Решение № 6 от 05.01.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№6 гр. гр. Добрич, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жечка Н. Маргенова Томова

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Румяна Ив. Р.а като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело № 20233200500555 по описа за 2023 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод жалба с вх.рег.№ 9638 от 31.05.2023г. по регистратурата на Районен съд - Добрич, подадена от „Йонивел" ООД ЕИК 124598272, гр. Добрич, ***, чрез упълномощения адвокат П. А., срещу решение № 353 от 09.05.2023г. по гр.д.№ 1311/2022г. по описа на Районен съд - Добрич, с което въззивникът е осъден да плати на „Адмирал груп 3" ЕООД ЕИК 200329535, с. С., ***: - на основание чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ вр. чл. 11 от ЗАЗ, сумата от 8 144,95 лева, представляваща арендно плащане за периода от стопанската 2015/2016г. до стопанската 2019/2020г., дължимо по договор за преаренда на земеделска земя от 02.12.2015г., вписан в СлВп под акт № ***г. за ниви с площ от 77,571 дка, всички в землището на с. Ф.Д., общ. Д., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателно плащане на сумата; на основание чл. 86 от ЗЗД, сумата от 692,32 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 8 144,95 лева, за периода 03.10.2020г. - 04.08.2021г.; - на основание чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ вр. чл. 11 от ЗАЗ, сумата от 21 106,35 лева, представляваща арендно плащане за периода от стопанската 2015/2016г. до стопанската 2019/2020г., дължимо по договор за преаренда на земеделска земя от 02.12.2015г., вписан в СлВп под акт № ***г. за ниви с площ от 201,013 дка, в землищата на с. Ч., с. С., с.

Ж., с. Т. и с. К., общ. Д., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до плащане на задължението; - на основание чл. 86 от ЗЗД, сумата от 1794,04 лева, представляваща обезщетение за забава върху 1 главницата от 21 106,35 лева, за периода 03.10.2020г. - 04.08.2021г.

В жалбата си въззивникът „Йонивел" ООД излага, че решението е неправилно, тъй като е необосновано, постановено е в нарушение на закона и при допуснато съществено процесуално нарушение, повлияло на правото на защита на страната, но и на решаващите изводи на съда, поправимо по реда на чл. 266, ал. 3 от ГПК. Наведеното с отговора на исковата молба възражение, че ищецът не е изпълнил точно задължението си да предаде на ответника имотите, предмет на договорите за преаренда, в състояние, което ги прави годни за употреба според предназначението им, било доказано от приетото заключение на вещото лице по съдебно-агрономическата експертиза.

Доказано било, че общо 9,450 дка от отдадените под преаренда имоти не могат да се ползват според предназначението си и за целта, за която са арендувани, а това обосновавало извода, че ищецът е неизправна страна по договорите за преаренда, защото не е изпълнил задължението си по чл. 6, ал.

2 от ЗАЗ - да предаде на преарендатора обекта на договора в състояние, което отговаря на ползването му по договора. Последното давало право на ответника, като преарендатор, да иска и да получи намаляване на арендното плащане на основание чл. 23, ал. 1 от ЗАЗ, което право ответникът надлежно упражнил – преди завеждане на делото и в хода на процеса. Районният съд приел в решението си, че възражението на ответника е неоснователно поради липса на доказателства за негово активно поведение, изразяващо се в предявяване на тази претенция пред арендодателя. Изводът се оспорва от въззивника като неправилен с довода, че е резултат от допуснато от съда съществено процесуално нарушение – недопускане на поискани гласни доказателства. Въззивникът изразява несъгласие и с приетото от районния съд, че с факта на деклариране на имотите пред ОСЗ - Д. по реда на ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му, той ги е приел без възражения, с недостатъците им. Районният съд не съобразил установения по делото факт, че ищецът не е изпълнил и задължението си по чл. 6, ал. 4 от ЗАЗ да предаде имотите, предмет на договорите за преаренда по опис, както и не анализирал пълноценно друг доказан факт - че ответникът не е осчетоводил и не е приел под никаква форма издадената от ищеца фактура, обективираща претендираното от него вземане, което сочело на несъгласие с размера на търсеното плащане, оспорване и искане за неговото намаляване. Неправилно съдът приложил закона и отхвърлил възражението за погасяване по давност на вземанията за стопанските 2015/2016 година и 2016/2017 година. Настоява се за отмяна на решението и отхвърляне на исковете, евентуално за уважаването им само до доказания размер, както и за присъждане на разноски за двете производства.

В отговор на жалбата, въззиваемата страна „Адмирал груп 3" ЕООД, чрез адвокат Г. М., оспорва същата и настоява да не бъде уважавана поради неоснователност на заявените с нея оплаквания по подробно обосновани в отговора доводи, поддържани и пред първата инстанция, а решението намира за правилно и иска неговото потвърждаване, като претендира и за 2 направените разноски.

Жалбата е подадена от ответник в първоинстанционното производство с правен интерес от оспорване на неблагоприятното за него решение, на 31.05.2023г. - в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК (с начало 18.05.2023г. и край 01.06.2023г.) и е допустима.

