Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2984 от 06.02.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 398/2026
Вид
Определение № 2984
Подписан
06.02.2026
В сила
06.02.2026
Състав
Цвета Желязкова, Цветанка Бенина, Елена Радева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2984 гр. София, 06.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно частно гражданско дело № 20261100500398 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Производството е образувано по частна жалба с вх. № 378023/18.11.2025 г. по описа на СРС, депозирана от Р. П. Р., чрез адв. С.Н., срещу Определение № 30891/21.07.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 44260/2022 г. на Софийски районен съд, ГО, 148-ми състав, с което е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК за допълване на Определение № 49255/03.12.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 44260/2022 г. на Софийски районен съд, ГО, 148-ми състав, в частта за разноските. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалвания акт. Жалбоподателят счита, че съдът не е съобразил естеството и механизма на развитие на заповедното производство.

Поддържа, че в определението, с което е обезсилена заповедта за изпълнение, липсва произнасяне относно прекратяване на производството, поради което претенцията за присъждане на разноски е своевременно направена.

Предвид изложеното моли съда да отмени обжалваното определение и да допълни Определение № 49255/03.12.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 44260/2022 г. на Софийски районен съд, ГО, 148-ми състав, като на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата му бъдат присъдени разноски за осъществяване на правна помощ и съдействие съобразно размерите, предвидени в чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Насрещната страна „Софийска вода“ АД е подала писмен отговор на частната жалба, с който оспорва същата и настоява за потвърждаване на обжалваното определение.

Съдът, като взе предвид изложените оплаквания в жалбата и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Производството по ч.гр.д. № 44260/2022 г. на Софийски районен съд е образувано по заявление на „Софийска вода“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. П. Р. за сумата 680,07 лв., представляваща главница, съставляваща задължения за предоставени ВиК услуги за периода 14.07.2020 г. – 10.04.2022 г. и сумата от 16,34 лв., представляваща мораторна лихва за периода 14.08.2020 г. – 10.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

1

На 09.08.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя „Софийска вода“ АД срещу длъжника Р. П. Р. за заплащане на претендираните със заявлението суми, както и разноски на заявителя за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (на 02.04.2024 г.) е депозирано възражение от Р.

П. Р., подадено чрез пълномощник – адв. С.Н..

С разпореждане № 52852/09.04.2024 г. заповедният съд е указал на заявителя „Софийска вода“ АД, че в едномесечен срок от получаването на съобщението може да предяви иск относно вземането си по издадената заповед за изпълнение, с предупреждение, че при непредставяне на доказателства за предявяване на иска в посочения срок, издадената заповед по чл. 410 ГПК ще бъде обезсилена.

Разпореждането е връчено на заявителя на 19.04.2024 г.

С определение № 49255/03.12.2024 г. първоинстанционният съд, констатирайки, че разпореждането с указания по чл. 415, ал. 1 ГПК е редовно връчено на заявителя на 19.04.2024 г. и в едномесечния срок същият не е представил доказателства за предявен иск по чл. 422 ГПК, на основание чл. 415, ал. 5 ГПК е обезсилил издадената заповед.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК адв. Н., в качеството си на процесуален представител на длъжника Р. Р., е подала молба за допълване на горепосоченото определение в частта му за разноските, като е поискано в нейна полза да се присъдят сторените разноски за осъществената правна помощ и съдействие в заповедното производство на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата в минимален размер съгласно чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Към молбата е представена Декларация за правна помощ и съдействие от 20.12.2024 г., с която адвокатът декларира, че предоставя на Р. Р. услугите си безплатно, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, доколкото клиентът е неин близък.

Насрещната страна „Софийска вода“ АД е подала отговор на молбата по чл. 248 ГПК, в който е изложила възражение, че недопустимо е присъждане на разноски на длъжника в настоящата хипотеза.

С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение молбата на длъжника Р. Р. за допълване на определението в частта му за разноските чрез присъждането на адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ от адв. Н., с мотив, че искането за присъждане на разноски заедно с доказателствата за тяхната дължимост, е направено за първи път с молбата по чл. 248 ГПК, което според първоинстанционният съд не е своевременно. Районният съд счита, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение е следвало да бъде заявено най-късно с подаване на възражението по чл. 414 ГПК.

Жалбата е подадена в установения в разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 275, ал. 1 ГПК, 2-седмичен срок за това от надлежна страна - разполагаща с правен интерес, срещу акт подлежащ на обжалване по приложения процесуален ред, като се явява процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна по следните съображения:

Съгласно общото правило на чл. 78 ГПК всяка от страните има право на разноски за адвокатско възнаграждение, ако е била представлявана от адвокат. Общите правила за понасяне отговорността за разноски са приложими и в заповедното производство. При обезсилване на заповедта за изпълнение поради това, че заявителят не е предявил иска за съществуване на вземането си след постъпило възражение в срока по чл. 414 ГПК, длъжникът има право да претендира сторените от него до момента на приключване на заповедното производство разноски.

