Решение № 109 от 29.04.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Благоевград, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

П. Пандев

Крум Динев при участието на секретаря М. Стоилова-Въкова като разгледа докладваното от П. Пандев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231200600866 по описа за 2023 година Производството по делото е въззивно и е образувано въз основа на постъпила жалба от адв. П. С., повереник на частния тъжител В. Ш., с ЕГН**********, срещу присъда №14/07.06.2023 г., постановена по НЧХД№528/2022 г. по описа на Районен съд – гр.Разлог.

Сочи се в жалбата, че атакуваният съдебен акт се явявал неправилен, незаконосъобразен и постановен в нарушение на процесуалните правила.

Развити са съображения. Моли се съда да отмени същия и постанови нов, с която да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по повдигнатото му обвинение, като му наложи съответно наказание, както и да уважи предявения граждански иск.

В съдебно заседание повереникът на частния тъжител поддържа изцяло въззивната жалба.

Защитникът на подсъдимия намира, че като законосъобразен и правилен, първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден.

Страните са отправили искания за присъждане на сторени по делото разноски.

1

В хода на проведеното въззивно съдебно следствие са събрани допълнителни доказателства, назначена е СМЕ, както и е изслушано заключение на вещо лице.

За да се произнесе, Окръжния съд взе предвид следното :

С присъдата, отмяна на което се иска, РС е признал подс. В. Г. Ш., с ЕГН-**********, за невиновен в това, че на 05.07.2022 г., около 10 часа, в градината, намираща се до къщата на В. К. Ш. в гр. Я., с ритник в областта на кръста, блъснал В. К. Ш., в резултат на което последната паднала, като при падането получила лека телесна повреда, представляваща разстройство на здравето - контузия на лява гръдна половина, охлузване на кожата в областта на лява гръдна половина, а така също и навяхване на дясна гривнена става, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото срещу него обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. Заедно с това съдът отхвърлил като неоснователен, предявения граждански иск от В. К. Ш., с ЕГН **********, срещу В. Г. Ш., с ЕГН **********, за сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

За да постанови съдебния си акт, първата инстанция приела за установено следното във фактическо и правно отношение:

В. Г. Ш., с ЕГН **********, е роден на *** г. в гр. Я., с адрес: Я., ул.

***, същият е българин, български гражданин, неосъждан.

Подсъдимият В. Г. Ш. е брат на А. Г. Ш., съпруг на частната тъжителка В. Ш..

В. Ш. и неговата съпруга, и В. Ш. и нейният съпруг живеят на отделни етажи в къща в град Я., като дворното място е общо и поделено за ползване между двете семейства.

Отношенията между двете семейства са влошени и често пъти между тях възникват разправии и скандали по различни поводи.

В общия двор на двете семейства Ш.и в град Я. всяко от тях има обособена градина, за която се грижи.

На 05.07.2022 г., около 10 часа, В. Ш. поливала градината си в град Я.. В този момент по алеята на градината, близо до нея, минал В. Ш.. В момента, в който В. Ш. се разминал с В. Ш., между тях се породил конфликт, в резултат на което разменили помежду си реплики. След това В. Ш. извикала своя 2 съпруг - А. Ш., който бил в другия край на градината. Когато А. Ш. дошъл при съпругата си, В. Ш. заявил, че иска само да премине. През това време съпругата на В. Ш. - С. Ш., се намирала на терасата на втория етаж на къщата и наблюдавала случващото се.

Изложената по-горе фактическа обстановка РС приел за установена въз основа на събраните в хода на съд.следствие гласни и писмени доказателства, както и заключението на назначена СМЕ. Базирайки се на същата съдът счел, че повдигнатото срещу В. Г. Ш. обвинение за извършено на 05.07.2022 г. престъпление с правна квалификация чл. 130, ал. 1 от НК, е останало недоказано, поради което и на основание чл. 304 от НПК подсъдимият бил признат за невинен.

