Решение № 3218 от 14.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3218 гр. София, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100510055 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното: производството е по реда на чл. 435 – чл.

438 от ГПК.

Същото е образувано по жалба на „Л.К.“АД с вх. № 23819/15.08.2022г. на ЧСИ С.П. с рег. № 921 на КЧСИ по изп. дело № 20229210401388, срещу Постановление N.978/ 28.07.2022г., с коет о Ч С И е отказал да намали приетите разноски за адвокатското възнаграждение на взискателя от 2400,00 лева на 200, 00 лева по подадено от жалбоподателя- възражение с вх. № 19718/05.07.2022 г.

В жалбата се излагат доводи, че определения адвокатски хонорар е прекомерно завишен, тъй като надвишава сумата от 240, 00 лева (с ДДС) за образуване на делото и включва и сума по чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАдС.

Сочи, че няма сложност на делото. Взискателя бил възложил права по чл. 18 ЗЧСИ и представителя му не бил извършвал действия по делото.

Дружеството било платежоспособен титуляр на сметки и нямало пречка те да бъдат запорирани и в кратки срокове да бъдат събрани сумите.

Моли съдът да отмени атакуваните действия на ЧСИ по отношение на разноските за адвокатско възнаграждение и да намали хонорара до 240,00 лева.

Пълномощникът на взискателя в определения от закона срок по чл. 436, ал. 3 ГПК е депозирал възражение по жалбата, с което я оспорва, като неоснователна. Твърди, че няма плащане в срока за доброволно изпълнение и са били предприети поисканите от взискателя изпълнителни действия.

Посочва, че в молбата за образуване и в последващи молби са посочени изпълнителни способи.

1

Счита, че длъжника е могъл да плати доброволно.

Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол по чл. 435, ал. 2 ГПК валиден акт и е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200, 00 лева, а по силата на чл.

10, т. 2 от същия акт за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното производство и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1 000, 00 лева – 200, 00 лева и вземания над 1 000, 00 лева – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2-7 от този акт.

Изпълнителното дело е образувано по молба от 14.06.2022г.

Противно на твърдението в жалбата няма възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Има искане за налагане на запор върху банкови сметки след установяването им. На 14.06.2022г. е пратена ПДИ, връчена на 16.06.2022г.

След срока за доброволно изпълнение изтекъл на 30.06.2022г. е постъпило възражение срещу хонорара.

В срока за доброволно изпълнение няма плащане с доброволен характер.

Постъпили са доказателства от банка, че същата е титуляр на особен залог. Като следствие пълномощника на взискателя е извършил действия за установяване какви вписвания има в регистъра на особените залози. Пак в тази връзка е поискал от ЧСИ да укаже на съответната банка да посочи какви са наличностите по сметките на длъжника и да конкретизира вземанията си по особен залог.

По делото така и няма постъпило доброволно плащане, нито други индикации, че длъжника има намерение да погаси задължението си.

С оглед на горното СГС намира, че е дължим хонорар и по т. 2, чл. 10 от Наредба 1/2004г и уговорения и платен такъв не е прекомерен. Още повече, че по делото са налични доказателства, че длъжникът е такъв и по други изпълнителни дела при други ЧСИ, по което също принудително са му събирани суми и се извършва разпределения.

Взискателят като следствие от своите действия чрез пълномощника си се е присъединил към тези дела при ЧСИ Мариян Петков.

Воден от горното и на основание чл. 437, ал. 3 ГПК, Съдът РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на „Л.К.“АД с вх. № 23819/15.08.2022г. на ЧСИ С.П. с рег. № 921 на КЧСИ по изп. дело № 20229210401388, срещу Постановление N.978/ 28.07.2022г., с което ЧСИ е отказал да намали приетите разноски за адвокатското възнаграждение на взискателя от 2400,00 лева на 240, 00 лева с ДДС по подадено от жалбоподателя- възражение с вх. № 19718/05.07.2022 г.

Решението е окончателно

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3