Решение № 1343 от 23.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1343 гр. София, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20231000501151 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 260325 постановено на 20.02.23г., по гр.д. № 10510/18г. по описа на СГС, ГО, 22 състав, е частично уважен иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗД „Бул Инс“ АД е осъден да заплати в полза на Н. М. А. сумата от 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лв., а в полза на О. А. А. сумата от 100 000 /сто хиляди/ лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие настъпилата смърт на техния общ син Б. О. А. при ПТП на 02.06.2016г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от 02.06.2016г. до окончателното им изплащане.

Със същото решение е отхвърлен искът за неимуществените вреди за разликата над 120 000лв. по 150 000 лв. за Н. А. и над 100 000 лв. до 150 000 лв. за О. А. като неоснователни в тази част.

Присъдени са разноски, като Н. М. А. и О. А. А. са осъдени да заплатят в полза на Бул инс АД сумата от 4635 лв. на осн.чл.78 ал.3 ГПК, представляващи разноски по делото, съобразно отхвърлената част от иска.

Бул инс АД са осъдени да заплатят в полза на СГС на основание чл.78 ал.6 ГПК, сумата от общо 9256.40 лв. представляваща държавна такса и разноски, съобразно уважената част от исковете.

1

Със същото решение изцяло е отхвърлен обратния иск, предявен от Бул инс АД срещу ГФ за заплащане на сумата от 26 000 лв., частично предявен иск от общо дължимите 300 000 лв. представляваща регрес, поради наличието на независимо съизвършителство по смисъла на чл.53 ЗЗД вр.чл.74 ЗЗД вр.чл.557 ал.1 т.2 б.А КЗ, като неоснователен.

Присъдени са разноски като Бул инс АД са осъдени да платят в полза на ГФ сумата от 700 лв. на осн.чл.78 ал.3 и 8 ГПК.

Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи на страната на ответника А. Б. К. и ГФ.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от двете главни страни по делото.

Жалбоподателите-ищци Н. М. А. и О. А. А. оспорват решението в неговата отхвърлителна част за разликата над присъдените по 120 000 лв. до 150 000/сто и петдесет хиляди/лева за Н. М. А., ведно със законна лихва от 02.06.2016г до окончателното изплащане, както и в частта, с която е отхвърлена исковата претенция на О. А. А. над присъдения размер от 100 000/сто хиляди/лева до пълния претендиран размер от 150 000/сто и петдесет хиляди/лева, ведно със законна лихва от 02.06.2016г. до окончателното изплащане. Посочват, че приетите за дължими размери на сумите са занижени и не кореспондират с реално установения обем от болки и страдания. По делото е прието като писмено доказателство копие на удостоверение за родствени връзки, издадено от кметство на с. Хаджидимитрово, община Казанлък. Съгласно издаденото удостоверение № 53 от 20.09.2016г. жалбоподателите са майка и баща на починалия Б. О. А., предвид на което попадат в близкия кръг на лица, имащи право на обезвреда за неимуществени вреди.

Намират решаващите мотиви на съда за неправилни и незаконосъобразни, като в резултат на тях се е сигнало до постановяване на съдебен акт в противоречие с материалния закон нормата на чл.52 ЗЗД. Съгласно показанията на изслушаните по делото свидетели между тях и Б. е съществувала дълбока привързаност, както и отношения на общност, привързаност, обич и доверие, които са били прекъснати единствено по причина на причинената негова смърт при ПТП от 02.06.2016г. От показанията на разпитания по делото св.С. се установява, че двамата очаквали с голяма радост раждането на детето си. Радвали се при появата му на бял свят. Гордеели се с мъжката си рожба. Полагали за сина си най-добрите грижи, които родители могат да дадат на детето си. Никога не са се разделяли. Дори и след като Б. пораснал и направил свое семейство в съответствие с родовите традиции, останал да живее при родителите си в едно домакинство. Направили голяма сватба с много гости, за да споделят с близките си хора, че техният син се жени и става мъж. Родителите и синът никога не се карали. Тези показания се потвърждават от показанията на св.Г., която посочва, че О.

