Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 211 от 17.06.2022, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно гражданско дело 248/2022
Вид
Решение № 211
Подписан
17.06.2022
В сила
17.06.2022
Състав
Аглика Гавраилова, Михаил Драгнев, Антоанета Атанасова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83 · Закон за енергетиката
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 183 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за наследството

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Русе, 17.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Антоанета Атанасова

Михаил Драгнев при участието на секретаря Мариета Цонева като разгледа докладваното от Михаил Драгнев Въззивно гражданско дело № 20224500500248 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

А.П. Ч. обжалва Решение № 195 от 18.02.2022г., постановено по гр.д.№ 5632/2021г. по описа на РС-Русе в частта, с която е признато за установено, че дължи на „Електроразпределение Север“ АД сумата от 1191,21лв. – главница за незаплатена ел. енергия за периода от 01.08.2018г. до 26.08.2020г. за обект аб. № 0104408017 и 89,66лв.– мораторна лихва за периода от 02.11.2020г. до 30.07.2021г., ведно със законната лихва. Излагат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Иска се от въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд в тази му част и да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски по делото.

В.А. Ч. обжалва Решение № 195 от 18.02.2022г., постановено по гр.д.№ 5632/2021г. по описа на РС-Русе в частта, с която е признато за установено, че дължи на „Електроразпределение Север“ АД сумата от 297,78лв. – главница за незаплатена ел. енергия за периода от 01.08.2018г. до 26.08.2020г. за обект аб. № 0104408017 и 22,38лв.– мораторна лихва за периода от 02.11.2020г. до 30.07.2021г., ведно със законната лихва. Излагат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Иска се от въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд в тази му част и да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски по делото.

1

Н.А. Ч. обжалва Решение № 195 от 18.02.2022г., постановено по гр.д.№ 5632/2021г. по описа на РС-Русе в частта, с която е признато за установено, че дължи на „Електроразпределение Север“ АД сумата от 297,78лв. – главница за незаплатена ел. енергия за периода от 01.08.2018г. до 26.08.2020г. за обект аб. № 0104408017 и 22,38лв.– мораторна лихва за периода от 02.11.2020г. до 30.07.2021г., ведно със законната лихва. Излагат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Иска се от въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд в тази му част и да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивните жалби, в който се взема становище, че същите са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

„Електроразпределение Север“ АД обжалва Решение № 195 от 18.02.2022г., постановено по гр.д.№ 5632/2021г. по описа на РС-Русе в частта, с която е отхвърлен иска му против А.П. Ч. за заплащане сумите над 1191,21лв. до 2260лв. – главница за незаплатена ел. енергия за периода от 01.08.2018г. до 26.08.2020г. за обект аб. № 0104408017, ведно със законната лихва и исковете му против В.А. Ч. и Н.А. Ч. за заплащане сумите над 297,78лв. до 565лв. – главница за незаплатена ел. енергия за периода от 01.08.2018г. до 26.08.2020г. за обект аб. № 0104408017, ведно със законната лихва. Излагат се оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част поради неправилно приложение на материалния закон. Иска се от въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд в тази му част и да уважи изцяло предявения иск.

Претендират се разноски по делото.

Съдът констатира, че жалбите са подадени от процесуално легитимирани страни в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което са допустими.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбите, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

На 18.02.2016г. Л.Н. Ч.а сключила с „Енерго-Про Мрежи“ АД Договор № 4067139 за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа за обект, намиращ се в гр. Русе, ул.

„Солун“, № 13, като е предоставен аб.№ 0104408017.

На 26.08.2020г. с Констативен протокол № 5700461, съставен от Д.Ю. и И.К., служители на „ЕРП- Север“ АД, установили на осн. чл. 83 от ЗЕ, че СТИ на адреса на клиента Л.Н. Ч.а, с аб.№ 0104408017 и кл.№ 1700156075, е измерило на показател 15.08.3 - 018834 kWh консумирана енергия, поради което е било демонтирано и сменено с ново.

В Констативен протокол № 677/13.10.2020г. на Български институт по метрология /БИМ/ е записано, че при софтуерно четене е установена външна 2 намеса в тарифната схема на електромера. Налице е преминала енергия на тарифа 1.8.3 – 018834,534 kWh, която не е визуализирана на дисплея.

Със становище за извършване на корекция на осн. чл. 55 ПИКЕЕ потребната електрическа енергия е разпределена по години за периода от 16.02.2016г. до 26.08.2020г.

С Фактура № 0106358191 от 22.10.2020г. е разчетена дължимата по кл.

№ 1700156075 за извършената корекция сума от общо 3390,68лв., като е посочено, че срока за плащане изтича на 02.11.2020г.

Видно от Удостоверение за наследници е, че Л.Н. Ч.а е починала на 20.02.2017г. и е оставила за наследници А.П. Ч., неин съпруг, Н. А.. Ч. и В.

А.. Ч., нейни синове.

Конастатира се, че настойник на В. А.. Ч., запретен с Решение № 244/01.06.2018г. по гр.д. № 61/2018г. по описа на РОС, в сила от 04.07.2018г., е баща му А.П. Ч..

Постъпило е възражение от страна на А.П. Ч. за така начислените по партидата суми.

В отговор на това възражение от „Енерго-Про Продажби“ АД е посочено, че Ч. дължи сумата на основание изготвена корекционна фактура и поради качеството му наследник на Л. Ч..

