Решение № 526 от 24.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 526 гр. Пловдив, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20235300500220 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

Постъпила е въззивна жалба от Прокуратурата на РБългария против Решение № 24/25.01.2022г. по гр.д.№ 1669/2021г., постановено от Районен съд-Асеновград, II гр.с., поправено на осн. чл.247 от ГПК с Решение № 412/02.12.2022г., и изменено на осн. чл.248 от ГПК с Определение № 1605/05.05.2022г., с което е осъдена да заплати на Х. Г. Джарапов, ЕГН ********** от село Чешнигирово, обл. Пловдивска, ул.“Петьофи“ № 1, сумата 3 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществените вреди, претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно производство БП № 490/2019 г. по описа на VІ-то РУП Пловдив и АХД № 7394/2019 г. по описа на ПдРС, с обвинение за престъпление по чл. 343 В ал.2 от НК, което е било прекратено с Постановление от 22.02.2021 г. на РП Пловдив, (влязло в сила), ведно със законната лихва върху присъдената главница от 02.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението; както и е осъдена да заплати по сметка на РС Асеновград, сумата 10 лв. - дължима държавна такса, както и 1 сумата в размер на 475 лв. – адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38, ал.2 от ЗА. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло претенцията, а при условията на евентуалност – прави искане да бъде намалено обезщетението.

Въззиваемата страна Х. Г. Джарапов, ЕГН **********, чрез адв. М.

М., депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд е подадена искова молба от Х. Г. Джарапов против Прокуратурата на РБългария, с която посочва, че на 17.11.2019 г. е бил спрян за проверка от органите на МВР, бил му е съставен АУОН, след което задържан за 24 часа. На 18.11.2019 г. е бил привлечен като обвиняем, за извършено от него престъпление по чл.343 в ал.2 от НК, по образувано срещу него досъдебно производство № 490/2019 г. по описа на VІ РУ Пловдив, по което е взета мята за неотклонение „подписка“. С постановление от 22.11.2019 г. делото е изпратено на РС Пловдив и е образувано НАХД 7394/2019 г., по същото са проведени пет открити съдебни заседания, след което делото е връщано за ново разглеждане. С постановление от 22.02.2021 г. наблюдаващия прокурор е прекратил наказателното производство, поради липса на данни за престъпление – извършено от Д., което е влязло в сила.

Ищецът твърди, че полицейските органи незаконосъобразно са го задържали, срещу него е водено наказателно производство – без доказателства за извършено престъпление, наказателното производство е продължило 1 година и три месеца от образуването му на 17.11.2019 г. до приключването му на 22.02.2021 г., през които период същия е търпял множество неимуществени вреди. През този период ищеца е бил много тревожен, чувствал се потиснат – тъй като имал чисто съдебно минало, а бил обвинен неправилно, за това се затворил в къщи и ограничил социалните си контакти. Задържането му и повдигнатото му обвинение се отразили зле на психиката му. Неговият авторитет, самочувствие, добро име на примирен човек без криминални прояви, с което е известен в обществото били накърнени невъзвратимо.

Ответникът Прокуратурата на РБългария депозирал писмен отговор, 2 че искът е неоснователен изцяло. Възразява, че по делото липсват доказателства за твърденията на ищеца. Липсва медицинска документация, касаеща здравословното състояние на същия през процесния период от време.

Счита, че претендираното обезщетение е изключително високо и уважаването му от съда, би било в противоречие с чл.52 от ЗЗД. Счита, че следва да се вземе в предвид, че спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за процесуална принуда, което не е пречило на същия да се придвижва свободно. Твърди, че разследването е приключило в разумни срокове. Освен това твърдяното задържане за 24 часа е по реда на ЗМВР, за което прокуратура не носи отговорност.

В хода на производството към делото са приложени преписки - БП № 490/2019 г. по описа на VІ РУП Пловдив – заведено под прокурорска преписка № 9943/2019 г. по описа на РП Пловдив и НАХД 7394/2019 г. на РС Пловдив.– VІІ нак. състав.

Представена са епикриза на УМБАЛ „Св.Георги“ Пловдив е видно, че на 26.08.2021 г. на Х. Д. е поставена диагноза „хроничен гастрит“, като същия е бил на лечение от 26.08.2021 г. до 04.02021 г. Приложена е справка за съдимост на ищеца е видно, че същият не е осъждан. Разпитан е и допуснатия един свидетел Севдалин Х.в Джарапов /син на ищеца/.

Районният съд, за да уважи иска в претендирания размер, излага основни съображения, че съгласно Постановление от 18.11.2019 г. по досъдебно производство - БП № 490 по описа на VІ РУП град Пловдив, ищецът Х. Г. Д. е бил привлечен като обвиняем за това, че на 17.11.2019 г. в гр. Пловдив в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС, без съответно свидетелство за управление /с НП № 19-1030- 000041/14.01.2019 г. на Н-к сектор „ПП“ град Пловдив, връчено на 26.02.2019 г., в сила от 07.03.2019 г./, е извършил такова деяние – управлявал е МПС лек автомобил „Мерцедес 190 Е“ с рег.№ РВ 1581 СС, без съответно свидетелство за управление, което представлява престъпление по чл.343В ал.2 от НК. Определена му е мярка за неотклонение „подписка”.

