Акт от 03.12.2019, Административен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 185 гр. Сливен, 03. 12. 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на тринадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА

ИГЛИКА ЖЕКОВА

При участието на секретаря НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА и на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административно-наказателно дело № 170 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от

Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от М.А.К.

***, подадена против Решение № 320 от 05.07.2019 г., постановено по АНД № 681 / 2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 19-0804-000413 от 12.03.2019 г., издадено от Началника на Сектор Пътна полиция към ОД на МВР – Сливен, с което на М.А.К., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, са наложени глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца; и за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 20 лева. В жалбата жалбоподателят твърди, че решението на Районния съд е неправилно. Счита, че е постановено при съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Излага съображения, че:

Районният съд не се е произнесъл по основния ѝ довод за незаконосъобразност на НП – поради нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН при съставяне на АУАН; Районният съд неправилно е приел, че нарушението е пълно и точно описано; нарушено е правото ѝ на защита, тъй като не е приложен протоколът по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата; Районният съд не се е съобразил със становище на ВАС, че при процесните обстоятелства е следвало да бъде спряна и на място да ѝ бъде съставен АУАН. Заявено е искане за отмяна на решението на Районния съд с произнасяне по същество с решение, с което да бъде отменено процесното НП. Заявена е и претенция за присъждане на направените в производството разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят К., редовно призована, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба: ОД на

МВР – Сливен, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна, излага съображения за правилност на обжалваното решение и моли да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура –

Сливен, дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да потвърди обжалваното НП като законосъобразно, Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел за установено, че жалбоподателят е извършила описаните в АУАН и НП нарушения; изложил е обосновани съображения за неоснователност на наведените от жалбоподателя доводи; направил е извод, че АУАН и НП съдържат необходимите реквизити по ЗАНН; счел е, че наложените наказания са определени законосъобразно.

Решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно. Установените от Районния съд факти кореспондират със събраните по делото доказателства. Изводите на Районния съд са съобразени с установените факти и с приложимото право. В производството пред Районния съд не са допуснати съществени процесуални нарушения. Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 11.10.2018 г. в 10:37 ч., в гр. Сливен, на бул. „Цар Симеон“ – до Тойота, жалбоподателят К., при разрешена максимална скорост в населено място 50 км/ч, е управлявала лек автомобил Рег. № ………… с измерена скорост 105 км/ч и наказуема такава – 102 км/ч, установена с АТСС и приложена разпечатка – клип № 5612 от 11.10.2018 г., и декларация от жалбоподателя от 17.12.2018 г., че на 11.10.2018 г. в 10:37 ч. автомобилът е бил в нейно владение. При извършена проверка в системите на МВР е установено, че СУМПС на водача е изтекло на 06.02.2014 г. За констатираните нарушения - превишаване на разрешената максимална скорост от 50 км/ч в населено място и управление на МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност, на жалбоподателя К. е съставен АУАН № 000413 от 13.02.2019., който ѝ е връчен на 21.02.2019 г. Въз основа на съставения АУАН, на 12.03.2019 г. е издадено процесното НП.

Съгласно нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, разрешената максимална скорост на движение в населено място за управлявания от жалбоподателя автомобил е 50 км/ч. За превишаване над 50 км/ч на разрешената максимална скорост, в ЗДвП е предвидена административнонаказателната разпоредба на чл.

182, ал. 1, т. 6, която в разглеждания случай е приложена правилно от наказващия орган.

Съгласно нормата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, което да е в срок на валидност. За нарушение на това изискване, в ЗДвП е предвидена административнонаказателната разпоредба на чл. 185, която в разглеждания случай е приложена правилно от наказващия орган.

Съгласно специалната норма на чл. 189, ал.

2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, включително и съдържа посочване на мястото на извършване на нарушението. Констатациите в съставения на 13.02.2019г. АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство. Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства, както и писмените такива, кореспондират с констатациите в съставения АУАН. Следователно, процесният АУАН се ползва с предписаната му от закона доказателствена сила.

С оглед на гореизложеното, Районният съд при правилно приложение на материалния закон е приел, че жалбоподателят е извършила административните нарушения, за които е ангажирана административнонаказателната ѝ отговорност. В този смисъл, неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че обжалваното съдебно решение е постановено при нарушение на материалния закон.

Противно на твърденията на жалбоподателя, в административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Както съставеният АУАН, така и издаденото НП, съдържат съществените реквизити, предвидени съответно в нормите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, който е свидетел при съставянето на акта, но настоящият съдебен състав счита, че това не е довело до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя. АУАН е връчен на жалбоподателя К., която се е запознала със съдържанието му, имала е възможност да изложи своите възражения по акта, запозната е била и с правото на писмени възражения по АУАН в определения от закона 3-дневен срок от подписването на акта.

Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че нарушението е описано неясно и неопределено. Видно от събраните по делото доказателства, посоченото място на нарушението е конкретизирано в достатъчна степен, както правилно е приел и Районният съд.

Не се споделят и възраженията на жалбоподателя за съществени процесуални нарушения, поради неприлагане на протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. По делото има събрани достатъчно доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че са спазени изискванията на ЗДвП и на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. при използването на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта - TFR1 - М № 570.

Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че при процесните обстоятелства е следвало да бъде спряна и на място да ѝ бъде съставен АУАН. Относно тези твърдения на жалбоподателя, настоящият съдебен състав счита, че не следва да излага мотиви, тъй като отговор на тези твърдения се намира в мотивите на първоинстанционното решение, които касационната инстанция изцяло споделя като обективни и обосновани, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях.

С оглед на гореизложеното, Районният съд при правилно приложение на материалния и процесуалния закон е приел, че жалбоподателят К. е извършила административните нарушения, за които законосъобразно е ангажирана административнонаказателната ѝ отговорност с налагане на наказания в предвидените от закона вид и размер.

По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесното наказателно постановление, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените от жалбоподателя нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл.

63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 320 от 05.07.2019 г., постановено по АНД № 681 / 2019 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: