Решение № 56 от 23.01.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Добрич, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Виолета Г. Якова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20233230102339 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Подадена е искова молба с вх. №15925 от 12.09.2023г. от „РУБИН“ АД, ЕИК 124502496, със седалище и адрес на правление: ***, представлявано от изп. директор М. А. И., чрез упълномощения адвокат К. К. от ДАК срещу Р. С.

Ф., ЕГН ********, в качеството му на ЗП „Р. С. Ф.“, ЕИК 179779329, с адрес:

****. Исковете са с правно основание чл.327 от ТЗ във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Ищецът моли, съдът да съди ответника да му заплати сумата от 4935.00 лв. с вкл. ДДС, представляваща неплатено задължение, произтичащо от договор за покупко-продажба, сключен между страните на 03.05.2023г., за продадено на ответника 2100 литра дизелово гориво 10ррм Е5 - газьол за извънпътна техника и трактори, за което ищецът е издал в качеството си на продавач фактура №4000000150/03.05.2023г. на обща стойност 4935 лв. с вкл.

ДДС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на причини за нейното изменяне или прекратяване.

Банковата сметка, по която, ответникът може да заплати процесното вземане е визирана в процесната фактура, а именно: IBAN BG ************ Претендират се сторените съдебни разноски.

С разпореждане от 12.09.2023г. ДРС е изпратил на ответника, препис от исковата молба и от доказателствата към нея.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който 1 оспорва иска по основание и размер, като твърди, че е заплатил в брой на ищеца процесната сума по фактурата в деня на издаването и – 03.05.2023г. и в тази връзка, моли, съдът да му допусне двама свидетели, при режим на водене за установяване на горното обстоятелство.

Отделно от горното, ответникът твърди, че от приложения към ИМ аналитичен регистър на „Рубин“ АД, сметка 411 – клиенти, било видно, че не съществува /няма отразена/ фактура №4000000150/03.05.2023г. на стойност 4935 лв. с издател ищцовото дружество и получател – ответника. В приложения аналитичен регистър имало отразени фактура

№4000000150/03.05.2023г. на стойност

4112.50 лв. и фактура

№4000000150/03.05.2023г. на стойност 822.50 лв. В този аспект, имало съществено разминаване в твърденията на ищеца.

Отделно от изложеното, ищецът не представял доказателства за наличие на сключен договор между страните за покупко-продажба на 2100 лв. дизелово гориво /газьол/, нито че е доставено такова на ответника. Същият твърди, че такова вид и количество гориво не му е доставено от ищеца и не е получавал тази стока.

Ответникът в срока за отговора по ИМ е предявил насрещен иск срещу ищцовото дружество, като производството по него е прекратено с влязло в сила на 13.03.2024г. Определение №581/23.02.2024г., поради неотстраняване на нередовностите на насрещната искова молба от ищеца по нея.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител моли съдът да уважи изцяло исковата молба.

Ответникът, не се явява и не се представлява, не представя доказателства.

Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с искове с правна квалификация по чл. 327, ал. 1 от ТЗ и по чл. 86 от ЗЗД. В тежест на ищеца е по иска с правно основание по чл. 327, ал. 1 от ТЗ да докаже, че между страните на 03.05.2023г. е сключен валиден договор за продажба на дизелово моторно гориво-газьол; изпълнение на задълженията си по процесния договор и предаване на стоката, предмет на продажбата, на ответника; цената на стоката; както и изискуемостта на вземането по процесния договор.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, като докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горните обстоятелства от ищеца, то ответникът следва да докаже, че му е платил процесната сума.

