Решение № 37 от 18.03.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Варна, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Д.а

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Г. Н. Грънчев при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора В. Ч. С. като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253000600202 по опИ. за 2025 година Производството пред въззивния съд е за проверка на присъда № 9/17.03.2025г., постановена по НОХД № 170/24 г. на Окръжен съд Добрич, с която подсъдимите К. П. П. и Д. В. Д. за виновни в това, че на 21.10.2022г. в гр. Добрич в съучастие помежду си като съизвършители умишлено умъртвили Н. Г. А., като убийството е било извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, както и по хулигански подбуди, престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.2-ро и пр.3-то и т.11 пр.1-во във вр. с чл.115 във вр. с чл.20 ал.2 от НК. С приложение на чл.54 от НК съдът наложил на подс. П. наказание лишаване от свобода за срок от двадесет години, което на основание чл.57 ал.1 т.2 б „а“ от ЗИНЗС да търпи при първоначален „строг“ режим, а на подс. Д. наказание лишаване от свобода за срок от осемнадесет години, което на основание чл.57 ал.1 т.2 б „а“ от ЗИНЗС да търпи при първоначален „строг“ режим. На основание чл.59 ал.1 от НК съдът приспаднал при изтърпяване на наказанието времето през което подсъдимите били задържани, считано от 21.10.2022г. до влизане в сила на присъдата. Съдът се разпоредил с веществените доказателства и възложил на 1 подсъдимите разноските по делото.

Делото във въззивния съд е образувано по жалби на повереник на частните обвинители, на защитник на подс. П. и лично от него, и на защитниците на подс. Д..

Във въззивната жалба на повереника на частните обвинители - адв. М.

Я. се претендира, че наложените на подсъдимите наказания са несправедливо леки. Иска се изменение на присъдата с налагане на подсъдимите на наказанието доживотен затвор.

Защитникът на подс. П. - адв. И. Ц., счита постановената присъда за неправилна и необоснована, а наложеното наказание за несправедливо завишено. Иска се изменение на присъдата с намаляване на наказанието. От своя страна, подс. П. моли делото да бъде върнато за ново разглеждане, тъй като са допуснати множество процесуални грешки, неоснователно е осъден и му е наложено твърде високо наказание. В хода на въззивното производство подсъдимият поиска да му бъде назначен нов служебен защитник и прие да бъде защитаван от осигурения от съда адв. Т. К..

Във въззивната жалба на защитника на подс. Д. - адв. Ж. Ж., се твърди, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована. Иска се да бъде отменена и подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение, алтернативно присъдата да бъде изменена с намаляване на наказанието - под или около минимума на предвиденото от 15 години. В допълнението към нея се обобщава, че обвинението се гради изключително на косвени доказателства. Първият разпит на подс. Д. бил проведен в полицията от цивилни лица, в отсъствие на защитник и не е фиксиран, което противоречи на процесуалните правила, като не е ясно как е повлиял на обясненията, депозирани в последващия разпит. Според защитника, не е направено никакво процесуално усилие да се установи как обв. Д. е обяснил, че е ритнал два-три пъти пострадалия и дали го е заявил лично, или му е било препоръчано от защитника, за да бъде пуснат по-скоро от полицията.

Обясненията на подсъдимите, поставени в основата на обвинението, са противоречиви, режисирани в съответствие с личната им защита, без да са подкрепени от други доказателства, дори и косвени. Установената по обувката на подс. Д. капка кръв и изцапването на долницата на анцуга му са в резултат на това, че подс. Д. променил положението на тялото му, за да не удави в 2 собствената си кръв. Съдът не е коментирал, защо по дрехите на подс. П., който също твърди, че той е променил положението на тялото на пострадалия, няма кръв. Неизслушването на в.л. по ДНК експертизата е осуетило възможността да се установи дали по дрехите на пострадалия има ДНК от подсъдимите, напр. кръв от ръката на подс. П., възпрепятстващо всестранното и обективно изследване на фактическата обстановка. По делото е безспорно доказано, че след неволното блъскане на пострадалия в подс. П., именно подс.

