Решение № 624 от 29.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 624 гр. София, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20221000501100 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 260166 от 12.01.2022 год., постановено по гр.д.№ 3442/2017 год. по описа на Софийски градски съд, I-21 състав, „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД е осъдено да заплати на А. Ш. С. на правно основание чл.49 от ЗЗД сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие произшествие на железопътния транспорт на 10.12.2016 год. в района на гара ***, ведно със законната лихва от 10.12.2016 г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен по отношение на ответниците „Булмаркет ДМ“ и „Национална компания железопътна инфраструктура“. Със същото решение съдът е разпределил и разноските по делото.

Решението е обжалвано от ответника „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД с доводи за неправилност. Оспорват се изводите на съда , с които е прието виновно поведение от страна на негов служител. Твърди се, че другия ответник „Национална компания железопътна инфраструктура“ също следва да понесе отговорност, тъй като релсовия път е бил неизправен и зле поддържан, което е станало причина за настъпване на произшествието.

Оспорва и размерът на присъдено обезщетение, като твърди, че същото е прекомерно с оглед получените увреди. Моли решението да бъде отменено и иска да бъде отхвърлен.

Претендира разноските по делото.

Въззиваемия А. Ш. С., чрез процесуален представител оспорва жалбата, като твърди неоснователност. Намира решението за правилно, тъй като служители при ответника са 1 причинили вредите, които са установени и по размер. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално допустима.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Пред първоинстанционният съд с исковата молба е предявен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, като ищцата А. Ш. С. излага, че на 10.12.2016 г. по линия Дружба – Образцов чифлик влакова композиция ДТВ 90570 с локомотиви № 86003 и 87009 преминавала в 5:37 ч. през района на железопътната гара при с. *** обл. Шумен, като била управлявана от машинистите Д. М., В. П. и Р. П., които били в трудово правоотношение с ответника „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД. Част от влаковата композиция били вагони, натоварени с газ пропилен. При преминаване през железопътния участък, влаковата композиция дерайлирала, от което последвало взривяване на няколко вагона с пропилен. Взривната вълна нанесла щети по инфраструктурата на селото и сградите в близост. Поддържа, че вина за настъпване на произшествието носят машинистите на влаковата композиция, тъй като допуснали навлизане в района на жп гара *** със скорост над разрешената от 40 км/ч – съответно преминаване през входна стрелка № 1 с 80 км/ч, а през стрелка № 5 със 78 км/ч, несвоевременно задействали автоматичната влакова спирачка и непредприели екстрено задържане. За неправомерните действия и бездействия на машинистите следвало да носи отговорност ответникът „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД, с което дружество машинистите били в трудови правоотношения. Твърди, че вследствие на това произшествие и били причинени телесни увреждания, изразяващи се в разкъсно-контузни рани на гърба на носа, основата на носа и дясна ушна мида, които са причинени от множество стъкла, забити повърхностно в кожните тъкани на лицето; силен шок и ужас вследствие взрива, получените увреждания от ищцата и нейната майка. Ищцата била приета на 10.12.2016 г. в МБАЛ Шумен, в тежко състояние, което наложило оперативна намеса. Въпреки това, лицето на ищцата останало с големи белези. Ищцата претърпяла и тежка психична травма, изразяваща се в ужас от причинените ѝ физически увреждания, от състоянието на майка ѝ и страх от възможността да я изгуби; нарушения на съня, кошмари, силно безпокойство за живота ѝ и този на членовете на семейството ѝ. Претендира заплащане на сумата от 30 000 лева, представяващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди.

Ответникът „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД, чрез процесуален представител оспорва иска, като твърди, че неговите служители не носят отговорност за инцидента, поради което исковата претенция срещу него е неоснователна.

По отношение останалите ответници „Булмаркет ДМ“ и „Национална компания железопътна инфраструктура“ решението в отхвърлителните части е влязло в сила.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира 2 решението в обжалваните части за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в жалбата предмет на въззивен контрол, свеждащ се до наличие на предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на ответника и размерът на вредите, намира следното:

Предявената искова претенция е с правно основание чл.49 от ЗЗД, като отговорността е за чужди противоправни действия и винаги възниква в случай на вреди, причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил някаква работа, като вредите са причинени при или по повод изпълнение на работата. В този смисъл отговорността по чл.49 от ЗЗД е налице винаги когато вредите са резултат от виновно поведение на лицето, на което е възложено извършването на определена работа. Същата е гаранционно - обезпечителна по своя характер и предполага наличие на виновно неизпълнение на вменените от закона задължения от страна на делинквента, имащ качеството на служител на ответника. С оглед на това не е необходимо този служител да бъде посочен конкретно и индивидуално, нито гражданската, наказателната или административната му отговорност да е вече ангажирана.

