Определение № 3498 от 26.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3498 гр. София, 26.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20268002100358 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 27282/24.10.2024г., подадена от Ц. В. С., приподписана от адв.Г. Ш., и по касационна жалба с вх.№28376/04.11.2024г., подадена от М.

М. И. чрез процесуалния й представител адв. Д. Х. от САК, срещу решение № 946 от 25.08.2024г., постановено по в. гр. д. № 83/2024г. на Софийския апелативен съд, 12-ти граждански състав, с което е потвърдено първоинстанционното решение, постановено от Софийски градски съд по гр.д.№1067/2017г., с което са отхвърлени предявените от В. Д. И., починала на 03.01.2019г. в хода на производството и заместена по реда на чл. 227 ГПК от М.

М. И., Л. Б. Д. и Ц. В. С. искове с правно основание чл. 108 ЗС за установяване по отношение на „Бългериън пропърти девелъпментс 2“ ЕООД, че ищците са носители на правото на собственост въз основа на земеделска реституция, обективирана в решение №10098/14.06.2013г. и решение №10099/14.06.2013г., издадени от ОСЗ „Овча купел“, върху следните недвижими имоти:

Поземлен имот №277 (бивша нива) от кадастрален лист №546 и 571 по кадастралния план на [населено място], изработен 1939г., с площ от 1.461 дка, находящ се в строителните граници на Д., местността „А.“, който имот попада изцяло в УПИ [№], [№], [№], [№], [№], [№], [№] и [№] от кв. 4 от действащия регулационен план на НПЗ „Хладилника Витоша“ и Поземлен имот №274 (бивша нива) от кадастрален лист №546 и 571 по кадастралния план на [населено място], изработен 1939г., с площ от 3.437 дка, находящ се в строителните граници на Д., местност „А.“, който имот попада в УПИ [№], [№], [№], [№], [№], [№], [№] и [№] от кв. 4 от действащия регулационен план на НПЗ „Хладилника Витоша, които имоти са отразени на комбинирана скица - приложение №1 към основната СТЕ (лист 668 от кориците на делото), повдигнати с точков щрих в лилав цвят - неразделна част от 1 решението, при следните притежавани идеални части от правото на собственост: за М. М. И.-1/6 ид.част, и за Ц. В. С.-1/6 ид.част, и за осъждане на ответника да им предаде владението, като са присъдени и направените по делото разноски.

Според разпореждането за образуване на производството по настоящето дело, настоящият състав следва да се произнесе и по подадената от Ц. В. С. касационна жалба с вх.№11896 от 02.05.2025г. срещу определение №962/07.04.2025г., постановено по в.гр.д.№83/2024г., с което въззивният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в частта от решение №946 от 25.08.2024г., относима към присъдените разноски, като на страница 12 от решението вместо „Осъжда М. М. И., Л. Б. Д. и Ц. В. С. общо и в съответствие с квотите на неоснователно претендиране на право на собственост, да заплатят на „Бългериън пропърти девелопмънтс 2“ ЕООД сумата от 5942 лв. с вкл. ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред въззивния съд на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК“ да се чете: „Осъжда М. М. И. и Ц. В. С. общо и в съответствие с квотите на неоснователно претендиране на право на собственост, да заплатят на „Бългериън пропърти девелопмънтс 2“ ЕООД сумата от 5942 лв. с вкл. ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред въззивния съд на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.“ В касационна жалба с вх.№11896/02.05.2025г., Ц. В. С. поддържа, че обжалваното определение е неправилно, немотивирано, необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Прилага и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.

С молба вх. №31382/02.12.2024г. М. М. И. е заявила, че на основание чл. 233 ГПК се отказва изцяло от иска си срещу „Бългериън пропърти девелопмънтс 2“ ЕООД, по който е образувано гр.д.№1067/2017г. по описа на Софийски градски съд и в.гр.д.№83/2024г. по описа на Апелативен съд-София и моли постановеното от Софийски апелативен съд решение от 10.07.2023г., постановено по гр.д.№1067/2017г. на СГС, както и решение №946/25.08.2024г. по в.гр.д.№83/2024г. по описа на САС да бъдат обезсилени в частта, която касае предявените и поддържани до момента от нея претенции. Заявява също така, че оттегля и подадената от нея касационна жалба срещу решение №946/25.08.2024г. по в.гр.д.

№83/2024г. на 12-ти състав на Софийския апелативен съд.

В подадената от Ц. В. С. касационната жалба са развити доводи, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, както и необосновано, с оглед на което се иска същото да бъде допуснато до касационно обжалване и предявената от нея претенция бъде уважена.

В изложението към подадената от Ц. В. С. касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните правни въпроси:

1.Намира ли приложение чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ в хипотезата, когато обезщетение не е платено 2 и е приложима редакцията на чл. 39 ЗПИНМ (изм. с Изв., бр. 54/1956г.). По така поставения въпрос поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №671 от 11.10.2010г. по гр.д.№1717/2009г. на І г.о. на ВКС; решение №22 от 29.06.2010г. по гр.д.

№3599/2008г. на V г.о. на ВКС; решение №203 от 30.06.2009г. по гр.д.№1261/2008г. на ІІ г.о. на ВКС; решение №10780 от 21.12.2004г. на ВАС по адм.д.№8794/2004г. на 5-членен състав; решение №6172 от 01.07.2005г. на ВАС по адм.д.№11447/2004г. на ІV отделение; решение №217 от 23.03.2007г. по гр.д.№3163/2005г. на І г.о. на ВКС; решение №1295 от 18.11.2008г. по гр.д.№4496/2007г. на ІV г.о. на ВКС; решение №300 от 28.06.2011г. по гр.д.№3248/2008г. на ІV г.о. на ВКС.

