Определение № 2369 от 08.09.2020, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 2369

08.09.2020 г.

Окръжен съд – Бургас

Град Бургас

I въззивен граждански състав

На 08.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Мариана Г. Карастанчева

Пламена К. Георгиева Върбанова

Детелина К. Димова като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно частно гражданско дело № 20202100501997 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 274 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с ЕИК 202527341, представлявано от управителя Ивелина Кавурска, чрез пълномощника юрисконсулт Ивайло Терзиев против Определение № 11161/01.07.2020г., по ч.гр.д. № 3333/20г. по описа на БРС, с което съдът е отхвърлил заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу М.И. В., ЕГН **********, за следните суми: 85,01 лева – възнаградителна лихва; 252 лева – такса за експресно разглеждане на документи, 252 лева договорна неустойка; 35 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземанията и 33, 14 лева – обезщетение за забава за период от 15.12.2018 г. до 19.06.2020 г., които су ми са дължими на основание договор за паричен заем № 5425824/19.03.2018г. сключен между длъжника и „Вива Кредит“ ООД, и вземанията по който са прехвърлени с рамков договор за цесия от 01.12.2016г. и Приложение № 1/02.09.2019г. към него.

В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на оспореното определение, като се излагат подробни съображения относно дължимостта на всяко едно от отхвърлените вземания. На първо място се оспорва извода на съда, че към договора за кредит не бил приложен погасителен план, което било в нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1 т. 11 от ЗПК като заявява, че цялата инфор мация относно броят на вноските, техния размер и падеж, приложимите лихвени нива и т.н. се съдържала в чл. 2 от договора. Излагат се подробни съображения относно вземането за възнаградителна лихва в размер на 85,01 лева, която била дължи ма наред с главницата и представлявала възнаграждение за ползването на заетата сума от длъжника през първоначално договорения срок за връщане на заема. Договорната лихва била дължима не само като възнаграждение за ползване на главницата до нейното връщане, но и като цена на услугата по предоставяне на заетия паричен ресурс, при отчитане на обстоятелството, че кредиторът бил финансова институция, която отпускала заеми със средства, които не били набирани чрез публично набиране на влогове или други възстановими средства. Достъпът на ответника до паричния 1 ресурс бил бърз, лесен и необезпечен, като тези ползи имали своята цена и длъжникът се бил съгласил с нейното заплащане при сключване на договора. С оглед на което тази цена не следвало да се приравнява на възнаградителна лихва и нейното съответствие с добрите нрави не е предмет на изследване. Не съществувала законова пречка договорната лихва да бъде уговорена в размер над законната лихва, тъй като свободата на договаряне не била ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. Потребителят сам се е съгласил да ползва предоставения му заем при предварително известните му условия, при което не можело да се говори за противоречие с „добрите нрави“. На следващо място, жалбоподателят оспорва и изводите на районния съд относно неравноправност на клаузата за неустойка, като намира същите за необосновани. За заповедния съд не било възможно да прецени дали се касае за индивидуално договорени или не клаузи, тъй като в това производство не се събирали доказателства, от които това можело да се установи.

Преценката дали дадена неустойка нарушавала добрите нрави следвало да бъде извършена въз основа на редица фактори, като дори да се счетяло, че същата е прекомерна, съдът следвало да намали нейния размер. Излагат се съображения за дължимост и на таксата за разходи за извънсъдебно събиране на задължението, основани на чл. 10а, ал.1 ЗПК, допускаща събирането на такси от кредитора за допълнителни услуги, свързани с потребителския кредит. Такива допълнителни услуги били например изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и други, и начисляването им било във връзка с виновното неизпълнение от страна на заемателя. Като договорена в съответствие с чл. 9 от ЗЗД, за валидна се сочи и клаузата за такса за експресно разглеждане на доку мен т и . Моли за отмяна на разпореждането на първоинстанционния съд и вместо него да бъде постановено ново разпореждане по съществото на спора и да бъде издадена Заповед за изпълнение за сумите, претендирани в Заявлението по чл. 410 от ГПК.

Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е процесуално допустима. По аргумент от чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на ответника по заповедното производство.

Въз основа на закона и събраните доказателства по делото, съдът на мира от фактическа и правна страна следното:

Пред Районен съд – Бургас е постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД против длъжника М.И.В. като заемател за следните суми по договор за паричен заем № 54225824 от 19.03.2018 година, сключен с „Вива Кредит” ООД, взе манията по който били прехвърлени на заявителя с договор за цесия, а именно: сумата 541,79 лева, представляваща главница, сумат а 85,01 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 18.04.2018 година до 14.12.2018 година; сумата 252 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на документи; сумата 252 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение; сумат а 35 лева, представляваща разходи и 2 такси за извънсъдебно събиране на задълженията, сумат а 33.14 лева, представляваща законна лихва върху непогасената главница, начислена за периода от 15.12.2018 година /деня, следващ датата, която е падеж по договора/ до 19.06.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.

