Решение № 323 от 11.09.2026, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Административно наказателно дело 233/2026
- Вид
- Решение № 323
- Подписан
- 11.09.2026
- Състав
- ЙОРДАНКА ХРИСТОВА ВУТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 165 · Закон за движението по пътищата
- чл. 165, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.165, ал.2, т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 165, ал. 2, т. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл.165, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.1, т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.186а, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 14 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 9 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 90 · Инструкция № 8121з-749 от 20 октомври 2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение
РЕШЕНИЕ
№ 323 гр. Ловеч, 11.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА СТ. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20264310200233 по описа за 2026 година
С наказателно постановление №25-0906-000916/25.11.2025 година издадено от Д.П. Д. – Началник група в сектор ПП при ОД на МВР гр. Ловеч, упълномощен с МЗ №8121з-1632 от 02.12.2021 год., са наложени на Г. Н. С., с ЕГН ********** от гр. Г., на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, глоба в размер на 700.00 лв./357.9 евро и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, за това, че на 02.10.2024 г. в 11:51 часа, в община ЛОВЕЧ, на път ПЪРВИ КЛАС № ПП 1-4, като Водач на лек автомобил, МИЦУБИШИ АУТЛЕНДЪР, ...................., БЪЛГАРИЯ, при обстоятелства: За това, че на 02.10.2024 г. в 11:51:07 часа на ПП I-4, при км.
34+900, с посока на движение към гр. Варна, е управлявал лек автомобил МИЦУБИШИ АУТЛЕНДЪР с peг. № ..................... собственост на ................. ООД, ЕИК...................., със скорост 104 км/ч при максимално разрешена за населено място 50 км/ч, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Превишението от 54 км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3 %, е констатирано със система за видеоконтрол СПУКС ARH CAM S1 с № 120cd3d заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС и е показано на водача със снимков материал № 120cd3d /0241732 радар ARH САМ S1 с № 120cd3d. АУАН е съставен за нарушение № 34446 от 02.10.2024 г. на ЕЦОН в отсъствието на нарушителя, след като е поканен, и е попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, с което е извършил:
1. ВОДАЧ ПРЕВИШАВАЩ РАЗРЕШЕНАТА МАКСИМАЛНА СКОРОСТ, ЗА НАСЕЛЕНО
МЯСТО НАД 50 КМ/Ч, с което виновно е нарушил чл.21, ал. 1 от ЗДвП;
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателя Г. С., който го обжалва в срок чрез адв. С. от САК и моли същото да бъде отменено. Сочи, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения на материалния и процесуалния закон, водещи до незаконосъобразност на НП. Сочи, че не е посочено населеното място, в което се твърди, че е извършено нарушението. Сочи, че при съставянето на процесния АУАН е бил изтекъл давностния срок по чл.34 от ЗАНН. Сочи, че описанието на нарушението е изключително лаконично, че не са посочени конкретните стойности на превишението, което е от съществено значение за наказуемостта на вмененото му нарушение, имено на основание посочената санкционна разпоредба, съобразно приложения снимков материал. Сочи, че 1 липсата на тези стойности в АУАН и НП води до невъзможност да се установи съответствие между описания фактически състав и приложената санкционна норма, което е недопустимо.
С оглед на гореизложеното моли да се отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателя С., редовно призован, не се явява. За него, редовно призован не се е явил и адв. С. от САК.
Издателят на обжалваното НП – Началник Група в Сектор ПП при ОД на МВР гр.
Ловеч, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което представя жалбата и административно наказателната преписка, моли съда да потвърди обжалваното НП и да остави жалбата без уважение. На основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, моли съда да присъди минимално адвокатско възнаграждение на жалбоподателят, в случай, че бъде уважена жалбата и отменено обжалваното НП.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Т. А.
И., В. Р. Д., С. И. С., от изложеното в жалбата, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 25.03.2025 г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение с бл. №0504489 от св. Т. А. И. в присъствието на св. В. Р. Д. и св. С. И. С. против Г. Н. С., с ЕГН ********** от гр. Габрово, за това, че на 02.10.2024 г. в 11:51:07 часа, на ПП I-4, при км. 34+900, с посока на движение към гр. Варна, е управлявал лек автомобил МИЦУБИШИ АУТЛЕНДЪР с peг. №.................... собственост на .........................ООД, ЕИК......................., със скорост 104 км/ч при максимално разрешена за населено място 50 км/ч, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Превишението от 54 км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3 %, е констатирано със система за видеоконтрол СПУКС ARH CAM S1 с № 120cd3d заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС и е показано на водача със снимков материал № 120cd3d /0241732 радар ARH САМ S1 с № 120cd3d. АУАН е съставен за нарушение № 34446 от 02.10.2024 г. на ЕЦОН в отсъствието на нарушителя, след като е поканен, и е попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, с което виновно е нарушил чл.21, ал.
1 от ЗДвП.
В акта в графа иззети доказателства е посочено – преписка №906р-1627/2021 г. – нарушение №34446.