2.Поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната тълкувателна практика на ВКС (ТР №6/2005г. по гр.д.№6/2005г. на ОСГК на ВКС относно приложимостта на ТР №1/1995г. на ОСГК на ВКС) относно настъпване на реституция на имот на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, принадлежал на наследодателя на ищците, като впоследствие част от имота е била застроена и възможността за възстановяване правото на собственост върху останалата незастроена част, ако тя може да се обособи като самостоятелен обект.

3.Представляват ли строителни дейности и съоръжения, които не позволяват възстановяване на собствеността по смисъла на §1в, ал. 1 ДР на ППЗСПЗЗ реализирани пътни алеи, външен паркинг и конструкции от парници и в този смисъл законово основание ли е да се приеме, че не са налице основанията по ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността върху имотите, върху които попадат същите.

4.Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила отказът на въззивния съд да допусне изготвяне и изслушване на допълнителна експертиза, с помощта на която вещото лице да отговори на въпросите законосъобразно и възможно ли е било от незастроената и свободна част от имотите да се обособят самостоятелни парцели (УПИ), отговарящи по площ и лице на изискванията на ЗУТ, като онагледи заключението си и чрез изготвяне на цветна комбинирана скица с посочване на площ и граници и изясняването на посочените факти и обстоятелства от съществено значение ли биха били за правилната преценка на съда относно наличието или липсата на предпоставки за възстановяване на собствеността по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ и чл. 10б ЗСПЗЗ във вр. с §1в, ал. 1 ППЗСПЗЗ, с оглед въведеното от ответника възражение в този смисъл и изясняването на посочените факти и обстоятелства от съществено значение ли биха били за правилната преценка на съда относно основателността на иск по чл. 108 ЗС.

5.Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила отказът на въззивния съд да допусне изготвяне и изслушване на допълнителна експертиза, макар и въпросите да не били предварително формулирани от страната, с помощта на която вещото лице да даде заключение дали е извършено отчуждаване на процесните имоти по реда на чл.

55а ЗПИНМ (отм.)(дали има взето решение на ИК на СГНС за отчуждаване по чл. 55а ЗПИНМ (отм.)) или е извършено отчуждаване по реда на чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ (отм.) със заплащане на обезщетение за отчуждените имоти или има само отреждане на имотите за терен на ДПТ „Винзавод“ по регулационния план от 1960г., без да е извършено отчуждаване 3 на тези имоти, и изясняване на посочените факти и обстоятелства от съществено значение ли биха били за правилната преценка на съда относно отчуждителния ефект на заповед №195 от 27.ІV.1960г. на председателя на ИК на СГНС, с оглед служебното задължение на съда да допусне изслушване на експертиза когато делото не е напълно изяснено от фактическа страна и във въззивната жалба има заявени доводи и възражения на страната в този смисъл.

6.Реализирано в обществен интерес ли е било построяването на държавен винарски завод (Винпром/Винзавод) по смисъла на чл. 101 от Закона за собствеността и същото могло ли е да обоснове пречка за възстановяване на собствеността върху имотите в нарушение на чл.

17, ал. 3 от Конституцията.

7.Считат ли се за законово отчуждени недвижимите имоти на частни лица по силата на влезлите в сила регулационни планове след 09.07.1956г., конкретно със заповед №195 от 27.04.1960г., които са били отредени за мероприятия по плана съгласно правилоно на чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ (отм.), тълкувана във вр. с чл. 74а ЗПИНМ, когато собственикът им не е бил обезщетен по реда на ЗПИНМ (отм.) и в тази връзка неизплащането на обезщетение при извършено отчуждаване през 1960г. по реда на чл. 39 ЗПИНМ (след изменението с бр.

54:1956г.) равнозначно ли е на отнемане на имот без законово основание или на отчуждаване не по установения ред от държавата или в този смисъл имотите преминали ли са в патримониума на държавата или не.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба „Бългериън пропърти девелопмънтс 2“ ЕООД чрез процесуалния си представител адвокати Д. А. И. и С. Н. Б., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК държавата като трето лице-помагач на ответника, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт М. Ц., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба на Ц. В. С. е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

Въззивният съд е съобразил, че спорещите страни противопоставят придобивни основания по отношение на идеални части от двата обекта на спорни права, като ищците се позовават на земеделска реституция като придобивно основание, а ответникът се позовава на правна сделка покупко-продажба с праводател държавата. Посочил е, че пред първоинстанционния съд е поставен на разглеждане спор за собственост върху идеални части от недвижим имот при условията на конкуриращи се придобивни основания, като този спор е пренесен и пред въззивния съд, пред когото обаче се поставя и въпросът дали реституиращият орган е 4 компетентен да реституира имоти, които не са земеделски и само по отношение на имот №274 дали е завършен фактическият състав на реституцията, доколкото към решението на ПК липсва скица, по които въпроси първоинстанционният съд не е изложил съображения.

Прието е за установено от събраните по делото писмени доказателства, че с решение №10098/14.06.2013г. и №10099/14.06.2013г. по преписка по заявление с вх.№240/03.02.1992г. на ОСЗ „Овча купел“ е възстановено правото на собственост на наследниците на Д. М. Д. в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 1.461 дка, находяща се в строителните граници на Д. в м.А., имот №277, кад.лист 546, 571 от кадастрален план, изработен през 1939г. и нива от 3.437 дка, находяща се в строителните граници на Д., м.А., съставляваща 1/2 идеална част от имот №274, кад.лист №571, 546 от кадастрален план, изработен през 1939г., като наследственото правоприемство по отношение на ищците, които са подали въззивна жалба и квотите им в съответствие с него, посочени в диспозитива на първоинстанционното решение, не са спорни.