Решение № 189 от 13.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Пловдив, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20235000500326 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №46 от 07.04.2023г., постановено по гр.дело №234/2022г. по описа на Окръжен съд-К., Г.ф. с БУЛСТАТ ********* и със седалище и адрес на управление: гр.С. 1000, ул.“Г.И.“ет.*, ап.*, е осъден да заплати на Д. Г. С. с ЕГН:**********, от гр.К., ул.“К.О.“№**, вх.*, ет.*, сумата от 30000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие нанесена й средна телесна повреда от настъпило на 02.11.2021г. ПТП, причинено от МПС, което е напуснало произшествието и не е било установено /неидентифицирано МПС/, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 13.10.2022г. до окончателното й изплащане, като иска за разликата над присъдената сума от 30000лв. до пълния предявен размер от 55000лв. и за законната лихва за периода от 07.06.2022г. до 12.10.2022г. е отхвърлен, и Г.ф. с БУЛСТАТ ********* и със седалище и адрес на управление: гр.С. 1000, ул.“Г.И.“ет.*, ап.*, е осъден да 1 заплати на Д. Г. С. с ЕГН:**********, от гр.К., ул.“К.О.“№**, вх.*, ет.*, сумата от 4756,36лв., съставляваща разноски в производството, съразмерно на уважената част от иска, а Д. Г. С. с ЕГН:**********, от гр.К., ул.“К.О.“№**, вх.*, ет.*, е осъдена да заплати на Г.ф. с БУЛСТАТ ********* и със седалище и адрес на управление: гр.С. 1000, ул.“Г.И.“ет.*, ап.*, сумата от 397,73лв., съставляваща разноски в производството, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят Д.

Г. С., която, чрез пълномощника си адв.И. Б., го обжалва в частта му, с която е отхвърлен предявения от нея иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер над присъдения от 30000лв. до пълния предявен от 55000лв., както и относно законната лихва за периода от 07.06.2022г. до 12.10.2022г. Изложени са конкретни доводи за неправилност на решението в обжалваните му части, според които при определяне на размера на дължимото обезщетение съдът не е отчел продължителността на периода, през който ищецът е търпяла неблагоприятните последици от претърпените наранявания, установеният по делото факт, че след произшествието тя и съпругът й са се принудили да променят населеното място, където живеят, както и негативните отражения върху психиката й, а също нейната възраст и обстоятелствата, при които е претърпяла нараняванията си. Поддържа се законната лихва да се дължи от датата на завеждане на претенцията пред застрахователя, а не от датата на постановяване на отказа за изплащане на обезщетение. По изложените съображения се претендира за отмяна на решението в обжалваните му части и за уважаване на иска в пълния му предявен размер от 55000лв., ведно със законната лихва от 07.06.2022г., както и за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата Г.ф. е подал чрез пълномощника си адв.С. М. писмен отговор на същата със съображения за нейната неоснователност, според които присъденият размер на обезщетението е прекомерно завишен и несъответен на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, предвид незначителните неблагоприятни последици, търпени от ищеца в резултат на получените при произшествието телесни увреждания, завършилия възстановителен процес и останалите съобразени от първоинстанционния съд 2 обстоятелства, както и предвид установеното съпричиняване на вредоносния резултат. Претендира се жалбата да бъде оставена без уважение.

Въззивна жалба против първоинстанционното решение е подадена и от Г.ф., чрез пълномощника адв.С. М.. Посредством нея то се атакува изцяло в осъдителната му част относно присъденото обезщетение от 30000лв. със законна лихва. Оплакванията са съдът да не е приложил общите и специфични за конкретния случай критерии при определяне на размера на обезщетението и прилагане нормата на чл.52 от ЗЗД. Заявява се оспорване на фактическите констатации и правни изводи за релевантните за спора обстоятелства във връзка с хипотезата на чл.557,ал.1,т.1 от КЗ относно механизма на настъпване на ПТП и механизма на получаване на травматичните увреждания, в каквато насока решението да е необосновано.

