Решение № 920 от 19.11.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 920 гр. Благоевград, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20251210101061 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от Р. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ****** чрез адвокат П. Ж. Ж. против „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: гр. ******, представлявано от законния представител изпълнителния директор ******.

Ищцата е предявила против ответника иск за обявяване за нищожността на Договор за паричен заем Standart 30 № 6060557 от 21.07.2024г.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за отговор на исковата молба такъв е постъпил от страна на ответника „ВИВА КРЕДИТ“ АД, който оспорва ищцовата претенция.

Ищцата твърди, че на 21.07.2024г. между нея и ответното дружество бил сключен Договор за паричен заем Standart 30 № 6060557, като ответното дружество е предоставило на ищцата сумата от 1500 лв. Заявява, че съгласно чл. 1, ал. 2-4 от договора била уговорена такса за експресно разглеждане в размер на 539,65 лв., която следвало да се плащала разсрочено на равни части към погасителните вноски по заема. Излага, че била уговорена и клауза за неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 359,80 лв. Смята, че процесниятдоговор за потребителски кредит бил нищожен поради нарушение на императивните изисквания на чл. 11, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, както и поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. В тази връзка въвежда и подробни съображения.

Ответното дружество смята предявения иск за неоснователен. Смята процесния договор за потребителски кредит за действителен. Излага подробни доводи в тази връзка.

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е иск за нищожност на Договор за паричен заем Standart 30 № 6060557 от 21.07.2024г. (с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 във вр. с чл. 22 ЗПК, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП).

Уважаването на исковата претенция за прогласяване на нищожността на договора е детерминирано от установяването, че процесният договор за потребителки кредит 1 противоречи на императивни правни норми, а именно 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал.

2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП, както и че същият накърнява добрите нрави.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на протоворечие на процесния договор за кредит с посочените императивни правни норми, както и с че договорът накърнява добрите нрави. От своя страна ответникът трябва да докаже, че сключената сделка е валидна.

Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.

Не се спори между страните, че между ищцата Р. К. С. (като кредитополучател и потребител) и ответника „ВИВА КРЕДИТ“ АД (като заемодател и кредитор) е бил сключен на 21.07.2024г. процесният Договор за паричен заем Standart 30 с № 6060557. Фактът на сключването на сделката се доказва и от представения по делото заверен препис от самия процесен Договор за паричен заем Standart 30 с № 6060557, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, Общите условия /ОУ/ и Погасителен план към него.

Безспорно е между страните, че ответното дружество реално е предоставило на ищцата заемната сума по процесния договор в размер 1500 лв.

От съдържанието на цитираните документи се изясняват и основните параметри на заемното правоотношение, а именно: главница в размер на 1500 лв.; годишен процент на разходите /ГПР/ – 49,50 %; фиксиран годишен лихвен процент – 40,32 % и общата дължима сума по кредита в размер на 1654,55 лв.; срок на кредита – 5 месеца, като кредитополучателят се е задължил да плати сумите по кредита на 5 месечни вноски съгласно Погасителен план, който е неразделна част от договора.

В този договор (съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от същия) била включена такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 539,65 лв., която следвало да се плащала разсрочено на равни части към погасителните вноски по заема.

В чл. 4 от процесения договор била уговорена и клауза за неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 359,80 лв. Уговорено било в договора кредитополучателят в срок от 3 дни, считано от усвояването на заемната сума да предоставил на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. поръчител-физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания - да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател; 2. Банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Банковата гаранция се изпраща от заемателя в срока по предходното изречение в оригинал на адреса за кореспонденция на заемодателя.

Видно от приетия Погасителен план е, че всяка погасителна вноска включва главница и договорна лихва, както и такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, и неустойка за непредставяне на обезпечение.

Стана ясно по делото, че посоченият в договора ГПР от 49,50 % е неточен и заблуждава кредитополучателя /потребителя/. Това е така, тъй като предвидените съответно в чл. 1, ал. 3 и в чл. 4 от Договора такса за експресно разглеждане на документи и неустойка за непредставяне на обезпечение, следва да се включат в ГПР, съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 2

ЗПК, в противен случай това ще доведе до съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР по кредита.

Според съда неустойката и таксата за експресно разглеждане по същество представляват скрити договорни лихви и е следвало да бъдат калкулирани при изчисляването на ГПР.

Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 16 ЗПК преди сключване на договора за кредит кредиторът има задължение за оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, след като извърши справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. Процесната неустоечна клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. При извършена предварителна оценка от кредитора, че е нужно обезпечение, той не би трябвало да отпуска кредита преди да се предостави обезпечение /чл. 18 ЗПК/. Ето защо кредиторът не може да черпи права за себе си от неизпълнението на задължението си да направи предварителна оценка с оглед недопускане на необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. Отделно от това, с тази неустойка се търси обезщетение за вредите от това, че вземането може да не бъде събрано от длъжника. Със същата обаче се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, съгласно която при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва.

Необходимо е да се изтъкне и обстоятелството, че в настоящия случай уговорената неустойка не обезпечава същинско задължение на кредитополучателя. Начинът, по който е уговорено задължението, цели да постави кредитополучателя в ситуация на невъзможност да го изпълни, с цел начисляване на неустойката и обогатяване на кредитодателя.

Посочените клаузи в договора следва да се окачествят като неравноправни по смисъла на чл.

143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП и като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора, поради задължението му да заплати необосновано висока неустойка и поради невъзможността да прецени икономическите последици от договора, при който на практика кредитът му се оскъпява многократно. Очевидно е, че уговорената неустойка се отклонява от присъщите й функции и цели единствено обогатяването на кредитора.

По отношение на таксата за експресно разглеждане следва да се има предвид, че кредиторът по един потребителски заем, какъвто е настоящият случай, безспорно има право да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, стига те да не са свързани с усвояване и управление на заема (чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК). Правилото на чл. 10а ЗПК е императивно, тъй като е установено в публичен интерес, с оглед целта на този закон да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредити (заеми), както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива кредити (чл. 2 ЗПК). Затова и всяка клауза в договор за потребителски кредит (заем), имаща за цел или резултат заобикаляне на въведените законови изисквания, е нищожна (чл. 21, ал. 1 ЗПК). Такса за допълнителна услуга се дължи за конкретно действие на кредитора. Съдът счита, че в конкретния случай с уговорената такса за експресно разглеждане не става дума за предоставена допълнителна услуга от кредитодателя, а за вземане, което се плаща заедно с вноската за главница и лихва, и което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. Таксата за експресно разглеждане представлява такава, свързана с усвояване на кредита, което се забранява с посочената разпоредба. Разглеждането и изплащането на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита, изразяваща се в разглеждане на искането за кредита, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т. н., но това са все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл 3 въпросната услуга представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит - разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. Начисляването на подобно такса е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост по чл. 143 ЗЗП - същото противоречи на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Начисляването й цели единствено неоснователното обогатяване на кредитора и поставя потребителя в неравностойно положение спрямо него. Клаузата противоречи на чл. 10а ЗПК, а чрез уговарянето й се цели заобикаляне на чл.19, ал. 4 ЗПК.

При включването на сумата за неустойка и сумата за експресно разглеждане, ежемесечно начислявани в погасителните вноски и представляващи скрити възнаграждения за кредитодателя, реалният ГПР според изчисленията на съда посредством онлайн калкулатор възлиза на 903,71 %, който надвишава многократно допустимия законов лимит по чл.19, ал.4 ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.4 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният размер на ГПР. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира.