Решение № 895 от 15.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 895 гр. София, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100510753 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответницата по иска Е. С. А., чрез адв. М. З., срещу решение № 20031272 от 03.02.2021 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 20042838 от 17.06.2022 г., и двете постановени по гр.д. № 57624/2017 г. на СРС, 56 състав, в частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Е. С. А., по реда на чл. 422 ГПК, искове за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, сумата 1844,71 лв., представляваща доставена в периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „******* апартамент с аб. № 004766, ведно със законната лихва, считано от 25.05.2017 г. до окончателното й изплащане.

С въззивната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост на фактическите изводи на съда за дължимост на претендираната сума. Твърди се, че през исковия период имотът не е бил топлоснабден, тъй като всички отоплителни тела в него, както и всички отоплителните тела по стълбите и коридорите в сградата, са били демонтирани. Твърди се също, че клаузата на чл. 15, ал. 1 от Общите условия от 2014 г. е неравноправна. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска. Претендират се разноски по делото.

1

Не е подаден отговор на въззивната жалба от ищцовото дружество „Топлофикация София“ ЕАД. С молби от 12.05.2022 г. и от 12.12.2023 г., подадена чрез юрисконсулт на дружеството, се поддържа неоснователност на въззивната жалба и се иска потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Прави се възражение по чл.

78, ал. 5 ГПК по отношение на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба и не е взело участие в производството пред настоящата инстанция.

Решението е влязло в сила в отхвърлителните части, като необжалвано.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

На осн. чл. 272 ГПК настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, касаещи фактическата и правна страна на спора. В допълнение към изложеното от СРС и като съобрази доводите във въззивното производство, съдът намира следното:

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в чл. 149 и сл. ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

Страна по това неформално правоотношение е собственикът или титулярят на вещното право на ползване (съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), или облигационният ползвател на имота, в случай че между последния и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот (съгласно задължителните разясненията, направени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС.) Тоест, потребител (клиент) на топлинна енергия, е всеки собственик на имота, титуляр на вещно право на ползване на имота или ползвател по 2 силата на облигационно право на ползване на имота в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона (в този смисъл решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК). Клиентът на топлинна енергия е длъжен да монтира средство за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба (чл. 153, ал. 1 ЗЕ).

В случая страните не спорят, че са обвързани от действително неформално договорно правоотношение, по силата на което ищецът - енергийно предприятие се е задължил да предоставя топлинна енергия, а ответницата – потребител, като собственик на имота, се е задължила да заплаща цената за същата, при договорените условия и срокове. Този извод следва и от данните, съдържащи се в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 118/ 21.12.1964 г. по описа на I нотариус при СНС, молба-декларация за откриване на партида от 07.03.1997 г., подадена от наследодателката на ответницата Й.Й., удостоверение за наследници на Й.Й. от 04.12.2009 г., нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 63/27.12.2006 г. от ответницата Е. С. А. в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, постановления от 14.02.2014 г. и от 26.05.2016 г. по изп.д. № 201484604000290 на ЧСИ О.М. за налагане и вдигане на възбрана върху процесния апартамент, жалби от 16.09.2014 г. и 17.09.2014 г., подадени от Е. С. А. до „Топлофикация София“ ЕАД.

Няма данни в исковия период друго лице, различно от ответницата, да е било ползвател на облигационно основание на жилището, със сключен с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

В спорния период са действали ОУ, публикувани на 10.02.2014 г., одобрени с решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. По делото няма данни и твърдения въззивникът – ответник, в срока и по реда на чл. 150, ал.3 ЗЕ, да е възразил срещу ОУ и да е подписано индивидуално споразумение за доставка на топлинна енергия между страните.

Възражението на въззивницата за наличие на неравноправни клаузи в общите условия към договора за доставка на топлинна енергия е неоснователно. Разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП предвижда, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни само в случаите, в които те не са уговорени индивидуално. Според дефиницията на дадена в чл. 146, ал. 2 ЗЗП, клаузи, които не са уговорени индивидуално са онези, които са изготвени предварително, без потребителят да е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая, не се касае за клаузи, върху чието съдържание потребителят не може да влияе (по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, с 3 идентично съдържание като чл. 3, т. 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи на потребителските договори), доколкото съгласно цитираната вече разпоредба на чл. 150, ал. 3 ЗЕ потребителите, които не са съгласни с ОУ, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които след приемането им от предприятието, да се отразят в допълнителни писмени споразумения. По делото няма данни и твърдения въззивниците-ответници, в срока и по реда на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, да са възразили срещу ОУ и да е подписано индивидуално споразумение за доставка на топлинна енергия между страните.

Съгласно чл. 139 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Клиентите в сграда в режим на етажна собственост избират, с писмено съгласие и с минимално изискуемо мнозинство две трети от собствеността в сградата, лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение (чл. 139б, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ, в договора за продажба на топлинна енергия от доставчик на клиенти в сграда – етажна собственост, услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика самостоятелно или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ.

В случая не се спори, че услугата дялово разпределение на топлинната енергия в сградата, находяща се в гр. София, ул. „*******, се извършва от „Т.С.“ ЕООД.

В процесния период (01.05.2014 г. – 30.04.2016 г.) ищецът е доставил топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Фирмата за дялово разпределение не е начислявала суми за отопление на процесния имот и за отопление на общите части на сградата. Начислявала е само суми за битово горещо водоснабдяване и за сградна инсталация. Общият топломер, монтиран в абонатната станция, е преминал през необходимите метрологични проверки. Извършваните измервания в абонатната станция, начисления, дялово разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергия са в съответствие с изискванията на нормативните документи и цени, действащи през процесния период. От отчетената ежемесечна енергия е приспадана, за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД, топлинната енергия за технологични разходи (загуби в АС), съгласно нормативните изисквания. Разликата е разпределяна между всички потребители от сградата в режим на етажна собственост. Тези обстоятелства са установени от заключението на вещото лице по допусната съдебнотехническа експертиза. В горния смисъл е и възприетото от районния съд, поради което оплакването на въззивницата, че при постановяване на решението си същият не е взел 4 предвид обстоятелството, че в процесния период сградата и апартаментът не са били топлоснабдени, е неоснователно.

От заключението на съдебносчетоводната експертиза се установява, че стойността на доставената от ищеца топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване в периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. е 1844,71 лв.

Налице е виновно неизпълнение на задължението на ответницата за заплащане цената на доставената топлоенергия – по делото няма наведени твърдения за плащане на дължимата сума, нито са доказани такива плащания.

Горното налага извод за дължимост от Е. С. А. на сумата 1844,71 лв., представляваща цена на доставена за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., от дружеството, топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул.

„******* апартамент с аб. № 004766.

Възражението на ответницата, направено в отговора на исковата молба, за погасяване по давност на вземането на ищеца, е неоснователно. Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г., по тълкувателно дело № 3/2011 г., на ОСГТК на ВКС, процесните вземания представляват периодични плащания и се погасяват с изтичане на тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

Изискуемостта на вземанията е настъпила, съответно давността е започнала да тече, от датата, на която задължението е възникнало, тъй като е налице хипотезата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД – уговорено е в чл. 33, ал. 2 ОУ от 2014 г., че вземането за цената на доставена топлоенергия става изискуемо в 30-дневен срок от датата на публикуване от кредитора на фактурата на интернет страницата на продавача, тоест след покана от кредитора. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 25.05.2017 г. г., към който момент тригодишният погасителен давностен срок не е изтекъл за вземанията за цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., възлизащи общо на 1844,71 лв.