Изтъкват се процесуални нарушения при допускането на доказателства и неправилна преценка на събраните. По подробно изложените съображения се претендира за отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска или определяне на обезщетение в по-нисък размер, с оглед съпричиняване на вредоносния резултат, както и за присъждане на разноски.

Ответникът по тази жалба Д. Г. С. е депозирала чрез пълномощника си адв.И. Б. писмен отговор със съображения за нейната неоснователност, основаващи се на анализ на събраните доказателства и установените посредством тях фактически обстоятелства относно механизма на произшествието. Претендира за потвърждаване на решението в обжалваната му част и за присъждане на разноски.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане е предявеният от Д. Г. С. против Г.ф. иск с правна квалификация чл.557,ал.1,т.1 от КЗ за заплащане на сумата от 55000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от нея вследствие получените при ПТП, настъпило на 02.11.2021г. в гр.К., ул.“З.“, по вина на водача на моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено /неидентифицирано моторно превозно средство/, телесни увреждания – счупване на втората и третата кости на лявото стъпало, ведно със законната 3 лихва от 07.06.2022г. – датата на предявяване на претенцията пред застрахователя.

Твърди се в исковата молба на 02.11.2021г. в гр.К., придвижвайки се пеш по бул.“Б.“ и достигайки до блок „П.“№*, ищецът С. да е предприела пресичане на ул.“З.“ по пешеходната пътека, за да посети намиращия се отсреща магазин ***, и при пресичането да е била блъсната от тъмносин на цвят автомобил, чиято марка и номер не забелязала, който с предната си част я ударил по левия крак и тя паднала на земята, а автомобилът продължил и завил по бул.“Б.“ без да спре. С. усетила силна болка в левия крак, не можела да ходи, но успяла да изпълзи през платното и локвите на тротоара до блок „П.“, където, поради болката, седнала на земята в дъжда и се обадила на съпруга си, за да потърси помощ. Той с негов близък пристигнали с автомобил и незабавно я закарали в болницата, където въз основа на рентгенова снимка било установено счупване на втората и третата кости на лявото стъпало. От болницата уведомили органите на полицията и на място бил изпратен патрул, като било образувано ДП №***/2021г. по описа на РУ на МВР-К. и с постановление от 15.04.2022г. наказателното производство било спряно на основание чл.244,ал.1,т.2 от НК поради липса на доказателства за авторството на деянието. Кракът на ищеца бил гипсиран и обездвижен за период от един месец, през който била на легло и обслужвана от съпруга си. Придвижвала се с патерици на къси разС.ия и за ограничено време в продължение на три месеца и половина след инцидента, през което време не можела да излиза навън, разчитала на помощта на съпруга си, приемала болкоуспокояващи лекарства и ползвала болнични за времето от 03.11.2021г. до 14.02.2022г. След като се върнала на работа в продължение на четири месеца се придвижвала с бастун, продължила да изпитва силни болки в наранения крак, засилващи се при работата й седнала, каквито продължава да изпитва и към настоящия момент. След произшествието ограничила контактите си и през първите три месеца и половина изобщо не можела да вижда внучето си, а след това да се грижи за него, което я наранявало и се чувствала непълноценна като баба. Била общителна и жизнерадостна, а след злополуката ограничила контактите си, затворила се, станала притеснителна, срамувала се от случилото се и изпитвала вина пред близките, на които не можела да помага пълноценно. Започнала да изпитва страх от пресичане на улица и от автомобили. Не желаела да се придвижва пеш и настоявала 4 съпругът й да я вози със семейния им автомобил навсякъде.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил механизма на настъпване на произшествието с твърдения то да е настъпило единствено по вина на ищеца, предприела пресичане на коридора за движение на лекия автомобил, отнемайки предимството му, като вече се е намирала по средата на пътното платно, с което е поставила водачът в невъзможност да реагира, с които обстоятелства обосновава и заявеното от него възражение за съпричиняване. Поддържа и настъпилото ПТП да се явява случайно събитие спрямо водача на неизвестното МПС, тъй като пешеходецът, навлизайки внезапно на пътното платно, отнема предимството му и пресича коридора му на движение, без да е изпълнило изискванията на ЗДвП, при което се е явявал непредвидимо за него препятствие, а произшествието е било абсолютно непредотвратимо. Оспорил е наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото събитие и твърдените травматични увреждания. Оспорил е размера на претенцията като завишен.

