Решение № 948 от 09.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 948 гр. Пловдив, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20255300103118 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.247 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. №18127/14.05.2026г., подадена от ищеца Сдружение „МУЗИКАУТОР“, ЕИК 831005050, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.

„Будапеща” №17, ет.4, представлявано от И. Д. - И.д., чрез пълномощника адв.П. П.-И. от САК, с която се иска да бъде допусната на основание чл.247 ал.1 от ГПК поправка в диспозитива на Решение №547/24.04.2026г. на очевидна фактическа грешка по отношение на посочването на уважените размери по исковата претенция с правно основание чл.95, вр. чл.95а ал.1, т.1 от ЗАПСП, а именно: Сума в общ размер на 10000 лева (десет хиляди лева) или 5112,92 евро, ведно със законната лихва, считано от 13.11.2025г. до окончателното плащане (вместо 5000 лева или 2556,46 евро).

Изложени са съображения, че в процесния случай, в първото съдебно заседание и в мотивите на съдебния акт изрично е посочено, че съдът приема, че са налице всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение и предявените искове следва да бъдат уважени. Т.е. по преценка на съда производството следва да се подчини на процесуалните правила, свързани с неприсъственото решение. В диспозитива на постановеното по делото съдебно решение, исковата претенция на основание чл.95, вр. чл.95а, ал.1, т.1 от ЗАПСП е уважена само на половина общо за сумата 5000 лв. (2556,46 евро) от претендираните с исковата молба 10000 лв. (5112,92 евро). С оглед посоченото относно приетия в мотивите на съдебното решение за приложим ред за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, което съгласно съдебната практика винаги следва да бъде уважително за цялата искова претенция, както и изрично формулираната констатация в мотивите за наличие на предпоставките по чл.238 ал.1, пр.1 и чл.239 ал.1, т.1 1 и т.2 от ГПК, поради което предявените обективно съединени искове по чл.95, вр. чл.95а и по чл.95б ал.1, т.6 от ЗАПСП следва да бъдат уважени, счита, че в случая е налице противоречие между формираната воля на съда в мотивите и изразената такава в диспозитива на решението. Процесуалният ред за отстраняване на последното е по чл.247 от ГПК. Ищецът смята, че е налице очевидна фактическа грешка (чл.247 от ГПК), като изразената воля в мотивите относно вероятната основателност на предявените искове в хипотезата на приет за приложим от съда ред за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника подлежи на поправка в диспозитива в съответствие с формираната воля на съда.

Насрещната страна по молбата - ответника „ДРИЙМ ФУУДС“ ЕООД, ЕИК 208169495 не е депозирал отговор по молбата в срока по чл.247 ал.2 от ГПК.

Молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:

Първоинстанционното производство е приключило с неприсъствено решение, с което предявеният иск е уважен частично - за претендираната главница в размер на 5000 лева, равняващи се на 2556,46 евро, ведно със законната лихва, считано от 13.11.2025г. до окончателното плащане, като до пълния предявен размер от 10000 лв. или 5112,92 евро искът е отхвърлен като неоснователен.

В мотивите на решението, съдът е приел, че е налице хипотезата на чл.95а ал.1, т.1 от ЗАПСП, поради което размера на обезщетението следва да бъде определен от съда при съобразяване на долната му граница и критериите по чл.95 ал.3 и 4 от ЗАПСП, като то следва да бъде справедливо и да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. Според чл.3 ал.1, т.2 от ЗАПСП и чл.2 от Бернската конвенция за закрила на литер. и худож. произведения, ратифицирана с Указ №1389/29.06.1974г. (ДВ, бр.53/74 г.), музикалните произведения и музикалните композиции, със или без текст, се разглеждат като един обект на авторско право, а не като два обединени обекта и следователно при възпроизвеждане на музикално произведение без съгласие на авторите му се допуска едно нарушение на едно защитимо по ЗАПСП право, за което нарушение се дължи едно глобално обезщетение. Поради това съдът е приел, че обезщетението, дължимо за обезвреда на пропуснатите ползи, следва да се определи по правилата на чл.95а ал.1, т.1 от ЗАПСП в неговия минимален размер - по 500 лв. за всеки от обектите по чл.3 ал.1, т.2 от ЗАПСП, което при неправомерно използвани 10 музикални произведения възлиза на общо 5000 лв. (или 2556,46 евро), като за разликата до 10000 лв.

(5112,92 евро) претенцията се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Приел е, че върху присъденото обезщетение се дължи и законната лихва, считано от завеждане на иска на 13.11.2025г. до окончателното плащане.

Съгласно разпоредбата на чл.247 ал.1 от ГПК, съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки.

За да е налице хипотезата на очевидна фактическа грешка в съдебния акт (съобразно 2 заявеното от страната основание по чл.247 ал.1 от ГПК) е необходимо да има несъответствие между формираната воля на съда и нейното обективиране в текста на решението.

Практическият израз на това понятие е, че се касае за случай при който има противоречие между приетото в мотивите на съдебния акт и постановеното в диспозитива му. На поправка подлежи само диспозитивът, а не и мотивите на съдебния акт. В случая не е налице разминаване между мотивите и диспозитива на решението - посочената в мотивите сума е именно присъдената в диспозитива, поради което не е налице очевидна фактическа грешка.

При тези данни се налага извод, че искането на ищеца по чл.247 от ГПК е неоснователно и следва да се остави без уважение.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх.№18127/14.05.2026г., подадена от ищеца Сдружение „МУЗИКАУТОР“, ЕИК 831005050, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Будапеща” №17, ет.4, представлявано от И. Д. - И.д., чрез пълномощника адв.П. П.-И. от САК, с която се иска да бъде допусната на основание чл.247 ал.1 от ГПК поправка в диспозитива на Решение №547/24.04.2026г. на очевидна фактическа грешка по отношение на посочването на уважените размери по исковата претенция с правно основание чл.95, вр. чл.95а ал.1, т.1 от ЗАПСП, а именно: Сума в общ размер на 10000 лева (десет хиляди лева) или 5112,92 евро, ведно със законната лихва, считано от 13.11.2025г. до окончателното плащане (вместо 5000 лева или 2556,46 евро).

Решението не подлежи на обжалване, с оглед разпоредата на чл.247 ал.4 от ГПК, във връзка с чл.239 ал.4 от ГПК.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________

3