Решение № 281 от 08.08.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. С., 08.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20235440100946 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молбанна Н. Н. В. против „К.“ ЕООД, в която се твърди от ищеца, че на 11.10.2022 година между страните е сключен Индивидуален договор за потребителски кредит № ***, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заем при следните условия и параметри: 1. Общ размер на кредита: 500.00 лева 2.

Лихвен процент по кредита: 0.00% 3. Годишен процент на разходите: 0.00% 4. Такса експресно разглеждане: 110.00 лева 5. Брой погасителни вноски: 1 6. Дата на падеж:

10.11.2022 г 7. Обща стойност на плащанията: 610.00 лева 8. Срок на кредита: 30 дни.

Таксата за експресно разглеждане на кредита по смисъла на договора представлява „индивидуално договорена и приета за разумна от страните, такса за предоставяне на допълнителна, незадължителна услуга, по искане на Кредитополучателя, за експресно разглеждане от Кредитора на Искането за отпускане на Кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на Кредитополучателя, в срок до 20 (двадесет) минути от постъпването му при Кредитора, ако искането за кредит е постъпило в работен ден от 09.00ч. до 18.00 ч. Ако е постъпило след този срок, искането за кредит се разглежда с приоритет в първия следващ работен ден."

Твърди се от ищеца, че включената в т. нар. „Такса за експресно разглеждане" услуга по своята същност представлява действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита и не съставлява допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК.

Допълнителни са тези услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, тоест по предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва на падежа. С таксата за експресно разглеждане се 1 въвежда допълнителен разход, в резултат на който общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите не само не е 0,00 %, както е е записано в договора за кредит, а реално надхвърля 1870,00% . Така размерът на ГПР се явява по-голям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва - 50 %, определен в чл. 19, ал.

4 от ЗПК. На практика с уговореното възнаграждение за такса за експресно разглеждане се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то не съставлява плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимия размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна.

Съдържанието на услугата по експресно разглеждане на кредита по съществото си не представлява реално предоставени допълнителни възможности или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и които да носят допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано изискването на възнаграждение. Налице е изначална липса на яснота какъв е срокът за разглеждане и изплащане на кредита в случай, че не бъде избрано заплащането на експресно разглеждане. Отделно от това основно задължение на кредитора по договора за кредит е да предостави договорената парична сума, т.е. разглеждането и изплащането на кредита е дейност по усвояване и управление на кредита, а не допълнителна услуга, за която да се дължи допълнително възнаграждение.

Услугата, описана като експресно разглежсдане на искането за отпускане на кредит има характер на действия свързани с управлението на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява заплащането на такси

Според нормата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение, когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените норми са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК - за определяне на възнаградителна лихва и годишния процент на разходите. Предвид това и след като коментираните клаузи на процесния договор за кредит като нищожни не пораждат правно действие, то договорът за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че Индивидуален договор за потребителски кредит № 01,00068404/11.10.2022г., е недействителен поради нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК при сключването му. Претендира и за разноски по водене на делото.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва иска. Твърди, че не са налице сочените в исковата молба основания за недействителност на уговорената в договора «Такса за експресно разглеждане» в размер на 110,00 лв. Неверни са твърденията и изчисленията за общ разход по кредита от 1870,00%. Невярно е и твърдението, че била налице изначална липса 2 на яснота какъв е срокът за разглеждане и изплащане на кредита в случай, че не бъде избрано заплащането на «такса експресно 2 разглеждане». Първо следва да я е ясно, че ищецът е подписал договора и е получил сумата по кредита, по свое информирано съгласие и в пълна дееспособност за действията и последиците от уговореното от страните. Кредитополучателят не твърди, че е бил в грешка или измама да сключи договора. Не твърди, че не е разбрал при какви условия сключва договора. Явно е, че той го е сключил по своя воля и с пълно съзнание и след информирано съгласие за последиците от уговореното с него. В този смисъл уговорената клауза за такса бързо разглеждане за сумата от 110, 00 лв., не нарушава „добрите нрави“ и не е „неравноправна“, респ. не е в противоречие на закона –хипотеза на чл. 26, ал.1 от ЗЗД. Тази клауза е уговорена в договора по общо съгласие на страните с ясни и точни изрази, а те са дееспособни физическо и юридическо лица – съдоговорители, като споразумението е постигнато в изпълнение на разпоредбите на закона за потребителските кредити /ЗПК/ и при изрично информирано съгласие на кредитополучателя. ИДПК не е при общи условия, а е резултат от индивидуално договаряне между страните. Именно затова и наименованието му е: „Индивидуален договор за потребителски кредит“ /съкратено в текста: „ИДПК“/. В т. 4 на стр.1-ва от него, страните изрично са договорили, възможността за заплащането на такса за експресно разглеждане в размер на 110,00 лв. На стр. 5 във вр. с пункт 4 от стр.1 на така сключения договор между страните е дадена дефиниция на понятията от договора, като относно тази такса е посочено, че цитирам: „Таксата за експресно обслужване е индивидуално договорена и приета за разумна от страните, такса за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга, която е резултат от искане на Кредитополучателя за експресно разглеждане от Кредитора на искането за отпускане на кредит, която гарантира експресната обработка на кандидатурата на кредитополучателя, в срок до 20- минути от постъпването му при кредитора, ако искането е постъпило в работния ден от 9.00 ч. до 18.00 ч. Ако искането е постъпило след този срок, то се разглежда с приоритет на следващия ден.“.