По съставения акт жалбоподателя в графа възражения е вписал „Нямам“.
Съставеният АУАН е подписан от жалбоподателя на 15.10.2025 г., когато му е бил връчен и препис от него.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона срок от връчване на НП /НП е връчено на жалбоподателя по чл.186а, ал.3 от ЗДвП на 03.02.2026 г. а жалбата е депозирана на 10.02.2026 г./ и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл.
59, ал.2 от ЗАНН. Поради това съдът намира, че жалбата е процесуално допустима.
Съдът намира, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени и издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, поради което направените в тази насока възражения от страна на жалбоподателя са неоснователни.
Видно от приетите и вложени като доказателства по делото писмени доказателства, в частност 1 бр. декларация по чл.188 от ЗДвП, се установява, че Д. П. Д., ЕГН ********** пълномощник на дружеството собственик на процесното МПС –е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, в която е декларирал в качеството си на пълномощник, че на 02.10.2024 г. около 11.51 часа процесния автомобил е управляван от жалбоподателя Г. Н. С., на когото на същата дата е била връчена призовка за съставяне на АУАН по ЗДвП, като водач на процесния л.а. с рег. №.................... Предвид на това, че декларацията по чл.188 от ЗДвП е 2 попълнена от Д. П. Д., ЕГН ********** пълномощник на дружеството собственик на процесното МПС на 04.03.2025 г., съдът намира, че именно от тази дата е започнал да тече и предвидения в закона 3 месечен срок от откриване на нарушителя за съставянето на АУАН, който срок, с оглед на обстоятелството, че АУАН с бл. №0504489 е съставен на 25.03.2025 г. е спазен от актосъставителя.
Видно е от приложената по делото покана /л.8 от делото/, жалбоподателят е бил поканен за съставянето на процесния АУАН, като тази покана му е била връчена и след като същият не се е явил в указаното му в поканата време в сектор ПП при ОД на МВР Ловеч акта е бил съставен в негово отсъствие, като е спазена процедурата по връчването му.
Процесния АУАН е връчен на жалбоподателя на 15.10.2025 г., като същият е посочил в него, че няма възражения. Възражения против процесния АУАН не са депозирани и в законоустановения срок.
Съдът намира, че АУАН и НП съдържат формалните реквизити предвидени в нормите н а чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно описание на нарушението. Посочени са законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган изискването на чл.
57, ал. 1, т.5 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено и на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
В АУАН и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на наказаното лице нарушение. Посочени са дата и място на извършване на нарушението, както и нарушените законови норми, като е налице пълно единство между фактическо и правно обвинение. Както в АУАН така и в НП са посочени и доказателствата които подкрепят административно наказателното обвинение. Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.
С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка. От показанията на актосъставителя и свидетелите при съставянето на акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Т. А. И., В. Р. Д. и С. И. С., които пресъздават свои непосредствени възприятия, при обработването на снимков материал снимков материал № 120cd3d /0241732 заснет с радар ARH CAM S1 с № 120cd3d за нарушение №34446/02.10.2024 г., който видно от отразеното в акта е бил показан на водача.
Представена е като доказателство по делото схема на републикански път I-4 „София – Варна“ от км.34+500 до км. 35+000 и разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че разрешената скорост за пътния участък е 50 км/ч, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП, която съответства на зададената скорост в протокола за използване на АТСС.
Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП I-4, при км. 34+900, с посока на движение към гр. Варна, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокола за използване на АТСС. От снимковия материал се установява и точното отстояние на автомобила от АТСС –115 метра, като на снимковия материал е отразено, че автомобилът е приближаващ се. Безспорно е и обстоятелството, че нарушението е извършено в населено място, в която насока по делото е приета и вложена схема на републикански път, цитирана по – горе /. 18 от делото/. Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал, като същия е годно доказателствено средство.
От приложения снимков материал е видно, че установената превишена скорост е 107 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3% толеранс – 104 км/ч, като тази скорост е отразена в 3 обжалваното НП, като в същото изрично е отразено, че е отчетен толеранс от 3 км. или 3%, от което следва, че при издаване на обжалваното НП наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег. номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
От словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се установява, че нарушението е извършено в населено място, като правилно е посочена разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, в която е регламентирана забраната да не се превишава стойността от 50 км/час за населено място. Тази забрана е въведена по силата на закона – чл.
21, ал. 1 от ЗДвП и именно това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно останалите изложени в обстоятелствената част на НП и установени в хода на настоящето производство факти.
От обективна страна жалбоподателя като водач на МПС по смисъла на &6, т. 11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, със скорост от 104 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е била 50 км/ч. предвид на това, че нарушението е извършено в населено място, видно от снимковия материал.
Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип "СПУКС ARH CAM S1", №120cd3d одобрена на 07.09.2017 г., със срок на валидност до 07.09.2027 г., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол от проверка №068-СГ-ИСИС от 21.05.2024 г., издаден от БИМ от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство №120cd3d. Видно от НП вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.