Решение № 654 от 06.12.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 654 гр. Пловдив, 06.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пенка Кр. Стоева Йоаниду при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Пенка Кр. Стоева Йоаниду Гражданско дело № 20215300100929 по описа за 2021 година

Искове по чл.45, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Т. Р. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв.М.К. А., моли съда да осъди ответника Н. Г. КР., ЕГН **********, с адрес: ***, да му заплати по сметка ***, при „***, сумата от 120 000лв., като обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпял във връзка с две телесни повреди, изразили се в : черепно-мозъчна травма, изразена чрез счупване на основата на черепа, контузия на мозъка и травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана, довело до трайно отслабване на слуха, причинени му от ответника на 23.05.2020г., в гр.***, до чешмата над училище „***“, за причиняване на които ответникът се признал за виновен със сключено споразумение по нохд №198 по описа за 2021г. на РС- ***, като от тази обща сума- 65000лв. за вредите във връзка с първата, а 55000лв.- за вредите във връзка с втората средна телесна повреда, ведно със законната лихва от 23.05.20г. до окончателното им плащане, както и разноските в производството.

Пледира по същество за уважаване на исковете му изцяло, тъй като счита, че размерът, който претендира като обезщетение за претърпените вреди, и за който е спорен в случая, е справедлив. Не представя списък на разноските си.

В срока по чл.131,ал.1 от ГПК, изтекъл на 28.05.21г., ответникът не е подал отговор 1 на исковата молба /вж. съобщението на л.27/. След постановената от съда с Определение №1151/21.10.21г. отмяна на определението, взето в с.з. от 19.10.21г., с което е намерил за налични предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по делото и го е насрочил в с.з. на 23.11.21г., е подал становище с вх.№15821/22.11.21г., с което е оспорил претенциите като прекомерни по размер /виж определението на л.49 и становището на л.54/.

Пледира исковете да не бъдат уважавани в предявения размер и да му се присъдят разноски по списъка, представен в с.з. от 23.11.21г. /виж на л.57/. Развива съображения с писмена защита вх. №16704/01.12.2021г.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намери, че предявените искове са допустими, а разгледани по същество са частично основателни, тъй като търсеното от ищеца обезщетение за вредите, претърпени във връзка с двете причинени му от ответника средни телесни повреди е прекомерно с оглед принципа на справедливост, тъй че искът за вредите, претърпени във връзка с понесената черепно мозъчна травма, следва да се уважи до размер от 15000лв., като се зачете и последицата и- лека посттравматична церебрастения, а за разликата до претендираните 65000лв. да се отхвърли, и искът за вредите, претърпени във връзка с травматичното разкъсване на лявата тъпанчева мембрана, довело до намаление на слуха на ляво ухо, следва да се уважи също до размер от 15000лв., а за разликата до претендираните 55000лв. да се отхвърли, при следните съображения:

І.По допустимостта.

Твърдените от ищеца обстоятелства, на които са основани исковете му, попадат в хипотезата на чл.45,ал.1 от ЗЗД и правят исковете му допустими, а страните в производството- надлежно активно и пасивно процесуално легитимирани.

ІІ.По основателността.

1.В съдебно заседание от 19.10.21г. съдът е приел като окончателен доклад по делото проекта, съобщен на страните с Определение №255/01.06.21г., материализиран в р.ІІ, т.1 от мотивите на определението, с който са очертани релевантните за спора факти и приложимата за случая презумпция по чл.45,ал.2 от ЗЗД, разпределена е тежестта за доказването им върху страните и са очертани фактите, които не се нуждаят от доказване, като обхванати от сключеното за деянието на ответника споразумение по нохд №198/21г. на РС- *** /виж определение №255 на л.28-л.29 и протокола от с.з. на 19.10.21г. на л.47-л.48/.

2.Установи се в производството от фактическа страна:

2.1. При зачитане на основание чл.300 от ГПК, във вр. с чл.383,ал.1 от НПК, на сключеното по нохд №198/21г. на РС- *** споразумение между РП- *** и ответника Н. Г.

