Решение № 283 от 13.03.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Варна, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20263100500071 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 94940/13.11.2025г. от Д. А. М., срещу Решение № 3719/22.10.2025г., постановено по гр.д.№ 20253110107748 по описа за 2025г. на Районен съд – Варна, 8-ми състав, с което съдът ИЗМ ЕН Я размера на издръжката, определена с Решение № 3894 от 09.12.2022 г., постановено по гр. д № 7212/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, дължима от бащата Д. А. М., ЕГН: ********** в полза на детето С. Д.

М., ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен представител С. Ш. С., ЕГН: **********, като увеличава същата от 250 лева на 370 лева /триста и седемдесет лева/ месечно, платима по банков път по банковата сметка в „Банка ДСК“ АД, IBAN: ***, с падеж пето число месеца, за който се дължи, считано от датата на исковата молба – 13.06.2025 г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, на основание чл. 150 от СК, в ЧАСТТА за сумата над 310лв. до присъдения размер от 370лв.

1

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че съдът не е обсъдил в мотивите си доводите на ответника, че разходите за детето са прекалено завишени. Сочи, че страда от заболяване, което му пречи да работи на осемчасов работен ден, като все още не е установено какво му има, но когато се установи, ще представи доказателства.

Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение в посочената част и да отхвърли иска за изменение на издръжката за разликата над 310лв. до 370лв.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна.

При преценката си по реда на чл.269 от ГПК въззивният съд констатира следното:

Производството по делото е образувано по предявен от С. Ш. С., в качеството й на майка и законен представител на детето С. Д. М. иск срещу ответника Д. А. М. за изменение на присъдената месечна издръжка в полза на детето С. Д. М., определена с решение № 3894 от 09.12.2022 г., постановено по гр. д. № 7212/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, платима от бащата чрез неговата майка и законен представител – С. Ш. С. от 250 лева на 450 лева /съобразно увеличаване на цената на иска в о.с.з. от 17.10.2025 г./, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.06.2025 г. до настъпване на обстоятелства, погасяващи това задължение, с падеж пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, на основание чл. 150 от СК.

В исковата молба се излагат доводи, че с решение № 3894 от 09.12.2022 г., постановено по гр. д. № 7212/2022 г. по описа на Районен съд – Варна родителските права по отношение на детето С. Д. М. са предоставени на майката – С. Ш. С., на бащата е определен режим на лични отношения, като последният е осъден да заплаща издръжка в полза на детето чрез неговата майка в размер на 250 лева месечно. Твърди, че от първоначалното определяне на издръжката е изминал значителен период от време, налице са настъпили нови обстоятелства, както и промяна в социално-икономическите условия в страната. Сочи, че потребностите и нуждите на детето са увеличени предвид израстването му. Излага доводи, че определената издръжка е под 2 законопредвидения минимум по чл. 142, ал. 2 от СК. Твърди, че бащата е в работоспособна възраст, няма задължение за издръжка към други непълнолетни лица и има възможност да заплаща по-висок размер от определената издръжка. Моли за уважаване на иска и увеличаване на присъдената издръжка в полза на детето на 400 лева месечно. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Д. А. М. излага доводи за допустимостта и частичната основателност на иска. Не оспорва претенцията за увеличаване на издръжката до размера на законопредвидения минимум от 270 лева. Претендирания размер от 400 лева намира за прекомерен и необоснован. Счита, че закупените стоки, за които са представени писмени доказателства към исковата молба не касаят детето му. За необосновани намира разходите, свързани с ароматизиран пясък, шноли, плажна чанта и други. Оспорва представените документи за направата на разходи за спортни обувки за джогинг, потник за момче, мини джип, велосипед и други. Твърди, че е назначен на трудово правоотношение на 4 часа, както и че получава основен размер на трудово възнаграждение от 550 лева. Счита, че представените разходи са целенасочени и са сторени в рамките на един месец, преди завеждане на настоящото производство. Моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

При така очертаните предмет на предявения иск, на съдебното решение и на въззивната жалба, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

Настоящата въззивна инстанция счита, че фактическата обстановка по делото е установена надлежно от първата инстанция и не намира основание да преповтаря същата.

Пред настоящата инстанция е представено и съдът е приел като писмено доказателство изследване от отделението по образна диагностика от МК[1]Б.ЕООД С. З. от 02.02.2026 г. От него се установява, че образната диагностика на Д. М. е показала: Изгладена поясна лордоза. Остеохондроза Л4-Л5, Л5-S1.

Остеофити по предната повърхност на телата.

