Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 283 от 05.06.2026, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 337/2026
Вид
Решение № 283
Подписан
05.06.2026
В сила
05.06.2026
Състав
Станислав Стефански, Еманоел Вардаров, ЛЮБКА МИЛКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 изр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 ал.1 пр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.3 т.1 пр.I · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 ал.2 т.5, т.15 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 ал.2 т.5, т.15 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 · Закон за защита на потребителите
  • чл.147 ал.1 · Закон за защита на потребителите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Велико Търново, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20264100500337 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение№125/10.02.2026г. по гр.дело№319/2025г. на ГОРС, съдът е: приел за установено по отношение на З. А. С. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: с.А. ул.„П.“№ Oбщ.С., че същата дължи на „Йеттел България”ЕАД с ЕИК:130460283, със седалище и адрес на управление гр.София ж.к.„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Изп.директор Джейсън Кристос Кинг и Изп.директор Марек Слачик – заедно, сумата 266.26€/претендирани като 520.75лв./, ведно със законна лихва, считано от 30.09.2024г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена

Заповед№911/30.09.2024г. за изпълнение по ч.гр.дело№2112/2024г. на ГОРС, като отхвърлил искова претенция на „Йеттел България”ЕАД за сумата 844.47€/претендирани като 1651.63лв./, претенция за неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната на договора, като неоснователен; -осъдил З. А. С. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: с.А. ул.„П.“№ .. Oбщ.С., да заплати на „Йеттел България”ЕАД с ЕИК:130460283, със седалище и адрес на управление 1 гр.София ж.к.„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Изп.директор Джейсън Кристос Кинг и Изп.директор Марек Слачик – заедно: сумата 232.62€/454.96лв./, разноски по двете производства.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от „Йеттел

България”ЕАД(чрез адв.З.

Й.Ц. от

САК) против

Решение№125/10.02.2026г. по гр.дело№319/2025г. на ГОРС в частта, с която е отхвърлена претенцията на „Йеттел България“ЕАД за сумата 844.47€/претендирани като 1651.63лв./ - за неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната на договора. Счита решението на РС-Павликени за неправилно. Безспорно се установило възникването и съществуването на валидни облигационни правоотношения между „Йеттел България“ЕАД и З. А. С. по Договор за мобилни услуги №616989660/18.07.2016г., изм. с

Допълнително споразумение

№061602025/08.12.2021г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, Договор за мобилни услуги №624251156/04.02.2021г., изм. с Допълнително споразумение №065440820/09.03.2022г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, Договор за мобилни услуги №624981012/02.08.2021г., Договор за мобилни услуги

№625128580/03.09.2021г.,

Договор за мобилни услуги№625859957/15.02.2022г., Договор за мобилни услуги(интернет за дома) №625941420/07.03.2022г. Изяснило се съдържанието на съответните отношения през процесния период, в т.ч. задълженията на абоната-ответник, както и последиците от неизпълнението им. Установило се наличието на изрични неустоечни клаузи(за номер ....... в р.З, т.2 от Допълнително споразумение №061602025/08.12.2021г. към договор за мобилни/фиксирани услуги; за номер ********** в р.3 т.2 от Допълнително споразумение №065440820/09.03.2022г. към договор за мобилни/фиксирани услуги; за номер ......... в т.9 от Договор за мобилни услуги №624981012/02.08.2021г., за номер ..... в т.9 от Договор за мобилни услуги №625128580/03.09.2021г., за номер ......... в т.9 от Договор за мобилни услуги №625859957/15.02.2022г), които определят условията за възникване на задължението за неустойка, и с които ответникът се е съгласил, полагайки подписа си върху съответния договор.Така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В съответствие с така уговореното между страните, размерът на неустойката за номер ......... е 175.89лв. Размерът на неустойката за номер ********** е 2

136.26лв. Размерът на неустойката за номер ...... е 81.41лв. Размерът на неустойката за номер ...... е 179.27 лв. Размерът на неустойката за номер ...... е 279.82лв. Размерът на неустойката за номер ..... е в размер на 798.98лв.

Сумите представляват сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги за номер .......(преди 07.03.2024г.) са уредени от страните в изрична клауза, а именно: в т.11 от Договор за мобилни услуги(интернет за дома) №625941420/07.03.2022г. Максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартната месечна абонаментна такса.

Съгласно чл.92 ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Според задължителните разяснения, дадени в т.3 на Тълк.решение от 10.06.2010г. по тълк.дело№1/2009г. - ОСГТК ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В случая, в договорите за мобилни услуги били уговорени неустойки при прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на трикратния размер на съответните месечни абонаментни такси. Така уговорени неустойките обезпечавали възстановяването на вредите от предсрочно прекратяване на договорите и невъзможността мобилният оператор да получи абонаментните вноски, дължими до изтичане на срока им.

