Решение № 1951 от 18.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1951 гр. София, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Мария Стойкова при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100504510 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20106434/27.04.2021 г., постановено по гр. д. № 40523/20 г. по описа на СРС, 85 състав, поправено с решение № 20018773/07.03.2022 г., „Б.с.т.“, ЕИК: ****, е осъден да заплати на Д. А. Д. на основание чл. 49 ЗЗД сумата от 3339,00 лв. – обезщетение за претърпени вреди – неимуществени в размер на 3000,00 лв. и имуществени в размер на 339,00 лв., от инцидент, настъпил на 26.08.2017 г. в гр. Велико Търново – падане пред тото пункт на ул. „Баба Мота“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.08.2017 г. до окончателното плащане, като исковете за разликата до пълните предявени размери от 490,50 лв. – за обезщетение за имуществени вреди и от 11 000 лв. – за обезщетение за неимуществени вреди, са отхвърлени като неоснователни. С решението „Б.с.т.“ е осъден да заплати на адв. Я. И. Т. сумата от 254,26 лв. – адвокатско възнаграждение, както и по сметка на СРС сумата от 133,56 лв. – държавна такса по делото, а Д. А. Д. е осъден да заплати на „Б.с.т.“ сумата от 988,21 лв. – разноски по делото.

Подадена е въззивна жалба от ДП „Б.с.т.“ срещу решение № 20106434/27.04.2021 г., постановено по гр. д. № 40523/20 г. по описа на СРС, 1

85 състав, в частта, в която предявените искове са уважени. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът следва да носи отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД. Твърди, че в хода на първоинстанционното производство ищецът не е доказал, че са му причинени виновно вреди от действия или бездействия на лица, служители на ДП „Б.с.т.“, при или по повод извършване на възложена работа. Поддържа, че изводът на първоинстанционния съд, че в резултат от неполагане на достатъчно грижи за стопанисвания от ответника обект се е стигнало до отчупване на второто стъпало, което възпрепятствало възможността на гражданите за нормална експлоатация, е неправилен. Твърди, че от събраните по делото свидетелски показания се установява, че не е имало части от стъпалата, които да не са здраво прикрепени към основата на всяко стъпало, както и че всички стъпала пред входа на тото пункта са били годни за експлоатация. Поддържа, че в случая не се установява наличието на причинно – следствена връзка между поведението на ответника – делинквент и претърпените от ищеца вреди.

Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че травматичното увреждане, което е получил ищецът в резултат от падането си пред тото пункта, се дължи на противоправното поведение на служители на ДП „Б.с.т.“.

Поддържа, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв. е завишен и не е съобразен с критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, като неправилно, и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Въззиваемият – Д. А. Д. е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Поддържа, че първоинстанционният съд правилно е ангажирал отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД за чужди виновни действия. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Процесуалният му представител претендира разноски на основание чл. 38, ал. 1 ЗА. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Подадена е и насрещна въззивна жалба от Д. А. Д. срещу решение № 20106434/27.04.2021 г., постановено по гр. д.

№ 40523/20 г. по

2 описа на СРС, 85 състав, в частта, в която предявените искове са отхвърлени.

Поддържа, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е в занижен размер, тъй като травмите, които е претърпял ищецът вследствие на инцидента, са му причинили стрес и са нарушили нормалното му ежедневие за продължителен период от време. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната от него част, като неправилно, и вместо него да постанови друго решение, с което да уважи изцяло исковете.

Процесуалният му представител претендира разноски на основание чл. 38, ал.

1 ЗА.

Въззиваемият - ДП „Б.с.т.“ не е подал отговор на насрещната въззивна жалба в срока по чл. 263, ал. 3 ГПК.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД.

Ищецът Д. А. Д. твърди, че на 26.08.2017 г. отишъл да пусне тото фиш в пункт, находящ се на ул. **** в гр. Велико Търново. Посочва, че достъпът до помещението на пункта се е осъществявал по 4 стъпала, за чиято поддръжка е бил задължен да се грижи ответникът ДП „Б.с.т.“, в качеството му на собственик. Твърди, че качвайки се по стълбите, и стъпвайки на второто стъпало, изведнъж загубил баланс и паднал напред, като се забил лицево в стъклената врата на тото пункта. Поддържа, че в средата на второто стъпало, където бил стъпил, се е отчупило парче и зеела голяма дупка. Твърди, че е бил транспортиран до Спешното отделение на МОБАЛ „Д – р Стефан Черкезов“ в гр. Велико Търново с работна диагноза „Контузия на главата, съмнение за комоцио, контузия на дясното коляно“. Твърди, че след като е бил приет в Медицинския център за спешна помощ в гр. Велико Търново, му били направени пълни изследвания - кръв, рентген и скенер, а впоследствие бил настанен в Неврологичното отделение с диагноза „Комоцио“. Посочва, че по време на престоя му в болницата имал силно главоболие и позиви за повръщане, както и че му било проведено лечение с обезболяващи и му били направени изследвания и консултации. Поддържа, че след изписването му от болницата, повече от два месеца бил с прехапан език и се хранел трудно.

3

Освен това изпитвал силни болки в лицево – челюстната част на главата и след преглед на шийните прешлени му били предписани обезболяващи лекарства и терапия с шийна яка поради набити прешлени на врата. Твърди, че му се виело свят непрекъснато, поради което не можел да шофира, да се движи самостоятелно и бил нарушен съществено ритъма му на живот.