В заключението на съдебно-техническата експертиза е посочено, че Електромер № 1114 0216 6608 9590 е двутарифен, като натрупването на данни в регистър от друга тарифа е причинено от външна намеса. СТИ няма налична памет за съхраняване на хронология за извършени промени през голям брой отчетни периоди и не може да бъде установено кога са настъпили те. През електромера е преминала електрическа енергия, която не е визуализирана на дисплея. Няма информация за момента на настъпване на евентуална софтуерна намеса, както и за периода от време, през който е преминала тази енергия. За процесния период от 16.02.2016г. до 26.08.2020г. е начислена енергия от 18834 kWh на стойност 2825,41лв без ДДС, 3390,49лв с ДДС. Тя е разпределена в подпериоди с различна цена на електрическата енергия /пропорционално на броя дни през съответния период/.

При разпита си св. Д.Ю. говори за реда, по който е извършена проверка на СТИ и по който е било констатирано отчитане на ел. енергия в тарифа 1.8.15.8.3.

Въззивният съд намира решението на първоинстанционния съд, при така установената фактическа обстановка и направените от него правни изводи, за частично неправилно.

„ЕРП-Север АД“ е спазило процедурата за корекция по ПИКЕЕ. Съдът намира, че в случая не е приложим чл. 50 ПИКЕЕ, както смятат жалбоподателите А., В. и Н.Ч., тъй като хипотезата на същия изисква СТИ да не измерва или да измерва с грешка извън допустимата. В случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в 3 невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, какъвто е и процесния, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри, на осн. чл. 55 ПИКЕЕ. Преизчисляването по ал. 1 се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ. Съставен е бил Констативен протокол от 26.08.2020г. съгласно чл. 49, ал. 1 ПИКЕЕ, същият е бил подписан от двама представители на оператора – Д.Ю. и И.К. и от свидетел, който е член на домакинството на клиента, съпруга на Л. Ч.а – А.П. Ч., както е предвидено в чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ. Съгласно чл. 49, ал. 5 ПИККЕ след като се е установило отчитане на електрическа енергия в скрита тарифа е било демонтирано СТИ и същото е било поставено в безшевен чувал, който е бил затворен с пломба № 524801, записано е в протокола, и СТИ е изпратено до БИМ за експертиза.

Монтирано е изправно средства за търговско измерване. В изпълнение на чл.

56, ал. 1 ПИКЕЕ на ползвателя е издадена Фактура № 0106358191 от 22.10.2020г., в която е посочено потребеното количество електрическа енергия, периодите, за които е разпределена, и дължимите суми за предоставени мрежови услуги. Преизчисленото количество електрическа енергия е фактурирано по действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране на съответния мрежови оператор на осн. чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ, което се установява от СТЕ.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателите А., В. и Н.Ч. за липсата на обратно действие на ПИКЕЕ, приети с ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.

Жалбоподателите смятат, че не следва да се отчита потребената в невизуализирана тарифа ел. енергия за периода от преди 30.04.2019г. по реда на чл. 55 ПИКЕ от 2019г. Напротив, с Решение № 60269 от 27.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1054/2021 г., III г. о., ГК, върховният съд се е произнесъл по така формулирания правен въпрос в смисъл, че от значение за приложимите правила за измерване на ел. енергия е действащото към дата на извършване на корекцията законодателство, независимо че се начисляват суми за предходни периоди. Следователно към датата на изготвяне на Констативния протокол 26.08.2020г. са били в сила и са се прилагали ПИКЕЕ, приети с ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г., и относно разпределеното за предходни години количество потребена електроенергия.

Следва също да се посочи, че вземането на „ЕРП-Север“ АД съществува дори да се приеме, че действащите ПИКЕЕ от 2019 г. са неприложими към процесното правоотношение. Според формираната константна практика на ВКС /решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 107 от 26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 170 от 06.01.2021 г. по гр. д. № 169/2020 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 141 от 12.01.2021 г. по гр. д. № 4486/2019 г. на ВКС, ІІІ ГО;

4 решение № 6 от 22.02.2021 г. по гр. д. № 1978/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 120 от 26.01.2021 г. по гр. д. № 3754/2019 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 160 от 31.12.2020 г. по гр. д. № 1174/2020 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 16 от 09.02.2021 г. по гр. д. № 1635/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО и др. /, при отсъствие на специална нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие върху СТИ за облагодетелстване на крайния битов потребител, приложима е нормата на чл. 183 ЗЗД. Това разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената и реално потребена от него енергия.

Основателно е оплакването на жалбоподателя А.Ч. относно начина на разпределение на дължимите от него и синовете му суми. Клиент на „ЕРПСевер АД“ е Л. Ч.а, видно от Договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа № 4067139/18.02.2016г.

Действително, тя е починала на 20.02.2017г., докато корекцията е извършена след смъртта с Фактура от 22.10.2020г. Принципно договорите не се прекратяват по право след смъртта на една от страните по тях. Прекратяват се само договори, сключени с оглед личността на починалата страна, тъй като изпълнението им става обективно невъзможно. По всички останали сделки настъпва наследствено правоприемство, като наследниците по закон на починалия встъпват като страни по действащите към момента на смъртта му договори съобразно квотите си. В случая наследници на Л.Н. Ч.а са А.П. Ч., Н. А.. Ч. и В. А.. Ч., които наследяват равна част от всички права и задължения на наследодателя на осн. чл. 5, ал. 1, вр. чл. 9, ал. 1 ЗН. Няма данни, нито твърдения горепосочените лица да са се отказали от наследство.