Те не били необосновано високи и не водят до неоснователно обогатяване на мобилния оператор. Обстоятелството, че размерът и се определял от размера на абонаментните такси, не означава, че операторът на мобилни услуги получава нещо, без да е предоставил услуга. Вторият компонент на процесиите неустойки - добавената разлика между стандартната месечна абонаментна такса и предвидената промоционална месечна абонаментна такса, съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договорите за мобилни услуги - има за своя основа част от стойността на отстъпките от цената на месечния абонамент. С договорите за мобилни услуги страните са посочили стандартната месечна абонаментна такса и преференциалната такава, като на тази база и съобразявайки оставащия срок на договора размерът на неустойката е определяем, поради което неустоечната клауза не създава неравновесие в правата и задълженията 3 на потребителя и мобилния оператор, отговаря на изискването за добросъвестност и не излиза извън присъщите и функции. Счита, че не била нищожна и неустоечната клауза в частта и предвиждаща при прекратяване на договора потребителят да дължи разликата между цената на мобилното устройство(без отстъпка) съгласно актуалната ценова листа на оператора и преференциалната му цена, за която е сключен договорът, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги, в случай че устройството е било предоставено на лизинг или срещу заплащане в брой. В случая търговецът предоставил преференциална цена на устройството при ползване на абонамента за пълния срок на договора, като е уговорена неустоечна клауза за дължимост на вземане според стандартната цена, съответстваща на оставащия срок на ползване по абонамента. Така уговорената неустойка имала компесаторен характер, не излизала извън присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и същата не е прекомерна с оглед защитнмия интерес на кредитора - очакваната към момента на сключване на договора печалба. Ищецът доказал, че е налице прекратяване на процесните договори преди изтичане на срока, по вина потребителя поради изпадането му в забава, което от своя страна е довело до начисляване на задължение за заплащане на неустойка. Установило се, както възникването, така и надлежното упражняване на правото за разваляне на двустранен договор, поради което безспорно настъпила и свързаната с това последица, а именно възникването на задължението за неустойка. Счита за неправилни и в противоречие с установената фактическа обстановка изводите на ГОРС, че „по делото липсва изявление на някоя от страните за прекратяване на договорите, няма и покана до длъжника да плати с предупреждение за развалянето на договора по реда на чл. 87 ЗЗД, което следва да е писмено. Прекратяването на договорите остава недоказано по делото...“. Последната покана за доброволно плащане от 01.10.2022г. била изпратена на З. А. С. на посочения от нея адрес за кореспонденция, се установи, че ответникът бил уведомен за наличието на неизпълнени задължения към „Йеттел България“ЕАД и му е била предоставена възможност доброволно да ги заплати, като изрично е бил предупреден за неблагоприятните последици (прекратяването на договорите) в случай на неизпълнение. В поканата „Йеттел България“ ЕАД ясно и недвусмислено е указало, че при липса на доброволно плащане в срок до 10 дни от датата на 4 писмото, ще бъдат предприети действия за съдебно събиране на дължимите суми, както и че след изтичането на срока договорът за мобилни услуги ще се счита за прекратен, а всички оставащи към момента лизингови вноски ще станат предсрочно изискуеми. Кредиторът положил дължимата от него грижа да сведе до знанието на длъжника евентуалната неблагоприятна последица от неизпълнението на договорните му задължения. Кредиторът представил заверено копие от Удостоверение от „Български пощи“ЕАД, от което се установявало обстоятелството, че предупредителното писмо е сведено до знанието на насрещната страна. Представеното „Удостоверение от „Български пощи“ЕАД за доставка на непрепоръчана кореспондентска пратка“ съставлявал официален свидетелстващ документ(чл.179 от ГПК), който се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Поканата за последно плащане(предупредително писмо) е доставена до пощенската кутия на длъжника. Пощенската кутия се намирала на адрес, посочен от самия ответник по първоинстанционното дело при сключване на процесния договор за мобилни услуги (видно от чл. 2 и чл. 3 от съответния Договор за мобилни услуги, където били посочени постоянния адрес на потребителя и адрес за получаване на фактура, когато не е заявен отказ от получаване на хартиена фактура). Счита, че доставянето до пощенската кутия на адреса на получателя е напълно достатъчно и отговаря на дължимата грижа. която следва да положи оператора. Счита, че ищецът доказал надлежно изпълнение на процедурата по чл.87 от ЗЗД, поради което за дружеството възникнало правото да начисли и получи неустойка. Потестативното право на ищеца да развали договора било упражнено по надлежния ред и договорите следвало да се считат предсрочно прекратени преди изтичане на срока им поради неизпълнение от страна на абоната, респ. в патримониума на ищеца възникнало вземане за компенсаторна неустойка. Моли да бъде отменено Решение№125/10.02.2026г. по гр.дело№319/2025г. на ГОРС в частта, в която съдът е отхвърлил претенцията на „Йеттел България“ ЕАД за сума в общ размер на 844.47€(1651.63лв.), от която: 175.89лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги№616989660/18.07.2016г., изм. с Допълнително споразумение№***/08.12.2021г. към договор за мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер ***, 136.26лв. неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги №624251156/04.02.2021г., изм. с

Допълнително споразумение

5

№065440820/09.03.2022г. към договор за мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер **********, 81.41лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги №624981012/02.08.2021г. за мобилен номер ............., 179.27лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги №625128580/03.09.2021г. за мобилен номер ............., 279.82лв.

- неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги №625859957/15.02.2022г. за мобилен номер ................, 798.98 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги (интернет за дома) №625941420/07.03.2022г. за мобилен номер ..............., ведно със законната лихва от 30.09.2024г. до изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело№2112/2024г. на ГОPC. Претендира в цялост разноските пред първоинстанционното производство и в заповедното производство.