Решение № 93 от 21.04.2022, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Сливен, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20222200500118 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и се развива по чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 260037/21.10.2021г. по гр.д. № 477/2017г. на КРС, с което са ОТХВЪРЛЕНИ исковете с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД, предявени по реда на чл.422 от ГПК, от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, седалище град София, район Триадица, бул.Витоша 89Б, срещу ответника К.

А. К., ЕГН ********** от с. Г., общ. К., кв. „И.** , да се признае за установено в отношенията между тях, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които в полза на ищеца била издадена по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение № 252/10.08.2017г по ЧГД № 302/2017г. на РС К., както следва: 9711, 89 лв., представляваща платено на 21.12.2012г. от ищеца на трето неучастващо в производството лице „Хъс транс“ ЕООД застрахователно обезщетение на основание застраховка Каско+ № 440211213005514 за претърпени от застрахованото лице вреди, причинени от настъпило на 29.11.2012г. в близост до град Т. застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие, за което ответникът е признат за виновен с влязла в сила присъда, 2605,18 лв., представляващи мораторна лихва за периода от 05.12.2014г. до 03.08.2017г., както и законната лихва върху главницата от 04.08.2017г. до окончателното изпълнение на задължението, отхвърлена е претенцията на ищеца за разноски, той е 1 осъден да заплати такива на ответника, както и на адвоката по реда на чл.

38 ал. 2 от ЗА, като решението е постановено при участие на „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК 121076907, седалище град София, район Средец, ул. Стефан Караджа 2, като трето лице – помагач на страната на ищеца „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД по всички предявени искове.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство.

Въззивникът атакува изцяло цитираното решение, като твърди, че то е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Заявява, че производството е образувано въз основа на предявени установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.213 , ал.1 от КЗ, с които „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД иска да се приеме за установено по отношение на К. АНДР. К., че съществува вземането по ч.гр.д.№302/2017г. по описа на PC К. за заплащане на сумите по заповедта за изпълнение, които произлизат от следното:

На 29.11.2012г., К.К. при управление на лек автомобил с рег.№СН 3405 АК, поради неспазване на правилата за движение по пътищата станал причина за ПТП. При последното са нанесени щети на лек автомобил с per.

№РВ 5223 СН. По повод претенцията на пострадалото лице пред „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД и на основание сключена застраховка „Каско+“ /з.п. №440211213005514/ е образувана щета № 44011511209664, по която „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД изплатило на увредения обезщетение в размер на 9711,89 лева. Виновният водач към датата на настъпване на събитието нямал сключена застраховка „Гражданска отговорност“. С изплащане на застрахователното обезщетение, на основание чл.213 от КЗ, „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД встъпило в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение.

Въззивникът твърди още, че в хода на делото решаващият състав е констатирал, че предвид образуваното пред СРС гражданско дело №17461/2019г. със страни К.К. и „ЗАД Армеец“ АД, с предмет - да се признае за установено в отношенията между страните валидна застраховка гражданска отговорност, то същото е от значение за изхода на делото, спрял е производството на осн. чл.229, ал., т.4 от ГПК до прикпюване на гр.д.№17461/2019г. на СРС с влязъл в сила съдебен акт.

Последното е било прекратено и делото е било изпратено по правилата на 2 местна подсъдност на PC - Сливен, където е образувано под №1188/2020г., но с разпореждане от 14.09.2020г., потвърдено с определение №26212/24.11.2020г., по въз.ч.гр.д.№721/2020г. на СлОС, производството е прекратено като недопустимо.

КРС възобновил производството по настоящото дело с определение от

260065/14.05.2021г.

Първоинстанционният съд приел, че мотивите на горецитираните актове не обвързват ответника по създаденото процесуално правоотношение с ищеца „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД и ответника разполага с процесуланата възможност да противопостави на ищеца всички възражения.

По-нататък въззивникът се оплаква, че първоинстанционният съд не е анализирал всички събрани в хода на делото доказателства, поради, което е достигнал до грешен извод за спиране на делото.

С писмо изх.№92-430/20.01.2014г. „Армеец“ АД уведомява „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, че полица „Гражданска отговорност“ е прекратена към 22.11.2012г. поради неплатена вноска и виновния водач към датата на настъпване на събитието няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“. На основание чл.294 от КЗ /отм./ „Армеец“ АД е подал информация към Гаранционния фонд за прекратяване на полицата, тоест е изпълнил вмененото му с императивен характер задължение за оповестяване прекратяването на договора пред Информационния център на Гаранционен фонд, която съгласно чл.259, ал.7 КЗ, тази информация създава сигурност относно правата на трети лица - потребители на застрахователна услуга и е със защитна функция на застраховката „Гражданска отговорност.“

В хода на делото, което е с участието на „Армеец“ АД като трето лице помагач, ответникът не е съумял да докаже валидно застрахователно правоотношение с „Армеец“ АД, поради което не са налице основанията за отхвърляне на исковете. Въззивникът счита също и, че съдът неправилно е приел, че клаузата за допълнителното възнаграждение не е нищожна, защото не надвишава петкратния размер на законовата лихва.