КР., че на 23.05.20г., в гр.А., Н.К. е причинил на Т.Т. две средни телесни повреди, изразили се в: черепно-мозъчна травма, изразена чрез счупване на основата на черепа, контузия на 2 мозъка и травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота; травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана, довело до трайно отслабване на слуха /виж протокол №260032 от с.з. на 01.03.2021г. по нохд №198/21г. на л.5-л.6/.

2.2. На 23.05.20г., след състоялия се инцидент с участието на ответника, Т.Т. е бил приет за лечение в Клиника по неврохирургия при УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД, където е пролежал до 29.05.20г., като по време на този болничен престой, въз основа данни от анамнезата, снета от пациента и придружаващата медицинска документация, направените в условия на спешност компютърна томография на главен мозък и задна черепна ямка /КТ на ГМ и ЗЧЯ/, прегледи и изследвания, е установено, че:

При приемането му, при съобщена кратка загуба на съзнание непосредствено след претърпения удар с юмрук, пациентът е бил по данни от анамнезата без главоболие, гадене и повръщане и с оплаквания единствено от кръвотечение в лявото ухо и от намален слух.

В хода на престоя се е проявило леко главоболие и световъртеж, които са отзвучали.

Обективният му психичен статус е бил такъв на ясно съзнание при 15 т. по скалата на Глазгоу, а обективният неврологичен статус - при липса на белези на общо мозъчна и обща неврологична симптоматика /без МРД и ОНС/, като по отношение на неврологичния статус не са настъпили промени и пациентът е останал без данни за МРД и ОНС и до изписването си.

За горното съдът цени изцяло приложената по делото епикриза на л.11 /виж части: анамнеза; обективно състояние; ход на заболяването; изход от заболяването/ и не цени поради противоречието им със съдържащите се в епикризата обективни данни, както и на основание чл.172 от ГПК, показанията на св.Т., баба на ищеца, дадени в с.з. от 23.11.21г., щото, когато пристигнала в болницата, и казали, че Т. е там и е в безсъзнание, както и че когато го викали, него го нямало, не говорел и отворил очи и проговорил едва на третия ден от престоя си в отделението по неврохирургия на пещерската болница, където тя го намерила още в деня на събитието, за което и съобщило непознато за нея момче /виж за същите протокола от с.з. в частта на л.59лице/.

При този болничен престой, при пациента са установени :

Контузия на главата /Контузио капитис/;

Счупване на основата на черепа /Фрактура базеос крании/, конкретно- през левия мастоиден израстък, съставляващ част от темпоралната/слеоочната кост и една от костните структури на основата на черепа, като фрактурната линия е ангажирала и темпоралната кост, изграждаща темпоромандибуларната става, с впечатление че достига до латералната стена на лявата сфеноидална клетка. Клиничната картина на този род счупване включва: болка в областта на счупването; екхимоза по мастоидния израстък на слепоочната кост /по данни от Puls.bg - https://www.puls.bg/reference/dictionary/dictionary_149.htmlмалко червено-лилаво кръвоизливно петно по кожата или лигавиците, най-често в резултат на удар или травма/; кървене от ухото; наличие на кръв в тъпанчевата кухина на 3 средното ухо /хемотимпанум/; повръщане; глухота, шум в ушите. Лечението на счупването на основата на черепа е предимно хирургично, но при прости, неголеми фрактури, може да се лекува консервативно, както е станало и в случая, като при обсъждане на пациента след постъпването му в клиниката по неврохирургия е взето решение за неговото консервативно лечение, при активно клинично наблюдение, а след констатирано бързо започнало подобрение е взето и решение за изписването му;

Лекостепенна контузия на мозъка /контузио церебри левис/, която представлява закрита травма, протичаща по принцип с огнищна неврологична симптоматика, изразяваща се в некротизиране тъканта на главния мозък и пропиването и с кръв и лимфа, като на преден план в болестната картина е нарушеното съзнание, проясняването на което може да премине през различни степени, като болните се оплакват от главоболие и повръщане, но като в конкретния случай, видно от епикризата на л.11, поради леката степен на контузията, липсва каквото и да е нарушение на съзнанието или некротизиране на тъканта на мозъка, а появилото се по време на престоя леко главоболие е отразено като отзвучало още в хода на този престой;

