Решение № 48 от 30.06.2025, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Дулово, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно наказателно дело № 20253410200013 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Производството е образувано по жалба на Г. Н. Н. срещу Наказателно постановление (НП) № *** г., издадено от директора на РЗИ – гр. Силистра. С атакуваното НП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 5 000 лв. на основание чл. 222, ал. 1 от Закона за здравето, за нарушение по чл. 26а, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 19/2008 г. за устройството и дейността на оптиките.

Нарушението според НП се изразява в това, че на **** г. в ** „****“ – ***, жалбоподателят (с професионална квалификация „магистър-оптометрист“) е извършвал очни прегледи и здравни консултации на граждани чрез измерване на зрението (рефракцията) с авторефрактометър и зрителна таблица, даване на съвети и насочване за изработване на очила с определен диоптър, без да притежава необходимата професионална квалификация по медицинска професия (специалност очни болести) за извършване на такава дейност. Тези действия според административнонаказващия орган съставляват “здравна консултация по проблемите на зрението“, която по закон е допустимо да се извършва само от лекар със специалност по очни болести, поради което е нарушена горепосочената норма на чл. 26а ЗЗ.

Наказателното постановление е връчено на ****г., а жалбата срещу него е депозирана пред наказващия орган на *** г. - в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, следователно е допустима.

Според НП № ****г., нарушението е извършено на **** г. в ****, ул. „****“, № ***, следователно компетентен да разгледа жалбата е Районен съд - гр. Дулово.

В съдебно заседание жалбоподателят Г. Н. Н., р. пр., явява се лично и с адв. с Г. А. от АК- Силистра. Представя пълномощно.

Административнонаказващият Орган - Директор на Регионална Здравна Инспекция – Силистра, р .пр., явява се Директора П. Й.И.

1

В жалбата и писмените бележки на жалбоподателя се излагат следните съображения за отмяна на НП:

Липса на ясно описание на нарушението: Твърди се, че в акта за установяване на нарушението (АУАН) и в НП не е описано по разбираем и адекватен начин какво точно нарушение е извършил жалбоподателят. Според него не става ясно дали му се вменява нарушение за фактическото извършване на очните прегледи, за попълване на документация или за консултиране на лица. Това неясно описание накърнявало правото му на защита, тъй като той не можел да разбере срещу какво конкретно деяние да се защити.

Липса на нарушение по същество: Жалбоподателят не оспорва, че на посочената дата е извършвал дейности по измерване на зрението на граждани и даване на съвети за очила, но твърди, че тази дейност не представлява „медицински преглед“ по смисъла на закона, а оптометричен скрининг и консултация в рамките на неговата професионална компетентност на оптометрист. По същество той заявява, че не е извършвал лечебна дейност, не е поставял диагнози и не е издавал рецепти за лечение, а единствено е правил тестове на зрението и е консултирал хората въз основа на вече издадени от лекари рецепти (при наличие на такива), като ги е насочвал към офталмолог при съмнение за заболяване. Поради това жалбоподателят счита, че не попада в забраната на чл. 26а, ал. 1, т. 1 ЗЗ, която изисква консултациите по зрението да се извършват от лекар-офталмолог. Той изтъква, че притежава висше образование по специалност „Оптометрия“ и по същество е медицински специалист, полагащ грижи за очното здраве и оптичната корекция на зрението, макар да не е лекар по очни болести.