В т. 2.7. е посочено, че допълнителната услуга за експресна обработка не е задължително условие за получаване на кредит и не повишава шансовете на Кредитополучателя да получи кредит. Т.е. право на кредитополучателя беше да заяви, че не желае да ползва „експресно разглеждане“, в който случай щеше да бъде разгледан и одобрен едва след представяне на съответното описано обезпечение, което същият не е изразил че желае да го ползва. Според ищеца, така уговорената такса заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 22 от ЗПК.

Сочи се ,че съгл. чл. 10а, ал.2 от ЗПК, се посочва, че кредиторът не може да изисква такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Счита се че посочената такса се отнася за действия по усвояването и управление на кредита и не представлявала допълнителна услуга по см. на чл. 10а, ал.1 от ЗПК. Изразява несъгласие с така изложените твърдения на ищеца. Според чл. 19 , ал.4 от ЗПК, ГПР /включващ всички лихви, такси, преки и косвени/, не може да надхвърлят с повече от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове съгл. ПМС № 426/2014 г. В случая, уговорената клауза касае „незадължителна“ услуга, която не е част от кредитната дейност на дружеството, не е елемент от усвояването и управлението на кредита, а обуславя обезпечеността на кредита, при това тя е обект на индивидуално договаряне, и не попада в 3 приложното поле на ЗЗП. Наред с това размера на уговорената възнаградителна лихва за срока на ползване на кредита, в случая е нула, а според цитираната разпоредба на ЗПК /чл.

19, ал.4 от ЗПК/, кредиторът има право на възнаградителна лихва за предоставената в заем сума в размер на 5 кратната стойност на законната лихва за периода на забавата от датата на падежа.

В срока за отговор предявява и насрещен иск, който се основава на следните фактически твърдения: Сумата по отпуснатия кредит е наредена по сметка и в полза на В. с Разписка от ИзиПей № *** от 11.10.2022 г., 14:38 ч., като преводът е бил таксуван със сума от 3,77 лв., визуализирани в разписката. В уверение на извършеното плащане и усвояване на сумите от клиента, е изпратен е-мейл от ИзиПей за паричен превод № *** от същата дата за сумата от 500,00 лв., който прилага, заедно с разписката. На 16.06.2023г. М. Н. В. е извършила превод през система Изи Пей на сума в размер на 500,00 лв. в полза на «К.» ЕООД с основание: «Договор *** Н. Н. В. с ЕГН **********». Плащането е отнесено за погасяване за задължение от 110 лв.- лихви за забава, както и 390 лв. главница. Остатъкът от 110 лв. главница не са заплатени и до момента. Предвид, че просрочието на сумата от 500 лв.

/частично плащане от 390 лв. е направено едва на 16.06.2023 г., т.е. повече от 6 месеца след падежа/ и остатъкът по главница, предмет на настоящия насрещен иск, е повече от 390 дни, са начислени такси за просрочие /лихва/ върху просрочената главница в размер на 105 лв. На осн. чл. 37.4 от сключения ИДПК, „К.“ ЕООД на 60-тия ден от падежа, е обявило сумите по кредита за изцяло изискуеми и е поканило длъжника за плащане. Действително уговореният от страните ГПР е „0,00%“, но при условие, че уговореният кредит бъде платен съгласно срока по погасителния план по Приложение № 1, което не се е случило. Ето защо на осн. чл. 19, ал.4 от ЗПК, дружеството-кредитодател има право да получи ГПР, който не може да превишава - пет-кратния размер на ОЛП за задължения в левове.

Моли съда да постанови решение, с което ответникът по насрещния иск бъде осъден да му заплати сумата по непогасената главница от 100,00 лв., ведно със добавка за ГПР в размер на 105 лв. ,, а при условие на евентуалност- на осн. чл. 55, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 34 от ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД. в размер – 100 лв. /непогасена главница по договора за кредит/, и 105 лв. – просрочени наказателни такси /лихви/ за забава/ от 10.11.2022 г. до 07.12.2023 г., както и законната лихва за забава от датата на насрещния ни иск /07.12.2023 г./ до окончателното изплащане на дължимите суми по главницата.

При условие на евентуалност, ако съдът счете, че ИДПК № *** от 11.10.2022 г. е недействителен или отделни негови уговорки, то моли ответникът да бъде осъден да му заплати 103, 77 лв. /главница 100 лв. и такса за превод от 3,77 лв./, както и законната лихва от датата на НИ /07.12.2023 г./ до окончателното изплащане на тази сума.

Ищецът оспорва насрещния иск, като твърди, че поддържа твърденията си за недействителност на договора за кредит, поради което и не дължи на ответника претендираните с насрещния иск суми.

В съдебно заседание ищецът Н. Н. В., редовно призован, не се явява. Искът се поддържа от пълномощника му адв.М.О..

4

Ответникът „К.“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. С писмена молба моли предявеният срещу него иск да се отхвърли, а насрещния иск да се уважи.

Разпечатката съдържа 29 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1caeee14-b285-4738-9889-30d048724eda