Решение № 1590 от 26.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1590 гр. Плевен, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря Галя Р. Николова като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20264430100556 по описа за 2026 година за да се произнесе взема предвид:

Ищецът *** е предявил осъдителни искове против Х. Т. Х., ЕГН ********** и Ц. Т. Д. ЕГН **********, за разделно осъждане на двамата ответници за сумите по: 152.40 евро - главница - стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.01.2023г.-30.04.2025г., и 33.04 евро - лихва за забава от 02.03.2023г. до 03.02.2026г., ведно със законната лихва върху главницата от 152,40 евро, от датата на депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане на сумите. Ищецът твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ, ответниците са *** на топлинна енергия за имот в ***, като същата не е заплатена. Посочено е, че двамата ответници са *** на имота в равни части, като наследници на своите *** И.Л.Т., ЕГН ********** и Т.Х.Т., ЕГН **********. Това обстоятелство поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящите искове, като сочи, че задължението за целия имот по елементи е следното: за отопление с ИРУ - 13,54 евро; за отопление без ИРУ - 74,48 евро; за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация 171,63 евро; за услуга дялово разпределение в общ размер от 45,14 евро, при наличието в имота на 3 бр. индивидуални разпределителни уреда /ИРУ/ и щранг - лира в баня. Претендират се разноски.

1

След оттегляне на иска против ответницата Ц. Т. Д., с Определение № 3847 / 06.09.2026г. съдът е прекратил, на осн. чл. 232 от ГПК, производството предявените искове срещу нея за заплащане на 152,40 евро - главница стойност на незаплатена топлинна енергия за имот в ***, за периода 01.01.2023г.-30.04.2025г.,

33,04 евро лихва за забава от

02.03.2023г.03.02.2026г., ведно със законната лихва върху главницата от 152,40 евро, от датата на депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане на сумите.

Ответникът Х. Т. Х., представляван от особен представител оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че в тежест на ищеца е да докаже вземанията, вкл. и периода за който те се отнасят. След събиране на доказателствата по делото, моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

При преЦ.та на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното писмо на *** от 06.06.2022г., като *** на процесния недвижим имот в ***, са посочени Т.Х.Т., отв. Х. Т. Х. и Ц. Т. Д.. От данъчната декларация от 27.07.2004г. на Т.Х.Т., той е декларирал, че притежава 4/6 ид.ч. от правото на собственост върху недвижимия имот, а другите двама *** – по 1/6 ид.ч. От справка НБД за отв. Х. Х. се установява, че Т.Х.Т., *** на ответника и на Ц. Т. Д., понастоящем е починал. След неговата смърт, двамата първоначални ответници са станали *** с по ½ ид.ч.

От представеното извлечение от сметка и таблица по пера на главницата на аб.

№ 20907 с адрес ***, и 15 бр. фактури за исковия период, се установява, че през процесния период - 01.01.2023г. - 30.4.2025г., е била начислена сума в общ размер на 304.79 евро, която е за отопление с ИРУ - 13,54 евро; за отопление без ИРУ - 74,48 евро; за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация 171,63 евро; за услуга дялово разпределение в общ размер от 45,14 евро, при наличието в имота на 3 бр. индивидуални разпределителни уреда /ИРУ/ и щранг - лира в баня, а лихвата за периода от 02.03.2023г. - 03.02.2026г. е изчислена в размер на 66.09 евро. По делото е допуснато изготвяне на съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира, и съгласно която сградата, в която се намира процесния имот, е присъединена към топлопреносната мрежа, посредством абонатна станция и до имота на ответника е доставяна ТЕ, тъй като абонатната станция е работила във 2 времето на процесния период, извършеното дялово разпределение за имота е направено съгласно Методика за разпределение на топлинна енергия в сгради, етажна собственост, приложение към чл.61, т.9 от Наредбата за топлоснабдяване. *** също така е констатирало, че отчитането на общата ТЕ в АС става чрез търговски уред – топломер, който е преминал изискващите се държавни проверки, а монтажът му е извършен съгласно изискванията на производителя. Изготвена е и съдебна счетоводна експертиза, която е отчела заплатените от Ц. Д. суми в хода на делото, и сочи, че ответника Х. Х. остава да дължи следните суми: 152.39 евро - главница за периода 01.01.2023г.30.04.2025г., и 35.45 евро - лихва за забава от 02.03.2023г. - 03.02.2026г.

Представени по делото са ОУ на ищеца, както и доказателства, че етажната собственост е избрала за топлинен счетоводител и е сключила договор за това с ***, който от своя страна е сключил споразумителни протоколи с ищеца.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Безспорно се установява, че за исковия период - 01.01.2023г.