С оглед всичко изложено моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо това постанови ново, с което признае за установено, че ответникът дължи сумите, за които на ищеца е издадена заповед за 3 изпълнение по чл. 410 от ГПК. Претендира разноски за двете инстанции.

Няма искане за събиране на нови доказателства.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна е подала писмен отговор, с който заявява, че атакуваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно и иска то да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без уважение. заявява, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е достигнал до извода с оглед представените по делото доказателства, че К. АНДР. К. и ЗАД „Армеец“АД са страни по застрахователно правоотношение и са подписали застрахователен договор, като не се спори, че са платени първите три вноски, дължими за изплащане на договорената застрахователна премия. По делото е представена и квитанция по вноска №4, която е предоставена от ЗАД ,,Армеец“АД на трети лица - застрахователни брокери - „Смарт Брокърс едн Партнърс“ЕООД. По силата на чл.153 от КЗ (отм.) застрахователният брокер извършва посредничество при сключване на застрахователни договори по възлагане на потребителя на застрахователната услуга. По силата на това възлагане брокерът действително има задължение към застрахования да получи сумата и да я предаде на застрахователя /чл. 155 ал. 1 от КЗ (отм.)/. Същевременно обаче, освен че приема сумата в качеството си на довереник по поръчката на застрахования, брокерът приема плащането и в качеството си на лице, явяващо се според недвусмислени обстоятелства овластено и от застрахователя да приеме това плащане. Тези обстоятелства са снабдяването на брокера с бланки за сметки, издадени от застрахователя и подписани от него, в които като възможен начин на плащане е посочено "в брой" и съдът правилно е приел, че плащането е извършено при условията на чл.75, ал.2 от ЗЗД, и следователно е с погасителен ефект, поради което не е налице неизпълнение на договора, изразяващо се в незаплащане на дължимите вноски - последна четвърта вноска. Обстоятелството, че по сметка на застрахователя-трето лице помагач не са постъпили плащания от страна на застрахователния брокер, засяга единствено вътрешните отношения между застрахователя и застрахователния брокер и са непротивопоставими на ответника К. АНДР.

К..

Предвид това, че вноските по сключения застрахователен договор са 4 били платени своевременно, въззиваемият заявява, че към датата на настъпване на застрахователното събитие - 29.11.2012г. ЗАД ,,Армеец“АД и К. АНДР. К. са били обвързани с валидно застрахователно правоотношение, застрахователят е изпратил грешна информация към Информационния център на „Гаранционен фонд“, без да е налице прекратяване на съществуващия застрахователен договор между ЗАД,,Армеец“АД и К.

АНДР. К.. Освен това пред първоинстанционният съд е приет и Констативен протокол за настъпило ПТП от 29.11.2019г., видно от който е, че към датата на ПТП К. АНДР. К. има валидно сключена застрахователна полица със ЗАД „Армеец“ АД, като този протокол е официален свидетелстващ документ, ползва се с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти. Тази информация - за наличието на валидно застрахователно правоотношение, с посочване на номера на полицата и периода, за който същата действа, са обстоятелства, които се установяват на мястото при проверка на документите и съответните стикери.

Поради всичко изложено въззиваемият иска атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба против него да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за двете инстанции, включително за адвокатско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В отговора няма направени нови доказателствени или други процесуални искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

Третото лице-помагач на страната на ответницата не е подало писмено становище в законовия срок.

В с.з. за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон, явява се процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа въззивната жалба, оспорва отговора и иска отмяна на решението. Развива съображения по същество, като подчертава, че атакуваният акт не е съобразен с ТР № 1/2014г. на ВКС. Претендира разноски, представя пълномощно, договор и списък.

5

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява и не се представлява, с писмено становище процесуалният му представител по пълномощие по чл.

32 т. 1 от ГПК оспорва въззивната жалба, поддържа отговора и иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски за тази инстанция, представя списък по чл. 80 от ГПК и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В с.з. третото лице-помагач на страната на ответницата, редовно призовано, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, обективна и вярна, поради което препраща мотивите си към нея.

Освен това споделя и правните му изводи, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.