Присъда № 299 от 04.11.2025, Районен съд - Варна

Мотиви към Присъда №299/04.11.2025г. по НЧХД № 3794 по описа за 2023 година на Варненския районен съд, наказателна колегия

На 08.09.2023 год. в Районен съд-гр.Варна е постъпила частна тъжба вх.

№66457/08.09.2023г. от Р. М. с ЕГН ********** , живуща в гр.Варна, с.о.”***” № *, депозирана чрез повереник- адвокат Г. К.- вписан под личен № ********** към Адвокатска колегия – Варна, срещу К. Х. Б. с ЕГН **********, живущ в гр.Варна, ж.к.„***“ № *6, вх.А, ет.7, ап.19 с оглед данни за обстоятелства на престъпления, които се преследват по частен ред.

Въз основа на тъжбата и съгласно чл.247, ал.1, т.2 от НПК е образувано производството по настоящото НЧХД.

След образуване на делото, с разпореждане от 13.09.2023г. то е насрочено за разглеждане в съдебно заседание.

Производството е образувано срещу подс. К. Х. Б. с ЕГН **********, с оглед извършени от него в реална съвкупност две престъпления наказуеми, съответно по:

- чл. 130, ал.1 от НК , за което в тъжбата се твърди, че е извършено от К. Х. Б. на 12.07.2022г. в гр.Варна и

- по чл.146, ал.1 от НК, за което в тъжбата се твърди, че е извършено от К. Х. Б. на 12.07.2022г. в гр.Варна.

С частната тъжба, преди даване ход на съдебното следствие, частният тъжител е предявил два обективно кумулативно съединени граждански искове, за причинени неимуществени вреди, в резултат на описаните в тъжбата деяния.

В съдебно заседание на 16.04.2024г., преди даване ход на съдебното следствие, съдът прие за съвместно разглеждане така предявените граждански искове, а именно :

Граждански иск предявен от частния тъжител Р. М. срещу подс. К. Х. Б. за сума в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от деня на увреждането 12.07.2022г. до окончателното заплащане на сумата и

Граждански иск предявен от частния тъжител Р. М. срещу подс. К. Х. Б. за сума в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 146, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от деня на увреждането 12.07.2022г. до окончателното заплащане на сумата.

Частният тъжител М. бе конституирана и като граждански ищец по делото.

В съдебното производство, частният тъжител се представлява от своя повереник – адв.Г. К., който поддържа тъжбата и предявените с нея искове.

Във фазата по съществото на делото адв.К. изразява становище за доказаност на обвиненията и моли за осъдителна присъда. Счита, че след проведеното обективно и всестранно съдебно следствие са доказани всички факти и обстоятелства, които са изложени в тъжбата, а именно: че на 12.07.2022г. подс. Б. е причинил на Р. М. лека 1 телесна повреда, като на същата дата е казал нещо унизително за честта и достойнството й в нейно присъствие като я нарекъл „ти си луда, ненормална жена“ , т.е. са осъществени съставите на престъпленията по чл.130, ал.1 и чл.146, ал.1 от НК.

Счита, че с оглед всички събрани доказателства са доказани основателността на обвиненията и размера на предявените и приети за съвместно разглеждане гр. искове за двете отделни деяния

Повереникът акцентира на двояката природа на обясненията на подсъдимия, като гласни доказателства и като средство за защита. Счита, че подсъдимият на няколко пъти в своите обяснения заявява различи факти и обстоятелства. В първия си разпит заявявал, че е видял г-жа М. да се опитва да удари кучето му със сапа на мотиката, която държала, което според повереника е обективно невъзможно предвид височината на оградата и ръста на частната тъжителка. Счита, че действията на частната тъжителка срещу кучето на подсъдимия, което било агресивно към нея са правомерни, поради което няма как да се тълкуват по какъвто и да е начин в нейна вреда, нито като провокация спрямо подсъдимия да върши деянията. Акцентира върху обстоятелството, че в своите обяснения, в първия си разпит, макар и завоалирано подсъдимият признавал извършеното престъпление по чл. 146, ал. 1от НК, като завявал „изтеглих се назад и може би съм казал, че не е добре жената“, а именно признавал обвинението, което му е възведено, че той я е нарекъл ненормална и луда.

