Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 394 от 25.07.2022, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 754/2022
Вид
Решение № 394
Подписан
25.07.2022
Състав
Георги Стоянов Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116, б."а" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.298, ал.1, т.1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. Ямбол, 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря С.С.М. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20222330100754 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от „ПИБ” АД с ЕИК ***, против В. Й. Ж. от с. М., общ. Т.,обл.Я., с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че същия дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 1500,00 лв. главница, сумата от 3 387, 25 лв.-договорна лихва, дължима на основание т.7 от договора за кредитен лимит ( овърдрафт) за периода 19.04.2009 г. до 12.03 .2020 г., сумата от 7 190, 65 лв. – наказателна лихва, дължима на основание т.8 от договора за кредитен лимит ( овърдрафт) за периода от 19.04.2009 г. до 12.03.2020 г., сумата от 48,15 лв.договорна лихва за периода 13.03.2020 г.- 13.05.2020 г., сумата от 379,78 лв.- договорна лихва, дължима на основание т.7 от договора за кредитен лимит ( овърдрафт) за периода 14.05.2020 г. до 21.06.2021 г., сумата от 66,00 лв.- непогасени разноски за връчване на покани чрез ЧСИ, рег. № ***, ведно със законната лихва върху главницата от 25.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и съдебно-деловодните разноски.

В исковата молба се посочва, че на 17.10.2007 г. между „ПИБ“ АД и В. Й. Ж. бил сключен договор за издаването на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ***. По силата на посочения договор за кредит и ОУ на банката, представляващи неразделна част от същия, банката предоставила на ответника кредитен лимит ( овърдрафт) в размер на 1500, 00 лв., с краен срок на погасяване 17.10.2009 г., с опция за автоматично подновяване при условията и по реда, предвидени в ОУ, при годишна лихва в размер на 16% за извършване на безналични плащания на ПОС терминал и 18 % за всички останали трансакции. Ответника изрично декларирал, че е запознат с подписването на договора за кредит т.11 от същия. При неплащане на месечна погасителна вноска или надвишаване на разрешения кредитен лимит 1 банката начислявала наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12 %, като кредита бил усвояван и погасяван по банкова сметка открита на името на кредитополучателя в банката. Усвояванията по кредита били извършени в периода 19.10.2007 г.- 15.04.2009 г., като кредита бил погасяван частично, като последното плащане било извършено на 27.08.2010 г. Кредита бил в просрочие, считано от 19.04.2009 г. за общо 4 405 дни към 23.06.2021 г. включително. Поради неплащане в срок на задълженията по договора за овърдрафт, на основание договора и ОУ към него банката, обявила овърдрафта за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 22.06.2021 г., като длъжника бил започнат чрез ЧСИ.

Ищецът подал за дължимите суми заявление по реда на чл. 417 от ГПК срещу длъжника и било образувано ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение и ИЛ срещу длъжника, като при ЧСИ било образувано изп. дело. В законоустановения срок от длъжника постъпило възражение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, поради погасяването им по давност, поради което се предявява настоящият установителен иск на осн.чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.

Претендира се уважаване на претенциите, както и присъждане на разноски за заповедното и исковото производство.

В с.з. ищецът не изпраща законен или процесуален представител, като исковете се поддържат от процесуалния им представител с писмени молби от 28.06.2022 г. в която е направено искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, представят доказателства и неоспорват заключението на в.лице по допуснатата експертиза и молят за уважаване на исковете и присъждане на разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощник адвокат. Със същия се счита, че предявения иск е неоснователен и недоказан, поради погасяването на всички изброени задължения по давност, както и поради позоваването от ищеца на неравноправни клаузи в ОУ на банката, касаещи наказателната лихва, като същата била неравноправна съгласно изискванията на ЗПП клауза, противоречаща на добрите нрави, като същата била нищожна по смисъла на чл.26 ЗЗД, като несъответна на принципа за справедливост и еквивалетност на престациите и противоречаща на добрите нрави. Твърди се, че меродавни са ОУ, действащи към момента на сключването на процесния договор през 2007 г., а не тези които заявителя ищец е представил в настоящото производство и на които ОУ основава дължимостта и изискуемостта на претендираните суми, както в заповедното, така и в исковото производство, като се развиват подробни съображения в тази насока. Твърди се, че съгласно представените счетоводни извлечения кредита бил в просрочие от 19.04. 2009 г., като последното плащане по него било на 27.08.2010 г. Кредита се бил превърнал в предсрочно изискуем още през 2009 г., съгласно ОУ на банката и следвало още тогава веднага да обяви неговата предсрочна изискуемост и да уведоми длъжника за това, а не да прави това 11 год. по- късно на 10.03.2021 г., като банката не следвало да черпи ползи от неправомерното си поведение и да претендира лихви за периоди, през които самата тя била в забава. В тази 2 насока се развиват подробни съображения, като се счита, че погасителната пет годишна давност за главница е изтекла на 19.04.2014 г., респ. на 27.08.2015 г., като към тези периоди били погасени и акцесорните задължения за лихви, за които течала три годишна давност.