Обжалваното решение е постановено от надлежен състав на Районен съд – Добрич, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и надлежно упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

По правилността на съдебния акт, с оглед изложените в жалбата оплаквания, становището на насрещната страна в отговора и въз основа на събраните доказателства, съдът намира следното:

Съдебното производство е образувано по повод искова молба на „Адмирал груп 3“ ЕООД, с която против „Йонивел“ ЕООД са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ вр. чл. 11 от ЗАЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: - 8 144,95 лева - арендно плащане за периода от стопанската 2015/2016г. до стопанската 2019/2020г., дължимо по договор за преаренда на земеделска земя от 02.12.2015г., вписан в СлВп – Добрич под акт № ***г., на ниви с площ от 77,571 дка, всички в землището на с. Ф.Д., Община Д., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателно плащане на сумата; - 692,32 лева - обезщетение за забава върху главницата от 8 144,95 лева за периода от 03.10.2020г. до 04.08.2021г.; - 21 106,35 лева - арендно плащане за периода от стопанската 2015/2016г. до стопанската 2019/2020г., дължимо по договор за преаренда на земеделска земя от 02.12.2015г., вписан в СлВп – Добрич под акт № ***г., на ниви с площ от 201,013 дка, в землищата на с. Ч., с. С., с. Ж., с. Т. и с. К., Община Д., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до плащане на задължението; 1794,04 лева - обезщетение за забава върху главницата от 21 106,35 лева, за периода от 03.10.2020г. до 04.08.2021г.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 02.12.2015г. между страните са били сключени в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписани в СлВп два договора за преаренда на земеделска земя ниви с обща площ от 77,571 дка (описани по номер, площ и местонахождение) в землището на с. Ф.Д., Община Д. (по единия договор) и ниви с обща площ от 201,013 дка (описани по номер, площ и местонахождение) в землищата на с. Ч., с. С., с. Ж., с. Т. и с. К., Община Д..

Общо по двата договора била отдадена за ползване земеделска земя от 278,584 дка за срок от пет години (01.10.2015г. – 01.10.2020г.), като страните се уговорили (чл. 9 от двата договора) рентата в размер на общо 29 251,30 лева – по 21 лева/дка (или по 5 850,26 лв. за всяка стопанска година общо по 3 двата договора) да се плати на 01.10.2020г. Според уточнителна молба с вх.№ 9623/08.06.2022г., по договора за преаренда на земеделската земя с обща площ 77,571 дка в землището на село Ф.Д. ответникът следвало да плати на ищеца за петте стопански години по 105 лв/дка или сумата от 8 144,95 лева, а по договора за преаренда на земеделска земя с обща площ от 201,013 дка в землищата на селата Ч., С., Ж., Т. и К. ответникът следвало до плати на ищеца сумата от 21 106,35 лева за петте години – по 105 лв/дка, в срок до 01.10.2020г. За задълженията по двата договора била издадена обща фактура № 0100000120/10.02.2021г., която била осчетоводена от двете дружества.Тъй като ответникът не платил дължимите суми в срок, на основание чл. 86 от ЗЗД дължал на ищеца и обезщетение за забава в размер на законната лихва – съответно 692,32 лева по първия договор и 1 794,04 лева по втория договор за периода на забавата от 03.10.2020г. до 04.08.2021г.

В отговора и допълнителния отговор на исковата молба (приложени по т.д.№ 142/2021г. по описа на Окръжен съд - Добрич) ответникът е противопоставил срещу предявените искове възражението, че ищецът бил неизправна страна по договорите, защото не предоставил имотите в състояние, което позволява използването им за производство на селскостопанска продукция и затова ползването по предназначение и според договореното на част от преарендованата земя не било възможно (част от имотите се оказали с по-ниска категория от твърдяното преди сключване на договорите, а друга част се оказали неизползваеми по обективни причини попадали изцяло или отчасти в корита на пресъхнали реки, не били почистени от камъни или храсти, били замърсени), както и, че между страните били водени през годините няколко разговора за привеждане на имотите в нужното състояние или съответно изменение на договорите, но ищецът отказал това. В двата договора не била отразена категорията на земите, при предаването на имотите не бил съставен опис, изискуем от разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от ЗАЗ. Поради неизправността на ищеца като страна по договора, претенцията му за плащане на възнаграждение била неоснователна. Ответникът е оспорил изложеното от ищеца относно момента на плащане на рентата - наведнъж, като е развил съображения, че разпоредбите на чл. 9, ал. 2 от процесните договори са противоречиви, поради което следвало да се приложи чл. 8, ал. 5 от ЗАЗ – арендното възнаграждение се дължало в първия работен ден след изтичане на стопанската година, поради което падежът на задълженията настъпил на втори октомври на годината, следваща всяка отделна стопанска година, за която се отнасяло задължението. Възразил е за погасяване по давност с изтичане на краткия тригодишен срок на вземанията за стопанските 2015/2016г. и 2016/2017г.

Пред въззивния съд ответникът е конкретизирал възражението си за неизправност на насрещната по договора страна като с молба с вх.№ 6124/29.09.2023г. е посочил, че при сключване на договорите на 02.12.2015г. не бил запознат с фактическото състояние на имотите; установил го по-късно, когато през месеците януари и февруари 2016г. започнал оран и подготовка за 4 засяване; дотогава обработвал други земи. Още тогава – януари и февруари 2016г., а и по-късно (без да е посочено кога) в лични разговори и по телефон ответникът уведомил ищеца за негодността на предоставените имоти.

Представителите на двете дружества обсъждали редица предложения за изменение на договорите с цел компенсация във връзка със състоянието на имотите. Стигнало се до устно съгласие за намаляване на арендното плащане наполовина, във връзка с което ищецът следвало да издаде счетоводни документи, но той се отказал от договореното изменение. Ответникът е навел нови твърдения за: невъзможност да се реализира печалба от имотите в първите години, за компенсиране на трети лица, на които земите били разпределени за ползване, с други площи, за постигнато устно съгласие между страните по договора за изменение размера на арендното плащане.

С молба с вх.№ 6690/26.10.2023г. ищецът е оспорил наведените твърдения за направено възражение относно състоянието на имотите и се е противопоставил на допустимостта на новозаявените от ответника факти и на събирането на гласни доказателства за установяването им.