А. бил много горд със сина си, двамата били щастливи, че им се е родил син, отглеждали го с обич и внимание. След като пораснал и се задомил, продължили да живеят в едно домакинство. В съответствие с родовата традиция продължили да се хранят на една маса и да споделят общ залък. Помежду им никога не е имало лошо отношение, не се карали и не се разделяли никога. Именно затова смъртта на сина им Б. А., внезапно и неочаквано 2 връхлетяла, били покрусени от новината за смъртта му. Свидетелят Ю. Б. видял Н. и О. А.и за първи път след смъртта на сина им, на неговото погребение. Били покрусени хори, психически сринати. Докато свидетелят им изказвал съболезнования, му направило впечатление, че О. А. сякаш не бил на себе си. Н. А. загубила желание за живот след смъртта на сина си и казвала на хората от близкото им обкръжение, че ще се отрови или ще се обеси. Поради тази причина се налагало няколко пъти съпругата на свидетеля да остава да нощува в дома на Н., за да я пази да не посегне от мъка на живота си. Св.Б. описва жалбоподателите като ..амортизирани хора". изпаднали „в пълен срив", Според свидетеля Н. след смъртта на сина си пропушила, което според този свидетел е негативно развитие, тъй като при описанието на личността на починалия им син Б., го описва като човек, без вредни навици, който не пушел. Въпреки изминаване на известно време от смъртта на сина им, скръбта им се задълбочавала. Според свидетеля започнали да употребяват и лекарства за успокоение. Молят за увеличение на размера на обезщетението до по 150 000 лв. за всеки от тях. Претендират разноски.

Жалбоподателят-ответник ЗД „Бул Инс“ АД оспорва решението в неговата осъдителна част - за разликата над над сумата от по 20 000 лева за всеки ищец до присъдените им съответно 100 000 лева в полза на О. А. и 120 000 лева в полза на Н. А., като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им Б.. Оспорва решението и в частта, с която е отхвърлен искът на ЗД „Бул Инс АД” срещу Гаранционен фонд, като неоснователен. Посочва, че определената от съда като справедлива сума не е адекватна и съразмерна с претърпените от ищците болки и страдания. Присъденото обезщетение е в разрез с принципа за справедливостта, социално-икономическата обстановка в страната към 2016г., както и установената съдебна практика. Пострадалият наследодател на ищците Б. А. е бил без поставен предпазен колан, като така сам се поставя в превишен спрямо нормалния риск. Той се е качил в автомобил, управляван от неправоспособен водач (С. У.), като така се е поставил в превишен спрямо нормалния риск. При нормално проявена грижа той е можел да узнае дали водачът е правоспособен или не, но не е оказал такава. Безспорно е установено, че покойният Б. А., водачът на л.а. С. У. и всички пътници в автомобила се познават от деца, тъй като живеят в едно населено място. Тази факт сам по себе си изключва вероятността Б. А. да не е знаел, че С. У. е неправоспособен водач на МПС или демонстрира продължила с години незаинтересованост, при установени от свидетеля данни, че и друг път са пътували с автомобила на С. У., управляван от последния. Налице е и пряката причинно-следствена връзка - АТЕ на стр. 30 от заключението е приела, че извършената маневра от водача на л.а. „Фолксваген” /С. У./, навлиза от изхода на бензиностанцията без да осигури предимство на л.а. „Опел”, което е функция на липсата на знания и умения за управление на МПС /неправоспособен/ е техническата причина за ПТП.

Именно затова е налице принос от страна на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат, изразяващо се в поемането на предвидим и реално очакван риск, или в неговото неоправдано игнориране, това поведение съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното ПТП.

По отношение иска на ЗД „Бул Инс” АД срещу Гаранционен фонд:

3 този иск е отхвърлен, но в мотивите отсъства конкретно основание правно или фактическо, въз основа на което съдът е достигнал до посочения извод: на 02.06.2016г. около 23:50 ч. на път І-6 при 325 км, в землището на гр. Мъглиж, обл. Стара Загора, настъпва ПТП, с участието на л.а. „Фолксваген” с per. № ********, управляван от С. М. У. и л.а. „ Опел” с per. № ********, управляван от А. Б. К.. Механизмът на произшествието е следният: водачът на л.а. „Фолксваген” с per. № ******** извършва маневра „обратен завой”, докато излиза от крайпътна бензиностанция, а л.а. „Опел” с per. № ********, се движи по пътното платно с превишена за пътния участък и несъобразена с видимостта пред автомобила скорост, което не му позволява да реагира своевременно и предотврати произшествието.

