Определение № 996 от 31.07.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 996 гр. С.З., 31.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20235500500504 по описа за 2023 година Производството е по чл.419, ал.1 и ал.3 във връзка с чл.274, ал.1 ГПК, във връзка във вр. чл.418, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от Д. П. М., ЕГН ****** от гр.С.З., чрез адв. Ив.М. от АК С.З. срещу Разпореждане с № 3646/13.06.2023г. пo ч. гр.д.№ 2246/2023г.по описа на Районен съд гр.С.З. с правно основание: чл.279 вр.с чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.

Жалбоподателят твърди в жалбата си, че заявителят Д. П. М. не е доволен от обжалваното Разпореждане под № 3646/13.06.2023г. пo ч.гр.д.№ 2246/2023г.по описа на Районен съд гр.С.З., с което съдът е отхвърлил заявлението му за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Б. В. Б. от гр.С.З. за сумата от 1300 лв. по записа на заповед от 20.10.2022г. и 426 лева разноски.

Съдът е приел, че в приложения запис на заповед са посочени два падежа - „платим на предявяване, срок на предявяване за плащане до 3 месеца от издаването „ и конкретна дата - „на 20.01.2023г." в долната част на документа, след мястото на плащане, поради което падежът бил не ясно определен, т.е.такава редакция на записа на заповед била извън изчерпателно изброените в чл.486 ал.1 от ТЗ.

Считат, че този извод е неправилен поради следното:

Видно от съдържанието на записа на заповед от 20.10.2022г., в него изрично е включена графата „дата на плащане“ след графата „място на плащане“,с което падежът е определен с конкретна дата - 20.01.2023г.,т.е. по реда на чл.486 т.4 от ТЗ - на определен ден. Използването на израза „платим на предявяване, срок на предявяване за плащане до 3 месеца от издаването е относим към посочената дата, защото тя попада в този тримесечен срок, но 1 това не е порок, който би могъл да се счита за фатален относно поетото менителнично задължение от издателя да плати дължимата и обещана сума при предявяване на записа на заповед на определената в него дата 20.01.2023г.Посочения термин за плащане до 3 месеца от издаването не е относим към уговаряне на падеж, различен от този, определен с посочената конкретна дата и не следва да разколебава ясно изразената в документа воля на издателя на записа на заповед за заплати сумата, с която се е задължил пред поемателя именно на определения по смисъла на чл.486 ал.1 т.4 падеж.

Твърди, че в този смисъл е и практиката на ВКС,Търг.колегия, първо отделение по т.д.№ 61/2022г.

В предвид на посоченото и по реда на чл.278 от ГПК моли обжалваното Разпореждане № 3646/13.06.2023г. пo ч.гр.д.№ 2246/2023г. по описа на Районен съд гр.С.З., да бъде отменено, ведно с произтичащите от това законни последици.

Претендират за направените пред въззивната инстанция разноски.

Подробни съображения и доводи са изложени в частната жалба на жалбоподателят Д. П. М..

Съдът намира, че в законоустановения едноседмичен срок за писмен отговор такъв не е постъпил от въззиваемия по делото.

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и същевременно с това и всяко поотделно и като взе предвид становищата на страните и оплакванията изложени в частната жалба, депозирана по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като изхожда от активно процесуално легитимирана страна в процеса, насочена е против съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол и е подадена в преклузивния законоустановен двуседмичен срок по чл. 419, ал.1 от ГПК и се явява процесуално допустима.

С Разпореждането си под № 3646 от датата от 13.06.2023 г. по ч.гр.д. № 246/2023 г. по описа на РС – С.З. с пр.основание чл.418 от ГПК първостепенният РС – С.З. е РАЗПОРЕДИЛ, че ОТХВЪРЛЯ заявлението на Д. П. М., ЕГН **********, от гр. С.З., ул. „******, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Б. В. Б., ЕГН **********, от гр.С.З., кв. „***********, за сумата от 1300 лв. - по запис на заповед от 20.10.2022г. и 426 лв. - разноски.

