Решение № 361 от 14.07.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. Велико Търново, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Гражданско дело № 20234100100489 по описа за 2023 година

Частичен пряк иск на увредено лице с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 ал.1 от ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди с цена от 30 000 лева от претенция за 60 000 лева, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от 22.03.2023г. /дата на сезиране на з***хователя на основание чл.493 ал.1 т.5 от КЗ/ до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът Е. Х. А. от гр.С., чрез пълномощник адв.Я. Д. – САК, излага твърдения в ИМ, че на 08.03.2023 година, около 14.00 ч., в град П., лек автомобил марка „*****“, модел „***“, с peг. №********, управляван от С.Й.С.., се е движел по ул. „****“, като при кръстовището с ул. „****“ предприема маневра завиване на ляво, ставайки причина и реализирайки ПТП с насрещно движещия се по път с предимство лек автомобил марка „****“, модел „***“, с peг. № ********, управляван от ищеца Е. Х. А., за което е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и материални щети. Твърди, че при така настъпилото произшествие е пострадал ищецът, като водач на лек автомобил марка „****“, модел „***“, с peг. №********, който в резултат на удара е получил травматични увреждания - контузия на гръден кош, с масивен оток на същия и фрактура на стернума в средна трета, които са довели до трайно затруднение на снагата за период над 30 дни. Посочва, че получените от ПТП травматични увреди са причинили на ищеца болки и страдания, които са били със значителен интензитет през първите няколко седмици от възстановителния период, който е продължил повече от месец. Последният е следвало да спазва щадящ режим без натоварване. Сочи се, че същият е изпитвал силна и остра болка, трудно повлияваща се от обезболяващи, както и ограничени движения при всяко движение на снагата си и на практика е бил изправен пред затруднение при посрещане на обикновените си битови 1 потребности, за задоволяване на които е получавал помощ от своите близки. Твърди, че инцидентът се е отразил негативно и на емоционалното му състояние - станал е тревожен, напрегнат и неспокоен, изживял стрес и душевни страдания, които ще го съпътстват до края на живота му. Посочва, че към датата на събитието лек автомобил марка „*****“, модел „***“, с peг. № ******** е имал валидна задължителна з***ховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното ЗД с полица, валидна от 15.11.2022г. до 15.11.2023г., поради което на 22.03.2023 година е предявена претенция пред ответния з***ховател по реда на чл. 380, ал. 1 КЗ, по която липсва произнасяне на ответното дружество. Моли съда, да осъди ответника ЗК „Лев Инс“ АД град С. да заплати на ищеца Е. Х. А. сумата в размер на 30 000.00 лева – частично от общия размер на претенцията от 60 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 08.03.2023 година., причинено при управление на з***хован при ответника лек автомобил марка „*****“, модел „***“, с peг. № ********, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 22.03.2023г. - датата на сезиране на з***хователя на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ до окончателно изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗК „Лев Инс“ АД със седалище С., чрез пълномощник ЮК К. И., с който оспорва изцяло предявените искове, както по основание, така и по размер, и моли да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Не оспорва наличието на валидно з***хователно правоотношение по з***ховка „Гражданска отговорност“ по отношение на лек автомобил марка „*****“, модел „***“ с peг. №******** към датата на ПТП. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, както и твърденията в исковата молба, че процесното ПТП е настъпило единствено по причина от действията на з***хования при ответника по смисъла на чл.477 ал.2 КЗ водач С.С при управлението на лек автомобил марка „*****“, модел „***“ с peг. № ********, като твърди, че ищецът, като водач на лек автомобил марка „****“, модел „***“, с peг. № ********, се е движил с несъобразена с пътните условия скорост и по този начин е станал причина за настъпване на транспортния инцидент при нарушение на чл. 20 ЗДвП.

Оспорва твърденията на ищеца за наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилите телесни травми и психологически последици от инцидента. Навежда възражение за съпричиняване по чл.51 ал.2 от ЗЗД на вредоносния резултат от ищеца, като твърди, че същият е управлявал автомобила при липса на обезопасяване чрез поставен предпазен колан, с което е нарушил разпоредбата на чл.137а от ЗДвП.Оспорва, както характера, така и размера на предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди, като силно завишен, несъответстващ на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Оспорва изцяло претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата като неоснователна по съображенията за неоснователност на главният иск, както и началният момент на претендираната законна лихва, с твърдения за дължимост на законна лихва за забава върху з***хователното обезщетение след заявяване на извънсъдебната претенция и след изтичане на срока по чл.496 ал.1 КЗ. Релевира възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, в случай, че надхвърля размерите по НВАР.

В СЗ ищецът, чрез адв.Д. П. – САК, редовно преупълномощен, поддържа предявеният частичен иск и моли да бъде уважен изцяло. Съдът е сезиран с искане по чл.38 ал.2 от ЗА от адв.Я. Д. – САК за присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатно оказана на ищеца адвокатска помощ по делото в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.

В СЗ ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК 121130788, чрез пълномощник ЮК М.П., моли предявеният частичен иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендира направените по 2 делото съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От съвкупният анализ на всички събрани по делото писмени, гласни доказателства и изслушаната САвТЕ безспорно се установява, че на 08.03.2023г., около 14,00ч. в гр.П., на ул.“****“, в района на кръстовището с ул.“*****“, през светлата част от денонощието, при суха асфалтова настилка, слънчевно време и нормална видимост, е настъпило процесното ПТП по описания в приетата по делото САвТЕ механизъм, при което л.а. „*****“, медел „***“ с рег.№********, управляван от з***хования при ответника по ЗЗ „ГО“ на автомобилистите водач С.Й.С.., при движение по ул.“****“ е предприел маневра „завиване наляво“ към ул.“*****“ и е навлязъл в насрещната пътна лента, по която се е движел л.а.

„**** ***“ с рег.№********, управляван от ищеца по делото Е. Х. А., в резултат на което е настъпил първоначален кос удар между предната лява част на л.а. „****“ и предната дясна част на л.а.“ *****“, след който удар л.а. „****“ е продължил движението и е реализирал втори удар с предната си централна част в стоманобетонен стълб.

С влязла в законна сила на 30.06.2025г. Присъда №3/07.03.2025г. по НОХД №7/2024г. на РС – П., е приснат подсъдимия С.Й.С.., за виновен в това, че на 08.03.2023г. в гр.П., ул.“****“, общ.П., при управление на МПС – л.а.“***** ***“ с рег.№********, негова собственост, нарушил правилата за движение по пътищата,регламентирани в чл.5 ал.1 т.1, чл.16 ал.1 т.1, чл.20 ал.1, чл.44 ал.1 и чл.37 ал.1 от ЗДвП, с което по непредпазливост причинил на ищеца по делото Е. Х. А. от гр.С. – водач на л.а. „**** ***“ с рег.№********, средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на снагата – престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ пр.1-во, вр. чл.342 ал.1 вр. чл.129 ал.2 вр. чл.129 ал.1 НК вр. чл.5 ал.1 т.1, чл.16 ал.1 т.1, чл.20 ал.1 вр. чл.44 ал.1 и чл.37 ал.1 от ЗДвП.

От писменото заключение на ВЛ инж.Р. по изслушаната по делото САвТЕ, което съдът възприема изцяло като пълно, компетентно и обосновано, се установява, че от експлоатационно – техническа гледна точка причина за настъпване на процесното ПТП е навлизането на л.а. „*****“ в насрещната пътна лента при извършване на маневра „завиване наляво“, без да бъде пропуснат насрещно движещият се л.а. „****“, управляван от ищеца по делото.

Видно от САвТЕ, опасността за водача на л.а. „****“ е възникнала не от самото въприемане на насрещно движещия се автомобил, а от момента, в който л.а.“*****“ е започнал маневра „завиване наляво“ и е навлязъл в неговата пътна лента. Видно от САвТЕ, въз основа на установените факти и извършените от ВЛ изчисления, ПТП е технически обяснимо с навлизането на л.а.„*****“ в лентата за движение на л.а.“****“ в момент, когато водачът на л.а.“****“ не е имал техническа възможност да предотврати удара чрез спиране.

Видно от САвТЕ, максимално разрешената скорост на движение в участъка на процесното ПТП е 50 км/ч., като от техническа гледна точка ПТП е настъпило, защото траекторията на л.а. ***** /при маневра завой наляво/ се е пресякла с траекторията на 3 л.а.****, който се е движил в своята пътна лента, при което разстоянието и времето от началото на пресичането до удара са били недостатъчни за водача на л.а. **** да спре, дори при скорост 50 км/ч.

Видно от писменото заключение на ВЛ по САвТЕ, установената скорост на л.а.

„****“ от 53 км/ч. е само с 3 км/ч. над разрешената, което в технически аспект е незначително отклонение. Видно от САвТЕ, при скорост точно 50 км/ч., ПТП пак би било непредотвратимо на л.а.“****“, от където ВЛ по САвТЕ заключава, че техническата причина за ПТП не е скоростта на л.а.“****“, а единствено действието на л.а.“*****“. Видно от САвТЕ, ПТП е предотвратимо само от водача на л.а.“*****“ – чрез изчакване и пропускане.

От писменото заключение на ВЛ по САвТЕ се установява, че управляваният от ищеца при процесното ПТП л.а.“****“ производствено е оборудван с обезопасителни колани за всички места за сядане, т.е. общо за пет места – две предни и три задни.

Видно от САвТЕ, от автотехническа гледна точка уврежданията на ищеца в областта на лявото рамо, гръдната кост и дясната гръдна област, са съвместими с натоварване от диагоналната лента на триточков предпазен колен при челен/кос челен удар. ВЛ по САвТЕ заключава, че в конкретният случай използването на предпазен колан е ограничило свободното инерционно движение на водача, но не е могло напълно да изключи натоварване и травми в областта на гръдния кош при въздействие с достатъчен интензитет.

Видно от резултат от рентгенологично изследване на ищеца от 08.03.2023г. – КТ на гръден кош, в резултат на процесното ПТП ищецът е получил неразместена фрактура в средна трета на стернума.

Видно от Амб. лист от 09.03.2023г. на ищеца, поставена му е основна диагноза:Контузия на гръдния кош, данни от анамнеза: след процесното ПТП ударен в гърдите.Направени изследвания в спешна помощ, насочен в Плевен с оглед по-добра диагностика.Направен КТ и след консултации насочен за домашно лечение, назначена терапия: Аналгин и аулин.

Видно от прието като доказателство по делото СМУ №Г-13/09.03.2023г., изд. от д-р Н. Г., при извършения на 09.03.2023г. личен преглед на ищеца са установени: масивен оток в областта на гръдния кош, счупване на гръдна кост с ограничени и болезнени движения в инклинациите на снагата, които травматични увреждания са в резултат от тъпи травми и по начин и време, описан от лицето, е възможно да са получени. Видно от СМУ №Г13/09.03.2023г., изд. от д-р Н. Г., получените телесни увреждания са причинили на ищеца трайно затруднение в движението на снагата над 30 дни.

По делото е изслушана СМЕ по писмени данни, като, видно от писменото заключение, изготвено от ВЛ д-р Б. Г., възприето от съда като пълно, компетентно и обосновано, в резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: