Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 101 от 06.06.2023, Административен съд - Перник

Съд
Административен съд - Перник
Дело
Административно дело 70/2023
Вид
Решение № 101
Подписан
06.06.2023
В сила
08.02.2024
Състав
МАРИЯ ПЕТКОВА ХРИСТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 133, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 147, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 169 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 21 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 36 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • § 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 118 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 118, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 186, ал. 1, б. "а" · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 186, ал. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 186, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 187, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 7, ал. 1 · Закон за Националната агенция за приходите
  • чл. 7, ал. 1, т. 1 · Закон за Националната агенция за приходите

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

101 гр.

Перник, 06.06.2023 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ:

Мария Христова

При секретаря Наталия Симеонова, като разгледа административно дело № 70/2023 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Образувано е по жалба от „****“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.

Перник, ул. **** ** **, представлявано от

М.В.К. - управител против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК – С1988-0131711/16.02.2023 г. издадена от С.Е.С.- началник отдел „Оперативни дейности“ София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“, във вр. с ал. 3 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – кафе – магазин, находящ се в гр. Перник, кв. ****, срещу ****, стопанисван от „****“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като издаден при допуснати съществени нарушения на материалните и процесуални разпоредби.

Твърди се, че изложените в заповедта мотиви за запечатване на обекта са бланкетни и неконкретизирани. Релевират се и основанията за оспорване по реда на чл. 146 т. 5 от АПК, досежно нарушаване принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Искането към съда е да отмени заповедта за налагане на принудителна административна мярка.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адвокат М., поддържа жалбата. Искането към съда е да отмени оспорения административен акт по съображения, подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание. Претендира присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт П., оспорва жалбата. Излага съображения за законосъобразност на обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Искането към съда е да я отхвърли като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

На

20.01.2023 г. в 11:00 ч. инспектори по приходите при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП са извършили проверка на търговски обект – кафе - магазин, стопанисван от „****“ ЕООД, с ЕИК ****, находящ се в гр. Перник, ****, срещу ****.

Констатациите от нея са отразени в Протокол за извършена проверка серия АА № 0131711/20.01.2023 г. Съставен е от К.К.Д.и А.В.Я.- инспектори по приходите в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в изпълнение на правомощията им.

Обективиран е в писмена форма и е със съдържание и реквизити съгласно чл. 50, ал. 2 от ДОПК. Подписан е от съставителите и управителя на проверяваното търговско дружество съгласно чл. 50, ал. 4 от ДОПК. Затова на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК има доказателствена сила за отразените действия, изявления и обстоятелства.

От него се установява, че в хода на проверката, органите по приходите са извършили контролна покупка на един брой кафе, за което, преди легитимацията си, са заплатили сумата от 0,70 лв. За покупката не е издаден фискален бон от фискалното устройство в обекта – модел „Compact M“, с ИН на ФУ **** и ИН на ФП ****, регистрирано в НАП с ****г., съгласно изискването на Наредба № Н-18/2006 г. След легитимация на проверяващите e отпечатан дневен финансов „Х“ отчет от 20.01.2023 г. и КЛЕН от дата 20.01.2023 г., от които е видно, че сумата от 0,70 лв. не е отразена. Констатирана е положителна разлика в размер на 212,40 лева, между наличните парични средства в касата и липсата на такива маркирани във фискалното устройство.

Органите по приходите са приели, че е реализиран състав на административно нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Посочената законова норма задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Въз основа на констатациите в Протокола за извършена проверка, административният орган – началник отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е издал заповед № ФК - С1988-0131711/16.02.2023 г., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“, във вр. с ал. 3 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложил принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – кафе - магазин, находящ се в гр. Перник, кв. ****, срещу ****, стопанисван от „****“ ЕООД с ЕИК **** и забрана за достъп по до него за срок от 14 дни. Заповедта е връчена на адресата на 23.02.2023 г. и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, той е оспорил по съдебен ред с жалба с вх. № 698/08.03.2023 г.

При горните фактически установявания, Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:

С оглед установената фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от представител на надлежен правен субект по см. на чл.

147, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 186, ал.

4 от ЗДДС. Адресат на оспорената заповед е жалбоподателя, което обстоятелство го определя като легитимирано лице за нейното оспорване. Заповедта е с утежняващ за адресата характер. Оспорването е осъществено в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК пред компетентния административен съд, съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

Оспореният акт е издаден от компетентен орган. Нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС възлага компетентността на орган по приходите или на оправомощено от него длъжностно лице. Правилото на чл. 7, ал. 1 от ЗНАП дава легална дефиниция на понятието "органи по приходите". В чл. 7, ал. 1, т. 1 от ЗНАП орган по приходите е изпълнителния директор на НАП. По силата на Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. този орган е осъществил делегацията по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, определяйки началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция

"Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП като органи по издаване на заповеди за налагане на ПАМ от вида на процесната.

Издателят на заповедта е орган по осъществената делегация. Оспорената заповед е подписана от органа с отбелязване на неговите имена, длъжност и заповед за оправомощаване. Изложеното обосновава извод за компетентност на органа, произтичаща от надлежно осъществена делегация. Страните не спорят относно компетентността.

Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК относно наименованието на органа – издател, неговият адресат, фактически и правни основания, ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. Волеизявлението на органа е в корелация с фактическите основания за неговото формиране. Описанието на извършеното нарушение е пълно и ясно, относимо към фактическия състав на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.

"а" от ЗДДС. Заповедта съдържа мотиви относно срока за налагане на ПАМ. Въпрос по съществото на спора е дали тези мотиви обосновават разпоредената от органа времева продължителност на мярката.

При издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е издадена при спазване на общите процесуални правила на чл. 35 и чл. 36 от АПК за изясняване на релевантните факти и обстоятелства от значение за случая посредством събиране на всички относими, допустими и достатъчни доказателствени средства. С изготвяне на Протокол за извършена проверка серия АА № 0131711/20.01.2023 г. е започнало административното производство по издаване на заповедта. Същият е връчен на представител на търговеца /служител в обекта/ и е подписан без възражения.

Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Видно от ал. 4 на същата разпоредба условията, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на Министъра на финансите. В чл. 3, ал. 1 от цитирания е посочено, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. В разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. е прието, че лицата, задължени да използват фискално устройство, издават фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен документ, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.

3, ал. 1 от наредбата на МФ. Алинея 6 от цитираната правна норма сочи, че фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 от наредбата на МФ са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. При продажби по чл. 3, ал. 8 от наредбата на МФ фискалната касова бележка се визуализира на контролния дисплей на ФУВАС.

С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС законодателят е указал, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба по чл. 118 от ЗДДС.

Мярката има превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя като същата следва да е мотивирана и фактически обоснована, въз основа на които да се изведе обоснован извод, че нарушителят може да извърши друго административно нарушение. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице, от което следва, че заповедта, представляващ индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, трябва да отговаря на всички законови изисквания. По аргумент от разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, необходимостта от прилагане на принудителната административна мярка следва да е обоснована от административния орган съобразно преследваната от закона цел.