Жалбоподателят Д. П. М., е получил съобщението за изготвеното РАЗПОРЕЖДАНЕ на първостепенния съд на датата 27.06.2023 год.. Жалбата е постъпила в РС-С.З. на 13.07.2023 г. с вх. № 8775/13.07.2023г. против същото разпореждане на първоинстанционния съд. Налага се извода, че частната жалба е депозирана в законния срок и следва да бъде разгледана по съществото си относно нейната материална основателност.

Изводът на съда е правилен и законосъобразен поради следните съображения:

2

Според специалната разпоредба на чл.419, ал.1 и ал.3 от ГПК (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г. ) (1) Разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в едномесечен срок от връчването на заповедта за изпълнение. Частната жалба се подава заедно с възражението срещу заповедта. Съгласно ал.(2) Обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение не спира изпълнението. Ал.(3) гласи, че съдът отменя разпореждането, когато не са налице предпоставките на чл.418, ал.2, изречение първо и ал.3, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

Съобразно императивната разпоредба на чл. 418, ал. 1 ГПК, само когато със заявлението е представен оригинален документ по чл. 417 ГПК, на който се основава вземането, само тогава кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и издаде изпълнителния лист по чл. 418 от ГПК, а процесният случай се явява именно такъв.

В заповедното производство по реда на чл.417 ГПК, вкл. въз основа на документа по чл.417, т.2 ГПК, издаването на разпореждане за незабавно изпълнение, въз основа на което разпореждане се издава изпълнителен лист, се предшества от извършена от съда проверка за редовността от външна страна на представения документ и наличието на удостоверено, подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, съобразно изричната разпоредба на чл.418, ал.2 от ГПК.

Действително представения запис на Заповед на заповед, издаден на датата 20.10.2022 год., въз основа на който се иска издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, не е редовен от външна страна, по следните съображения:

В представения документ, озаглавен запис на заповед, са посочени два падежа: първият от тях „платим на предявяваване. Срок за предявяване за плащане до 3 месеца от издаването“ - горе вдясно и втория падеж „на 20.01.2023г.“ - в долната част на документа, след място на плащане.

Следователно падежът не е ясно определен. Законът е предвидил строго формален режим за валидност на записа на заповед, включително и относно определяне падежа на задължението. Разпоредбата на чл. 486 ал. 1 от ТЗ /приложима във вр. с чл. 537 от ТЗ/, лимитативно определя начините, по които може да бъде определен падежът. В записа на заповед падежът трябва да бъде посочен по начин, който да не буди съмнение и да не дава основание за различно тълкуване. Съгласно чл. 486, ал. 2 от ТЗ, менителница /вкл. запис на заповед/, която е издадена с падежи, определени по начин, различен от изчерпателно изброените в ал. 1, както и такава с последователни падежи, е нищожна и не е годно изпълнително основание.

В конкретния случай въззивният съд намира, че става въпрос именно за такива последователни падежи, които следва да бъдат тълкувани взаимосвързано и последователно, за да се установи точния падеж на задължението по процесния Запис на заповед от датата 20.10.2022 год.

Предвид изложеното, съдът счита, че въз основа на процесния документ 3 не може да се уважи заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, поискани със заявлението на жалбоподателя по реда на чл.417 и сл. от ГПК.

Налага се извода, че не е изпълненено императивното изискване на чл.486, ал.2 от ТЗ.

В конкретният казус първоинстанционният съд е извършил надлежната преценка по специалния ред, предвиден в разпоредбата на чл.418, ал.2 от ГПК и е стигнал обосновано до извода, че не са налице формалните законови изисквания, за издаването на исканата от жалбоподателя Заповед за изпълнение по реда , предвиден в специалната разпоредба на чл.417 от ГПК.

В заключение следва да се посочи, че в рамките на своята компетентност въззивният съд следва да потвърди обжалваното разпореждане, като правилно и законосъобразно.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане с № 3646/13.06.2023г., постановено пo ч.гр.д. с № 2246/2023г. по описа на Районен съд гр.С.З., с което се отхвърля искането на жалбоподателя Д. П. М., ЕГН ****** от гр.С.З., заявено чрез адв.Ив.М. от АК С.З., кантора гр.К., х-л"К.", *****, за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред погорен съд съобразно т.8 от ТР № 4/18.06.2018 год. по тълк. Дело № 4/2013 год. на ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4