Решение № 2477 от 15.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2477 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20241100513676 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Образувано е по въззивна жалба на ответницата В. К. З., чрез пълномощника адв. Й. П., срещу решение №15824/19.08.2024г., постановено по гр.д.

№33851/2023г. по описа на СРС, 168 състав, в частта, с която е признато за установено по исковете предявени по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че В. К. З. дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД /предишно наименование „Българска пощенска банка" АД/, ЕИК 000694749, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240 ЗЗД вр. с чл. 430 ТЗ вр. с чл. 9 от ЗПК, сумата от 3729,30 лева, представляваща главница по договор за кредит №FL882784 от 27.05.2020 г., мораторна лихва в размер на 454.39 лева, дължима за периода от 13.11.2021г. до 26.07.2022г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 03.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №42347/2022г. по описа на СРС 168 състав.

В жалбата се излагат оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал 1 заключението на ССчЕ относно незаплатения остатък от задължението по договора за кредит. Поддържа, че към датата на сключване на споразумение от 27.05.2020г. към договора за кредит всички дължими вноски към м.01.2020г. били заплатени. С решение на ТЕЛК от 26.02.2021г. на ответницата била определена 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ. За това бил надлежно уведомен застрахователят, който уважил претенцията и изплатил остатъка от дължимите месечни вноски поради настъпване на застрахователно събитие.

Поради това всички задължения по договора за кредит били заплатени. При условията на евентуалност поддържа, че претендираното вземане се основава на неравноправна клауза в договора или на незаконосъобразна търговска практика на банката. Решението било немотивирано, защото съдът не разгледал всички възражения и оплаквания на ответницата. Поради изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и предявените искове да бъдат отхвърлени.

Подаден е писмен отговор от насрещната страна „Юробанк България“ АД, чрез пълномощника адв. М.Ц., по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК, с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на решението в обжалваната от ответницата част. Размерът на неизплатените суми по договора за кредит се установявал от заключението на ССчЕ. Поддържа, че въпреки наличието на застраховка по договора за кредит, кредиторът не може да бъде възпрепятстван от възможността да претендира сумата по договора директно от кредитополучатея, а последният има възможност на насочи претенциите си към застрахователя.

Третото лице – помагач „КАРДИФ ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ не е изразило становище по жалбата.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК , намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

2

Установява се от събраните по делото доказателства и не е спорно между страните, че между ищеца и ответницата е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит №FL882784 от 24.11.2017г. и допълнително споразумение към него от 27.05.2020г. в размер на 36764 лева с краен срок на погасяване на кредита 13.05.2023г.

В първоинстанционното производство е изслушано и прието заключение на ССчЕ, от което се установява, че непогасените задължения по договора за кредит са, както следва: 4246,81 лева – главница, 296,12 лева – възнаградителна лихва, 454,39 лева – наказателна лихва за периода от 13.12.2021г. до 26.07.2022г., и 81 лева – такси. Вещото лице посочва също така, че общо заплатените суми по договора за кредит в периода от 24.11.2017г. до 28.11.2022г. възлизат на 39526,91 лева, от които 14673,01 лева са изплатени от застрахователя „Кардиф Животозастраховане“ АД.

Заключението е изготвено компетентно, обосновано е и не възникват съмнения за неговата правилност, поради което се кредитира и от настоящата инстанция.

В случая съдът намира, че следва да бъде извършена служебна проверка за нищожност на клаузи от сключения между страните договор, с оглед становището, възприето в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище. В този смисъл, следва да се приеме, че въззивният съд следи служебно и може да се произнесе по действителността на договора или отделни негови клаузи, доколкото разпоредбата на чл. 26 ЗЗД е императивна, а когато се касае за потребителски спор, съдът следи и за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ГПК, които също са нищожни ex lege, освен ако не са индивидуално уговорени – арг. чл.146, ал. 1 ЗЗП.

Процесният договор представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици приложение намират изискванията на специалния закон – ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК , когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които е и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според посочената разпоредба договорът за потребителски кредит следва да съдържа 3 годишния процент на разходите по кредита (ГПР), както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.

В решение №84/19.03.2026г., постановено по т.д. №1533/2025г. на ВКС, I ТО, е даден отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, а именно:

Когато в договор за потребителски кредит е уговорено, че част от отпуснатата сума по кредита се усвоява от кредитополучателя като застрахователна премия, която кредиторът превежда директно на застрахователя, следва ли разходът за застрахователна премия да бъде третиран като общ разход по кредита за потребителя, съгласно §1, т.1 ДР на ЗПК и съответно да бъде включен при формирането на ГПР като такъв? Възприето е разрешението, че даденото в чл.3 б.

„ж“ от транспонираната в Закона за потребителския кредит Директива № 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета легално определение на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ е, че това са всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи, като разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия. Легалната дефиниция на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ е, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед на това следва да се даде отговор, че разходът за застрахователна премия следва да бъде третиран като общ разход по кредита за потребителя и съответно да бъде включен при формирането на годишния процент на разходите/ГПР по договора за потребителски кредит винаги, когато при преценка на условията на договора за кредит се установи, че сключването на договора за 4 застраховка е задължително условие за получаване на кредита или за получаване на кредита при конкретно предлаганите с договора условия.

В конкретния случай, съгласно чл.11, ал.2 от сключения между страните договор за кредит, подписано от кредитополучателя съгласие за приемане на застраховане по групов застрахователен договор за застраховка „Защита на плащанията“ по потребителски кредити на „Юробанк България“ АД, както и на Общите условия за застраховка „Защита на плащанията“, с ползващо се лице банката и със застраховател, посочен от банката, и поддържане на застрахователното покритие по застраховка „Защита на плащанията“ за срока на договора за кредит, е задължително условие за получаване на кредита при предложените условия и застрахователната премия е част от общодължимата сума по договора за кредит. Ето защо застрахователната премия съставлява общ разход по кредита по смисъла на на §1 на ДР на ЗПК и чл.3, б. „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г. и следва да участва при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита/ ГПР. В конкретния случай в договора е посочен размер на годишен процент на разходите, но не са описани компонентите, от които е формиран. Съдът намира, че липсата им води до невъзможност да се прецени дали в посочения ГПР е включена застрахователната премия.

По този начин потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи. Следователно формално посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния, прилаган в правоотношението, поради което е налице нарушение на разпоредбата в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК . В т. 2 от Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 год. по дело C-714/22 е посочено, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. С оглед дадените от СЕС разяснения, посочването на неправилен размер на ГПР следва да се приравни по правни последици на непосочването му, поради което е налице неспазване на императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което е основание по чл.22 от ЗПК за обявяване на договора за потребителски кредит за недействителен, и същият следва да се счита 5 освободен от такси и разноски.