При така разпредЕ.та доказателствена тежест и събрани доказателства по делото, от правна страна, съдът приема иска за основателен и доказан по следните съображения:

Като писмени доказателства по делото са приети: фактура 2

№4000000150/03.05.2023г. /л.3/, съдържаща подписа на получателя на стоката, декларация от ЗП Р. С. Ф. от 03.05.2023г. /л.4/, подписана лично от декларатора, декларация за съответствие на качеството на течните горива №119/08.03.2023г., издадена от Лукойл-България ЕООД /л.5/, от която се установява, че ищцовото дружество е закупило от Лукойл България ЕООД на 22.03.2023г. 9500лдизелово гориво за ИПТТ, като копие от тази декларация е издадена от Рубин АД към фактура №4000000150/03.05.2023г. за 2100л дизелово гориво за ИПТТ, предоставено за разпространение и ползване на ЗП Р. С. Ф. с ЕИК 179779329 /л.5-гръб/, аналитичен регистър на Рубин АД, сметка 411 Клиенти за периода от 01.01.2023г до 31.12.2023г. /л.6/, от който е видно, че процесната фактура е заприходена в счетоводствното на ищцовото дружество и по нея няма извършено плащане.

Във фактурата от 03.05.2023г. са обективирани съществените елементи от съдържанието на договора за продажба, а именно: стоката, посочена като вид и количество, съставляващ нейния предмет и дължимата за нея цена.

Индивидуализирани са и страните по сделката и е посочен падежът на задължението за плащане на цената. Фактурата е подписана от получателя на стоката – ЗП Р. С. Ф.. Съдът намира, че чрез горепосочените документи, пряко се установяват облигационните отношения между страните по повод продажбата на процесната стока, осъществена на 03.05.2023г.

От представените доказателства се установява, че страните са били в търговски отношения през май 2023г., като в тази връзка, ищцовото дружество е издало процесната фактура от 03.05.2023г., на обща стойност 4935.00 лв. /с вкл. ДДС и данък Акциз/, за закупено от ответното дружество на 03.05.2023г., 2100 литра дизелово гориво – газьол за ИПТТ.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. Видно то заключението /77-78/ по нея, вещото лице е посочило, че по данни на ищеца, процесната фактура №4000000150/03.05.2023г. за закупени 2100л газьол е в размер на 4935.00 лв. с ДДС и е осчетоводена по дебит с/ка 411 – „Клиенти“ срещу кредит с/ка 702 – „Приходи от продажби“ в размер на 4112.50 лв. и кредит с/ка 4532 – начислен ДДС продажби в размер на 822.50 лв. В счетоводството на ищцовото дружество липсват записвания за извършени плащания от ответника по процесната фактура.

Вещото лице не е установило, дали е водено редовно счетоводството на ответника, поради невъзможност да осъществи контакт с Р. Ф. /в регистър Булстат по партидата на ЗП Р. С. Ф., с ЕИК 179779329 няма публични данни за имейл и/или телефон за контакт с лицето/ и да провери счетоводните записвания по процесната фактура. Горното обстоятелство е довело до невъзможност за проверка на счетоводната документация и експертът не е отговорил, дали фактурата от 03.05.2023г е осчетоводена при ответника и дали той е заплатил задълженията си по нея.

Съдът кредитира заключението

3 по

ССчЕ, като изготвено от безпристастен експерт и при положени усилия от вещото лице за събиране на информация, но поради липса на контакт с ответника /за което обстоятелство, причината е в нежеланието му да бъде открит и да предостави в публичното пространство данни за имейл и/или телефон, което е бил длъжен да стори, предвид извършваната от него дейност като ЗП, регистриран по Булстат/, не е успяло да отговори категорично на така поставените въпроси. Заключението по ССчЕ не е оспорено от страните.

Тъй-като ответната страна с пасивното си поведение и с непосочването на данни за контакт в регистъра на Булстат, на практика е възпрепятствала събирането на доказателства, чрез съответната експертиза, /а никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение/ съдът на осн. чл.161 от ГПК, приема за доказани фактите, за които ответникът е създал пречки за събирането им, а именно: че счетоводството на ответника, е водено редовно и счетоводните записвания са в съответствие с изискванията на счетоводното и данъчно законодателство, че между страните са съществували търговски отношения през 2023г., по повод на което, ищецът е издал процесната фактура от 03.05.2023г, че тя е била отразена в счетоводството на ищеца и на ответника, както и, че дължимата сума по фактурата на обща стойност 4935.00 лв. с вкл. ДДС и данък Акциз, не е платена от ответника.

