Решение № 84 от 23.03.2025, Районен съд - Димитровград
- Съд
- Районен съд - Димитровград
- Дело
- Гражданско дело 1825/2024
- Вид
- Решение № 84
- Подписан
- 23.03.2025
- В сила
- 25.04.2025
- Състав
- Огнян Христов Гълъбов
Цитирани разпоредби
- чл.237 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.327 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 84 гр. гр. Димитровград, 23.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20245610101825 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.
В исковата молба ищецът „Водоснабдяване и канализация“ЕООД твърди, че ответника В. А. ** притежава жилище в сграда в режим на етажна собственост, находящо се в Димитровград, ул."***, за което се доставят ВиК услуги от ищцовото дружество. Поради това, ответникът имала качеството на потребител на ВиК услуги и в тази връзка за обслужване на водоснабдения имот била надлежно открита потребителска партида с №4067248.
Съгласно чл.23 ал.1 и ал.3 от ОУ ищцовото дружество начислявало ежемесечно количество изразходвана вода на ** А. С., съобразно реално отчитане на водомера й, а в месеците когато ответника не осигурявала достъп до измервателното си средство, консумацията на ВиК услуги било определяно служебно на база средния месечен разход от предходните два редовни отчета на водомера. На основание чл. 32 ал.4 от Наредба №4 и чл.23 an.4 от ОУ, отчитането на водомера се осъществявало чрез използването на електронен карнет, чрез въвеждане на показанията на водомера в таблет от инкасатор-служител на „ВиК" ЕООД Хасково и дистанционно пренасяне на данните от таблета в електронния карнет на потребителя с партиден №4067248.
В полза на потребителите бил установен 30-дневен срок след датата на фактуриране за плащане на дължимите суми за ползваните ВиК услуги. След изтичане на установения 30дневен срок настьпвал падежа на задължението и на основание чл.84 ал.1 от З3Д потребителите изпадали в забава.
Поради нередовно плащане на задълженията по партида №4067248, към 16.07.2024г. били натрупани просрочени задължения за предоставяните на ответника ВиК услуги по 1 доставяне, отвеждане и пречистване на вода, за периода от 25.05.2023г. до 25.06.2024г. възлизащи общо на сумата от 271,37 лева, както и неплатени задължения за законна лихва за забава възлизащи общо на стойност от 20,51 лева.
Тъй като задълженията за предоставяне на ВиК услуги не били платени в срок от страна на ответника, на 19.07.2024г. ищеца депозирал в съда Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано било ч.гр.д.№1234/2024г., по което на 22.07.2024г. съдът издал Заповед №659 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Със същата заповед разпоредил на ответника да заплати на ищеца сумата от 271,37 лева- главница, представляваща неплатени задължения за предоставени периодични доставки на ВиК-услуги за периода от 25.05.2023г. до 25.06.2024г., 20,51 лева лихва за забава за времето от 29.07.2023г. до 16.07.2024г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 19.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на общо 76,50 лева. Тази заповед била връчена на ответника, която в указания й срок депозирала възражение по чл.414 от ГПК, в което заявила, че не дължи изпълнение на вземането. Поради това, за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника В. А. С., че дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация“ЕООД сумата от 271,37 лева- главница, представляваща неплатени задължения за предоставени периодични доставки на ВиК-услуги за периода от 25.05.2023г. до 25.06.2024г., 20,51 лева лихва за забава за времето от 29.07.2023г. до 16.07.2024г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 19.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №659/22.07.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1234/2024г. по описа на РС-Димитровград.
Претендира ответникът да бъде осъдена да му заплати направените деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.
Ответникът В. А. С., представя отговор на исковата молба, в който поддържа, че не оспорва исковата претенция по основание и размер и заявява готовност доброволно да плати претендираната сума. Заявява, че финансовото й положение е нестабилно, тъй като няма работа и се грижи за болния си син, поради което не била в състояние да заплати наведнъж цялата сума, а иска да й бъде разрешено да стори това разсрочено по 50 лева на месец.
В проведеното на 20.02.2025г. съдебно заседание ответникът не се явява. В същото съдебно заседание пълномощника на ищцовото дружество, като се позовава на представения по делото отговор от В. А. С., прави искане на основание чл.327 от ГПК съдът да се произнесе с решение при признание на иска.
Според разпоредбата на чл.237 ал.1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. Алинея 2 от същия член предвижда, че в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237 ал.1 от ГПК, доколкото ответника в отговора си на исковата молба от 2
10.12.2024г. изрично е заявила, че не оспорва исковата претенция по основание и размер и е готова доброволно да заплати претендираната сума. Спазени са и изискванията на чл.237 ал.3 от ГПК, доколкото признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК за основателен и доказан. Поради това, същия следва да бъде уважен, като бъде признато за установено по отношение на ответника В. А. С., че дължи на ищцовото дружество сумата от 271,37 лева, представляваща стойността на доставени и потребени ВиК услуги по партида №4067248, открита за обслужване на водоснабден имот, находящ се в Димитровград, ул.“**, за периода от 25.05.2023г. до 25.06.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.07.2024г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 20,51 лева- обезщетение за забава за времето от 29.07.2023г. до 16.07.2024г., за които суми е издадена Заповед №659/22.07.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1234/2024г. по описа на РС-Димитровград.
Искането за разсрочване на задължението на ответника, направено с отговора на исковата молба не е подкрепено с доказателства относно затрудненото финансово състояние на В. С., поради което съдът намира същото за неоснователно. За ответника е налице възможност да направи същото искане пред ищцовото дружество, като при представяне на съответните доказателства за затрудненото материално положение на В. С., в компетенциите на „ВиК" ЕООД Хасково е да разсрочи задължението й към него.
Предвид изложеното, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237 ал.2 от ГПК, не е необходимо да излага мотиви за това.
С оглед уважаването на исковата претенция ответникът следва да бъде осъдена да заплати направените от ищеца разноски по настоящото дело за държавна такса в размер на 75 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Предвид изхода на делото, ответника следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените от него разноски по заповедното производство, които са в размер на общо 76,50 лева, така както е посочено в издадената Заповед №659/22.07.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1234/2024г. по описа на РСДимитровград.
Водим от горното и на основание чл.237 ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. А. С., с ЕГН **********, от Димитровград, ул.***, че дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, с ЕИК 126004284, със седалище и адрес на управление в гр.Хасково, ул.“Сакар“ №2, представлявано от управителя инж. ***, сумата от 271,37 лева /двеста седемдесет и един лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща стойността на доставени и потребени 3
ВиК услуги по партида №4067248, открита за обслужване на водоснабден имот, находящ се в Димитровград, ул.“**, за периода от 25.05.2023г. до 25.06.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.07.2024г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 20,51 лева /двадесет лева и петдесет и една стотинки/- обезщетение за забава за времето от 29.07.2023г. до 16.07.2024г., за които суми е издадена Заповед №659/22.07.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1234/2024г. по описа на РС-Димитровград
ОСЪЖДА В. А. С., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, с ЕИК 126004284, направените по настоящото дело разноски в размер на 475 лева /четиристотин седемдесет и пет лева/, както и разноските направени по ч.гр.д.№1234/2024г. по описа на РС-Димитровград в размер на 76,50 лева /седемдесет и шест лева и петдесет стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________ 4