Според писмено изложение вх.№13269/24.10.2023 г. и приложен към него регистър за домашни посещения, д-р З.И. е посетила ч.тъж. В. Ш. в дома й на 05.07.2022 г., като самият преглед е бил регистриран на 06.07.2022 г.

От заключението на назначената в хода на въззивното съдебно следствие СМЕ е видно, че при пострадалата Ш. са установени и описани травматични увреждания както следва: Контузия с кръвонасядания и охлузване на гърдите. Навяхване на гривнена става. Вещото лице приема, че отразените травматични увреждания могат да се получат при процесния инцидент на 05.07.2022 г., както се съобщава в частната тъжба, като следвало да се посочи, че отразените мекотъканни увреждания не са описани с детайли (оток, цвят, репаративни промени).

Въззивната жалба е депозирана в срок от страна, притежаваща активна процесуална легитимация, като същата е насочена срещу присъда, подлежаща на проверка по реда на инстанционния контрол, поради което се явява допустима.

Разглеждайки я по същество, ОС намери жалбата за неоснователна поради следните съображения:

Веднага следва да се отбележи това, че в основната си част доводите на повереника са били изложени и пред първата инстанция и са получили съответен отговор. Настоящият съдебен състав споделя изцяло становището на РС в тази насока, като не намира за необходимо да преповтаря същото.

В хода на първоинстанционното следствие съдът е събрал обилен 3 доказателствен материал, въз основа на който в оптимална степен делото е било изяснено от фактическа страна. Анализът на същия, както и на постъпилите в хода на проведеното въззивно съдебно следствие доказателства, вкл.заключението на назначената нова СМЕ не води до установяване на фактически данни, различни посочените от РС. Единство следва да се коригира това, че поради допусната техническа грешка (по мнението на експерта д-р Х.), травматични увреждания – навяхване, са били констатирани по лявата, а не дясната (както е било записано в мед. свидетелство за пред съд от 08.07.2023 г.-л.6 от НЧХД)гривнена става на ч.тъжителка.

РС е подложил на задълбочен анализ събрания доказателствен материал, като детайлно в мотивите си е отразил кои факти и обстоятелства въз основа на кои доказателства намира за установени. Направените въз основа на същия правни изводи са логични, обосновани и верни.

При формиране на вътрешното убеждение на РС относно въпросите по чл.301 от НПК не са били допуснати нарушения. Ето защо и Окръжният съд споделя изцяло становището на първоинстанционния съдебен състав в тази насока, като не намира за необходимо да преповтаря същото в цялост.

ОС не споделя възраженията на жалбоподателя относно това, че постановяването на оправдателна присъда РС обосновал с липсата на свидетели-очевидци на инцидента, описан в ч.тъжба. Настоящият съдебен състав също счита, че повдигнатото срещу въззиваемия обвинение не е доказано по несъмнен начин, че последният да бъде признат за виновен в извършване на престъпление. Т.напр., освен твърдения на съпруга на В. Ш. – свид.А. Ш., липсват доказателства относно причинено на инкриминираните дата, място и час нараняване на частната тъжителка по начин и резултат, описани в тъжбата : „…със силен ритник ответникът ме блъсна в областта на кръста. От удара не можах да се задържа на крака, загубих равновесие и със сила политнах към земята. Пред мен имаше забит кол с височина около 50 /60 сантиметра, който ни служи за подпора на ограничителната дъска на алеята.

От силата на падането, дървения кол буквално се заби в тялото ми. Горната част на кола ме прободе в областта на лявата гърда. Аз от повече от 10 години страдам от онкологично заболяване и съм с имплантирана протеза в лявата гърда. Колът се заби в протезата и се счупи. Това 4 измести малко посоката на удара, като останалата, несчупена част от кола не можа да ме прободе в гърдите, а се плъзна в ляво от мен и ме нарани в долната част от ребрата отляво.“(вж. стр.2, абз.1 от тъжба на л.16 от НЧХД).