С постановление от 22.11.2019 г. делото е изпратено на РС Пловдив и е образувано НАХД 7394/2019 г., по същото са проведени следните открити съдебни заседания на дати: 03.02.2020 г., 26.05.2020 г., 06.07.2020 г., 05.08.2020 г., 05.10.2020 г., 18.11.2020 г.

3

С протоколно определение от 08.02.2021 г. делото е прекратено пред РС Пловдив и върнато на РП Пловдив, на фаза досъдебно производство за ново разглеждане, за отстраняване на допуснати съществени процесуални налешения.

С постановление от 22.02.2021 г. наблюдаващия прокурор е прекратил наказателното производство, поради липса на данни за престъпление – извършено от Д., което е влязло в сила. Със същото постановление е отменена и взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение „подписка“.

Районният съд, с атакуваното решение, излага основни съображения, че в конкретния случай са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2, т. 3 ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на правозащитните органи: първо, повдигане на незаконно обвинение в извършване на престъпление и свързаните с това последващи действия като например предявяване на обвинението, разпит на обвиняемия и други следствени действия, двуинстанционна съдебна фаза на производството, и второ – прекратяване на наказателното производство. От тези факти се извежда и субектът на деянието в лицето на ответника.

Относно факта на причинени на ищеца неимуществени вреди /като отделен елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ/, е ясно, че висящото и безрезултатно наказателно производство всякога води до негативни преживявания, свързани с психически тормоз и стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне сред близки и познати. В този смисъл свидетелските показания са от значение повече за размера на обезщетението, отколкото за наличието на вреди и причинната връзка между тях и воденото производство. Наложен е извод, че е нормално по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. Районният съд е отчел, че ищецът е с чисто съдебно минало, същият не е осъждан и е с добра характеристична справка.

Кредитирал е свидетелското показание. Същевременно е отчел, че случаят не е придобил масов отзвук /чрез медии или по друг начин/, но за сметка на това ищецът е преустановил работи като шофьор.

4

С въззивната жалба на Прокуратурата на РБългария се излагат възражения, че Районният съд необосновано е кредитирал показанията на св.Д. и е взел предвид приложената епикриза, видно от която през м.септември, 2021г. е бил приет в болница с диагноза „Гастрит“. Изтъква, че влошеното здравословното състояние по никакъв начин не е причинено от воденото спрямо него наказателно производство. По делото не се доказало, че взетата мярка за неотклонение „Подписка“ е повлияла на ограничаването на социалните му контакти, защото от показанията на свидетеля се е установило, че баща му е нямал приятели. Разследването е приключило в разумни срокове. Поддържа се, че при условията на евентуалност, са налице предпоставките за намаление на определения размер обезщетение.

Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Според чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Основанието за ангажиране на отговорността на държавата е обективният факт, че спрямо лицето е било образувано наказателно производство, то е било привлечено в качеството му на обвиняем, като му е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК и взета мярка за неотклонение, а впоследствие наказателното производство било прекратено с постановление на РП Пловдив. Районният съд обосновано е взел предвид продължителността на воденото срещу ищеца /в съответното процесуално качество/ наказателно производство – от привличането му като обвиняем на 18.11.2019 г. до влизане в сила на прекратителното постановление на РП Пловдив – 22.02.2021 г.; обстоятелството, че по отношение на ищеца не е повдигнато обвинение за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от 5

НК, спрямо ищеца е наложена най – леката мярка за неотклонение – „подписка“. Размерът на обезщетението е определено съгласно принципа на справедливост, на осн. чл. 52 ЗЗД, в адекватен размер. В тази насока, правилно са кредитирани показанията на св.Севдалин Д., защото те кореспондират и на приложената експертиза. Същият е казал, че живее с баща си на квартира в гр.Пловдив. Майка му и сестра му живеели другаде, понеже се разделили. Посочил е, че добре си спомня момента, в който е започнало наказателното производство, защото това станало точно на рождения ден на неговата сестра. По време на воденето на това производство, баща му се променил и станал по-различен, понеже преди излизал навън, а после се затворил. Преди работил като шофьор. Имал влошено здравословно състояние, открили му диабет, а в болницата влязъл, защото спукал язва.

Въззивният съд счита, че определеният размер е адекватен и не се налага намаление към по-нисък за обезщетение.

Обжалваното решение се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.

Разноски.

Съобразно правния резултат жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на адв.М. М., пълномощник на въззиваемата страна сумата 475 лв. – адвокатско възнаграждение, определено на осн. чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

РЕШИ:

Потвърждава Решение № 24/25.01.2022г., постановено от Районен съд-Асеновград, II гр.с., поправено на осн. чл.247 от ГПК с Решение № 412/02.12.2022г., и изменено на осн. чл.248 от ГПК с Определение № 1605/05.05.2022г., по гр.д.№ 1669/2021г.