Поддържа, че от болките от натъртванията по бедрото и дясното коляно му се наложило да ходи с патерици, а от натъртването на гръдния кош и с лумбален корсет. Твърди, че му се наложило да остане в къщи на легло за продължителен период от време, тъй като не се чувствал добре от силното главоболие, и бил обгрижван от близки роднини. Освен това за известен период от време бил лишен от възможността да се храни пълноценно и да спи нормално. Твърди, че преживеният инцидент и последвалите травматични увреждания предизвикали в него силен стрес и уплаха. Същият повлиял и на личния му живот, тъй като довел до ограничаване на социалните му контакти и до фактическа раздяла със съпругата му. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 11 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на процесния инцидент, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 26.08.2017 г. до окончателното плащане, както и сумата от 490,50 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за изследвания и медицинско оборудване, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 26.08.2017 г. до окончателното плащане. Процесуалният му представител претендира разноски на основание чл. 38, ал. 1 ЗА.

Ответникът – ДП „Б.с.т.“ оспорва исковете като неоснователни.

Поддържа, че дори ищецът да е паднал на стълбите пред входа на тото пункта, то това се дължи на невнимание и разсейване от негова страна, а не поради противоправно бездействие от страна на ответника, изразяващо се в неизпълнение на законовото му задължение да стопанисва и поддържа собственото си имущество, достъпно за гражданите, както и да осигурява необходимата сигнализация на съответната неизправност. Твърди, че на стъпалата, на които е паднал ищецът, е бил извършван ремонт със съответното качество, което да гарантира безопасността на посетителите и да запази здравето им. Поддържа, че ищецът не е доказал, че е претърпял 4 твърдяните вреди, че вредите са причинени при или по повод изпълнението на работа, възложена от ответника, както и че вредите са причинени от лице, на което ответникът е възложил работа. Твърди, че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишен. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото е отделено обстоятелството, че ДП „Б.с.т.“ стопанисва тото пункт, находящ се в гр.

Велико Търново, ул. ****.

За установяване на обстоятелствата, при които е настъпил инцидента с ищеца, по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. П.С.Х. /доведена от ищеца/ и на св. М.А.Й. /доведена от ответника/.

От показанията на св. Х. се установява, че работи като фелшер в „Спешна помощ“ в гр. Велико Търново, и че през 2017 г. след постъпил в „Спешна помощ” сигнал за паднал човек на стъпала пред тото пункт , била изпратена на адреса с линейка. Сочи, че от прегледа, който извършила на място, констатирала, че ищецът бил в съзнание, но бил замаян, имал болки в коляното и с ударена глава. Посочва, че диагнозата, която му поставила, била за съмнение за мозъчно сътресение, контузия на главата и дясното коляно.

Заявява, че след като бил закаран с линейка в болницата, ищецът бил предаден в спешното отделение.

От показанията на св. Й. се установява, че работи в офиса на „Б.с.т.“, находящ се на ул. **** в гр. Велико Търново. Споделя, че знае за инцидента с клиент на тотализатора от лятото на 2017 г., тъй като по това време била в офиса случайно. Посочва, че след като й се обадили, че пред тото пункта има паднал човек, излязла навън. След като видяла, че мъжът е паднал на земята, но е в съзнание, се обадила на „Бърза помощ“. Заявява, че не е обърнала внимание на това дали има счупени парчета от стъпалата на стълбите.

Посочва, че входът на офиса е от другата страна на сградата и че не се минава през един и същи вход за тото пункта и за офиса.

За установяване на обстоятелствата, касаещи състоянието на ищеца след инцидента, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. А. Д.

А., писмени доказателства /медицинска документация/ и е прието заключение на СМЕ.

От показанията на св. А. А. /баща на ищеца/, чиито показания съдът 5 цени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, се установява, че е научил за инцидента със сина му от лекарите, които му се обадили, за да му кажат, че синът му е в болница, след като стъпил на стъпало, което се счупило, и той паднал. Посочва, че вечерта отишъл на пред тото пункта на ул. „Баба Мота“ в гр. Велико Търново, където бил паднал синът му, и видял, че второто стъпало е счупено. Посочва, че синът му останал в болница три дни, а след като го изписали, го гледал у дома. Заявява, че в началото се движел с патерици и имал шини на врата. Оплаквал се от главоболие и тръпки и трудно излизал навън. Освен това бил шофьор любител, а след инцидента спрял да шофира.

Посочва, че 4 – 5 месеца синът му не бил добре, както и по време на възстановителния период носел яка на шията.

От представеното като доказателство по делото медицинско удостоверение № 584/26.08.2017 г., издадено от доц. д – р Д.Д., д. м. от Катедрата по съдебна медицина и деонтология на Медицинския университет – гр. Плевен, изготвено въз основа на представена медицинска документация и личен преглед, е видно, че на 26.08.2017 г. ищецът е получил черепно – мозъчна травма, изразяваща се в мозъчно сътресение. Посочено е, че е приет в болница с тази диагноза и е лекуван три дни в Неврохирургия, като е бил в ясно съзнание и без отклонения от неврологичния статус. При направените изследвания не са установени счупвания на черепа или прешлените, костите на тазобедрената става, бедрената кост и колянната става. В епикризата не се описани морфологични следи от травми като рани, охлузвания, отоци и кръвонасядания. Посочено е, че описаните травми са довели до разстройство на здравето, временно неопасно за живота.