П. е нанесъл силен удар с юмрук в лицето на пострадалия, който паднал по гръб на земята, и тъй като подс. П. бил вбесен от липсата на наркотик и имал склонност към жестокост, осъществил агресивното поведение. Според защитника, тези факти, ведно с уплахата от действията на по-възрастния от него и лежал в затвора подс. П., водят към извод, че обясненията на подс. Д. че не е участвал в побоя и не е смеел да се намеси, следва да се кредитират.

Счита се, че приобщаването на показанията на свид. Д. и А. е използвано неправомерно за стабилизиране на обвинението, тъй като при даването на тези показания подс. Д. или негов защитник не са присъствали. От друга страна, следва да се кредитират показанията на свид. А.В. като правдоподобни, непротиворечиви и способстващи за разкриване на обективната истина. Защитникът намира, че изводите на съда по субективната страна на извършеното нямат опора в доказателствата по делото. Преценява се, че неправилно ДОС е отчел превес на отегчаващи отговорността на подс.

Д. обстоятелства, тъй като той е дал съгласие за протичане на производството по чл. 371 т. 1 от НПК с оглед желанието за своевременно приключване на процеса; срокът на производството надвишава нормалния и разумен срок; подс. Д. е неосъждан; неприключилото наказателно производство по НОХД № 524/2024г. на ДРС не следва да се счита за отегчаващо, тъй като по него не е постановен влязъл в сила съдебен акт; към момента на деянието подс. Д. е бил на 21 години, в съвкупност определящи превес на смекчаващите обстоятелства.

От своя страна, защитникът на подс. Д. - адв. Р. Ж., счита постановената присъда за явно несправедлива, постановена в противоречие с доказателствата, при нарушения на процесуалните правила. Иска се да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан, или делото да бъде върнато за отстраняване на процесуалните нарушения на първоинстанционния съд.

Алтернативно се иска изменение на присъдата с преквалифициране на 3 деянието. В допълнението си защитникът сочи, че съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила по чл. 371 т. 1 от НПК, като е приобщил заключението на ДНК експертизата от ДП, което счита за непълно, без да предостави възможност на страните да оставят въпроси на вещото лице, довело до невъзможност за мотивиране доводите на защитата. Оспорват се конкретни съображения от мотивите и се счита, че са изолирани от доказателствата. Посочва се, че не е бил установен и разпитан фелдшерът, който първи е видял пострадалия и е отразил нормални жизнени показатели.

Развити са доводи за съдействие от подс. Д. за изясняване на истината, който не е допринесъл за нанасяне на телесните повреди, не е имал пряк умисъл, не е имал поведение на бруталност и демонстративно превъзходство спрямо починалия, а напротив мъчил се да спре подс. П.. Сочи, че ДОС не е индивидуализирал какви и колко удари са нанесли подсъдимите, кой от тях е нанесъл повече и е допринесъл повече за настъпване на престъпния резултат, поради което на подс. Д. е вменена отговорност за нанесените удари, каквато той не следва да носи. Намира, че показанията, приобщени по чл. 281 ал. 1 т. 1 и 2 от НПК следва да бъдат изключени, тъй като са пристрастни, противоречиви, нелогични и проекция на оговор, защото произхождат от свидетели от семейното обкръжение на подс. П., а към момента на разпитите подс. Д. бил фактически задържан и му било осуетено правото на защита.

Според защитника, при правилен анализ на започването на нападението и конкретното участие на двамата подсъдими, би се достигнало до извод за незначително участие на подс. Д., чието поведение не е в причинноследствена връзка с настъпилите телесни повреди. Предвид чистото съдебно минало и цялостния начин на живот на подсъдимия, младата възраст, пълното съдействие на органите на съдебната власт, фактът, че не е инициатор, а поскоро се е присъединил при сблъсъка, наложеното му наказание е явно несправедливо. При обсъждане на наказанието на двамата подсъдими съдът ги е сложил под общ знаменател, без да индивидуализира всяко от наказанията съответно на характеристичните данни и умисъла им, като за подс. Д. са били отнесени обстоятелства, които не са налице – например – изключителен интензитет на нанасяните удари, висока степен на обществена опасност на личността.