Неправилно приложен закон и липса на компетентност: Според жалбоподателя, разпоредбите на Закона за здравето и Наредба №19/2008 г. не забраняват на магистъроптометрист да извършва дейности по измерване на рефракцията и консултация относно очила, тъй като тези дейности били част от определението за оптометрия. Той се позовава на чл. 26а, ал. 1 ЗЗ, където освен здравната консултация от лекар са упоменати и други дейности в оптиките (предприемане на мерки за корекция, изработка и продажба на очила), и твърди, че неговата дейност се е изчерпвала именно с консултиране във връзка с предписани от лекар мерки за корекция, респ. издаване на очила. Жалбоподателят отбелязва, че разпоредбата на чл. 26а, ал. 4 ЗЗ изисква здравните консултации по зрението да се осъществяват в оптика, сключила договор с очен лекар, и изразява становище, че щом като в случая консултациите не са извършвани в рамките на действащ обект „оптика“ ***), то той изобщо не би следвало да носи отговорност по цитираната разпоредба. Поради това се твърди, че наказващият орган (РЗИ) неправилно е санкционирал жалбоподателя – според него, ако има спор относно качество на оказаната услуга (медицински стандарт), това би следвало да е в компетентността на ИАМН (Изпълнителна агенция „Медицински надзор“), а не на РЗИ.

Искане за прилагане на чл. 28 ЗАНН (маловажен случай): Алтернативно, жалбоподателят моли съда, ако прецени, че все пак е налице нарушение, да освободи нарушителя от административнонаказателна отговорност поради маловажност на случая и да отмени наказанието (респ. да го замени с предупреждение). В подкрепа на това искане се изтъкват следните смекчаващи обстоятелства: че нарушението е първо по рода си за жалбоподателя; че той е съдействал изцяло при проверката и е представил своевременно всички изискани документи (диплома, квалификации, регистрация на оптиката и др.); че няма настъпили вредни последици за гражданите, на които е правен тестът на зрението; че не е реализирана имотна облага (самите прегледи са били безплатни); както и че според него има липса на ясна правна уредба за новата професия „оптометрист“, която да регламентира правата и ограниченията на тези специалисти.

Административнонаказващият орган – Директорът на РЗИ – Силистра, оспорва жалбата като неоснователна и пледира НП да бъде потвърдено. Представени са писмени бележки, в които се излагат следните контрааргументи:

Нарушението е доказано от фактите: При извършената проверка по сигнал на *** г. безспорно е установено, че жалбоподателят е извършвал здравна консултация по проблемите на зрението – в залата на читалището е разгърнал дейност, аналогична на очен 2 преглед: измерване на рефракция с апаратура, проверка на зрителната острота с таблица и пробни лещи, даване на заключение за необходим диоптър и насочване към оптик за изработка на очила. На място присъствал и медицински оптик (Г. Ц.), която приемала поръчките за очила. Налице са писмени доказателства – разпечатки от уреда (авторефрактометъра) с измерените стойности на рефракцията, както и попълнени от жалбоподателя картончета за поръчка на очила, съдържащи името на оптиката, името на извършващия прегледа (оптометрист) и предписаните диоптри. Именно тези документи обосновават извод, че жалбоподателят фактически е предписвал корекционни средства (диоптрични очила) на лица, без те да са представяли предписание (рецепта) от лекар.

Например на служителката на РЗИ (свидетел М. Н.), която се е включила в прегледите инкогнито, е била поставена “диагноза“ астигматизъм и е даден съвет, че на този етап няма нужда от лечение – с което оптометристът е иззел по същество функцията на лекарофталмолог.

Правна квалификация на деянието: РЗИ изтъква, че описаните действия на жалбоподателя еднозначно попадат под легалното определение за „здравна консултация по проблемите на зрението“, дадено в Наредба №19/2008 г. – това са диагностични методи, включващи изследване и определяне на рефракцията, даване на съвети и които могат да завършат с предписване на корекционни средства. Законът императивно постановява, че подобни здравни консултации могат да се извършват само от лекар с призната специалност по очни болести. Жалбоподателят не притежава такава квалификация (не е лекарофталмолог), поради което независимо от образованието си по оптометрия се явява некомпетентно лице за извършване на визираната здравна дейност. Точно такова поведение – оказване на здравна дейност без необходимата медицинска квалификация – е санкционирано от чл. 222, ал. 1 ЗЗ с глоба от 5 000 до 10 000 лв. Административнонаказващият орган подчертава, че забраната е обща: никой, който няма квалификация по медицинска професия (като лекар, стоматолог, фармацевт или специалист по здравни грижи), няма право да извършва здравни дейности – всяко противоправно навлизане в тази сфера води до административнонаказателна отговорност. В случая жалбоподателят, макар да е здравен специалист (оптометрист), не е медицинско лице в смисъла на закона (няма статут на упражняващ „медицинска професия“ по чл. 183, ал. 1 ЗЗ – т.е. не е лекар или лице със специалност от проф. направление „Здравни грижи“ с призната самостоятелна дейност). Ето защо правилно е ангажирана отговорността му по чл. 222, ал. 1 ЗЗ.