С обжалваното първоинстанционно решение е възприета на база събраните в хода на производството доказателства фактическата обстановка относно механизма на произшествието, както е очертана в исковата молба, с което е прието да са налице елементите от фактическия състав на деликта и да се доказват предпоставките на чл.557,ал.1,т.1 от КЗ за ангажиране отговорността на ответника. Прието е за неоснователно възражението за съпричиняване, тъй като, според комплексната САТМЕ, процесното ПТП е било непредотвратимо с действия, предприети от страна на пешеходката, и с оглед показанията на св.А., подкрепящи оспорените от ответника факти, отразени в План-схема ПТП №****-****. При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът е отчел характера на увреждането, начина и периода на лечение, съпътстващите го болки и неудобства, прогнозата за болки и за в бъдеще, възрастта на пострадалата, психо-емоционалните негативи, които е изпитвала.

Настоящата инстанция, с оглед правомощията си по чл.269 от ГПК, намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо.

Ищецът е предявила претенцията си за плащане на обезщетение за неимуществени вреди пред „Д.О.з.“АД, получена на 09.06.2022г. и препратена на 20.07.2022г. на Г.ф., според писмо изх.№0-925 9800/21.07.2022г., съобразно чл.558,ал.3 от КЗ, който с Решение от 13.10.2022г. на управителния съвет е отказал да заплати обезщетение, поради което и съгласно чл.558,ал.5 от КЗ искът е допустим.

Безспорно се установява въз основа на приетите във въззивното производство лист за преглед на пациент от 02.11.2021г. и допълнителен лист към него, изпратени от МБАЛ“Д-р А.Д.“АД-гр.К., представеното с исковата молба съдебномедицинско удостоверение №273 от 18.11.2021г., приетото в първоинстанционното производство заключение от 10.02.2023г. на комплексна САТМЕ и показанията на ангажираните от ищеца свидетели П.Й.-колега, С.С.-неин съпруг и А. А.-*************** в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-К., че на 02.11.2021г., около 13,30 часа, в гр.К., на ул.“З.“ в участъка, пресичащ бул.“Б.“, в района на който е намерена от свидетелите седнала на мокрия тротоар, С. е претърпяла счупване на втора и трета кости на лявото стъпало в началните им части /метатарзални кости/ и веднага е била откарана в спешното отделение. Още на мястото на произшествието тя обяснила първоначално на св.С., пристигнал веднага след като тя го потърсила по телефона за помощ, а след това и на св.А., пристигнал по повод на неправилно паркиране на св.Й., който докарал съпруга й с неговата кола, че, пресичайки ул.“З.“, била блъсната от лявата страна от малка синя кола, чийто регистрационен номер не видяла, в резултат на което паднала на земята, а шофьорът спрял за момент, докато тя се оттегли пълзешком през локвата към тротоара, след което продължил движението си, завивайки надясно по бул.“Б.“. Във връзка с произшествието е образувано с Постановление от 06.12.2021г. на РП-К. ДП №***/2021г. по описа на РУ на МВР-К. при наличие на достатъчно данни за извършено престъпление по чл.343,ал.3 във връзка с ал.1,б.А от НК. Настъпването на самото произшествие не се оспорва изрично от ответника, чийто възражения се отнасят единствено до начина, по който то се е случило, и доводите му са да е настъпило изцяло по вина на ищеца. С Постановление от 15.04.2022г. на РПК. воденото срещу неизвестен извършител наказателно производство е спряно, поради невъзможност за идентифициране на участвалия в произшествието лек автомобил, съответно – неговия водач. Обсъденото сочи на предпоставките по чл.557,ал.1,т.1 от КЗ за причинени от неидентифицирано моторно превозно средство телесни увреждания.