Претендира се отхвърляне на обективно съединените установителни искове като неоснователни и недоказани и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В с.з. ответника не се явява , като се представлява от пълномощник адвокат, чрез който пледира за отхвърляне на кумулативно предявените установителни искове, като неоснователни, недоказани и погасени по давност.

Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че страните на 17.10.2007 г. са сключили договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ***, с което банката е предоставила на ответника банков кредит овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 1500, 00 лв. Представени са още ОУ на „ПИБ“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MASTERCARD и VIZA. Чрез ЧСИ И. Х., с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд- Я. до В. Й. Ж. е изпратена покана с която го уведомяват, че поради неизпълнение на задълженията му по договора за овърдрафт към 28.06.2020 г. задълженията му към банката, произтичащи от договора за овърдрафт били в общ размер на 12 420, 42 лв., включващи главница в размер на 1500, 00 лв. и непогасени лихви в размер на 10 920, 42 лв., от които просрочени задължения в размер на 10 920, 42 лв.- непогасена наказателна лихва за забава Също така му напомнят, че освен с договорения лихвен процент, просрочената сума по главницата се олихвявала и с наказателна надбавка. С настоящото писмо го уведомявали, че кредита му бил приет за управление в дирекция „проблемни кредити“ на ПИБ АД и в 7 дн.срок от получаването му го канят да погаси цялото просрочено задължение в общ размер на 10 920, 42 лв., ведно с допълнително начислените до датата на погасяването просрочени лихви. В случай, че просрочените суми не бъдели погасени в указания срок, банката щяла да упражни правото си да обяви целия кредит за предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително събиране на цялото вземане по съдебен ред. Принудителното събиране щяло да увеличи задължението му със съдебни разноски, в т.ч. държавни такси, адвокатски хонорар и други. Видно от отбелязването под поканата, се установява, че В. Й. Ж. е получил същата на 10.03.2021 г., чрез връчителя на ЧСИ по настоящия му адрес в гр. Я.. Представена е още сметка № *** от 12.03.2021 г. и фактура от с. дата с които се установява, че ПИБ АД са заплатили сумата от 66, 00 лв. с ДДС по сметка на ЧСИ за връчването на поканата и извършване на всякакви справки за длъжника и неговото имущество. Представена е още уведомление от ЧСИ до ПИБ АД с което им изпращат 1 бр. покана за доброволно изпълнение ( предсрочна изискуемост) по договор за овърдрафт от 28.06.2020 г. до В. Й. Ж., като документите били връчени по настоящия адрес на лицето лично на 10.03.2021 г. от В.

К.- връчител при ЧСИ И. Х..

