Решение № 3675 от 01.06.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3675 гр. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. П. като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20251100513342 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 16437/03.09.2025 г. по гр.д. № 68902/2024 г. по описа на СРС, 57 състав е допуснато да се извърши делба между С. П. Я. и Я. Х. А. на следния недвижим имот: апартамент № ********, ап. 15, находящ се в гр.

София, ул. ********, състоящ се от две стаи, кухня и други сервизни помещения с обща квадратура по одобрения план от 65,09 кв.м. при съседи на апартамента: стълбище, улица ********, двор и К.И К.А., ведно със зимнично помещение № 2 с квадратура 5,59 кв.м., при съседи: коридор, И.К., двор и М.И З.В. и таванско помещение № 16 с квадратура 17,70 кв.м., при съседи: коридор, К.И К.А., от две страни двор и И.С.К., заедно с 5,78 % идеални части от общите части на сградата, която сграда е построена върху държавна земя, съставляваща парцел І, кв. 3, местността „Гео Милев“ по плана на гр. София, който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД – 18-138 от 24.07.2017 на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 09.10.2024 1 г. с адрес на имота гр. София, район „Слатина“, ж.к. Гео Милев, ул. ********, с посочена площ от 65,09 кв.м. с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта 1, заедно с прилежащи части – зимнично помещение № 2, с площ от 5,95 кв.м., таванско помещение № 16 с площ от 17,70 кв.м., заедно с 5,78/100 идеални части от общите части на сградата, ниво – 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – имот с идентификатор ***, под обекта – няма, над обекта – имот с идентификатор *** при следните квоти: 1/6 идеална част за С.

П. Я. и 5/6 идеална част за Я. Х. А..

Против решението е постъпила въззивна жалба вх. № 311000/24.09.2025 г., подадена от Я. Х. А., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че неправилно районният съд е приел, че е налице съсобственост между страните върху процесния имот и е допуснал делба. При постановяване на решението си съдът не съобразил, че Я. А. е осъществявала фактическа власт върху имота в продължение на повече от 10 години открито, явно, несъмнено и с намерение да го свои. Събрани били доказателства, че тя е извършвала ремонтни дейности, плащала е данъци, такси, поддържала е имота като свой. Въззивницата била единствената, която разполагала с ключ от апартамента и само тя имала достъп до него. С непредоставянето на достъп до апартамента на въззиваемата страна било демонстрирано намерението за своене. Поддържа възражението си, че е придобила идеалната част на съсобственика си и е изключителен собственик на процесния апартамент. Изложени са съображения за неправилност на изводите на съда за правния интерес от делбата и за злоупотребата с право. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

В срока по чл.131. ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба вх. № 378712/18.11.2025 г., подаден от С. П. Я., с който заявява, че я оспорва.

Поддържа, че обжалваното решение е правилно и моли то да бъде потвърдено.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Производството по гр.д. № 68902/2024 г. по описа на СРС, 57 състав е образувано по искова молба, подадена от С. П. Я. срещу Я. Х. А., с която е предявен иск за делба на недвижими имоти с правно основание чл. 34 от Закона за собствеността.

Ищцата твърди, че с ответницата са съсобственици на недвижим имот, находящ се на административен адрес в гр. София, район Слатина ж.к. Гео Милев, ул. „******** при квоти 1/6 за нея и 5/6 за ответницата. Твърди, че имотът е бил собственост на наследодателя им П.Х.А., който починал на 03.07.2006 г. и след смъртта си оставил като наследници по закон – М.М. А. – съпруга, С. П. Я. – ищцата и Х.П.А.. След смъртта на П.Х.А. М. А. – майка на ищцата станала собственик на 4/6 идеални части от имота, а децата им по 1/6 идеална част. Твърди, че М.М. А. починала на 03.04.2020 г. като оставила като наследници по закон С. Я. и Х.А.. Със саморъчно завещание, обявено с Протокол от 26.08.2021 г. на Нотариус С.А. наследодателката М.М. А. завещала на Х.П.А. притежавани от нея имота, като със същото завещание завещала и на внучката си Я. Х. А. 4/6 идеални части от процесния имот. С Нотариален акт за дарение № 9, т. І, рег. № 703, д. № 8/2024 г. на Нотариус И.П. Х.П.А. дарил на дъщеря си Я. Х. А. притежаваната от нея 1/6 идеална част от апартамента. Страните не постигнали съгласие за доброволна делба, поради което и е направено искане да бъде допусната делба на процесния имот.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Я.