Поревеникът счита, че и двете деяния са доказани по един категоричен начин от показанията на св. М. - съпруг на частната тъжителка, който е бил свидетел очевидец на случилото се. Същият видял, че жена му се намира в близост до телената ограда, разделяща двата имота, кучето я е приближило, започнало да я лае, след което Багдасоров е отишъл на място, като е стъпил на тухли от своята страна на имота , посегнал и ударил в областта на ръката частната тъжителка, като ударът е бил насочен към главата й, но вследствие на нейната защитна реакция е било причинено телесно увреждане на ръката. Повереникът сочи, че вещото лице по назначената и приета СМЕ категорично установява, че обективните травматични увреждания на М. не са вследствие на охлузване по върха на телената мрежа, доколкото видно от материалите по делото същата няма остри върхове на мястото, където се е развила случката.

Според адв.К. и двамата свидетели Ч. и М. излагат факти и обстоятелства касателно размера на гр. искове, като М. не е могла да ходи на работа в рамките на 10-15 дни и докато е работила е изпитвала болки, които са й пречили да изпълнява своите трудови ангажименти по начин, по който е следвало да го прави. Също е изпитвала основателен страх от това, което се е случило, поради което и е била транспортирана до работа от своя съпруг.

По отношение на причиненото на подс. Б. телесно увреждане, повереникът моли на осн.чл. 154, ал. 1 от НПК да не се кредитира заключението на въпрос № 3 по СМЕ изготвена от д-р Д., където е приел, че е възможно констатираното увреждане на Б., а именно две ожулвания по предна повърхност на подбедрицата на десния крак и две драскотини с дъговидна форма отново в областта на средна трета на подбедрица на десен крак да са получени по начин описан в обясненията на подсъдимия, а именно същите да са му били нанесени от частната тъжителка. Според него това би било възможно само и единствено ако подсъдимият в някакъв момент е бил на ръце.

По отношение показанията на св.О. М., повереникът счита, че макар същата да има интерес да навреди на родителите си, в своите показания излага факти и обстоятелства, които са в подкрепа на обвинението, че майка й е споделила, че нейният съсед й бил нанесъл удари и я обиждал, и тя ще го съди.

2

Повереникът изразява мнение, че двете съдебно-психолого психиатрични експертизи по никакъв начин не променят извода, че на 12.07.2022г. подс. Б. със своите действия - физически и словесни е извършил двете вменени му дейния, поради което моли същият да бъде признат за виновен и по двете обвинения, като му бъдат наложени справедливи наказания. Моли да бъдат уважени и двата предявени гр. иска в пълен размер, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В дадената й възможност да изрази становище по съществото на делото –частната тъжителка Р. М. заявява, че не знае с какво е предизвикала подсъдимия. Сочи, че не го е обиждала, а той я нападнал и ударил. Частната тъжителка М. сочи , че я боли лявата ръка и твърди, че ако не се беше предпазила с ръка, главата й щеше да бъде сцепена.

Подсъдимият участва в производството лично, като с оглед ненарушаване на правото му на лично участие по делото, съдът положи максимални усилия да го призове по делото и да осигури възможността му за лично участие по делото, макар в началото на производството да констатира, че целенасочено подсъдимият демонстрираше отказ от участие.

По делото подсъдимият бе представляван първоначално от служебен защитникадв.Г.Д., а впоследствие от защитник по свой избор- адв.М.П.. Съдът, с оглед максимално охраняване на правата на подсъдимото лице, предостави възможност на упълномощения защитник да постави допълнителни въпроси към вече разпитаните по делото свидетели преди неговото встъпване като защитник.

Защитникът на подсъдимия адв. П. в пледоарията си по съществото на делото пледира за оправдателна присъда и за цялостно отхвърляне на гражданските искове.