Минимален травматичен субарахноидален кръвоизлив /Хеморагия субарахноидалис травматика минима/- мозъчен кръвоизлив, който обикновено се получава в близост до мястото на фрактура на черепа и настъпва от разкъсване на кръвоносни съдове на меките мозъчни обвивки, като кръвта се излива в субарахноидалното пространство, и най-често придружава мозъчната контузия, като в случая набелязаната субарахноидална хеморагия е в съседство с наличното вдясно париентално единично корово хеморагично огнище с диаметър 5мм, но като вентрикулната система е симетрична, със запазен капацитет, субарахноидните пространства са свободни и не е установен компресионно дислокационен синдром, и като лявата сфеноидална клетка, до която има впечатление да достига линията на фракурата, е ангажирана с неголямо количество секрет. Класически симптом на субарахноидалния кръвоизлив е главоболието, а възможни такива- повръщане, припадъци, объркване, загуба на зеничен рефлекс на светлина и др., като от описаните симптоми, по време на този болничен престой, се е проявило единствено лекото главоболие, за което вече се каза и в предния абзац, като е отзвучало, а данните по отношение на зеничния рефлекс още при приемането му и снемане на неврологичния му статус сочат, че и двете зеници са реагирали към този момент еднакво на светлина;

Травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана /руптура травматика мембрана тимпани синистра/, при състояване на което се получава остра болка в ухото, придружена от неприятен шум, отделя се кръв в ушния канал, като при руптура след счупване на основата на черепа кръвта може да бъде в по-голямо количество и да изпълва ушния канал. Тези обичайни признаци са се проявили и при ищеца, като : от снетия локален статус при приемането му в клиниката е отразено кръвоточение от лявото ухо; от проведената по време на престоя му в клиниката по неврохирургия консултация със специалист по УНГ личи, че лявото ухо е било намерено изпълнено с кръв, която е била аспирирана, и като от показанията на св.Т., които в това отношение съдът цени, защото най- 4 общо кореспондират на останалия събран доказателствен материал, личи, че от ухото на внука и продължавала на тече кръв и до четвъртия ден след постъпването му в болницата, макар да е съобщила за кръвотечение/ кръвоизлив от дясно, а не ляво ухо, което е засегнато според обективните данни, което е очевидно плод на объркване. Още при тази извършена консултация и направена при нея аудиограма, при ищеца е установено и звукопроводно намаление на слуха в лявото ухо, при липса на посочени конкретни данни за границите му.

Макар съдържащите са в епикризата от болничния престой в Клиниката по неврохирургия обективни данни, щото установената при ищеца контузия на мозъка е лекостепенна, травматичния субарахноидален кръвоизлив е минимален, че липсва компресионно-дислокационен синдром, че обсъждането на пациента е довело до решение за консервативно негово лечение и във връзка с мозъчно-черепната травма не се е налагала оперативна интервенция и че състоянието му е започнало бързо в хода на заболяването да се подобрява, при обща продължителност на този престой от седем дни, да са в противоречие с показанията, дадени от св.Т., че лекарите и казали и в първия ден на този престой, щото състоянието му е критично, и за 24 часа го чакат, и на третия ден от този престой, да знаят, че това е засега и е критично, както и че в петък им казали, че са се разминали с операцията на главата, защото данни състоянието на пациента да е било критично и да е била обсъждана оперативна намеса за случая му, изцяло да липсват в епикризата, съдът не може да приеме по отношение на мозъчно-черепната травма, че не е била свързана с временна опасност за живота на пострадалия, доколкото тя е призната за причинена от ответника на ищеца средна телесна повреда със сключеното споразумение по наказателното дело именно в онази от включените в легалното определение на средната телесна повреда, дадено от чл.129,ал.2 от НК хипотези, съгласно която Н.К. е причинил на Т.Т. разстройство на здравето, временно опасно за живота, и признаването на такова разстройство на здравето му е в случая съставомерен признак на деянието, съставляващо извършено от ответника престъпление.