Решение № 5748 от 10.09.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5748 гр. София, 10.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20251100101464 по описа за 2025 година

Предмет на производството е предявен от Й. Б. А. и С. П. А. против Й. Б. А. иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор от 22.08.2014г. за прехвърляне недвижим имот, представляващ жилище на етаж 1 от двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр.София, кв.Горубляне, ул. ********, срещу задължение за издръжка и гледане.

Ищците сочат, че са съпрузи и на 22.08.2014г. с НА № 82, том III, рег.№ 8903, дело № 308/2014г. прехвърлили на сина си Б.Й. А. собствения им, придобит в режим на СИО, недвижим имот срещу поето задължение за издръжка и гледане докато са живи, а именно: Жилище с идентификатор *** в гр.София, кв.Горубляне, ул.********, ет. 1 /първи надпартерен етаж от двуетажна жилищна сграда/ със застроена площ 70 кв.м., състоящо се от стая, хол, кухня, антре и баня с тоалетна, при съседи съгласно документ за собственост: от всички страни-двор, отдолу-партерен етаж, отгоре-необитаем таван, и покрив, находящо се в сграда с идентификатор *** разположена в ПИ с идентификатор ***, ведно с 1/2 ид.ч. от избено помещение с площ 8 кв.м., заедно с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот. След тежко боледуване на 08.04.2024г. синът им починал и наследен от ответника. Твърдят, че поради заболяването си преди да почине Б. А. не бил в състояние да изпълнява поетото с договора задължение. След смъртта му правили опити да се свържат с ответника, в тежест на който преминало задължението, но той отказвал контакт с тях и не предприел действия по изпълнение на грижи и издръжка, въпреки нуждата от това с оглед напредналата им възраст и множество заболявания. Поради това считат, че са налице предпоставките на чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора.

В хода на производството ищцата С. А. е починала, като на основание чл.227 1

ГПК конституирана М.Й.М.-нейна дъщеря.

Ответникът оспорва основателността на иска и моли да бъде отхвърлен.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

По делото е представен договор от 22.08.2014г., обективиран в нотариален акт № 82, том III, рег.№ 8903, дело № 308/2014г., с който Й. Б. А. и С. П. А. прехвърлили на Б.Й. А. правото на собственост върху описания по-горе недвижим имот срещу поето от приобретателя задължение за осигуряване доживотна издръжка, изразяваща се в предоставяне при покана на парични средства, необходими за посрещане на ежедневните им разходи, които те не могат да изплатят със собствените си доходи, както и да се грижи за тях като им осигурява лекарства и спокоен живот.

Не е спорно и от представеното удостоверение за наследници изх. № РМЛ24УГО1-5744 на Столична община се установява, че Б. А. починал на 08.04.2024г. и наследен от ответника Й. Б. А., негов син.

По делото са събрани гласни доказателства.

Свидетелят С.А. сочи, че през лятото на 2024г. заедно с ответника отишли в имота в кв.Горубляне за да получи наследен от баща му товарен автомобил. Изчакал го пред къщата и чул разговор на висок тон между него и дядо му Й. А., който накрая казал, че не иска повече да вижда внука си. След случката ответникът му споделил, че попитал дядо си дали има нужда от помощ, а последният хвърлил документите на буса, скарал се с него и изрекъл посочената реплика.

Свидетелката М.С., приятелка на ответника, споделя, че общувала с ищците единствено на среща за рождения ден на ответника, при която те не се отнесли добре с нея. Ответникът й споделил, че веднъж дошъл с мотор да види баба си и дядо си, при което те не му отворили вратата на къщата. Закарала ответника да си вземе наследствения микробус от къщата на дядо му, при което се скарали, а дядо му заявил, че не желае да го вижда. Не знае ищците да са търсили контакт с внука си.

Свидетелката Б.О., първа братовчедка на С. А. и позната на ищеца Й. А., посочва, че й споделяли, че търсили контакт с ответника за да имат близки отношения с него, но той не се отзовавал. Лично била свидетел на случка, при която С. набирала телефона на внука си, но той не вдигал. Ищците дори ходили в Ихтиман да търсят внука си пред 5 - 6 години, а когато бил малък му купували разни неща, без да успеят да му ги дадат. Бащата на ответника Б. бил в прекрасни отношения с родителите си, но преди две години починал. Докато бил жив родителите му били в добра физическа форма, но когато им се е налагало съдействие Б. винаги се отзовавал, с изключение на периода преди смъртта си, когато бил тежко болен. В тази връзка знае, че по време на боледуването и до смъртта му не е бил в състояние да изпълнява задълженията по договора. След смъртта му ответникът не поддържал никакви контакти с баба си и дядо си, като идвал при тях само веднъж да си вземе наследствения микробус. На знае и не са й споделяли да е предлагал някаква помощ или парична сума за издръжка.

Въз основа тези доказателства съдът намира от правна страна следното:

Договорът за издръжка и гледане е двустранен и възмезден, като спецификата при него е насрещната на прехвърленото право на собственост престация, която приобретателят дължи. Задължението за издръжка и гледане е продължително във времето до настъпване смъртта на прехвърлителя, възниква от момента на сключване на договора /в хипотезата на издръжка и гледане за в бъдеще/ и трябва да се изпълнява 2 ежедневно, непосредствено и непрекъснато по начин, съответстващ на нуждите на прехвърлителя. Издръжката и гледането по начало имат натурален характер, изразяващи се в поддържане на нормален бит и домакинство, осигуряване на храна, покрИ.е режийни разноски, вещи за обикновено употребление и др., както и полагане грижи за прехвърлителя с оглед здравословното му състояние и възможностите да се справя сам. Наред с това страните могат да уговорят и заплащането на парична сума, която да послужи на прехвърлителя за посрещане на лични нужди.