Между страните по делото не е спорно, че влаковата композиция, в която е настъпило произшествието, е собствена на ответника „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД и че е била управлявана от машинистите Д. М., В. П. и Р. П., които са в трудови правоотношения с този ответник. Вината на служителите при ответника е установена с влязла в сила на 18.04.2023 год. присъда № 2 от 22.01.2020 год., постановена по НОХД № 349/17 год. по описа на ОСШумен. В тази връзка са неоснователни доводите на ответника за липса на виновно поведение при неговите служители, изключващи отговорността му.

От друга страна, от приетата пред първоинстанционният съд съдебно-техническата експертиза в частта за състоянието на железопътната инфраструктура, при контролните измервания не са открити отклонения или неизправности на железния път в участъка, в който е произлязло произшествието. Били са извършвани месечни прегледи на жп съоръженията и устройствата в жп гара *** от м. януари 2016 г. до м. ноември 2016 г., отразени в протоколи, приложени към делото и цитирани от вещото лице в допълнителната съдебно-техническа експертиза. Констатирана е неизправност на втори коловоз при преглед на 18.04.2016 г., отстранена на 18.05.2016 г. Други неизправности на коловози 1, 2 и 3 и стрелки 1, 1а и 5 в периода преди произшествието не са били констатирани. Извършвани са текущи дейности по поддръжка на железния път и стрелките. На 21.10.2016 г. е бил извършен шестмесечен преглед със следните измервания: на междурелсието – не превишават допустимите отклонения за междурелсие; измервания по ниво – не превишават допустимите граници по ниво за скорост ≤60км/ч, като допустимото отклонение при тази скорост осигурява непогасено странично ускорение до 0,65 м/сек²; измервания на широчината на улеите на стрелки 1 и 5 – констатирани частични превишения в напречните размери в кръстовината на стрелките; измервания на габаритни размери – без отклонения; измервания на размерите на топлинните междини – не са констатирани отклонения; измерване състоянието на скрепленията, стрелковите елементи и наставовите стрелкови връзки – не са констатирани разхлабени скрепления, липси и повреди. В допълнителната експертиза вещото лице е констатирало натоварване на железния път по време на неговата 3 експлоатация за периода 2004-2016 г., значително надвишаващо допустимото, без да е бил извършван основни или средни ремонти за този период. Според заключението, цитирало Инструкцията за ремонтите на дълготрайните материални активи в НКЖИ, основен ремонт е следвало да се извършва през периоди, при които превозените по железния път товари не трябва на надвишават 240 млн. бруто тона за година. От представените от вещото лице справки в табличен вид се установява, че за периода между 2000 г. и 2003 г. натоварването за година не е надвишавало тази норма, а за периода 2004-2016 г. надвишаването е било 1,73 до 2,7 пъти нормата. Въпреки това, вещото лице не констатира настъпили вследствие това натоварване неизправности, които да доведат до настъпване на произшествие.

Поради изложеното съдът приема, че са налице условията за ангажиране на отговорността на ответното дружество „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД и следва да се разгледа възражението за размера на определеното обезщетение.

При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. На тази база следва да се прецени обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.

От приетите пред първоинстанционният съд съдебно-медицински експертизи, които се кредитират и от настоящия състав се установява, че ищцата е получила травматични увреди, изразяващи се в множество рани по главата с оток от фрагменти от стъкло и твърди тъпи предмети; намаление на слуха двустранно, като е констатирано „тежко чуване“ с лявото ухо и практическа глухота на дясното ухо, без перспектива за възстановяване. Произшествието довело до остра стресова реакция у ищцата при разстройство в адаптацията, което пострадалата не е успяла да компенсира с времето. Констатирано е също така усложнено посттравматично стресово разстройство и психични промени от болестен характер. Към момента на извършения преглед ищцата не се е възстановила, а симптомите на разстройството са ескалирали в по-усложнена психопатология.

Въззивният съд след като съобрази всички тези изложени обстоятелства, икономическите условия в страната към датата на настъпване на деликта - декември 2016 год., възрастта на пострадалата, както и съдебната практика за подобни случаи, намира, че сумата от 30 000 лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди.

Поради съвпадане в крайните изводите на двете инстанции решението на Софийския градски съд следва да се потвърди.

При този изход на спора пред въззивния съд, ответника следва да заплати на процесуалния представител на въззиваемия на правно основание чл.38, ал.2 от ЗАдв адвокатско 4 възнаграждение, което съдът определя в размер на 700 лева, съобразявайки го с правната и фактическа сложност на делото пред въззивния съд и извършените процесуални действия.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260166 от 12.01.2022 год., постановено по гр.д.№ 3442/2017 год. по описа на Софийски градски съд, I-21 състав.

ОСЪЖДА „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД да заплати на адв. Н. Д. - ШАК адвокатско възнаграждение за пред въззивния съд в размер на 700 лева.

Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.