Определение № 3871 от 18.08.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3871 гр. Варна, 18.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500265 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940, седалище град София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Н. П., срещу разпореждане № 1423 от 12.01.2025г., постановено по ч.гр.д.

№ 16462/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отхвърлено подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Я. И. К., ЕГН **********, настоящ адрес град Варна, за сумите 205,52 лева, представляваща договорна лихва от 02.06.2023 до 02.05.2024 год., и 74,45 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 03.06.2023 до 29.12.2024 год., които вземания произтичат от сключен между потребителя и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД договор за кредит от 02.05.2023г., прехвърлени на заявителя с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.06.2024г. и Приложение № 1 към него, както и съответната част от сторени разноски в заповедното производство.

В частната жалбата се твърди, че разпореждането на ВРС е неправилно и незаконосъобразно като са изложени съображения, че недействителните клаузи за лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид не могат да доведат до пълна нищожност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, съответно при определяне на реалния ГПР не следва да взема предвид клаузите по договора, предвиждащи такси и възнаграждения, които са нищожни на друго основание и не задължават потребителя. При положение, че в случая са посочени годишният лихвен процент, годишният процент на разходите и общата сума на кредита, която се дължи от потребителя, наличието на други клаузи /които съдът приема за нищожни/ не представлява неспазване на изискванията на закона и при спазване на принципа за запазване действието на договорите липсва пречка за издаване на претендираната заповед за изпълнение. Претендира се отмЯ. на разпореждането в обжалваната част и уважаване на заявлението изцяло.

Предмет на обжалване е разпореждане на районния съд, с което на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК частично е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Частната жалба е подадена в срок от молител в заповедното производство, при наличие на правен интерес от обжалване, съдържа 1 необходимите приложения, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл.413, ал.2 от ГПК, съставът на въззивния съд приема същата за процесуално допустима за разглеждане. Разгледана по същество, частната жалба се приема и за основателна по следните съображения:

Производството по ч.гр.д. №16462/2024 г. по описа на Районен съд-Варна (ВРС) е образувано по заявление на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940, седалище град София, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Я. И. К., ЕГН **********, с настоящ адрес в град Варна, за сумите, както следва: 1 000 лева - главница, 205,52 лева - договорна лихва за периода от 02.06.2023 до 02.05.2024 год. и 74,45 лева - лихва за забава от 03.06.2023 до 29.12.2024 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.12.2024 г. до окончателното й изплащане, както и за направените съдебно-деловодни разноски в размер на 25,60 лв. - заплатена държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 26 от НЗПрП. Обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането са въведени в т.9 и т.12 от заявлението.

За да откаже издаването на заповед за акцесорните вземания, заповедният съд е приел, че сключеният договор за паричен заем е недействителен, като неотговарящ на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като с уговореното задължение на заемателя да представи обезпечение по договора за заем и заплащане на възнаграждение за поръчителство се постига допълнително възнаграждение за кредитора, което обаче не е включено в годишния процент на разходите, и което възнаграждение е нищожно съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК. При включването на този допълнителен разход в общия размер на разходите, ГПР по сключения договор за кредит значително ще надхвърли законово определения максимален размер, поради което и договорът на това основание следва да се счита нищожен.

Тези съображения в случая не могат да бъдат споделени.

Въз основа на приложения в съответствие с изискването на чл.410, ал.3 от ГПК договор за потребителски кредит тип „За теб“ № 100598519 от 02.05.2023 г., сключен между кредитодателя „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и кредитополучателя – физическо лице Я. И. К., ЕГН **********, безспорно следва да се приеме, че в случая се касае за потребителско кредитиране, поради което приложение намират императивните и закрилни норми на ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са тези по чл. 11, ал. 1, т. 9, 10, 11 и 12 и ал. 2 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

Видно от договора, посочен е годишен процент на разходите от 42.28 %, поради което договорът формално отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, съотв. чл. 19 ал.4 от същия закон. Посочени са взетите предвид допускания при изчисляването на ГПР (чл.1, ал.4), като е посочено, че изчислението е направено при валиден договор за посочения в него срок и точно изпълнение на задълженията по него, с включване единствено на договорената между страните възнаградителна лихва.

Страните са се договорили, че предоставената главница се олихвява с годишен фиксиран лихвен процент в размер на 36%, като общата дължима сума по кредита е 1 205,52 лева.

Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като 2 годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК “общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. При извършено служебно изчисляване на ГПР, с оглед правомощията на съда (арг. чл. 162 от ГПК) и ползване на онлайн Кредитен калкулатор - ГПР (calculator.bg) при съобразяване с параметрите на договора, сред които размер на предоставения заем, срок на кредита, размер на възнаградителната лихва, гратисен период, се установява, че годишният процент на разходите по процесния договор е в размер на 42.58 %, който при отчитане наличието на стандартната статистическа грешка, е почти идентичен с посочения в процесния договор. Т.е. съдържа само договорената възнаградителна лихва и е изчислен при съобразяване параметрите (допусканията) на договора. Следователно посоченият в договора и обявен на кредитополучателя ГПР е действителният такъв, като кредиторът е посочил и общата дължима сума от потребителя.

Предвиденото в договора обезпечение не е поставено като условие за сключване на договора и не е скрепено с каквато и да е било санкция за потребителя.

Приложения договор за възлагане на поръчителство е сключен между потребителя – кредитополучател и трето лице като липсват данни както за обвързването на това лице спрямо кредитора като поръчител, така и за връзка между двете дружества. Поради това липсва основание да се приеме, че неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на вземането по договора за кредит, респ. че уговореното по договора за възлагане на поръчителство възнаграждение следва да се счита за част от ГПР по кредитния договор.

В заключение настоящата инстанция приема, че заявлението в отхвърлената му част е редовно от външна страна, претенцията е пълно и ясно индивидуализирана, и отрицателните предпоставки съгласно чл. 411, ал. 2 от ГПК не са налице, поради което разпореждането на ВРС следва да бъде отменено, а искането за издаване за заповед за изпълнение - уважено.

По тези съображения и на основание чл.278 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 1423 от 12.01.2025г. на Районен съд - Варна, 40-ти състав, постановено по ч.гр.д. № 16462/2024 г. по описа на ВРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление град София, район Люлин, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, срещу длъжника Я. И. К., ЕГН **********, настоящ адрес град Варна, район Приморски, ул. Света Ирина № 10, вх. А, ет.3, ап. 15, за сумите: 205,52 лева - договорна лихва за периода от 02.06.2023 до 02.05.2024 год.; 74,45 лева - лихва за забава за периода от 03.06.2023 до 29.12.2024 год., които вземанията произтичат от договор за кредит от 02.06.2023г., сключен между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и Я. И.

К., прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор за 3 продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.06.2024г. и Приложение № 1 към него, както и за сумата 16,54 лева - разноски в заповедното производство.

Делото ДА СЕ ВЪРНЕ на Варненски районен съд за изпълнение чрез издаване на заповед за изпълнение съобразно настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4