2

Подаването на възражение по чл. 414 ГПК представлява формална пречка за влизане в сила на заповедта за изпълнение. Процесуалният закон не е поставил изисквания относно съдържанието на същото, като то следва да бъде обосновано само при възражение по чл. 414а ГПК - плащане на претендираното задължение в срока по чл. 412, т. 8 ГПК. Възражението може да бъде абсолютно немотивирано, което е в унисон със същността на заповедното производство като такова по предварителна проверка дали вземането, претендирано в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е спорно или не.

В настоящия случай съдът не споделя изводите на първоинстанционния съд за несвоевременно заявяване на искането за присъждане на разноски едва с молбата по чл. 248 ГПК. В хипотеза на обезсилване на издадената заповед за изпълнение поради непредявяване от заявителя на иск по чл. 422 ГПК, длъжникът може да заяви искането си за разноски с молбата по чл. 248 ГПК за допълване на определението за обезсилване, като това негово право не е преклудирано с подаването на възражението по чл. 414 ГПК. Този извод следва от обстоятелствата, че след подаване на възражението и до обезсилването на заповедта за изпълнение по реда на чл. 415, ал. 5 ГПК по правило не се извършват процесуални действия в заповедното производство с участието на длъжника. Поради това той може да узнае, че заявителят не е предявил иска по чл. 422 ГПК, едва при връчване на определението на съда за обезсилване на заповедта, и най-късно до изтичане на срока за обжалването му следва да заяви искането си за присъждане на сторените до момента разноски заедно с доказателства за дължимостта им, които при нормално развитие на производството би могъл да претендира в последващ исков процес.

В случая, от представената от процесуалния представител на длъжника с молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК декларация за правна помощ и съдействие, се установява, че адвокат С.Н. е представлявала длъжника Р. Р. безплатно, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, доколкото последният е неин близък.

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, при оказана безплатна правна помощ и осъждане на насрещната страна за разноски, адвокатът има право на възнаграждение в размер не по-малък от установения минимален такъв в наредба на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа.

Съдебният състав споделя изложеното в становището на ответната страна относно приложимост на тълкуването, дадено от СЕС в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, съгласно което член 101, параграф 1 ДФЕС, във вр. член 4, параграф 3 ДЕС, допускащо определяне на дължимото адвокатско възнаграждение в размер под установения минимум в Наредба №1/2004 г. на ВАС при съобразяване на относимите критерии при определянето му.

Според трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС по приложението на нормата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв на процесуалния представител на страната следва да бъде определено възнаграждение, което без да е обвързано с минималните размери по Наредба № 1/2004 г. следва да отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като бъдат съобразени правата и фактическа сложност на спора, положения от адвоката квалифициран труд и извършените от него процесуални действия в производството, материалния интерес, като при определяне на възнаграждението следва да бъде включен и дължимият ДДС.

Предвид всичко гореизложено, според настоящия съдебен състав справедлив размер за дължимото адвокатско възнаграждение срещу предоставената безплатна правна помощ, която се изразява в подаване на възражение по чл. 414 ГПК, възлиза на 50 лв. при прилагане на посочените по-горе критерии. Предвид датата на постановяване на определението и датата на въвеждане на еврото в Република 3

България, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото в Република България, разноските за безплатна правна помощ следва да бъдат изчислени в евро, съгласно фиксирания валутен курс на лева към еврото, а именно сумата от 25,56 евро.

Следователно определението, с което е отказано допълване на определението за обезсилване на заповедта за изпълнение, е неправилно и следва да бъде отменено, като бъде постановено допълване на определението в частта за разноските до размера от 25,56 евро, дължими на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на жалбоподателя - адв.

С.Н..

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по жалба на адв. С.Н. - в качеството на процесуален представител на Р. П. Р., определение № 30891/21.07.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 44260/2022 г. на СРС, ГО, 148-ми състав, с което е оставено без уважение искането за допълване на определение № 49255/03.12.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 44260/2022 г. на СРС, ГО, 148-ми състав, в частта му за разноските, като ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 ГПК, определение № 49255/03.12.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 44260/2022 г. на СРС, ГО, 148-ми състав, в следния смисъл:

ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, да заплати на основание чл.

38, ал. 2 ЗАдв на адвокат С.М. Н., член на САК, вписана в единния регистър под л.н.

№ 4200217110, сумата от 25,56 евро (с левова равностойност 50 лв.) - адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска защита по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4