Х. А., с която заявява, че оспорва изцяло предявения иск. Поддържа, че за ищцата няма правен интерес да претендира заплащане на наем за ползването на съсобствения апартамент, в който ответницата живеела от 10 години, тъй като С. Я. не проявявала интерес да го поддържа, както и не била искала достъп до него. Посочила е, че Я. А. е собственик на преобладаващата част от имота и като се позовава на Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, посочва, че съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно предназначението, което тя е имала при възникване на съсобствеността и по начин, който не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. В тази връзка заявява, че Я. А. притежава 5/6 идеални част, което й давало по-голямо право на ползване, а ищцата като собственик на 1/6 идеална част не можела да претендира наем. Твърди, че е ползвала 3 имота повече от 10 години открито и необезпокоявано, поради което и е придобила по давност фактическото владение върху имота , което изключвало задължението за заплащане на наем. Поддържа, че с Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС съдът постановил, че съсобственик може да придобие по давност не самото право на собственост, но фактическото владение върху целия имот, като в този случай той не дължи обезщетение. С отговора на исковата молба е заявено и възражение за недопустимост на предявения иск за делба, като ответникът Я. А. поддържа,че ищцата няма правен интерес от този иск. Посочва, че ищцата не проявява реален интерес от съсобствеността върху имота, тъй като никога не го е ползвала – липсвало фактическо владение и използване на имота, което показвало, че няма действителен интерес от съвместно ползване или разпореждане с него. Това било индикация, че искът за делба бил мотивиран не от необходимостта от уреждане на ползването, а от чисто икономически интерес. Посочва, също така, че ищцата не участвала в поддръжката на имота, като всички разходи били поемани от Я. А., която притежавала 5/6 от съсобствеността, което показвало, че ищцата не упражнява права и не носи тежести, свързани с имота, което поставяло под въпрос правния интерес от делба. С оглед принципа на справедливост, когато един съсобственик не поема някакви тежести, но претендира доходи от имота, това представлява злоупотреба с права. Поддържа, освен това, че делбата не може да бъде наложена в ущърб на съсобственик, който реално стопанисва имота – когато делата не се искала за уреждане на реални конфликти във владението и ползването, а само за реализиране на икономически претенции, поради което и искът бил неоснователен. Посочено е, че ищцата се стреми единствено към финансови облаги – искането за наем и съдебна делба целяло единствено получаване на доход от имот, в чието стопанисване ищецът не участва.

Изложени са съображения във връзка с неоснователността на претенция по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността (предмет на втората фаза на съдебната делба). Моли производството по делото да бъде прекратено поради недопустимост на предявения иск за делба, искът бил с неправилна правна квалификация. В искането се съдържа и твърдение, че ползването на имота продължава повече от 10 години, поради което е придобит по давност.

С обжалваното решение съдът е приел, че от събраните по делото 4 доказателства се установявало, че между страните е възникнала съсобственост на посочените в исковата молба основания – наследствено правоприемство (по закон и завещание), както и договор за дарение. Съдът е приел, че са неоснователни направените от ответника възражения за придобиване на имота по давност, тъй като не била установена фактическа власт върху имота в продължение на повече от 10 години., както и не било установено преобръщане на държането на идеална част във владение. Изложени са съображения относно допустимостта на предявения иск за делба, както и е прието за неоснователно възражението за злоупотреба с право.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението и правилно като въззивният съд препраща към мотивите му на основание чл. 272 от ГПК.

Във връзка с наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на постановеното решение, въззивният съд намира следното:

Съгласно чл. 34 от Закона за собствеността всеки един от съсобствениците да поиска делба на общата вещ, освен при изрично посочените в закона предпоставки. Следва да бъде направено разграничение между допустимост на предявения иск за делба и производството по него и допустимост на делбата.

Във въззивната жалба са изложени доводи, свързани с допустимостта на производството по предявения иск, които са били въведени и с отговора на исковата молба, а именно – липса на правен интерес от предявяване на иска за съдебна делба и на следващо място поради злоупотреба с право. Действително съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК е предвидено, че всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Посочената разпоредба, както и разпоредбата на ал. 2 от същия текст касаят предявяването и съответно допустимостта на установителни и осъдителни искове. Предявяване на иск за делба, който цели прекратяване на съсобственост по съдебен ред, 5 представлява упражняване на преобразуващо право, поради което и този иск е конститутивен. В чл. 124, ал. 3 от ГПК е предвидено, че иск за пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения може да настъпи само в предвидените от закона случаи. Когато законът е предвидил възможност едно право да бъде упражнено по съдебен ред, какъвто е искът за делба, то правният интерес от предявяването му се предполага. Изложените от ответника в отговора на исковата молба доводи за липса на правен интерес може да са житейски оправдани, но са правно необосновани. Правото на собственост върху недвижим имот или идеална част от него е имуществено право, като упражняването му или разпореждането с него има финансово изражение, поради което и не може липсата на правен интерес да бъде обоснована с това, че ищцата желае съсобствеността върху общата вещ да бъде прекратена и да получи съответния на идеалната си част дял или уравнение в пари. По същите съображения не може да се приеме, че предявяването на иск за делба представлява злоупотреба с право, тъй като целта е получаване на финансови облаги.