Решение № 525 от 13.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 525 гр. Б., 13.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. УЗУНОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20262120201510 по описа за 2026 година

Производството по делото е по чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано по повод жалбата на Е. А. Е. с ЕГН ********** от гр.Б. чрез процесуалния представител адв.С. К. АК-Б. пр о т и в на к а з а т е л н о постановление №26-0769000552/22.04.2026г, издадено от Началник група към ОДМВР-Б., сектор „Пътна полиция“-Б., с което за извършено нарушение по чл.40 ал.1 и по чл.123 ал.1 т.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл.179 ал.2 предложение трето и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са наложени съответно две глоби от по 153,39 евро и 102,26 евро и е лишен от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Със жалбата се моли за отмяна на НП, като се счита за незаконосъобразно и неправилно. Претендират се разноски и не се сочат нови доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателят-редовно призован не се явява. За него се явява упълномощен защитник. Поддържа жалбата и твърди, че като е посочено само чл.123 ал.1 т.3 ЗДвП не става ясно коя хипотеза се има предвид. Посочва се още, че чл.40 ал.1 ЗДвП е една предварителна дейност на водача преди да започне маневрата назад. Докато в ал.2 на същия член законодателят е предвидил определено поведение при предприето вече движение назад. При описаната в акта и в НП фактология е било допуснато смесване на факти, които хем да бъдат подведени под разпоредбата на ал.2, хем под разпоредбата на ал.1 на чл.40 от ЗДвП, което сочи на противоречие между факти и правни норми.

За административнонаказаващия орган редовно призован не се явява представител. В писмено становище се изразява мнение, че НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди. Моли се за присъждане на ЮК възнаграждение.

1

В качеството на свидетел и по делото бяха разпитан актосъставителя М. М. и свидетеля К. Б..

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

На 27.03.2026г, около 17,36 часа водач на лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „ГЛ 450 4 Матик“ с рег.№*** управлявал в гр.Б., на паркинга на м. „Б.“ до бл. *** в ж.к.“С.“, като при извършване на маневра движение на заден ход за да излезе от реда на паркираните автомобили, не се убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и блъснал паркирания зад него лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег.№ *** допускайки ПТП с материални щети по двата автомобила. Водачът на Мерцедеса слязъл от колата, огледал е задната част и на двете МПС-та, след което отново се качил и потеглил в неизвестна посока. Тези действия на водача на Мерцедеса били проследени от Г. М. с ЕГН ********** –работник в пицарията, който по това време пушел отвън. За всичко това било докладвано на ОДЧ-25 (лист 11 от делото), който се свързал със собственика на Мерцедеса и същият се върнал на мястото на произшествието. В 17,40 часа свидетелите М. и Б. получили разпореждане да се насочат към паркинга на м. Б. в ж.к.“С.„ до бл. ***. Пристигайки на място свидетелите заварили Х. Р. М. с ЕГН **********, който заявил, че по-рано паркирал л.а.Фолксваген модел Пасат с рег.№***. На място полицаите в присъствието и двамата водачи съставили протокол за ПТП (лист 12, 13 и 14 от делото). Последният бил подписан от тях. Изготвени били снимки със служебния таблет (диска на лист 17 от делото).

Свидетелят М. на същата дата-27.03.2026г съставил срещу Е. акт за установяване на административно нарушение (лист 5 от делото), в който като нарушени посочил нормите на чл.40 ал.1 предложение първо и чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта без възражения. След като не направил възражения по време на съставяне на акта, нито в дадения му 3 дневен срок след това означава, че жалбоподателят е бил наясно какви са били видът и размерът на нанесените материални щети и извод в обратното е неправилен и неверен.

В законовия срок не постъпило и писмено възражение по акта.

Като взел под внимание събраните писмени доказателства и доказателствени средства АНО издал атакуваното наказателно постановление с идентична фактическа обстановка както в АУАН и със същите правни квалификации на нарушенията. На основание чл.179 ал.2 предложение трето и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са наложени съответно две глоби от по 300 и 200 лева и жалбоподателят е бил лишен от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събрания доказателствен материал по делото: акт за установяване на административно нарушение серия GА и бланков №5259514 от 27.03.2026г, наказателно постановление № 26-0769000552 от 22.04.2026г., справка за нарушител/водач (листи 18 и 19 от делото), протокол за ПТП №2026-1019-51029-1 от 27.03.2026г, 1 брой диск със видеозапис, заповедта на министъра на вътрешните работи на лист 21 и 22 от делото и един брой пълномощно.

2

Съдът кредитира показанията на свидетелите М. и Б. като ги намира за последователни, логични и безпристрастни.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния 14 дневен срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (лист 4 на гърба и входящия номер и дата на лист 3 от делото), подадена от легитимно да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт и пред родово и местно компетентен съд, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Настоящият състав след извършена проверка за законност, констатира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи на лист 21 и 22 от делото), в срока по чл. 34, ал. ал.1 и ал.3 от ЗАНН. АУАН е съставен от полицейски служител заемащ длъжността младши автоконтрольор и съгласно чл.189 ал.1 от ЗДвП е компетентен да осъществява посоченото. От формална страна са спазени императивните норми на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

За осъществяването на първото вменено на жалбоподателя нарушение –това по чл.40 ал.1от ЗДвП, съдът съобрази следното:

Съгласно нормата на чл.40 ал.1 от ЗДвП, преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. В действителност тази норма урежда поведението на водача пред да започне да извършва маневра на заден ход Нормата го задължава да се увери, че с тази маневра същият няма да създаде опасност или затруднение на останалите участници в движението. В АУАН и в НП обаче фактологията описана в обстоятелствената част е друга. Посочено е, че водачът Е. управлявал и по време на управлението си на лекия автомобил не се е убедил, че по време на извършване маневра на заден ход пътят зад превозното средство е свободен и блъска паркирания зад него автомобил. Съдът счита, че направеното възражение, че АНО се и позволил да опише една смесена фактология, която може да бъде подведена и по ал.1 и по ал.2 на чл.40 ЗДвП е основателно. Това смесване на фактите е недопустимо, тъй като създава затруднение при защитата. Освен това противоречи на избраната като нарушена материална норма. От друга страна, ако се касае за една предварителна дейност по чл.40 ал.1 от ЗДвП, преди водачът да предприеме маневрата на заден ход, тогава избраната административнонаказателна разпоредба на чл.179 ал.2 предложение трето е в противоречие с нарушението по чл.40 ал.1 ЗДвП. Съдът е на мнение, че това нарушение неправилно е било квалифицирано, което прави актът и НП неправилни в тази част и е повод да бъде отменено НП в тази си част.

Относно другото нарушение–това по чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП:

От доказателствата по делото явства, че жалбоподателят при ясна видимост е започнал 3 маневрата движение назад, като в тази ситуация е имал добра възможност да прецени дистанцията, още повече че другото МПС е било паркирано и неподвижно. Извод, в подкрепа на това обстоятелство е, че жалбоподателят въобще не е бил убеден, че може да извърши тази маневра, но въпреки това се е пробвал без да установи, че няма да може да я извърши. След удара жалбоподателят е слязъл, погледнал е за щети по двата автомобила и е потеглил в неизвестна посока. Съдът намира, че описаната в АУАН и в наказателното постановление и доказано по делото поведение на жалбоподателя правилно е подведено под правната норма на чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП. Действително формите на изпълнителните деяния на различните нарушения на чл.123 от ЗДвП е възможно в известна степен да се припокриват, но настоящият състав приема, че предвид конкретиката на фактите по делото те са подведени под неуточнената разпоредба на на чл.123 ал.1 т.3 ЗДвП. Налице е един незавършен процес на правна квалификация.

Видно от изложеното по-горе и по мнение на настоящата инстанция на жалбоподателят е нарушил нормата на чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ от ЗДвП, тъй като видно от доказателствената съвкупност такова поведение е налице. Съгласно правилото на чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ от ЗДвП, водач на ППС, който е участник в пътно транспортно произшествие само с имуществени вреди е длъжен да остане на място и да установи какви са последици от произшествието. На първо място е налице ПТП съгласно дефиницията на §6 т.30 от ДР на ЗДвП, тъй като вследствие на настъпило събитие на пътя, по време на управление на ППС, по автомобила марка Фолксваген Пасат са били нанесени материални щети описани в протокола за ПТП. Водачът Е. е фактически участник в ПТП съгласно дефиницията на §6 т.27 от ДР на ЗДвП, тъй като с поведението е допринесъл за настъпването на ПТП. Е. усетил съприкосновението поради силата на удара. При тези обстоятелства жалбоподателят е имал обективна възможност да разбере, че е ударил друго МПС и е имал възможност да спре и да установи нанесените по другото МПС материални щети и действително го е направил, установил, че лекият автомобил марка Фолксаваген Пасат е с пукната задна броня в ляво и е потеглил, което е направило невъзможно откриването му. Само случайността, че в близост до местопроизшествие е имало свидетел очевидец, който установил регистрационния номер на Мерцедеса е спомогнало Е. да бъде установен. От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината непредпазливост в нейното най-слабо укоримо проявление–небрежност. Жалбоподателят, позовавайки се на конкретни доказани по делото факти, обосновават липсата на умисъл да не спре и да установи последицие от ПТП.

Основанието за реализирането на административнонаказателната отговорност е в неговото непредпазливо поведение, което също е съставомерно по чл.7 ал.2 от ЗАНН.

По тези съображения съдът приема, че въпреки , нездавършения процес на квалификация извършеното деяние по т.2 от НП е нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.»а» от ЗДвП и в същата време не се изменя основанието за налагане на наказание по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.

За това нарушение съгласно нормата на чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП наказанията са две: лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лева.

4

Административнонаказващият орган е съобразил обществената опасност на дееца Е..

Съгласно справката за нарушител той е нарушител по ЗДвП за тридесет години шофьорски стаж със 17 фиша и шест влезли в сила НП. Съобразил обществената опасност на деянието и му е наложил наказание към средния размер за лишаването от право да управлява МПС и максималния размер на глобата - 200 лева. Това решение да ги определи по този начин наказващият орган не е аргументирал. Съдът намира, че за индивидуализацията на наказанията в представения максимум и среден размер е станало без да бъдат посочени конкретни факти, които да налагат наказанието глоба да бъде в максималния размер.

Съгласно чл.57 ал.1 т.8 от ЗАНН наказателното постановление следва да съдържа отегчаващи и смекчаващи обстоятелства и други обстоятелства взети предвид при определяне на вида и размера на наказанията. Съгласно трайната съдебна практика непосочването на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства не е съществено процесуално нарушение и не представлява основание за отмяната на НП. Този порок може да бъде преодолян чрез изменение на постановлението в частта относно размера на наказанията, които следва да бъдет намалени до предвидения минимален размер.