- 30.04.2025г., ответникът е бил собственик на ½ ид.ч. от имота, за който се претендират суми за отдадена ТЕ от ищеца. Възражението на ***, че липсват доказателства за правото на собственост на ответника, т.к. доказателствата затова са от 2022г., не се оборва с никакви други представени или изискани по делото доказателства, нещо повече – не се твърди, че ответникът се е разпоредил със своята собственост, и по какъв начин. Собствеността върху топлофициран имот придава на собственика качеството на потребител на топлинна енергия – качество, уредено в чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, който сочи, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия. С разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Общите условия на топлофикационното дружество се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 3 от ЗЕ, влезли са в сила, представени са по делото още в заповедното производство, и няма данни да са оспорени от ответника, независимо от възраженията. Въз основа на презумпцията, че всеки следва да познава закона и твърденията за незнанието му не създава права, следва да се отбележи, че съгл. чл. 150 ал. 2 от ЗЕ, топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В този смисъл, липсва възражение от страна на ответника, че се е възползвал от правото си по ал. 3 на същия член да внесе при ищеца заявление със специални условия, различни от тези в ОУ. Същевременно следва да се отбележи и че на интернет страницата на ищеца са публикувани ОУ както за стопански, така и за битови абонати, всеки един клиент може да се запознае с тях и на интернет страницата на

КЕВР https://www.dker.bg/bg/toploenergetika/obschi-usloviya-3.html, като не е необходимо абонатът да търси брой на вестник, в който те са публикувани.

Ирелевантен е въпросът и за съществуването на индивидуален договор между страните - договорните отношения възникват на основание разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ. Установи се безспорно от изготвената по делото СТЕ, че в сградата има изградена абонатна станция и топлопреносна мрежа и поради това процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ. Установи се, че в случая няма топлинен счетоводител на сградата, с оглед особеността на вътрешната инсталация на сградата, която не позволява монтаж на топлоразпределители, поради което самият ищец разпределя ТЕ на базата на реален отчет от представител на самата сграда и техническите параметри на всяко жилище. Следва да се посочи по отношение на претендираната ТЕ, отдадена за сградна инсталация, че сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС, и всички собственици и носители на вещни права, следва да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ.

Съдът изцяло кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза като компетентно и обосновано. Тежестта на доказване на плащането на сумите за исковия период или в хода на делото, е на ответника, но в случая такова не се твърди.

Поради горното, съдът приема, че от всички събрани доказателства в 4 тяхната цялост, по делото се доказа, че за исковия период е имало потребление в имота на ТЕ, която е на стойност в общ размер на 304.79 евро, като от тази главница, дължима от ответника, като собственик на ½ ид.ч. от топлофицирания имот, е половината, изчислена от ССчЕ на 152.39 евро. При това положение, кредитирайки заключението на ССчЕ, съдът следва да уважи предявения иск за главница до посочената сума, като за разликата до претендираните 152.40 евро – да го отхвърли.

При съобразяване на разпоредбата на чл.31, ал.1 от представените в заповедното производство Общи условия, предвиждаща, че купувачите са длъжни да заплащат дължимите месечни суми за топлинна енергия в 30дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и на основание нормата на чл. 40 от ОУ, предвиждаща начисляване на законната лихва за периода на забава, лихвата за забавеното плащане върху дължимите главници възлиза в общ размер на 68.49 евро за периода от изпадане в забава до подаване на и.м., съгласно заключението на ССчЕ. Именно поради тези уговорки в ОУ на ищеца, покана за плащане не е била необходима, т.к. при наличие на срок за плащане, самият срок кани длъжника да заплаща дължимото потребление. Поради всичко дотук изложено, съдът намира, че искът за мораторна лихва, дължима от ответника, като съсобственик на ½ ид.ч. от топлофицирания имот, е основателен в предявения размер от 33.04 евро /съдържащ се в изчисления размер от ССчЕ - 35.45 евро/, и като доказан, следва да бъде уважен изцяло.

При тези изводи на съда, разноски по делото следва да се присъдят само на ищеца, независимо от отхвърлянето на частта за главница от 0.01 евро, доколкото тази разлика се явява след плащането от страна на другия ответник по делото. Следва да се присъдят разноски за юрк.възнаграждение в минимален размер – 25.56 евро, ДТ – 12.78 евро, 280 евро – депозит за съдебни експертизи, 204.50 евро – възнаграждение за особен представител, или общо разноски в размер на 522.84 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл.79 ал.1 и 86 ал. 1 от ЗЗД, Х. Т. Х., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ***, със седалище и адрес на управление:

5

***, следните суми: 152.39 евро - главница - стойност на незаплатена топлинна енергия за имот в ***, за периода 01.01.2023г.-30.04.2025г., 33,04 евро - лихва за забава от 02.03.2023г. - 03.02.2026г., ведно със законната лихва върху главницата от 25.02.2026г., до окончателното й изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за главница за разликата до претендирания размер от 152.40 евро, като неоснователен.

ОСЪЖДА Х. Т. Х., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, направените по делото разноски в размер на 522.84 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6