Определение № 1258 от 12.12.2024, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 729/2024
- Вид
- Определение № 1258
- Подписан
- 12.12.2024
- В сила
- 12.12.2024
- Състав
- Пламен Стефанов Златев, Мариана Мавродиева Мавродиева, Веселина Косева Мишова
Цитирани разпоредби
- чл.127, ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128, т.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128, т.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1258 гр. Стара Загора, 12.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Пламен Ст. Златев
Членове:
Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20245500500729 по описа за 2024 година Производството е образувано по частна жалба на ,,А.с.в.“ ЕАД, гр.С. против разпореждане № 1738 от 16.10.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 907/2024 г. по описа на Районен съд – Чирпан, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател против Т. Д. Р. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането. Излага подробни съображения в жалбата си и моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл.410 ГПК от ,,А.с.в.“ ЕАД, гр.С. срещу Т. Д. Р. за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 463.30 лв. - главница, 23.78 – обезщетение за забава за периода от 22.10.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда и законна лихва. В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за паричен заем, сключен между „С.К.“ ООД и длъжника, за сума в размер на 500 лв., с последна погасителна вноска 10.03.2021г. Вземането е прехвърлено в полза на заявителя с договор за продажба на вземания /цесия/ от 26.08.2021 г. и приложение № 1 към него. Длъжникът е уведомен за цесията.
С разпореждане от 01.10.2024г. съдът е оставил без движение 1 заявлението с указания до заявителя в 3-дневен срок да отстрани констатираните нередовности като приложи доказателства относно съществуващите облигационни отношения между цедента и цесионера, в това число договора за цесия, заедно с приложението към него, заедно с данни за уведомяването на длъжника. В срока заявителят е представил молба в която е изложил подробни съображения и не е представил исканите от съда документи.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил молбата за издаване на заповед за изпълнение, като е приел, че заявителят не може да се легитимира като носител на материалното право, което претендира, не притежава съответната активна процесуална легитимация да го реализира в заповедното производство. Позовал се е на изложеното в т.4 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Разпореждането е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2 ГПК съдът разглежда заявлението и издава заповед за изпълнение, освен когато искането не отговаря на изискванията на чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в 3-дневен срок; когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Р България и когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Р България. Съгласно чл.410, ал.2 ГПК заявлението трябва да отговоря на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК. Видно е, че по изрично разпореждане на закона препращането не се отнася до ал.2 на чл.127 ГПК, предвиждащ задължение за ищеца, респ. заявителя да посочи и да представи писмени доказателства, установяващи конкретните обстоятелства, от които произтича вземането му. Това е така, защото в заповедното производство съдът няма право да проверява дали вземането съществува, с изключение на вмененото му задължение да следи за наличието на неравноправна клауза или обоснована вероятност за това. Задължението на заявителя по чл.410, ал.3 ГПК към заявлението да прилага договора, ако вземането е свързано с договор, сключен с потребител, е въведено от законодателят именно, за да даде възможност на заповедния съд да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза или не. В останалите случаи преценката дали искането противоречи на закона или е в противоречие с добрите нрави е ограничена до информацията, съдържаща се в заявлението.
Съдът няма право да тълкува тази норма разширително. Промяната в субектите на облигационното правоотношение, касаеща титуляра на вземането по заема, с оглед целта на производството да се провери дали вземането е спорно и смисъла на закона, е извън обхвата на хипотезата по чл.
410, ал. 3 ГПК, поради което договорът за цесия и уведомяването на длъжника, както и непредставянето на доказателства за това не е основание заявлението да бъде отхвърлено. Постановките на т.4 от ТР № 4/2014 г. на 2
ОСГТК на ВКС не се отнасят за настоящия случай, тъй като то е постановено във връзка с приложението на чл.417 ГПК, т.е. във връзка с издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, в производството по което съдът проверява дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В този случай договорът за цесия следва да бъде съобщен на длъжника.
С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото – върнато на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия след извършване на преценка на основанията, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК, които са пречка за издаване на заповед за изпълнение.
Воден от горните мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 1738 от 16.10.2024 г., постановено по ч. гр. д.
№ 907/2024 г. по описа на Районен съд – Чирпан и ВРЪЩА делото за издаване на заповед за изпълнение по заявлението на ,,А.с.в.“ ЕАД, гр.С. ако не са налице основанията, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК, които са пречка за издаване на заповед за изпълнение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3