Според така направеното изложение при частната тъжителка, на по-раншен етап, предхождащ датата на инцидента, е била предприета реконструкция на бюста с цел попълване на отстранена тъкан в посочената област, чрез поставяне на чужди изкуствени материали (импланти) под кожата на гръдната стена и гръдните мускулите (имплантопластика). При това положение, според обвинението, част от травматичните увреждания, нанесени на пострадалата, би следвало да бъде и прободно нараняване в областта на лявата гърда, при което се получило и пробиване на имплантираната на това място протеза. Същевременно в представените от ч.тъжител медицински документи

– амбулаторен лист

№22187505Е0D7/06.07.2022 г., издаден от д-р З.И. и медицинско свидетелство за пред съд от 08.07.2022 г., издадено от д-р Х. Г. (вж.л.10 и л.11 от НЧХД) травма с точно такива характеристики не е било констатирана, респ. описана. В отговор на конкретен въпрос в с.з., вещото лице д-р Х. заяви, че месторазположението и особеностите на такава травма не създават каквито и да било препятствия за установяването й от лекари, част от дейността на които е била именно да диагностицират засягания на телесната цялост на пациента в областта на гръдния кош. А че се касае, според обвинението, до нараняване, изразило се в пробождане, се установява и от изричното описание в ч.тъжба, че се е стигнало до пробиване на имплантираната в областта на лявата гръд протеза. Допълнителен аргумент в подкрепа на извода за недоказаност на обвинението в тази му част е и това, че липсват каквито и да било данни по делото относно проведена процедура по замяна на компрометирания имплант, която сама по себе си е била наложителна според в.л. д-р Х..

В хода на първоинстанционното следствие, свид. А. Ш. - съпруг на В.

Ш., по отношение на така описаното нараняване твърди, че имплантът на съпругата му бил пробит. Правилно РС не е кредитирал показанията на свидетеля в тази им част. Най-напред житейски нелогично е същият да не е забелязал и описал евентуално прободно нараняване в областта на лявата гръд на съпругата си. Наред с това е налице противоречие между показанията на този свидетел и писменото изложение (обяснение)от страна на д-р И. до 5

ОС с вх.№13269/24.10.2023 г. относно това къде евентуално е била прегледана пострадалата на 05.07.2022 г. Докато свид.А. Ш. твърди, че след инцидента лично транспортирал съпругата си до личният лекар, то последният сочи, че извършила преглед на В. Ш. в дома на последната.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че не е налице идентичност на констатираните и описани травматични увреждания на пострадалата в посочените по-горе медицински документи, издадени от д-р З.И. и д-р Х. Г.. Т.напр. при първия преглед, документиран на 06.07.2022 г., не е диагностицирано навяхване на гривнена става на пациентката, каквото е отразил в медицинското свидетелство на 08.07.2022 г. д-р Х.в. В показанията на свид. А. Ш. отсъстват данни за наличието на такова нараняване на съпругата му в деня на инцидента.

Проблем при доказването на повдигнатото срещу въззиваемия обвинение е и отсъствието на детайлно описание на отразените в медицинските документи мекотъканни увреждания (оток, цвят, репаративни промени), както и точното им разположение, в каквато насока е заключението на СМЕ и становището на вещото лице, поддържани пред въззивния съдебен състав. Това обстоятелство, както и изложеното по-горе, не позволяват, дори и при цялата му условност, пълното кредитиране на извода на експерта в насока, че травмите, констатирани при ч.тъжителка, могли да се получат при процесния инцидент на 05.07.2022 г.

Посочените дотук обстоятелства обосновават извода на РС, че в случая не са налице условията на чл.303, ал.2 от НПК. В случая липсват преки доказателства за авторството на деянието, а косвените не изключват и други изводи. Определено постоянната съдебна практика сочи, че осъдителна присъда може да се обоснове дори само с косвени доказателства. Но в този случай conditio sine qua non (условие, без което не може) е, че в своята съвкупност те трябва да водят само до един извод за авторството и вината на деянието (така Р№215/28.09.2009 год., по НД № 66/2009 год., I-во НО, ВКС).