3

От назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните се установява,че срока на валидност на кредитните карти бил 2 години, като същия бил посочен на самата пластика, която се получавала от титуляра. По процесния договор били издадени 2 бр. кредитни карти (пластики), през 2007 г. при сключването на договора и през 2009 г. при изтичане срока на валидност и подновяването на картата, като същите били получени от ответника. ОУ, които били приети с решение на УС на „ПИБ“ АД от 17.04.2007 г. и изменени и допълнени с решение от 24.07.2007 г., били идентични с ОУ, приложени по делото. От разрешение кредитен лимит в размер на 1500,00 лв., за периода 19.10.2007 г.17.04.2009 г. били изтеглени суми в брой на АТМ, посредством кредитната карта, в размер на общо 2 240, 00 лв.( таблица № 1 ). По договор № *** г. били извършени погасителни вноски в размер на 1471, 48 лв. с които били погасени следните задължения ( таблица № 2)изтеглени суми в брой на АТМ в размер на 746, 00 лв., лихви в размер на 595,58 лв. и такси в размер на 129, 00 лв. Според изчисленията на експертизата, към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК- 25.06.2021 г., размерът на дължимите суми по договор № *** г. бил в общ размер на 12 494, 31 лв. от които главница в размер на 1500,00 лв., изтеглени и непогасени суми в размер на 1 494,00 лв., непогасен остатък в размер на 6,00 лв., договорна лихва по чл.7, за периода 22.12.2009 г.- 21.06.2021 г. в размер на 6908, 30 лв., наказателна лихва по чл.8, за периода 07.01.2010 г.- 20.07.2015 г. в размер на 4019,17 лв., непогасени разноски за връчване на покани чрез ЧСИ рег. № *** в размер на 66, 00 лв. и законна лихва за периода 22.06.2021 г.0 23.06.2021 г. в размер на 0,84 лв.

Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.

Поканата за доброволно изпълнение била връчена на длъжника на 14.02.2022 г., като същия в срока възразил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение поради давност, като заявителя е уведомен по реда на чл.415, ал.1 ГПК да предяви иск за установяване на вземането, като същия е предявен в посочения прелузивен срок.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.

422, вр. чл. 79 ал.1 и чл. 86 ЗЗД, за приемане на установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 1500,00 лв. главница, сумата от 3 387, 25 лв.-договорна лихва, дължима на основание т.7 от договора за кредитен лимит ( овърдрафт) за периода 19.04.2009 г. до 12.03 .2020 г., сумата от 7 190, 65 лв. – наказателна лихва, дължима на основание т.8 от договора за кредитен лимит ( овърдрафт) за периода от 19.04.2009 г. до 12.03.2020 г., сумата от 48,15 лв.- договорна лихва за периода 13.03.2020 г.13.05.2020 г., сумата от 379,78 лв.- договорна лихва, дължима на основание т.7 от договора за кредитен лимит ( овърдрафт) за периода 14.05.2020 г. до 21.06.2021 г., сумата от 66,00 4 лв.- непогасени разноски за връчване на покани чрез ЧСИ, рег. № ***, ведно със законната лихва върху главницата от 25.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. Не се спори между страните наличието на облигационно правоотношение между тях, по силата на договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № *** от 17.10.2007 г., по силата на който банката е предоставила на ответника кредит под формата на овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 1500,00 лв., който можело да бъде усвояван с използване на всяка от картите, издадени към картовата разплащателна сметка на титуляра със срок за ползване до 17.10.2009 г., като същия се подновявал автоматично при условията и реда, предвидени в ОУ на банкака за издаване и ползване на реловирващи международни кредитни карти с чип Mastercard и Viza. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието и неоспорено от страните и кредитирано от съда като компетентно и обосновано се установява, че срокът на валидност на кредитните карти е две години, като първата била издадена през 2007 г. при сключването на договора и втората през 2009 г. при изтичане срока на валидност и подновяване на картата. От разрешение кредитен лимит в размер на 1500 лв., за периода 19.10.2007 г.- 17.04.2009 г. били изтеглени суми на АТМ, посредством кредитна карта в размер на общо 2 240 лв., като по договора от 17.10.2007 г. били извършени погасителни вноски в размер на 1471, 48 лв., с които са погасени изтеглени суми в брой на АТМ в размер на 746,00 лв., лихви в размер на 595, 58 лв. и такси в размер на 129, 90 лв. Според изчисленията на експертизата към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК- 25.06.2021 г. размерът на дължимите суми по договор от 17.10.2007 г. бил в общ размер на 12 494, 31 лв., а именно главница в размер на 1500 лв., в т.ч. изтеглени и непогасени суми в размер на 1 494,00 лв. и непогасен остатък в размер на 6, 00 лв.; договорна лихва по чл.7 от договора за периода 22.12.2009 г.- 21.06.2021 г. в размер на 6 906, 30 лв.; наказателна лихва по чл.8, за периода 07.01.2010 г.- 20.07.2015 г. в размер на 4 019, 17 лв.; непогасени разноски за връчване на покани чрез ЧСИ с рег. № *** в размер на 66, 00 лв. и законна лихва за периода 22.06.2021 г.- 23.06.2021 г. в размер на 0,84 лв.