В заявлението се сочи, че задължението произтича от Договор за паричен заем „Вивакредит план“ № 5425824 от 19.03.2018г., сключен с „Вива кредит“ ООД, по силата на който на длъжника е отпусната като кредит сума в размер на 600 лева, която сума същият е получил с подписването на договора и се е задължил да върне, ведно с дължимата договорна лихва, като заплати общо сума в размер на 705,15 лева на девет месечни погасителни вноски. В депозираното заявление се посочва, че заемателят се е възползвал от допълнителната услуга за експресно разглеждане на заявката за подадените от него документи за отпускане на заема, като се е съгласил да заплати за това такса във фиксиран в договора размер от 283,50 лева, от която дължимия остатък бил в размер на 252.00 лева. На следващо място в депозираното заявление се посочва, че *** не е изпълнила поетото задължение да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, поради което от същата се претендира и неустойка в размер на 252 лева. Съгласно договора и тарифата, и с оглед настъпилата трайна забава на длъжника, същата дължала и разходи и такси за извънсъдебно събиране, които се претендират в размер на 35 лева.

Посочва се, че длъжникът е извършил плащания в общ размер на 351.35 лева.

Поради неизпълнението на длъжника, същият дължал и сума в размер на 33,14 лева обезщетение за забава върху непогасената главница, за периода от 15.12.2018 г. до 19.06.2020 г., както и законната лихва от момента на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на дължимите суми.

Въз основа на депозираното Заявление за издаване на заповед за изпълнение, Районен съд – Бургас е постановил Заповед за изпълнение на парично задължение № 1369 от 01.07.2020г. по чл. 410 от ГПК по частно гр. дело №3333/2020г. по описа на Районен съд Бургас, по силата на която е разпоредено М.И. В. да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД сума в размер от 541,79 лева, представляваща главница, дължима по Договор за паричен заем с № 5425824, сключен на 19.03.2018г. с „Вива Кредит“ ООД, вземанията по който били прехвърлени от последното дружество на заявителя с рамков договор за цесия от 01.12.2016 г. и Приложение №1 /02.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.06.2020г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото в размер на 75 лева, от които 25 лева за държавна такса и 50 лева –юрисконсулско възнаграждение.

За останалите суми, претендирани със заявлението, Районен съд – Бургас е постановил оспореното с настоящата жалба Определение от 01.07.2020г., с което е оставил без уважение заявлението от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД със седалище гр. София против М.И.В. за сумата от 85, 01 лева - възнаградителна лихва; сумата 252 лева - неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение;

3 сумата 252 лева - такса за експресно разглеждане на документи; сумата 35 лева - разходи и такси за извънсъдебно събиране на задълженията и сумат а 33.14 лева, представляваща законна лихва върху непогасената главница, начислена за периода от 15.12.2018 г. до 19.06.2020 г.

За да отхвърли заявлението за посочените по – горе суми, съдът е приел, че договорът за потребителски кредит не съдържа погасителен план, включващ информацията по чл. 11, ал. 1 т. 11 ЗПК , поради което същият е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 23 ЗПК, чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД. При това положение и на основание чл. 23 от ЗПК, съдът е приел, че дължима е само чистата стойност на кредита и е уважил заявлението само относно вземането за главница.

Разгледана по същество, настоящата инстанция на мира, че депозираната частна жалба е частично основателна.

Съдът не споделя изводите на районния съд за недействителност на договора за потребителски кредит, тъй като същият не съдържал погасителен план. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за кредит е недействителен когато при сключването му са нарушени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 т. 7-12 и т.20. В посочените разпоредби не се съдържа изискване договорът за кредит задължително да съдържа погасителен план. Напротив, изискването е относно най- малкия обем задължителна информация, която трябва да съдържа договора, но не и формата, в която същата трябва да бъде представена. В настоящия случай в представения договор за кредит се съдържа информацията посочена в чл. 11, ал. 1 от т. 7 до т. 12 и т. 20 от ЗПК, а и менно: посочен е общия размер на кредит и условията за усвояването му; лихвения процент /фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.29%/; годишния процент на разходите по кредита /в размер на 49.45%/, изчислен по определения в Приложение 1 към закона начин и с взети предвид определените в закона допълнителни допускания. В договора се съдържа и информацията по т. 11 на чл. 11 ЗПК относно условията за издължаване на кредита, а именно посочен е размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. По – конкретно указано е, че заетата сума е в размер на 600 лева, за срок от 9 месеца. Размерът на една погасителната вноска е 109.85 лева, в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Изброени са падежните дати на всяка една от деветте падежни вноски – 18.04.2018г, 18.05.2018г., 17.06.2018г., 17.07.2018г, 16.08.2018г., 15.09.2018г., 15.10.2018г., 14.11.2018г. и 14.12.2018г. Посочено е, че общият размер на всички дължими плащания, с включена такса за експресно разглеждане на кредита е в размер на 988.65 лева. В чл. 5 от договора изрично е предвидено правото на потребителя да се откаже от договора, както и правото му при поискване да се снабди с погасителен план за извършените и предстоящите плащания съгласно чл. 11, ал. 1 т. 12 от ЗПК.

Разпечатката съдържа 28 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1cb20ff5-d712-48f1-8fc0-4a1e7fd846b1