След проведеното въззивно съдебно следствие, представителят на прокуратурата моли въззивните жалби да бъдат оставени без уважение като 4 неоснователни, а присъдата да бъде потвърдена в цялост. Счита, че деянието, обективните признаци и умисълът на подсъдимите са доказани несъмнено, а ДОС е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и е определил справедливи наказания.

В производството като частни обвинители участват пострадалите Г. Н.

Г., С. К. К. и Г. А. К., съответно дъщеря, майка и баща на пострадалия Н. Г. А., представлявани от повереник – адв. Я.. В хода на пренията той поддържа жалбата и становището си по същество пред първоинстанционния съд.

Преценява съдебната практика по приложението на чл. 38 а от НК и категорично смята, че на подс. П. следва да бъде наложено наказание доживотен затвор, тъй като е многократно осъждан, престъплението е в хода на изтърпяване на наказание пробация, налице са негативни данни за личността му и за неприключили наказателни производства. По отношение на подс. Д., с оглед начина на извършване, проявената упоритост спрямо нещастния човек, множеството удари, опитите да се прикрие извършеното и да се заличат следите, повереникът счита, че е обосновано налагането на максималния размер на най-леката алтернатива, предвидена в чл. 116 от НК, лишаване от свобода за срок от 20 години. Моли за решение в този смисъл.

Изразява становище, че жалбите на подсъдимите и техните защитници са неоснователни.

Пред въззивната инстанция защитникът на подс. П. адв. К. поддържа жалбата на подсъдимия и предходния му упълномощен защитник, счита жалбата на частните обвинители за неоснователна. Оспорва наличието на хулигански подбуди, т.к. в конкретния случай има начало на конфликт с блъскането от страна на жертвата в подс. П., който от своя страна е отвърнал на това блъскане по личен мотив. По отношение на нараняванията по ръцете на подс. П. защитникът счита, че е необходимо да се разграничат фактите от предположенията. Ако зачервяването се дължи на нанасяне на удари, следва да има охлузвания по кожата и специфични следи, които остават при удара, каквито не са посочени в протокола за освидетелстване на подсъдимия. За начина на получаване на раната от вътрешната страна на палеца до нокътя по делото са налице хипотези, като най-вероятният вариант за получаване на тази рана е посочен от подсъдимия - от тел на оградата. Намира, че за изясняване на приноса на подс. П. за настъпилият резултат следва да се съобрази и поведението на подсъдимите при проведената очна ставка.

5

Обективни факти, които да установяват, че той е участвал в побоя, няма, по неговите дрехи и обувки няма следи от кръв. От самото начало той поддържа, че е ударил веднъж жертвата, след като е бил блъснат от него, лицето е паднало и той повече не го е закачал, Д. започнал да бие жертвата, а подс. П. го спирал, и не е справедливо за това да бъде осъден на 20 години лишаване от свобода. ДОС не е изложил мотиви на каква основа приема, че и подсъдимият е ритал падналия на земята човек. Подс. П. не желае да носи отговорност за действията на другия съпроцесник и затова иска да бъде признат за невиновен. Алтернативно, защитникът моли да бъде намалено наказанието, както и да бъде обсъдена промяна на квалификацията на деянието - като се премахнат хулиганските подбуди, особената жестокост, най-различни варианти за деяние извършено при превишаване на пределите на неизбежна отбрана. Подчертава се, че ДОС е допуснал грешка при определяне на вида на умисъла и на двамата подсъдими като пряк. За двамата подсъдими е било невъзможно да прогнозират неминуема смърт, тъй като причината за смъртта е хематом, който не води задължително до смърт, а има случаи, при които набит човек може и да не получи хематом. Защитникът счита, че прекият умисъл може да бъде само по отношение на нанасянето на телесните повреди, а по отношение на настъпилата смърт умисълът може да бъде само евентуален. Предлага на въззивния състав да промени изводите за умисъла, което би следвало да доведе до редуциране на наложените наказания и на двамата подсъдими.