3

Ответникът не е ангажирал други доказателства освен образната диагностика. Не е назначена съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която да обясни естеството на заболяванията, симптомите и възможностите за лечение. По общодостъпни данни в Интернет се установява следното:

Лордозата е гръбначна деформация, засягаща естествената лордозна крива в скелета на даден индивид. Когато извивката е по-голяма от нормалното и насочена навътре, се касае за лордоза. В зависимост от това дали засяга шията или долната част на гърба, тя бива цервикална или лумбална (поясна). Всяко изкривяване оказва прекомерен натиск върху гръбначния стълб, причинявайки болка, дискомфорт, а в по-тежки случаи повлиява двигателната способност. Изгладена /изправена/ поясна лордоза е налице, когато естествената извивка на гръбначния стълб в поясния отдел е по-малка от нормалното или напълно изчезне.

Остеохондрозата е заболяване, което засяга ставите и гръбначния стълб.

Остеохондрозата е заболяване на гръбначния стълб, характеризиращо се с дегенерация на междупрешленния диск със значително намаляване на височината му, склерозата на дисковите повърхности на прешлените и реактивния растеж на регионалните остеофити.

Остеофити е медицинският термин на образувания, обикновено наричани от хората „шипове”. Те представляват патологични израстъци, които се появяват върху ставните повърхности. Най-често това става по време на възпалителни процеси в костните и ставните тъкани. Лекуват се от ортопедтравматолог.

По възраженията във въззивната жалба:

Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142 ал.1 от СК се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.

Съобразно Конвенцията за правата на детето /Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./ е признато правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. В чл. чл. 27 ал.2 от същата е посочено, че родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките 4 на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Съгласно Конвенцията задължението на родителя е не само по отношение на задоволяване на неговите първостепенни физически потребности, но и по отношение задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и социални потребности, във връзка с осигуряване на развитие на детето.

Съгласно чл. 142 ал.2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от минималната работна заплата за страната.

С

Постановление № 243 от 13.11.2025 г. (обн. ДВ, бр. 98 от 18.11.2025 г.) за определяне размера на минималната работна заплата за страната, Министерският съвет определя от 01.01.2026 г. размер на минималната месечна работна заплата за страната - 1213 лв. (620.20 eвро), т.е. минималната издръжка след 01.01.2026 г. е равна на 303.25лв. (155.05 eвро) месечно.

Следва да бъде отчетен факта, че посоченият минимум на издръжката посочва само долната граница, под която съдът не следва да слиза, независимо от доказателствата, т.е. съобразени са само базовите нужди на детето, без оглед на възраст и пол, като възможността на родителите да дават издръжка се съобразява едва при размер над посочения минимум.

Конвенцията за правата на детето обаче задължава съда да отчита и останалите нужди на децата, извън базовите им потребности, като преценката е за всеки конкретен случай.

Съгласно т.4. от Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая.

За изчисляване на нормалните разходи за едно малолетно/непълнолетно дете, съдът взима за база средните разходи за едно лице в едно домакинство /съгласно статистическите данни на НСИ/, като изключва разходите, нехарактерни за малолетните и непълнолетни лица /алкохолни напитки и тютюневи изделия, жилищно обзавеждане и поддържане на дома, данъци и социални осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства, влог, изплатен дълг и даден заем/. С оглед на посоченото средният разход за малолетно или непълнолетно лице за 2024г., съгласно статистическите данни на НСИ е в размер на 8938лв. на година или 744.83лв. на месец /храна и 5 безалкохолни напитки – 3357лв., облекло и обувки – 435лв., жилища, вода, електроенергия и горива – 1260лв., здравеопазване - 716лв., транспорт – 839лв., съобщения – 480лв., свободно време, културен отдих и образование – 780лв., разнообразни стоки и услуги – 577лв., други разходи - 494лв./ Не се навеждат твърдения, нито се представят доказателства относно наличие на особени нужди на детето. Доказателствата за извършени разходи от страна на майката за детето /рецепти, фактури и касови бонове/ са в границите на обичайните му нужди и се включват към посочените от НСИ видове разходи.

Поради това съдът приема, че разходите за детето са в размер на 744.83лв. на месец.

Съгласно т. 7. от Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС, двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.

От една страна Постановлението сочи, че издръжката се разпределя между родителите, съобразно възможностите на всеки един от тях, т.е. прави се съпоставка между финансовите възможности /доходи и имущество/ на всеки един от тях, и от друга страна се постановява, че равностойността на грижите е основанието за заплащане на по-голям размер от дължимата в полза на детето издръжка от неотглеждащия родител.

Преценявайки присъдения от ВРС размер от 370лв., платим от бащата, съдът установява, че до размерът на цялата издръжка от 744.83лв., за майката остават 374.83лв., т.е. повече отколкото платимия от бащата размер, което противоречи на т. 7. от Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС.

Съдът обаче е органичен в своята преценка от исканията, съответно въззивните искания, на страните. Поради това не може да постанови на бащата по-голям размер на издръжката от присъдения от ВРС, но и не намира основание за присъждане на по-нисък размер.