При смърт на приобретателя договорът не се прекратява, а задължението за полагане на грижи и плащане на издръжка преминава към неговите наследници, които дължат изпълнение при условията, при които е било поето със сключване на договора /ТР № 30/1981г. ОСГК на ВС/.

Според трайно установената съдебна практика за развалянето на договора е без значение дали неизпълнението е пълно или частично, забавено или неточно, доколкото всяка форма на неизпълнение на алеаторното задължение се приравнява по последици на пълно неизпълнение. Ако не са уговорени ограничения в обема се дължи цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Договорът се разваля изцяло, когато неизпълнението е значително с оглед интереса на кредитора, независимо от това каква е изпълнената част.

Прието е още, че обективната невъзможност за полагане грижи поради влошено здравословно състояние или липса на парични средства за изпълнение на задължението за издръжка в натура или в пари не освобождава длъжника от отговорност. Ако невъзможността е по причина неоказано съдействие или отказ на кредитора да приеме уговореното в натура, длъжникът следва да престира в парична равностойност, съответно да поиска трансформация на това задължение в пари. Това е така, защото нуждата на кредитора от средства за съществуване, не може да остане неудовлетворена. Дори при забава на кредитора, ако длъжникът не предложи трансформирано изпълнение на задължението си, той изпада в забава, а последицата от нея е виновно неизпълнение на задължението и разваляне на договора /Решение № 165/01.03.2010г. по гр.д.№ 71/2009г. на ВКС, III г.о.; Решение № 60154/23.11.2021 г. по гр. д. № 1606/2021г. на ВКС, І г. о. и др./.

При предявен иск за разваляне по чл.87, ал.3 ЗЗД, ответникът носи тежестта да докаже изпълнение, покриващо изцяло задълженията по договора за издръжка и гледане, а ако твърди забава на кредитора следва да установи, че неоснователно не е приел или не е оказал необходимото съдействие за изпълнение на уговорената престация, съответно, че сам е започнал изпълнение в пари, вместо уговореното в натура /Решение № 60170/30.07.2021г. по гр.д. № 124/2021г. на ВКС, III г.о./.

В случая срещу прехвърленото право на собственост с договора от 2014г. Б. А. се задължил да полага грижи и предоставя парични средства при поискване за покрИ.е на ежедневни разходи, като след смъртта му през м.04.2024г. заместен в правоотношението от ответника, негов наследник по закон. При липсата на спор, че известно време преди смъртта си поради тежко заболяване наследодателят не бил в състояние да изпълнява задължението, с оглед настъпилото правоприемство ответникът не твърди и не е ангажирал доказателства след това да е престирал грижи и издръжка.

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че не поддържал лични отношения с прехвърлителите, в опит да се свържат с него не откликвал на телефонните им обаждания, а ги посетил веднъж за да получи наследен от баща си 3 автомобил, по който повод се скарал с дядо си, и втора среща по повод празнуване рожден ден, на която баба му се държала грубо със св.Стоицова. Тези инцидентни случки не сочат на трайно влошени отношения и не обосновават извод за неоказано от кредиторите съдействие или отказ да приемат изпълнение в натура. Дори да се приеме, че ответникът е бил възпрепятстван в полагането на грижи е могъл да предоставя парична сума или да поиска трансформация. В тази връзка доводът, че след смъртта на баща му прехвърлителите се разпоредили със собствен недвижим имот е без правно значение за изпълнение на уговореното в договора задължение.

По изложените съображения предявеният иск за разваляне на договора по чл.87, ал.3 ЗЗД е основателен и следва да се уважи.

При този изход и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищците направените по делото разноски от 2869лв. /1466.90 евро/.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

РАЗВАЛЯ на основание чл.87, ал.3 ЗЗД, по иск на Й. Б. А., ЕГН **********, с адрес гр.София, кв.Горубляне, ул.********1, и М.Й.М., ЕГН **********, с адрес гр.София, кв.Бояна, ул.******** /правоприемник по чл.227 ГПК на ищцата С. П. А./ против Й. Б. А., ЕГН **********, с адрес с.Черньово, общ.Ихтиман, обл.София, договор за издръжка и гледане от 22.08.2014г., обективиран в нотариален акт № 82, том III, рег.№ 8903, дело № 308/2014г., с който Й. Б. А. и С. П. А. прехвърлили срещу задължение за издръжка и гледане правото на собственост върху недвижим имотЖилище с идентификатор *** в гр.София, кв.Горубляне, ул.********, ет. 1 /първи надпартерен етаж от двуетажна жилищна сграда/ със застроена площ 70 кв.м., състоящо се от стая, хол, кухня, антре и баня с тоалетна, при съседи съгласно документ за собственост: от всички страни-двор, отдолу-партерен етаж, отгоренеобитаем таван, и покрив, находящо се в сграда с идентификатор *** разположена в ПИ с идентификатор ***, ведно с 1/2 ид.ч. от избено помещение с площ 8 кв.м., заедно с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот.

ОСЪЖДА Й. Б. А., ЕГН **********, да заплати на Й. Б. А., ЕГН **********, и М.Й.М., ЕГН **********, разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК от 2869лв. /1466,90 евро/.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4