Счита, че по делото е останал недоказан съставът на престъплението обида, чрез изразите „ти, си луда, ма, ненормална жена си“. Сочи, че свидетелски показания в тази посока не били налице, а заявеното от подсъдимия в обясненията му не можело да се интерпретира в негова вреда.

По отношение на обвинението за лека телесна повреда, счита, че по делото не се е доказало с какво са причинени травмите, тъй като от експертизите било ясно, че тези травми не могат да бъдат причинени с „голи ръце“. Единственият човек, който имал твърд предмет т.е. мотика според събраните доказателства била частната тъжителка.

По отношение на св.Ч.М., сочи, че той не е бил пряк свидетел на случилото се, като това обстоятелство било заявено от частната тъжителка в хода на ДП. Също така вещите лица по назначената СППЕ установили, че има някакво взаимно влияние между съпруга на частната тъжителка и нея. Счита, че тъй като мрежата между имотите има дупки, през тях можела да бъде прокарана мотиката, която държала тъжителката . Счита, че травмите на подсъдимия са причинени докато тъжителката удряла кучето му през отворите на оградата.

По отношение на травмите по ръката на тъжителката, сочи, че в СМЕ се излагало, че тези охлузвания биха могли да бъдат причинени с ръбестата част на горната част на оградата, при пресягане на лицето. Счита, че в случая е налице отблъскване на явно нападение с предмет ползван от тъжителката през оградата между двата имота, като Б. се е опитвал да преустанови това нападение върху неговото куче и е получил травматично увреждане, и опитвайки се да отблъсне тези удари са се получили евентуално травми на тъжителката, която е държала другата част на инструмента.

Счита, че липсва какъвто и да е умисъл за нанасяне от страна на Б. на така твърдените телесни повреди към тъжителката. Също така счита, че обществената опасност е 3 незначителна и в случая би следвало да се приложи евентуално чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като е видно, че една голяма част от травмите са с оглед възрастта на тъжителката. В условията на евентуалност, моли съда да приеме, че е налице института на реторсията по чл. 130, ал. 3 от НК и да не признава подс. за виновен за това деяние. Ако все пак съдът счете, че той следва да носи наказателна отговорност, моли за минимално наказание, както и за минимално обезщетение.

В упражнено право на реплика повереникът К. моли да не се приемат за обосновани доводите на защитата за това, че не следва да се кредитират показанията на свид. М.. Счита, че съдът следва да се произнесе с присъда на база на доказателствата, които са събрани по реда и със средствата предвидени в НПК. Сочи, че в показанията си в ДП св.М. не е казал, че не е видял нищо, а това е заявила неговата съпруга, че според нея той не е видял нищо. Акцентира и върху обстоятелството, че нанасянето на удари с дървен предмет към областта на главата на друг човек не може да се приеме за малозначително деяние.

В даденото му право на лична защита и последна дума подс. Б. сочи, че в опита си да отблъсне нападението над кучето му е хванал мотиката , която тъжителката е държала и я захвърлил настрани. Счита, че съда трябва да прозре истината и на база всичко да прецени дали и какво наказание да бъде приложено, защото в неговите ръце е не само наказанието, а също и честта и достойнството на подсъдимия.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Частният тъжител Р. М., на 71г. и съпругата й – св.Ч. М. живеели в имот, намиращ се в гр.Варна, с.о.”***” № *. Имотът представлявал къща с двор.

Двамата съпрузи имали две деца, син и дъщеря- св.О. М., които живеели отделно.

Те не били в добри отношения с децата си по повод спорове относно горепосочения имот.

М. и М. водели срещу дъщеря си граждански дела за разваляне на дарение относно горепосочения имот. Св.Ч. М. сезирал ВРС и с иск за защита от физическо и психическо насилие по Закона за защита от домашното насилие срещу св.О.М..

В съседство на имота на съпрузите М.и се намирал имот, притежаван от подс. К. Х.