Получава се силен удар между предната част на движещия се по главния път л.а. „Опел” с per. № ******** и страничната лява част на излизащия от крайпътната бензиностанция л.а.

„Фолксваген” с per. № ********. Вследствие на описаното ПТП е починал седящият на задната седалка вляво, пътник в л.а. „Фолксваген” per.№ ******** - Б. О. А.. Според данните установени в наказателното производство, АТЕ и другите доказателства в настоящето дело, ПТП е по вина на двамата водачи, които са неправоспособни, като е налице независимо съизвършителство (чл. 53 ЗЗД). Твърди, че доколкото за л.а. „Фолксваген” per. № ********, видно от данните в поддържания регистър по чл. 574 ал. 12 КЗ, не е имало валидна застраховка „ГО на автомобилистите”, то това ангажира отговорността на Гаранционен фонд за вредите, причинени от С. М. У., като водач на л.а., на основание чл.557 ал. 1 т. 2 буква "а” КЗ. В този смисъл ЗД „Бул Инс” АД и ГФ отговарят солидарно за вредите, причинени на увредените лица от процесното ПТП. Ответникът по обратния иск следва да възстанови изплатеното обезщетение от застрахователя, в съответната част от приноса на водача без задължителна застраховка „ГО на автомобилистите”, съобразно правилото на чл.127 ал.2 ЗЗД. Твърди, че исковата претенция предявена като частичен иск е основателна, защото сумата е по - малка от приноса на водача, за вредите от който отговаря ГФ. Моли частично да бъде отменено решението на СГС, като ГФ бъде осъден да заплати на ЗД „Бул Инс” АД, половината от сумата (главница и лихва), за които ЗД „Бул Инс” АД бъде осъдено и заплати обезщетение по претенцията на О. А. А. и Н. М. А., за вреди от ПТП на 02.06.2016г. Тази претенция е предявена за сумата от 26 000 лв., като частична от 300 000 лв., платено обезщетение и лихва. Претендира разноски.

Въззиваемата страна ГФ оспорва жалбата на Бул инс АД и моли съда да потвърди решението в тази му част като правилно и законосъобразно. Посочва, че съдът съвсем правилно е констатирал, че не са налице условията на чл.557 КЗ тъй като в ИМ не са представени доказателства, които да обуславят привличането на ГФ като ответник. В случая липсва солидарна отговорност между Бул инс АД и Гаранционния фонд, тъй като такава не е нито договорена, нито е установена в закона - арг. чл.121 ЗЗД. Твърди, че отговорността на ГФ, към увредените лица произтича от закона и е лимитирана в предведените в КЗ хипотези. Гаранционния фонд носи отговорност само в изрично предвидените в КЗ случаи и то спрямо увредените лица, респ. техните наследници, каквато хипотеза в случая не е налице. Правната норма в действащия КЗ /чл.557 ал.1/, регламентира правната възможност 4 на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу ГФ, когато деликтната отговорност на виновния причинител на вредоносния резултат не е била обезпечена чрез сключване на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", респ. когато смъртта или травматичните увреждания са причинени при ПТП, при което е участвало неидентифицирано МПС. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на ГФ за заплащане на обезщетение на увреденото лице за причинени неимуществени вреди, обхваща следните предпоставки: 1/ делинквентът виновно да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинна-следствена връзка с противоправното поведение: 2/ смъртта или травматичните увреждания да са причинени при ПТП, при което е участвал водач на неидентифицирано МПС или МПС без сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и 3/ да са настъпили твърдените неимуществени вреди. В случая, обаче, не е предявен пряк иск на увреденото лице, а се твърди встъпване в правата на увредените при съизвършителство на увреждането.