Компетентност на органа: РЗИ – Силистра е компетентният орган да съставя актове и издава наказателни постановления за такива нарушения, на основание чл. 223 и чл. 234 от ЗЗ.

В случая АУАН е съставен от надлежно упълномощен длъжностен лице (главен инспектор по държавен здравен контрол), а НП – от директора на РЗИ, съгласно законовата делегация. Следователно липсват нарушения на компетентността.

Процесуални гаранции: Според Административнонаказващия орган, АУАН и НП отговарят напълно на изискванията на закона – съдържат ясни данни за време, място и начин на извършване на нарушението, приложимите правни норми, описанието на деянието и обстоятелствата. Жалбоподателят е присъствал при съставяне на акта, подписал го е без възражения, впоследствие е подал подробни писмени възражения, които са били разгледани, но счетени за неоснователни. В този смисъл не се констатират пропуски в описанието, които да са ограничили правото му на защита. Наказващият орган подчертава, че установената съдебна практика приема непълното описание на нарушението като съществен порок, водещ до отмяна на НП, но в конкретния случай такава хипотеза не е налице – описанието е било конкретно, базирано на обективно наблюдавани факти и подкрепено с доказателства.

Липса на основания за маловажност: Органът счита, че обществената опасност на деянието е висока, тъй като касае неправомерно упражняване на здравна дейност и би могло пряко да засегне здравето на гражданите. Ето защо случаят не може да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН – законодателят е определил висока минимална санкция (5000 лв), което само по себе си показва, че нарушения от този тип се възприемат като значими. В подкрепа се сочи и поведението на жалбоподателя – по време на проверката той е заявил, че счита дейността си за правомерна и практикува така регулярно, т.е. нарушението не е инцидентно. При така създадената ситуация, освобождаването от 3 отговорност би обезсмислило превантивната и възпиращата функция на закона. РЗИ се позовава на разяснения в литературата, според които не са маловажни случаите, при които се предоставят системно или публично здравни съвети/услуги от некомпетентни лица – това са деяния с потенциал да увредят здравето на хора, поради което не могат да се приемат за явно незначителни или за лишени от обществена опасност.

След като обсъди събраните доказателства, становищата на страните и приложимите нормативни разпоредби, съдът намира жалбата за неоснователна. По-долу са изложени правните съображения за този извод, в съответствие с относимата съдебна практика и законови изисквания.

1. Относно процесуалната законосъобразност на АУАН и НП

Актът за установяване на административното нарушение (АУАН) № *** г. е съставен от компетентно длъжностно лице – главен инспектор в РЗИ – Силистра (държавен здравен контрол), съобразно правомощията по чл. 223 ЗЗ. Наказателното постановление № *** г. е издадено от директора на РЗИ – Силистра, който по силата на чл. 234 ЗЗ е надлежен административнонаказващ орган за нарушения по Закона за здравето. Следователно, компетентността на органите по издаване на акта и НП е налице, а и не се оспорва сериозно от жалбоподателя (доводът му за „липса на компетентност“ по-скоро препраща към материалната компетентност в по-широк смисъл, разгледана по-долу). АУАН е съставен в рамките на предвидения срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН – нарушението е от *** г., актът е съставен на ***г., т. е. в 3-месечния срок от откриването му. Самият акт е надлежно връчен на жалбоподателя, който се е възползвал от правото си да даде писмени възражения. НП е издадено също в законоустановения срок (месец след съставяне на акта, чл. 34, ал. 3 ЗАНН).