По делото са разпитани като свидетели, водени от ищеца – Д. К. К. и Т. Г.

Г., и двете на длъжност „оперативен счетоводител“ в ищцовото дружество в базата му-бензиностанция, находяща се в ****. Свидетелките посочиха, че през 2023г, ответникът е идвал да зарежда гориво за извънпътна техника, като лично са го видели да си пълни горивото, след което е отишъл в стаята, където работят К. и Г., те са му поискали личната карта, за да му видят ЕГН, който е вписан веднага в декларацията, подписана лично от Р. С.. За да се въведе купувача в програма на ищцовото дружество, трябвало да се въведат лични и фирмени данни на купувача/клиента.

Отделно от това, последният е предоставил на свидетелките и талона на фирмата /ответникът е регистриран като ЗП и има Булстат/. След зареждането на горивото и попълването на декларацията, свидетелите са му издали фактура, която се генерира от касовия апарат и след това тя е била подписана от Р. С.. Към фактурата, се прикрепяла и декларацията и двата документа били скопчани. Двете свидетелки са категорични, че и до сега, фактурата не е заплатена от ответника.

С оглед неплащане на закупеното гориво от страна на купувача, до същият била изпратена покана за доброволно плащане, чрез писмо с обратна разписка, но то се върнало като непотърсено. Свидетелките не разполагали с телефон на Р. Ф..

Свидетелите Д. К. и Т. Г., заявиха, че само веднъж през 2023г, 4 ответникът е идвал да зарежда гориво и повече, между него и ищецът не са възниквали търговски отношения.

Съдът кредитира показанията на двете свидетелки като лично, преки и кореспондиращи с останалия събран писмен доказателствен материал по делото.

По делото не се представиха доказателства от ответника, че е заплатил процесната фактура. Така, предявените от ищеца искове /главен и акцесорен/, като основателни и доказани, следва да бъдат уважени за претендираният от ищцовото дружество размер на задължението по фактура

№4000000150/03.05.2023г., а именно: 4935.00 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Относно отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените от нея съдебни разноски в настоящото производство, както следва: 202.40 лв. държавна такса, от която 197.40 лв. плюс 5.50 лв. за банков комисион /приложен платежен документ на л.8/, 300.00 лв. – депозит за вещо лице по ССчЕ /л.76/ и 1543.90 лева – адвокатско възнаграждение /приложен на л.7 пълномощно и на л.82, договор за правна защита и съдействие/, съгласно представените доказателства и списък с разноски по смисъла на чл.80 от ГПК /л.81/, или общо в размер на 2046.30 лв., равностойни на 1046.70 евро.

Водим от горното, Добричкият районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗП „Р. С. Ф.“, ЕИК 179779329, с адрес: ****, ДА ЗАПЛАТИ НА „РУБИН“ АД, ЕИК 124502496, със седалище и адрес на правление: ***, представлявано от изп. директор М. А. И., на осн. чл. 327 от ТЗ във вр. чл.79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 2523.22 евро /две хиляди петстотин двадесет и три евро и двадесет и два евроцента/, равностойни на 4935.00 лв. /четири хиляди деветстотин тридесет и пет лева/, с вкл. ДДС, представляваща неплатено задължение, произтичащо от договор за покупкопродажба, сключен между страните на 03.05.2023г., за продадено на ответника 2100 литра дизелово гориво 10ррм Е5 - газьол за извънпътна техника и трактори, за което, ищецът е издал в качеството си на продавач, фактура №4000000150/03.05.2023г. на обща стойност 4935 лв. с вкл. ДДС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2023г. /дата на подаване на исковата молба в ДРС/ до окончателното и изплащане задължението.

Разпечатката съдържа 47 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1caf363c-d27b-45a8-a753-192cb3b2cae4