжника/съдлъжника са неделими и се събират изцяло от всеки един от тях при условията на солидарност, като всеки отговаря за изпълнението на цялото задължение /чл. 18.4 и 18.5 от договора/. В чл. 18.6 е уговорено, че Банката има право да прехвърли вземанията си по настоящия договор на трети лица, като информира длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията.